Leonardo | ФОТО
Дата и час: Сря Юни 28, 2017 10:46 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 6 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Кения 2017
МнениеПубликувано на: Сря Авг 31, 2016 7:56 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 1907
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Поради проявения интерес ще организираме летене в Кения.
За дати предлагам 13-24 февруари.
Визи се издават на летището в Найроби. Носете си паспорта за жълта треска.
Миналата година две седмици в Етиопия излязоха около 700 евро на човек. Чакам Айзък да пресметне цените, но предполагам че ще е към 800 евро според големината на групата и уплътняването на транспорта.
Пилотите трябва да са опитни за излитане и кацане на ограничени площадки и справяне с по-силни и турбулентни условия.

Пътеписите от миналата година:
viewtopic.php?f=1&t=8551

_________________
Николай Йотов


Върнете се в началото
  Профил    +6 / -0 
 
 Заглавие: Re: Кения 2017
МнениеПубликувано на: Сря Сеп 07, 2016 4:53 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Дек 02, 2014 11:11 am
Мнения: 3
Име: Ира Кюрпанова
Ей тук могат да се намерят хубави билети :)))))) https://www.skyscanner.net/transport/fl ... me#results


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: Кения 2017
МнениеПубликувано на: Съб Окт 29, 2016 5:39 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 1907
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Ето и малко сметки от Айзък:

- буса е 100 долара на ден без гориво.
- нощувките са по 10-20 долара, където можем ще къмпингуваме за по-евтино, места като Керио Вю или лоджовете в парка са скъпи - напр. 50-100 долара. При комбиниране на 2-3-ма в стая цената може да падне до 30 долара на човек, което е постижимо за нас тъй като сме в края на активния сезон.
- входа за парка е 80 долара на ден; някой от по-евтините къмпинзи в или извън парка са 10 долара (ще се пробваме да купим палатки и спални чували или докарайте ако имате място).
Храната е като в БГ - евтино в провинцията и скъпо на скъпите места и столицата

Хубаво е тези които са сигурни че ще идват да се заявят тука, за да имаме представава колко човека група се заформя и какви ще са разходите.

_________________
Николай Йотов


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: Кения 2017
МнениеПубликувано на: Пон Мар 06, 2017 6:36 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 1907
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Мзунгу си е мзунгу

Мзунгу – констатира един таксиджия на летището, когато му обясних, че не мога да ползвам услугите му, тъй като загубих листчето с телефона и адреса на Айзък и не знаех къде да отида.
След няколко часа дремане по полянките до терминала, пазарлъци с полицаите, смс-и и телефонни разговори с България, Дани успя да намери в пощата в компютъра ми телефонни номера на Айзък. Само, че единия номер бе изключен, а на другия отговори глас като на Айзък, който каза че не е Айзък и аз изпаднах в апокалиптични мисли. Ами ако жената на Айзък му е забранила вече да лети? Или пък тотално се е отказал от идеята да спечели 1 милион долара от парапланеризъм, като инвестира 2 ? Как да организирам транспорта и въобще цялото водене на французите без местен човек? А българите след тях?
Накрая изключения телефон прозвъня и се оказа, че Айзък си е мислел, че пристигам следващата нощ.
Дойде, отидохме у тях, хапнахме, сортирахме багажите и потеглихме на север да отхвърлим малко километри.
Мзунгу и кикую отидоха в Меру да търсят нови места за летене.
По пътя имаше зеленина и райски градини с тропически плодове. Разрязаният с формата на сладолед ананас бе освежаващо сочен и незабравимо сладък. Вечерта отседнахме при брата на Айзък - Николас – успешен УНГ доктор в околията, който се жалваше, че децата му едва ли ще поемат практиката му. Същевременно много се възхищаваше на Айзък – не робува на бизнеса, единия му син е пилот, другите деца учат в университет. Въобще в Кения, подобно на България в миналото, има едно настървено състезание колко ще ти прокопсат децата. Което върви с робията на клишета – та как да обясниш на някой, че парапланеризма е достойна професия.
Други впечатления от гостито бяха нашествието на бройлерите, сконфузната ситуация когато покрай всички стиснах ръката и на прислужницата и това, че компютърните игри не прощават на никого – най-малкия син на доктора бе доста пълен и обсебен. Същевременно, доктора го болеше крака поради притиснат нерв в кръста, но освен да си купи по-комфортен стол не показваше на децата си, че здравето има приоритет пред правенето на пари.

Меру е райската градина на Кения, където расте всичко. За съжаление почти всяко кътче от хълмистия терен се използва за земеделие и не се виждат много кацалки.
Та продължихме на север към Исиоло, където терена се снижава и става сушав и бодлив. В Кения масово високите части са тучно зелени, заради повечкото дъжд и сенки от облаците, докато ниските части са по-слънчеви и контрастно сухи.
Хванахме един уж главен, но чер път към Уаджир и Сомалия. След 60 км друсане и бариери, стигнахме началото на хълмистата местност, която бях набелязал. Харесах един баир до пътя, изкачих го за половин час, разчистих си старт като за мен и излетях. Беше мазно с леко качване, което трябваше да изоставя, защото ме отдалечаваше от пътя. Естествено, низходящите дебнеха в засада и бързо загубих височина, като успях все пак да се полюбувам на гледката – огромни равнини обрасли с трънливи акации и храсти и вулканични хълмове с кратерчета.

Изображение

За разлика от зеленото Меру, тук слънцето мощно нагрява пространствата между дърветата и кумулусите отгоре красноречиво маркираха термиките.
Вечерта спахме в лагера на едни полицаи. Отново ми направи впечатление как Айзък се информираше максимално за обстановката и от няколко варианта за спане избираше най-безопасния. На мзунгу като мене му бе все тая къде ще спя в този пущинак, но интуицията ми подсказваше да слушам Айзък и да не задавам тъпи въпроси. Въобще с Айзък бяхме красива комбинация – той ми се доверяваше за летенето, а аз му се доверявах за логистиката и нещата вървяха повече от добре. И колкото повече неща преживявахме, толкова по-лесно се разбирахме.
По-късно Айзък ми сподели, че косвено съм причинил ПТП при кацането си – един мотор е блъснал една жена от тичащата към мене тълпа. Когато кацнах, тълпата бе превъзбудена, защото мислеха че Ал Шабаб са ми уцелили самолета. Но по-късно можеха да се сетят за инцидента и да поискат някаква компенсация…
Лагера на полицаите е един от многото пръснати из слабонаселените територии на север, използвани основно за скотовъдство от местните племена – туркана, покот, маракует, баринго, борана, меру. Когато правителството отцепи огромна местност за парк или когато има суша, племената и клановете губят паша и навлизат в съседните територии. Настава свада, която ескалира във въоръжени акции по крадене на крави. Докато възрастните се стрелят, участващите момчета си увиват ръката за опашката на кравата и така бягат с цялото стадо 1-2 денонощия, изминавайки 100-200 км. Някои селяни от по-зелените райони вече се изхитряват да отглеждат европейски породи крави, които не биха издържали на кражбата и въобще на суровия живот в низините.
Вижте лицето на жената, която е загубила двамата си сина:
http://www.aljazeera.com/indepth/featur ... 24718.html
Понякога кражбите и насилието се увеличават около политическите избори, вероятно насърчавани от опозиционни сили.

На връщане към зеленината на Мауа и Меру попаднахме на контра акция срещу крадци на крави – в продължение на няколко километра по пътя срещахме десетки бягащи хора с мачетета в ръка и с очи готови за война.

Според полицаите няма пряка опасност за случайните минувачи, освен ако не са въоръжени (тоест да ги объркат за крадци или защитници) и освен ако не попаднат в зоната на стрелбата. Белите хептем не са цел, защото всички знаят, че ще има по-силна реакция от страна на властите, които силно разчитат на туризма.

Та разпънахме палатките в полицейския лагер без ограда. Исках да спя на открито, под дълбокото звездно небе на Екватора, но отново послушах Айзък. Разказа ми за един човек с половин лице, защото една хиена се опитала да му отмъкне главата докато спял. Захапала го здраво, но се уплашила от реакцията му и побягнала със захапаното.
През нощта чухме характерното кикотене на хиените.
Спането в палатка е полезно и за да не полази нещо през нощта. Въпреки цялото ходене из пущинаците в Етиопия и Кения още не съм виждал скорпион или змия. Казват, че ужилването от скорпион не е смъртоносно и понеже било киселинно, приемането на мляко облекчава болката.

Изображение

Полицаите изглеждаха печени. Приеха ни в лагера, но първо ни провериха колата и багажите. От къде да знаят какви сме. Повече приличаха на войници, отколкото на полицаи. Сутрин и вечер вдигаха и спускаха знамето. Бяха добре въоръжени и обучени по разни израелски методики. Не пожелаха да им докараме бира следващия път. Една година са тук, после другаде.

През нощта се събудих от жега – от една страна бе естественото загряване на тялото при сън, а от друга бе напечената през деня африканска земя – като гореща любовница!

В 4 през нощта излезе силен вятър от Ю, а на сутринта небето бе пълно с ниски облаци, които покриваха върховете на хълмовете.
Летните мусони в Индия произлизат от източните пасати (trade winds) в екваториалните области на океана, после се завъртат на север и североизток покрай крайбрежието на Сомалия, минават през Арабско море като ЮЗ ветрове и достигат Индия и Хималаите. Част от тях се засмукват от Африканския континент и за Кения идват като влажни ЮИ ветрове. През зимата антимусоните са СИ ветрове покрай сомалийското крайбрежие (тази смяна на ветровете е била изключително благоприятна за арабските нашествия в И Африка), но в сравнение с летните ЮИ ветрове те навлизат по-малко навътре в конктинента. В Кения през зимата е някакъв микс между СИ, И и ЮИ ветрове.
Теренните препятствия като маунт Кения или Абадеа завиват вятъра, а Рифтовата долина го канализират и зад тях могат да се срещнат С и дори З ветрове. Езерото Виктория си произвежда осезаем бриз следобед, който също ефективно спира преобладаващите И нахлувания. Всичко това създава интересни конвергентни линии, които трябва да се изследват допълнително.
Миналите години се чудех на рязката смяна на въздушните маси – един ден може да е мътна, а друг – бистра без фронтове и други признаци за промяна. В Етиопия бях забелязал, че преобладаващите през зимата СИ ветрове произлизат от западното течение през Сахара, което преди Индия се завърта като СИ пренос, а успоредно на него се залепя зимната антимусонна циркулация също от СИ. Така в една тясна ивица има въздушни маси с различен произход. Ако тази граница мръдне на юг, то ще преобладават сухи и студени маси от Сахара, а ако мръдне на север ще преобладават топли и влажни маси от Индийския океан.
Също така, липсата на планински бариери в крайбрежните зони позволява нахлуванията на влажен океански въздух на стотици километри навътре. След първите планини и особено в западната третина от страната въздуха е по-сух и не се наблюдават ниските сутрешни облаци, както по на изток.

Та ниските облаци сутринта не ме отказаха, защото знаех, че през деня ще се случи поредната трансформация на въздушната маса. Добавяната от слънцето през земната повърхност топлина във въздуха му намалява влажността и драстично повдига базата на облаците. Например сутрин базата може да е 500 метра над терена, по обед 1000, а след обед да стигне над 1500 м над терена.
В Гугъл Ърт домашното си бях набелязал полуострова от високи терени, който се подава И от Меру, но се оказа че е доста висок и съответно близо до базата на облаците т.е. няма достатъчно височина за преход от една термика в друга (после се оказа че там има твърде много земеделие и твърде малко кацалки).
Въпреки, че планините и низините си бяха получили последните дъждове по едно и също време през декември, високите терени оставаха контрастно зелени на съседните сушаво бодливи терени на 5-15 км от тях. Една от причините е че дори през сухия период над планините има облаци, които значително намаляват часовете слънчево греене и изсушаване на терена. Друга е че стържещите в склоновете облаци сутрин ефективно оросяват и освежават растителността (в низините няма сутрешна роса, а някои растения дори губят листата си, за да намалят изпаряемостта през сухия сезон).
Друга особеност на планинския полуостров, който излиза на И от Меру и Маунт Кения е че при ЮИ ветрове създава падащ вятър 5-10 км на север, където са хубавите вулканични хълмове и подтиска термиките и кумулусите там. Но пък още малко по на север (10-15 км) почти всеки ден се създава сочна и дълга конвергентна облачна улица, която трябва да е възможно да се хване от най-източните вулканични хълмове или от планинките северно от пътя Исиоло – Уаджа.
След вдигането на облаците се разходихме до няколко близки хълма. Бяхме набелязали 2 по-високи, но се оказа, че вятъра е по-южен и ги обтича странично, та импровизирахме с трети хълм в района. По пътя имаше доста паша, а полицаите ни казаха, че заради острите единични камъни в тревата, животните си наранявали краката и не идвали в района.
Горе на хълма птиците рееха, но при силни пориви присвиваха крила, та изчаках да намалее вятъра, разчитайки на една теория за пограничния слой (дневното добавяне на слънчева топлина му увеличава дебелината / сечението, а термиките в горната му част още не са така силни и организирани, че да докарат долу по-силния вятър от горе).
Излетях от по-ниско и бях изстрелян нагоре като с прашка. Оказа се, че хълма е разполовен кратер, който ефективно улавя потока и го концентрира в струя подобно на кумулативен снаряд за пробиване на брони на танкове. Поради индуктирането в крилото, движението нагоре не бе съпроводено с издухване назад, но ако почнех да го рея можеше да изгубя струята сред труден за летене, кацане и придвижване терен, така че се насочих да съм по-близо до пътя и лагера. Естествено веднага попаднах в другата част на уравнението и скоро се приземих на полянка сред дърветата.
Извод – колкото повече се тревожиш за логистиката (кацане и прибиране) – толкова по-кратки са полетите.

Тъй като за 6 дена трябва да проверим 10 места за летене в различни части на Кения, решихме да продължим към Исиоло да проверим един хълм на север от Archer Post. За да не се дундуркаме 70 км по черния път за Исиоло, хванахме друг чер път, който след 20 км ни изкара на асфалт в планинския полуостров. По пътя изкачих още един хълм, но бе пълен с трънливи храсти, а и вятъра бе силен и крив – потвърждение за падащите Ю ветрове на С от планинския полуостров. Също забелязах, че по-високите хълмове имат повече трева и чисти места за излитане над зоните с дървета и трънливи храси.
По пътя нагоре се разминахме с ордата с мачетета, която преследваше крадците на крави.
Горе, отново ставаше рязко зелено. Ведно се появяваха фермите и изчезваха кацалките. Района е известен с производството на чат, който се кара от 30 камиона дневно до летището в Найроби от където се изнася за Сомалия. Казват, че в Сомалия временно спират сраженията, докато си разпределят доставките от този тонизиращ наркотик (не чувстваш умора, глад и жажда) и после пак продължават.
В планината имаше приятни асфалтови пътища и тук местния Бате Бойко печелеше електората с инфраструктурни проекти. И тук опозицията го критикува за корупция и пилеене на средства, но май нямат шанс срещу срасналата с бизнеса върхушка. Нашето търсене на стартове май съвпадаше с предизборната обиколка на политиците, защото засякохме големи събирания. На две от тях двама шемета решиха да се направят на интересни и се хванаха за плазовете на излитащия депутатски хеликоптер. Националните телевизии кръстиха единия от тях „Джеймс Бонд от Меру“.
https://www.youtube.com/watch?v=snu-ORUD0Jo

Исиоло ще бъде транспортен хъб с летище и влак от новостроящото се пристанище в Ламу, което трябва да задмине Момбаса по обороти и да доставя пратки за Уганда, Руанда, Бурунди и дори Конго, който си има собствени пристанища на Атлантика (стоките вече идват повече от и за Китай и няма нужда корабите да обикалят половин Африка). От Исиоло тръгва и основният път за Мояле и Етиопия.

Преспахме в Исиоло, заредихме с гориво и вода и потеглихме към едни планинки северно от Арчър Пост. По пътя подминахме някакви военни бази за обучение. Англичаните също са активни в региона.
Планината, която бях набелязал си личеше още от далече с красивите си и заоблени скали, оцветени от струйки птичи лайна и лишеи. Източно пред планинката имаше баирче с чер път и антена на върха. Нагоре подминахме едно плашливо като сърна 13-14 годишно момиче облечено в традиционни самбуру дрехи и дете на гърба. Страхуваше се от фотоапарата и бе готова да се шмугне в трънаците. Дадохме и вода и плодове.

Изображение

До антената намерихме достатъчно голяма за излитане скална площадка сред дърветата и храсталаците, но реших да не излитам, защото ще получа повече информация за мястото ако го обходя, отколкото ако направя прав полет до долу.
Отидохме до мястото, което бях маркирал в Гугъл Ерт, но то бе обрасло и трябваше доста чистене. За щастие по пътя попаднахме на голяма скална площадка и макар да гледаше на СИ при преобладаващ ИЮИ вятър и да бе леко в ротора на едни скали в дясно с обратен наклон – реших да я пробвам. Леката фуния отдолу улавяше потока и през половината от площадката минаваха хубави постоянни пориви, но в другата половина потока бе явно турбулентен и роторлив. Вятъра се усилваше и това също бе причина да избера по-голямата площадка с по-крив вятър, отколкото по-малката, но насочена точно срещу вятъра. По-голямата площадка дава повече пространство за грешки, а по-кривия вятър дава възможност да плъзна настрани ако почне да ме издухва. Гладката на пръв поглед скална площадка се оказа, че има едва забележими цепнатини и люспи, които като магнит улавяха вървите, а острите им ръбове можеха да ги срещат с лекота. Следващия път трябва да докараме една торба цимент и две торби кварцов пясък за да ги запушим. Или лепило за плочки и камък, като Теракол/Терафлекс T2/C2 , че е по-еластично и има фибри. Преди запушването е добре да се зачистят повърхностите и да се намочат с вода за по-добър контакт и спойка (най-накрая някаква полза за летенето, покрай строителните ми занимания напоследък).
Изчаках няколко цикъла и установих, че периодите им са доста дълги с минимуми от 3-4 м/с и пикове над 10 м/с. Оставих да изтече поредния силен порив и след около минута вдигнах крилото, което беше на розичка, заради опасността ос срязване на вървите.
Градиента на вятъра ме изстреля вертикално 50-100 метра нагоре без да ме издухва назад (благодарение на индуктиращата способност на крилото). Излязох по-напред и попаднах в друго качване, което завъртях. Изоставих го, защото бях все още ниско да го следвам по вятъра ниско над хълма и отново пуснах напред срещу вятъра. Така леко пробивах напред без да губя височина и гледах да съм близо до единствената сносна кацалка – пътя за Етиопия.
Изведнъж, без предупреждение крилото колапсира тотално и се изстреля мощно напред, та трябваше да го спра още по-мощно до сривна подкова за да не слезе под хоризонта. Възкликнах наум едно „яхуу“ и бързо се отказах да летя близо до красивите скали на голямата планина.
Нататък условията бяха класически, въпреки все още ниската база (2300 м) и смученето на облаците. Явно, подобно на Керио, силния вятър деформираше термиките о склона и ги правеше по-турбулентни. С отдалечаване от склоновете, термиките се нормализираха.

Изображение
За съжаление посоката ми наобратно към Арчър Пост бе с леко насрещен вятър, та оставих качванията и след леко йо-йо кацнах на пътя по средата на деня. Някой ден ще пусна по-вятъра през пущинака и оскъдните пътища, към Туркана и отвъд.
На връщане, И от Исиоло отново се бе опънала тлъстата облачна улица.
Решихме да навъртим малко километри към Накуру, където щях да пробвам да летя кратера Мененгай. Покрай Маунт Кения бе пълно с тучни зелени ферми. После между нея и планината Абадея терена засушаваше, вяроятно поради низходящите и повечето слънце между двете планини. Преди Субукия имаше приятно място за летене край пътя за ЮЗ ветрове, които ги има през дъждовния период, преди да се напомпат прасетата над Абадеа. В подножието живее френски парапланерист, чието място за спане бе скъпо за нас (60 е), та отседнахме при Раби за 4 долара.
На другия ден отидохме в Накуру и наблюдателната туристическа точка на кратера Мененгай. Вятъра бе силен, но поносим, та реших да пробвам. Долу имаше 1-2 кацалки и трудно проходими храсталаци и терени. По напред бяха геотермалните електростанции, но техните пътища и площадки бяха недостижими срещу вятъра.
Вдигнах крилото и отново бях изстрелян нагоре, като с бърза реакция предотвратих насукване и колапсиране на крилото. Зареях отпред, но качванията бяха непостоянни и пуснах към покрайнините на кратера. По пътя минах през още качвания, но не бях сигурен дали са заради термики или заради кумулативни струи от кратера. Също не исках да следвам термика, която да свърши по средата на милионен град. Все пак в бъдеще трябва да се пробва, защото отново видях как от Накуру тръгва конвергентна облачна улица на юг.
Кацането бе лесно, но с това бурно развитие на Кения, големите поляни скоро ще бъдат застроени и ще трябва да се каца в дъното на кратера. Отново се събра тълпа, която отново бе нахална – един си сложи каската ми, а друг ми пробва сбруята. Но важното е че няма агресия, а по-скоро невъздържано любопитство.
След Накуру отпрашихме да пробваме едни хълмове към Ебуру, а по пътя пропуснахме онова място с месо на корем, защото вихрушките вдигаха много прах. От Гил Гил отбихме по чер път през дъното на Rift Valley и се насочихме към един хълм, който между другото се оказа в списъка ми с набелязани места за проучване. След малко зиг заг през ферми, стигнахме хълма, който бе издатина от планинка западно от Ебуру.
Явно е поредното вулканично образувание, защото имаше малко кратерче, където местния фермер си бе насял царевица. От него научихме, че преди години друг мзунгу е идвал да лети и редовно се е прибирал до езерото Найваша. По пътя към старта местните с гордост показаха източника си на вода останал наследство от белите фермери в миналото. Те бетонирали една цепка в скалата от която излизала пара и с две дълги метални тръби извели парата настрани, която по пътя се охлаждала и кондензирала, а конденза събирали във варели. Така добивали 20-30 литра вода на денонощие. Покафенелите им зъби ми напомниха на един друг случай в БГ от прекомерно пиене на минерална вода.
Баира и старта бяха заоблени и леко обрасли с високи треволяци. Разпънах крилото, вдигнах го и след дълго бягане излетях (явно бях уцелил низходящ цикъл). Нямаше много склонова поддръжка, но успях да се крепя на половината от склона от разни балони. Няколко пъти мислех че ще кацна в нивите отдолу, но целия терен бе част от един дълъг склон, който дестабилизираше и пускаше редовно термики. Така се издигнах над баира и се разходих над съседните склонове да огледам за още стартове. По едно време попаднах в продължително -5 и се зачудих дали не е обърнал вятъра и аз съм от поветрената страна на планината. Затънах под 50 метра над нивите в подножието на склона и опипвайки къде има по-малко насрещен вятър и низходящи излязох още напред за да спечеля височина над терена, за да хващам по-ускорени и оформени балони. Така набарах зона на разджуркано качване, която бавно прерастна в оформен и силен комин до базата на облаците.Пропуснах да кажа, че 4-5 километра пред хълма редовно се формираха вихрушки, а на качване към върха 2 минаха през старта.
На 4000 м нещата картината възвърна цветовете си. Планина Ебуру бе под мен и можех да я ползвам за връзка с по-високите планини на юг и запад. Зад планината на юг имаше една котловина, в която вихрушки се виеха като разлютени кобри. По нататък разпознах старта, която бяхме пробвали лани на път за Нарок. Над езерото Найваша, конвергенцията бе създала сочни облаци. По протежението на Рифтовата Долина, в източната част се точеше дълга облачна улица до Накуру.
Реших да огледам и другите хълмове на Ебуру за И и Ю ветрове, но отгоре и високо изглеждаха малки и плоски. Все пак бе красиво с пръснатите наоколо вулканични хълмове и кратери – един бе като корона, друг бе накълцан като със сатър.
Продължих към пътя Накуру-Найроби, за да не усложнявам логистиката на Аийзък и кацнах до едни огромни, кръгли и шарени ферми. Седмица по-късно един от французите кацна в една от тях, която се оказа собственост на семейството на президента и когато на излизане пазача го накарал да се впише в книгата за посетители, в графата номер на автомобила писал че идва от небето. Мисля че прелетях и някакви защитени територии с диви животни. В Кения е нужна особена съобразителност за да знаеш накъде можеш да летиш и къде можеш да кацнеш. Представи си да кацнеш близо до пътя, но той да е недостижим заради здрава електрифицирана ограда, която е незабележима от високо. Добър ориентир са следите от колите и пътеките от хората, около вратите и пролуките.


Вечерта спахме на старта на Киджабе и през нощта се потвърди прогнозата за нощно усилване на СИ вятър в региона, вероятно задържан от термиките през деня. Сутринта вятъра се обърна от типичния (катабатичен)север, но с нагряването от слънцето заработи склона и се обърна от ЮЗ.
Излетях в 11:30 и веднага влязох в термика, която след малко лъкатушене ме изкара на 4200. С Айзък се бяхме разбрали да проучим едни баири преди Нарок и реших да пробвам нататък. Мислех, че е невъзможно да пресека Rift Valley , но преди няколко дена бях чул за едни иранци, които пробвали към Лонгоунот и май се набрали там. Лонгоноут е масивен вулканичен кратер по средата на долината. Част е от обширна защитена местност с диви животни. Въпреки отдалечаването от пътищата за прибиране реших да рискувам и след дълго планиране навлязох в полите на вулкана.Междувременно установих, че не съм избрал най-добрата линия, защото по на север имаше облачна връзка с Киджабе и новородените облаци над кратера. Почнах да се колебая дали да не се връщам към цивилизацията, защото скоро нямаше да мога да изляза от резервата, а низходящите се усилваха. Все пак облаците, които почнаха да се помпат над мене ми дадоха надежда и скоро нацелих добра термика, която с дълго 6 м/с качване ме изкара в базата.
Все още бях далеч от пътя за Нарок, където танцуваха дълги над 1 км вихрушки. По-добрата посока бяха хълмовете с геотермалните централи водещи към планината западно от Найваша, но не се виждаха пътища и щях да се отдалеча от Айзък, който ме следваше по пътя за Нарок. Избрах средно положение между вихрушките и хълмовете, право към Нарок. Малко пред мен почваха да се формират облаци и уверено се движех с условията. По-напред, където терена се вдигаше почваше да засенчва и внимавах да не се полъжа по някой облак или слънчева дупка и да вляза в капана на сенките. Опитвах се да държа наветрените И части на облаците.
20 км преди Нарок, терена се повдига терасовидно, но после отново се снижава. Не можех да повярвам че след досегашното изобилие, по средата на деня, до Екватора, трябва да въртя 0.5-0.8 м/с над сухи, тъмни разорани ниви за да се крепя горе. Вероятно ръба и начлото на терасата страдаха от бризова стабилизация (подобна на тази по краищата на етиопските плата), а снижаващия след това терен допълнително стабилизираше въздушната маса.
Почнах да търся вихрушки и една на ръба на сянката ме ориентира за следващото качване до базата. После попаднах в продължителна турбуленция от смесването на две въздушни маси и докато се усетя попаднах в капана на сенките. И вятър се усили и изпуснах възможността да седя от наветрената страна на облаците и над границата слънце-сянка.
На ЮИ, към Масай Мара се бе опънала широка облачна улица, но се оказа твърде голяма да се самоподдържа, че почна бързо да се трансформира. В пълната сянка все още бълбукаха вихрушки, но се оказа, че условията се стабилизират. Жалко, защото на юг към Масай Мара и Серенгети изглеждаше страхотно!
Изненадах се от бързата трансформация на условията. Качванията бяха мазни, но слаби – под 1 м/с. Понабрах се и тъкмо се радвах че съм избягал от изваляването, което почна отзад, когато навлязох в нещо като ледена суграшица.
Края на играта дойде и кацнах на пътя за Масай Мара, 10 км след Нарок. Още преди да докосна земята, дойде и Айзък.

Изображение

leonardo/flight/20846

_________________
Николай Йотов


Върнете се в началото
  Профил    +10 / -0 
 
 Заглавие: Re: Кения 2017
МнениеПубликувано на: Сря Мар 08, 2017 9:09 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 1907
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Докато изследвахме с Айзък не смогвах да записвам това което се случваше – толкова интензивно бе всичко.

После дойдоха французите, с които направихме хубави полети над кратера Лонгоноут:
Изображение

Полетяхме над езерото Найваша:
Изображение

От Ебуру направихме хубави полети до Нарок:
Изображение

Яздихме конвергенции:
Изображение



С българската група (Ира, Пешо, Дани и Емо) гонихме безкрайните кумулусови полета:
Изображение

и открихме нови стартове:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Видяхме Килиманджаро:
Изображение

и вечната дива природа:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Научихме:

Изображение

Изображение


Имаме мисия:
Изображение

и не се страхуваме:
Изображение


Преживяхме интересни срещи, като в това училище:
Изображение

или това гостуване на едно масайско семейство:
Изображение

Събуждахме се в рая:
Изображение
и си лягахме в рая (на лъвовете):
Изображение


Благодаря на Айзък:
Изображение

Кения:
Изображение
и всички участвали и съпричастни!

_________________
Николай Йотов


Върнете се в началото
  Профил    +23 / -0 
 
 Заглавие: Re: Кения 2017
МнениеПубликувано на: Нед Мар 26, 2017 10:17 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Авг 20, 2010 10:10 pm
Мнения: 119
Местоположение: Rousse - Varna - Sofia
Привет!

Има ли навити хора да сформираме още една група?


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 6 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов