Leonardo | ФОТО
Дата и час: Нед Сеп 27, 2020 4:53 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 10 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Африка - земя на моите мечти!
МнениеПубликувано на: Съб Фев 29, 2020 6:25 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2126
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
След толкова години и пътеписи в Кения и Етиопия все трябва да спра, да се наситя, изчерпа. Но не мога, все нещо ново излиза, все по-навътре влизам...

Кения бе необичайно дъждовна за обичайно сухият Януари, но поне летенето в турбо Керио бе споко и с Ясен направихме хубава фото сесия с новият Зеолайт, който му бяха дали от Озон. Аз, като фотограф, намазах с LM5, която се оказа доста приятна, спокойна и добра за летене. Най-запомнящото се преживяване бе един кратък полет от Киджабе с разходка до отсрещният вулкан - Лонгонот. Заплеснахме се в снимки по ръба на кратера и докато се усетим, затънахме за връщане до пътя, та кацнахме в подножието на вулкана, което се оказа част от национален парк. На захода ме посрещнаха 3 жирафа, после любопитно изчакаха Ясен. И се почна. Незабравима разходка в Саваната сред жирафи, зебри и антилопи. Добре че леопардите дремуцаха нейде на сянка, лъвове мисля няма ама преди седмица един бивол бе убил човек, вчера се оказа че бе наранил друг, а днеска сутринта бяха го застреляли - тъкмо навреме за нашето идване. Много е важно с кого се разхождаш в Саваната. Малко се притеснявах, щото Ясен е по-дългокрак и ако ни подгони нещо, тоя дето бяга по-бавно обикновено става изкупителната жертва. Но простора на Саваната, кротко пасящите животни, липсата на хора и постройки, дъгата с двете тучни Цебета по двата бряга на Rift Valley така ме изпълваха с щастие и чувство за свобода. Това да летиш сред дивата природа и дивите животни е нещо специално, отколешна мечта. Вярно, този парк е малък, но ще му дойде времето и на Масай Мара и Серенгети. Преди много години Rift Valley е бил естествен коридор за голямата миграция на животните от Танзания чаак до Етиопия. Сега по протежението са останали острови като този парк, Натрон с фламингата, Найваша с хипопотамите, Накуру с лъвовете, Баринго с крокодилите, Керио, Туркана, Арба Минч, Омо, Лангано та чак до Ауаш и Афар. В едно предаване говориха за кратера Нгоро Нгоро в Танзания, където лъвовете се израждат генетично, защото вече ги няма миграциите. Освен за гените, движението е важно за много други аспекти от живота. Затова Sky Nomad forever!

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +17 / -1 
 
 Заглавие: Re: Африка - земя на моите мечти!
МнениеПубликувано на: Съб Фев 29, 2020 7:25 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:59 pm
Мнения: 73
Местоположение: Бургас
Име: Петко Рачев
Минуса го брой за голям плюс - грешен бутон - незнам как стана :)
П.п. И продължавай все така да се радваш!

_________________
Изображение
Airwave Cobra S


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: Африка - земя на моите мечти!
МнениеПубликувано на: Съб Фев 29, 2020 10:26 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2126
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Итиопя

На отиване към Кения имах цял ден престой в Адис, където съзерцавах една дълга улица от Йерер към Бутаджира. След дъждовете в Кения се чудех дали улицата ще ме чака. Дъждовете през сухият сезон в Кения бяха заради необичайно активният Индийски океан, чиито Цебета и конвекции захранваха континента с влага. Тъй като не вярвам температурата на водата да се е повишила съществено, то е по-вероятно нестабилността да е заради повечко северни ветрове, които да дестабилизират въздушната маса над океана. Или пък игра на струйни течения и вихри на ниско налягане.
Притеснявах се тази нестабилност да не засегне и Етиопия; заради облаците и дъждовете лани, изтеглих тура, който водех с две седмици по рано за първата половина на Февруари. Логиката ми сработи и макар, че пак имаше облаци се получи добро пътешествие на север. Сигурно помагаше и това, че когато нещо отива нагоре, друго отива надолу т.е. вертикалното развитие над Танзания и Кения стабилизираха съседните области като Етиопия. Другото характерно бе, че като помпи Цебета и вали, поне няма силни ветрове. Обикновено всяка зима в Кения имаме проблеми със силните СИ ветрове, но сега поне ги нямаше. Вертикалните развития работят като спирачка на вятъра, а влагата му усилва градиента. Това го гледам и в микромащаба на почти всяко Цебе в Беге - мине дъжда и дойде вятъра. Има ли дъжд, няма силен вятър. Когато има много силен вятър, не може да се получи силен дъжд.

Като почнахме тура в началото на февруари, платото над Адис бе преразвило, та прескочихме първите два три обичайни старта и директно към любимият Дежен, като не пропуснахме обичайният полет на залез до река Нил. По нататък пътешествието и летенето си бяха както обикновено качествени. По интересните моменти бяха като на едно кацане на Алекс - американецът от Лондон му откраднаха приборите със Spot-а. Момчето, което му бе задигнало спота направи грешката да натиска SOS бутона, бащата на Алекс се обади от Тексас да пита дали да праща хеликоптер, локализирахме мястото, намерихме един полицай с Калашник за респект да убеди момчето да върне приборите, той издаде в кой е вариото и така всичко се реши благополучно за всички.
Върха на пътешествието бе летенето в Лалибела. Още като подминаваме Гуна ми направи впечатление сухото време (обикновено 4000 метровата планина е захлупена в облаци) и казах на другите, че базата сигурно е 6К. На другия ден в Лалибела всички си подобрихме височинните рекорди и стигнахме почти 6000 м :
leonardo/flight/32876

След 3 дена летене в Лалибела се прибрахме по обратният път, като за първи път успяхме да пресечем Нил от Дежен към Гохатсьон, въпреки лекия насрещен вятър и малката височина с която тръгнахме. Изпратихме се с пилотите от групата в Адис и с Ясен и Ицо се пренесохме в Сендафа - 20 км на изток, да сме близо до старта на който правим тандеми и да си спестим 4-5 часа на ден в трафика на Адис.

Всъщност, тандемната работа се оказа по-интересната част от етиопската история. Баира го открих преди около 3-4 години, част от малка планинска верига, 300 метра над полето, 3000 над морето. Силно термично с понякога силен ЮИ вятър. Толкова е термично, че след първите полети с Ицо си споделяхме - "като влезеш в термиката те е страх да излезеш, като се качиш в базата те е страх да слезеш". Само, че тандемната ни работа изисква кацане на старта, иначе има половин час ходене за всеки следващ полет, а дори и кацанията долу са трикови в термичните условия. Замислям се за нова класификация на условията, която да включва силата на термиките/вятъра и тяхното съотношение. Тука е 100% силно термично, а ветровете може да са силни или никакви (или част от термиката). Като излитам повече гледам за безопасен за излитане вятър, отколкото за добър за термика отпред, която да ми гарантира изваждане. Има дни, когато двата фактора се съчетават, но има дни, когато просто гледаш да оцелееш. Никога не съм виждал пестеливият на емоции Ицо да прегръща пасажерите с такава искрена радост след кацане. Почти всеки ден го завършваме с усещането за спечелена битка. Просто нямаме право на инциденти тук. 100% концентрация. Плюс снимките и видеата за които ни натиска Ясен. На кацането развих някакъв усет да напипвам зоната, където вятъра няма да е много силен за погасяване на крилото, няма да е крив или внезапно гръбен за бързи кацания. Предпочитам да не си поставям цел за кацането и дори се обърквам ако Ясен ми застане нейде да асистира на кацането с издърпването на управленията (трик от Кейптаун). Още в Сопот имахме проблеми със старите Бибети (на горната им повърхност отчетлетливо се броят надлъжните ребра, като на някоя кранта, Росинант) които не позволяваха прецизно изцеждане докрай при кацане, а понякога сриваха рязко и те изсипват като чувал с картофи. Предпочитам сам да си напипвам въздуха, да бягам рязко в страни или да кацам малко по-рано ако условията го изискват. Не мога да го опиша или преподавам. Нещо като интуиция.
Друга съществена разлика в подхода ни с Ясен, е че на старта той предпочита да държи крилото безкрайно дълго време, докато усети че вятъра носи и тогава да тръгне напред. Аз вдигам, усещам че носи достатъчно, ускорявам за да го дозаредя със скорост и сила и излитам. Имам достатъчно чувствителност, опит, интуиция и вероятно късмет да знам кога да спра овреме. Считам, че дългото чакане с крилото над главата във въртележката зад ръба е като да си на прицел, като лотария - уязвим си дълго с работещо крило за всякакви варианти на вятъра дето се сетят да минат през старта.
Въпреки разликите и индивидуални трески за дялане с Ясен се спогаждаме чудесно. Допълваме се, обогатяваме се в това приключение, учим се взаимно и вървим напред (Луи, дис ис да бегининг ъф ъ бютифул френдшип). Той се оказа един бел нигър, роден за Африка. Не говоря само за музиката, танца, жените, глада и жаждата за живот. Почвам да разбирам смисъла на groovy, funky, good vibes only. Тя и Етиопия не е остава по-назад. Кипежа на живота те зарежда, естествен антидепресант, постоянно се влюбваш - в спокойствието на птиците, в мощта на термиките, в грацията на телата, в борбата за живот, в красотата на хората и тяхното разнообразие. Даже в просякините...

Тандемната работа потръгна добре. Почнах да се чудя как догодина ще сколасам да задвижва едновременно Кения и Етиопия. Но везните все повече наклоняват към Етиопия. Да, Кения е по-уредена, по-богата, но това което няма е ентусиазма на Етиопия. И тя, като една бивша социалистическа държава, подтискана със столетия изолация се отваря за света. Но не се отваря свенливо като нежна пъпка пролетен цвят. Експлоадира за свобода (като България през 90-те, но без мутрите и тарикатите). Младите от Адис пощуряват за летене, екшън и събития. Не искам да изпусна тези времена. Нещо като първите романтични години на парапланеризма в България, Скайномад в началото, първите прелети, състезания, флирт, любов, приключения... Преди да дойде бизнеса, комплексарите, дилърите, вампирите, интригите, завистта, ревността...
На първият ми тандемен полет, момичето с което бях емоционално извика след излитането: "ще се оженя за теб, само не ме убивай".
Друг ден, едно момиче сподели, че се е решила да лети след автомобилна катастрофа, защото е разбрала колко крехък и мимолетен е живота и че трябва да се живее пълноценно.
Днес, едно момче с което летях ми напълни душата. Скочихме от ръба с гмуркане, че крилото нямаше налягане и изкрещя с цяло гърло: T H I S IS LIFE!
......
Когато човек понавлезе в живота и в нещо в което се е посветил, почват да му се появяват много възможности, да го влекат много течения. Уж задълбаваш, уж се усамотяваш и ставаш по-тих, а се оказва че светиш и почват да те дърпат. Така с Ицо намазахме едно откривателство на нов старт от вулкана Зукуала с кратер и езеро на върха. Един пасажер пък ме покани следващата седмица да изследвам родния му край в Тигрия до границата с Еритрея и след пет минути приказки ми купи самолетен билет за Мекеле. Даже искаше направо да почна да правя тандеми там. Спомних си едно от най-големите ми професионални предизвикателства и наглости в летенето, когато отидох за Meet Director на пред световна купа в Румъния на място и страна, които никога не бях летял. Тука наглоста щеше да е още по-голяма да отида на напълно непознато, сухо, силно и скалисто място и да почна да бича тандеми. Хубаво е човек да се пуска по разни течения, да експериментира, но и да си знае силите и да си обуздава лакомията. Та обясних на момчето, че първо ще изследваме, ако става за тандем ще го возя, ако не ще летя соло, ще му напиша анализ на мястото, а тандемите ще почакат догодина.

С Ясен, често си напомняме, че тук нямаме право на грешки. Преди седмица, Антоан Жирар и Софи тръгнаха на тандемно пътешествие на север, излитайки от Сендафа до Адис. Още в началото се сблъскаха с разни трудности, тълпите, полиция, предупредителни изстрели във въздуха... един полицай бе заплашвал Антоан като заредил пистолета и го насочил към него. Добре, че имал снимка на телефона на онова разрешително от лани от министерството на туризма дето го ползваме за нашите турове. Проблема е че се движат през диви изолирани райони, където ги друсат паранои от новините за външния свят (пътувайте бе хора). Дано нямат повече проблеми до Лалибела. Все пак им завиждам и ако имах възможност също бих пробвал този маршрут, още повече че знам малко амхарик и успявам да се разбера с местните. Но за разлика от Антоан, аз нямам френска застраховка (даже никва), подходяща екипировка, спонсори, мощно посолство което да откликне в случай на инцидент. Просто нямам право на инцидент. Но така е по-сладко. По-истинско :-)

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +16 / -0 
 
 Заглавие: Re: Африка - земя на моите мечти!
МнениеПубликувано на: Вто Мар 03, 2020 9:24 am 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2126
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Обичам България, но целия тоя национализъм по повод и без повод и цялото това приповдигнато празнично настроение ми се струват лицемерни и безплодни. Не съм религиозен, но съм благодарен на християнството, защото съм продукт на моите предци, а те са продукт и на християнството. По същият начин съм вечно благодарен на руснаците, дори и да са ни освобождавали по имперски подбуди. Благодарен съм на всички, които са отдавали живота си и себе си за моята свобода и мисля, че ако бяха живи нямаше да държат на празници и манифестации и нямаше да ми се сърдят че не се не се напивам в тяхна памет. Има и други начини да се продължава тяхното дело. Например, с Ицо в вместо да цепим стотинката, летяхме с едни водещи на популярно предаване в Етиопия и сега много чуха за България, не само дежурните новини за корупция, мафия и търговия с оръжие:

https://m.youtube.com/watch?v=7ckNNYxRbIg

https://www.youtube.com/watch?v=YYfW55Aywn4

Няма нужда да се бием в гърдите като българи юнаци, достатъчно е да бъдем себе си и да изразяваме свободата, която ни е дадена...

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +8 / -0 
 
 Заглавие: Re: Африка - земя на моите мечти!
МнениеПубликувано на: Вто Мар 03, 2020 4:59 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Фев 03, 2020 11:41 pm
Мнения: 14
Име: Georgi Stanchev
Antoine Girard
·

The expedition in Ethiopia began hardly and ends on a bad note. We wanted to reach the wild areas outside the country's roads to meet more sooted people, the day before they throw stones gets on us and we are daily spending a few hours at the police station.
In this wild-wilderness, we were greeted by gun shot! We were very frighten and we strongly missed the usual police station! We would have been the happiest of the world rather then spending long hours on weapon threat. Impossible to communicate with them because of the language and cultural barrier. We were able to read the terror in their eyes that terrified us. Our life was in their hands.
In the evening we learned that it was the first time that white people had passed through this village.
The country is not welcoming for bivouac flight... It's too dangerous and impossible to do in a beautiful ethics. The police take us every time to move from 10 up to 80km away from our landing point... A real biv flight is not possible.
End clap of the ethiopia crossing.
We are just happy to be alive.

Изображение


Върнете се в началото
  Профил    +2 / -2 
 
 Заглавие: Re: Африка - земя на моите мечти!
МнениеПубликувано на: Пон Мар 09, 2020 7:11 am 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2126
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Обикновено, някой бизнес или начинание му трябват около десетина години работа, докато се разработи и потръгне. След горе долу толкова време Етиопското ми постоянство даде резултат. Експеримента с тандемните полети около Адис с Ицо и Ясен се оказа повече от успешен и ми се ще да последвам практиката на Христо от Оман, при който минават начинаещи БГ пилоти на бойно кръщение. Само, че за разлика от ламинарното морско летене там, тука условията са силни термични и са подходящи за топ пилоти като Валери, Емо, Иво, Камен. Дори и за тях, въпреки че са се школували до съвършенство в стартове като Сопот, ще има професионални предизвикателства. Изкарването на един сезон тук е като вземане на диплома за майсторско свидетелство в тандемния парапланеризъм с международно признание т.е. едва ли ще има нещо някъде, което да ни се опре. Също така могат да се присъединят и по предпазливи пилоти, като допълващи работата калфи, но те вероятно ще успяват да правят по-малка бройка полети и съответно пари, заради нуждата от ефективни вадения на термика и кацания на старта.
Преди години бях изкарал един курс към Outward Bound на Мальовица, за инструктори по планински тийм билдинг. Не съм в час с корпоративната култура, но дирижираните тийм билдинги в БГ ми се струват формални и кухи. Въпреки, че в България имаме приятелско пара общество, мисля че тук може да се получи доста истински тийм билдинг между занимаващите се с парапланеризъм БГ пилоти, независимо че са в конкурентни училища, отношения и групички по интереси.
Сезона се съчетава идеално с нелетателното време в България, а в редките дни без работа, могат да се правят яки прелети и приключения насам натам. Пасажерите са млади и леки, идват повече момичета, местни, експатки, туристи. Нощният живот в 4-5 милионният Адис е примамлив и само на 20-30 км от старта. Е, хотелите не са лукс, храната не е разнообразна, има си проблемчета, но като цяло преживяването те качва на следващото ниво като пилот и човек.

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +6 / -0 
 
 Заглавие: Re: Африка - земя на моите мечти!
МнениеПубликувано на: Нед Мар 29, 2020 9:13 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2126
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Пътешествието приключи, но все още преживяме преживяното. Като се разсее вирублокадата, можем да направим някакво събитие със снимки, филмчета и разговори в nest.bg за заинтересуваните от Етиопия и Кения.
...
Бях помолил Владо Доктора да ни сподели списъка с лекарствата, които си взима за пътешествията в Африка. Особено, след като по-миналата година Ицо Джамбов бе извън строя заради повръщане, гадене и разстройство, та стигна до системи в болницата в Найроби. Оправи се чак като местните доктори му изписаха лекарствата, които Владо му предлагаше още в началото.
Иначе освен едно две разтройства на сезон, не съм имал нещо сериозно, а тях съм ги лекувал като намаля джусовете и ям нещо по-сухо и солено като ориз, фъстъци, солети, сирене, бисквити. Първата година си правех експерименти да пробвам домашни кисело мляко, бира, сурово месо и други и като се посрах взех половин хапче имодиум, но после се запекох за 2-3 дена. Сега вече мисля, че имодиума и подобните му не са подходящи, по-добре човек да си се осере едно хубаво, да се почисти, а не да запечатва гадости и отрови в себе си.
При етиопският тур почти всеки от нас изкара еднодневно разстройство с отпадналост болки в мускулите и ставите като грип, но това е нормално като обикаляме насам натам и ядем всякакви неща. Имал съм и някое и друго повишаване на температурата, например нощем - явно тялото се бори с нещо и го преодолява по класическата схема. Въобще Етиопия е много добра тренировка за имунната система. Това което не ни убива ни прави по-силни.

Та ето списъка на Владо:

списък с лекарства за Африка. Пиша името на активното вещество на повечето, предлагат се под различни търговски наименования в различни страни. В скоби макс. дневна доза.

Ibuprofen 600 mg (max 3x1) - болка в мускули и стави

Metamizol = Novalgin/Benalgin 500 mg (max 4x1) - главобол, коремни болки, треска

Paracetamol 500 mg (max 4x1) - треска, болки

Pantoprazol 40 mg (x1) - киселини, допълнително при стомашни болки и гадене, повръщане

Ondasetron 4 mg sublingual (max 3x1) (под езика, скъпо) или Metoclopramid 10 mg (max 3x1) (евтино, добро, но се гълта и може да се изпошръща) - за гадене, повръщане.

Imodium lingual 2 mg (max 8x1) - разтройство. Да 8х1 макс

Cetirizin 10 mg (x1) - алергия

Malarone 250/100 (x1) (скъпо, по-добро) или Doxycyclin 100 mg (x1) (евтино) - профилактика или терапия на малария. Терапия е друга дозата. Над 2000 м нисък риск, но поне един в групата трябва да има.

Ciprofloxacin 500 mg (1-0-1) - антибиотик при стомашно-чревни инфекции, за сериозни случаи. Консултация с лекар (европеец) по телефона преди прием.

От тях с рецепта са Ondasetron, Malarone, Doxycyclin, Ciprofloxacin.

Освен това електролити на прах при повръщане и разртойство. Много видове има, в Щвейцария например ELOTRANS Plv. Ако няма помага много добре при дехидратация Кола, Фанта и тн нормална със захар и нещо солено като солети. Печено, не пържено, без подправки.

За рани лепенки, марли,бинт, дезинфектант с йод или хлорхексидин.

При болезнени навяхвания и счупвания:
Ibuprofen 600 мг орално има най-силно действие противовъзпалително и болкоуспокояващо. Може допълнително локално волтарен гел. Истински силни против болка при сериозни счупвания като морфин и фентанил няма от къде да вземете легално. Може да комбинирате Ibuprofen 600 мг, Benalgin 2000 мг и Paracetamol 1000 мг по 3 пъти на ден като макс вариант. При сериозно счупване ще помогне, но болки ще си има...но в Етиопия сериозен инцидент с политравма... да ти е Господ на помощ.

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +3 / -0 
 
 Заглавие: Re: Африка - земя на моите мечти!
МнениеПубликувано на: Нед Мар 29, 2020 9:46 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Апр 09, 2019 3:26 pm
Мнения: 2
Име: Георги Чолаков
Аааааа аз бях със запек :))


Върнете се в началото
  Профил    +2 / -0 
 
 Заглавие: Re: Африка - земя на моите мечти!
МнениеПубликувано на: Пон Мар 30, 2020 11:24 am 
Offline

Регистриран на: Сря Юни 01, 2016 1:45 pm
Мнения: 4
Име: Kalin Kostadinov
Ники , радвам се че за поредна година всичко се е развило по благоприятен начин с още натрупан опит и приключения !!

Надявам се следващата година да не е така безкъсментна за мен и д амога да се включа в това приключение и да мога да усетя Красотата на Тези две страни .

До Скоро


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: Африка - земя на моите мечти!
МнениеПубликувано на: Пон Апр 20, 2020 8:00 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2126
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Слайд шоу със снимки от Кения:
https://youtu.be/wlsp44X5VoA (оказа се че златото е заровено под старта. Докато гоним високо и далече, само на 5-10 км отдолу се намира една от най-красивите скални стени, които съм виждал - експресионистично изрисувана от прородата с психаделични цветове. Другият хубав полет също бе 10-15 километра - летенето покрай кратера Лонгонот и животните в парка до него)

и от Етиопия:
https://youtu.be/mZ-uFVjOGWU

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +2 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 10 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов