Днес беше зверски ден за летене на Сопот. Вятър ЮИ 3-5 м/сек, а във височина над 2000м СЗ. На руснаците днес им дадоха таск близо 93 км с финал май в Хисаря и небето над цялата долина беше осеяно с крила.
И ние бяхме там с Емо (майстора на паркет от Пловдив). Излетяхме след състезателите към 14 часа и бързо се измъкнахме над 2000 м. После забихме в планината. Набрахме 2400 и газ към връх Ботев. Емо се заби в ляво към Левски, или Купена. Аз прелетях карловското дере в задният край, отказах се да летя над Равнец защото северният вятър осезаемо натискаше и свих право към северна България. Пред основното било на планината в ляво преди Ботев се набрах на 2650 м нмв, но друсавицата беше силна, защото от север влизаше фронт. Термиките бяха до +4,5. Смъкнах се на 2400 м, обърнах обратно и някъде зад старта се разминахме с Емо. Той беше 150-200 м под мен, като твърдо държеше посока изток. Аз пък се движех на запад. Преминах два ръба и някакви била, и изскочих пред Беклемето. Пътьом се вдигах на два пъти малко над 2500 м, но работата ставаше нервна и не напъвах повече нагоре, въпреки, че имаше такава възможност. Пред Беклемето, обърнах пак към старта. Вече бях направил час и 40 мин във въздуха и реших, че ми стига. Излезнах в равнината малко преди кацалката. Слязох до 600 м нмв, или на около 300м над кацалката и от там изведнъж тръгна термика. Завъртях я и започнах пак да се издигам и да влизам в планината. +1, +2, +3, +4, а на 1400 м нмв уцелих центъра и ударих твърдо +6 , поне за една минута много мазна и стабилна. На 1900 м свърши. Качих се пак на 2200, и пак се завъртях зад старта. После пак към кацалката. Още два пъти се вадих след това с равнини термики, около кацалката, но до 1700 и 1800 м с +4 и пак се мотах зад района на старта. Кацнах след 2 часа и половина полет. Брояча на GPS-a ми показа 65 км.
Емо, малко преди това кацнал до Калофер, като изял няколко много здрави колапса.
Готин ден!
Като се прибирахме, към 17,30 часа видяхме много компетишъни, които се въртяха между Баня и Хисаря. Имаше и доста народ там накацал по нивите.

Не знам , но е голям кеф да кацнеш на плажа след готино летене!
Днес с Доки решихме да пробваме плажа на Слънчев Бряг,
много хубав бил

http://www.paraglidingforum.com/modules ... tID=115590

Днес бяхме на Добростан. Нещо в последно време се бях разочаровал от това място за летене и на старта обявих официално, че ако и сега направя 15 минути полет и се удавя, това ще ми е последният полет на Добростан за 2008 година!
Вятъра беше от 0 до 5-6 м/сек и от ЮИ, И до СИ. Поне имаше сигурни признаци за термическа активност. Имаше и температурен градиент. Силно се надявах да има и наличие на възходящи термични потоци, пред, и около старта. Небето беше синьо...Имаше тук там и по някой кумулус...
Хубавата пасторална картина малко се разваляше от стрелбището под старта.
Военните, тези невинни деца на природата, видяха малко пари от НАТО и естествено веднага решиха да пострелят. Та на стрелбището джасаха здраво с автомати и картечници, което доста ограничаваше района ни за летене.
Но пък и ние не сме много плашливи, та здраво порехме небето, почти зад стрелбището. Термиките бяха къси и рязки, осукани, като змии в брачен танц. Имаше и много балони. Положението беше близко до "изуй гащи", според Пачо...
Изкарах се на 1500 м нмв, там колко се пада, на 250м над старта и след половин час полет кацнах на старта. Чавдар и Пачо също. Пачо успя да се извади дори над мен, но малко се омота при кацането, та уцели два бора зад старта, но не много високи, та бързо и без проблеми свалихме крилото му. Петьо ту се вдигаше ту пропадаше с Омегата.
После Пачо пак излетя. Колата ми беше на старта, естествено без шофьор и непрекъснато се ослушвах, каква ще е схемата ни за прибиране. Викам на Чавдар -" Ако Бояджиев се извади над старта, той ще каца тука да прибира колата, а ние ще летим". Господ изглежда чу молбите ми и Пачо започна да се измъква нагоре. Излетяхме пак и ние. Пак балонесто и с много редки термики. Взех да се давя и поех към кацалката на Горнослав. На около 800м нмв там колко се пада на 350 м над селото ме чукна някакво вдигане +0,5. Нямаше какво друго да правя и взех да го въртя... Изгубя го и пак го намеря. По едно време стана +1 и започнах лекичко, да се вадя и да влизам пак в планината. След много време (може би 15 мин) бях вече почти до старта. Вдигането стигна +1,7. Яко а ?!?! Викам си - "Има надеждица дедо Владо!" На 2000 м нмв вече беше +3 и като се наврях под един формиращ се облак с +4,5 се изстрелях до 2480м в базата, почти над хижа Марциганица. Видях че Пачо се мота долу ниско, около старта и разбрах кой ще е шофьорът ни за прибирането. Изтеглих спиида до дупка и поех към Асеновград.
Работата вървеше тегаво, защото вятърът беше почти насрещен. Беше си направо за полет към Смолян, ама пусто, като не съм на акъла на Пецанов, или на Илийката Танчев. Повече от 45 км/час към Асеновград на пълен спиид, не можех да вдигна. Освен това, странно, от къде и защо, но от някъде изскочиха и низходящи... Зад манастира бях вече на 1700м нмв. Там ме чукна пак термика, пак се оформи облак, пак +4 и 2380м нмв. Прелетях Асеновград над Асеновата крепост. Спиида на 50% и вече с малко по-добра скорост до 52 км/час поех по горният ръб над Лясково и Ягодово. Стигнах до хижа Руен и планината се разстла и размаза. Ми сега накъде? Пак ме налегнаха гадни низходящи. Петьо от Кричим долу ниско се въртеше над стадиона на Куклен. Поех и аз към Бресник и Белащица. След Куклен има едни голи ръбове, та взех да се мотам над тях белким нещо пуснат... По едно време го гледам Кричимският и той се измъкнал от Куклен и се мота на 200 м под мен, по ръбовете с Омегата. Изревах два, три пъти над него, за да го шашна и да не си мисли, че е сам в небето и отпраших към Белащица. Бях вече на 200м над терена, но скороста ми се вдигна до 60 км/час на половин спиид и пропадането ми спадна до -0,3. Разбрах че е задухал изтока. Изскочих между Белащица и учебният баир на Марково пред Калоян. Започнах да рея пред учебният баир, хванах някакви балони и се измъкнах над него. Остана Калоян. Да ама това е най-смотаното място за летене на източен вятър. С други думи на източен, (и даже леко югоизточен) вятър, там нищо не става. Само скоростта ми към Марково беше голяма. Изскочих на 150м над първите къщи и се поколебах дали да прелитам селото. Разума надделя. Реших че съм ниско, и няма да прелетя селото, а най-много да се бухна в някой кокошарник, или върху някоя къща, около центъра, та направих завой и кацнах в полето до първите къщи. За 1 час и 15 минути бях минал 43 км според брояча на GPS-a ми. Петьо кацнал до Белащица. Чавдар кацнал на кацалката при колата си, а Пачо на старта, та свали моята кола и ме прибра успешно от Марково...
Толкова за днешните ни приключения.
Изказвам официална похвала, на старта, на Добростан и обявявам, че това няма да е последният ми полет там за тази година!

Последния ден на Юли пусна летене.
И-ЮИ долу, горе И-СИ от 15 до 21 км в час.
Кумулуси около 10%, някой преразвиха, но много рядко.

http://www.xcontest.org/world/en/flight ... 2008/10:15

Особенното е, че в началото нямаше никакви условия и после
дойдоха от раз. Както се летеше на тесни и невъзможни за въртене балони,
изведнъж премина в класическа ХС картинка с лесно вадене с +3 и +4
до базата - 2000.
Условията обаче се движеха със скоростта на вятъра и отпред бяха
раздиплени кумулуси, а преди тях тези с равни и сочни дъна.

След като стигнах края на тази "зона", няколко пъти пусках към
другия тип кумулуси и всеки път се задавях, но докато се мотам
условията ме настигаха и с +3 пак нагоре.
Затова и карах по на север при И-СИ вятър.

За утре прогнозата е много добра, така че който не е правил 100 км
и му е мерак - да идва.
Май-ще е по-добре да се излети от Невша.
Поне днес там условията почнаха час по-рано.
Предполагам и утре ще е така.