Посетих Египет преди 13 години по покана на едни местни пилоти, които да обучавам в парапланеризъм.
Разбрах, че северна Африка и Сахара нямат термики през зимата и така се насочих към Етиопия и Кения. После избухна Арабската пролет, а аз намерих каквото търсех 2000 км по на юг, нагоре по течението на река Нил.
Неочаквано, съдбата така се завъртя, че трябва да изкарам един месец в Египет докато чакаме за виза за жена ми. Да, за тия които не са разбрали, се ожених за етиопката с която се запознах преди 2 години в автобуса за Мояле. Бракът в Етиопия, документациите и събитията след него се оказаха доста драматични, свързани с подкупи, криене от роднините и църквата, гонене на срокове, преводи, заверки, печати, DHL, пълномощни, ГРАО, посолства, синхронизиране на самолетни билети с вероятни бъдещи събития, удължаване на визи и прочие. Пълен филм пред който бледнеят даже рискованите ми експедиции с диви животни и племена в Африка...
Щом разбрах за престоя в Египет се свързах със стари познати там, които ме включиха в местната whastup група. Направих проучване за стартове, представих се, местните пилоти се ентусиазираха и ме навиха да си взема крилото за да полетим.
Пристигнахме в 20 милионно Кайро. Голям град с много история и красиви сгради. Намерихме квартира за около 10 долара до Пирамидите, взеха ни от летището за 15, но после се оказа, че Убър и конкурентите му са изключително евтини. Около 11 стотинки на километър. Газта е около 20 ст на литър. Въобще, с изключение на туристическите места, цените са ниски. Даже бутилираната вода е по-евтина от Етиопия и не мога да разбера за какво египтяните се оплакват от етиопския язовир на река Нил.
Покрай пирамидите в Гиза естествено е голям гмеж и шумотевица. На влизане в квартала се опитва да те спре един с тъмни очила и гледащ строго, като ти обяснява че работното време на Пирамидите е свършило, но после те офертира да ги посетиш яздейки камила от задния вход.
Тясната уличка към нашата къща за гости се оказа с доста оживен трафик от хора, мотори, коли, триколки, камили и коне. Камилите едни такива високи, дори гигантски, но най-вече ме впечатлиха конете. Изглеждаха силни, по-високи от нашите, по-стройни от западно европейските, с красиви пропорции. Универсални за всякакви терени и условия. Коне за завоеватели.
Самите египтяни отдавна бяха загубили завоевателския си дух. Няколко стотин години под турско. После англичани, французи, германци. САЩ, СССР. Между временно израелците два пъти ги бяха победили и прилапали малко от Синай и Газа. Бяха помъдряли, гледаха си рахатлъка, но между временно Египет е една от най-милитаризираните държави в Африка. Армията даже притежава фабрики, имоти. САЩ си затвориха очите, когато военните свалиха демократично избраното след Арабската пролет правителство на Мюсюлманските братя. Суецкият канал е важен за всички и по-лесно е да се разбереш с военни, отколкото с ислямисти. За съжаление военизираната икономика почва да закъсва, убива се инициативата, конкуренцията и пазарната икономика. По-важно е да имаш връзки, отколкото да си по-добър в нещо. Подобно е положението и с генофонда. Въпреки космополитното наследство египтяните са част от средиземноморската и мюсюлманската култура, където браковете често се уреждат от роднини, няма го това пътуване и мешане на гените, както ние имахме през социализма например. Отделно, заради пустинния климат не можеш да ядеш много здравословна храна. Вярно, около Нил расте почти всичко, но когато трябва да изхранваш 100 милиона жители ще гледаш количеството, а не качеството. Много хора пушат цигари, а заради жегите хората се раздвижват основно вечер и нощем, а през деня се скатават където намерят.
Всъщност, жегите са проблем само през лятото. Сега през април-май е доста приятно, но поради разглезеност и инерция много местни бичат на климатици и съответно спят на затворени прозорци без свеж въздух.
Интересното на Египет е, че почти непрекъснато духат някакви свежи северни ветрове. Както средиземноморието се оказва проводник на атлантически нахлувания, така и червено море ги подпомага и захранва нестабилният високо планински терен на Етиопия, Йемен, Саудитска Арабия. През лятото Inter Tropical Convergence Zone стига до южните части на Египет и сама си дърпа въздух от север и юг.
Друг интересен феномен е, че през пролетта има нещо като приземен инверсионен слой. Подсказа ми го графиката на температурния градиент на НОАА, но го видях и в практиката. Никъде другаде не съм виждал подобен ежедневен градиент. Обикновено е нормален или както е в Етиопия има дебел нестабилен (свръхадиабатен) приземен слой, а тука в ниските слоеве е почти инверсионно. Обяснявам си го с това, че средиземноморските нахлувания докарват хубав градиент от север, но той не съответства на радиационния баланс т.е. земята отдолу не се е напекла достатъчно, още изстива значително през нощта, и не може да бъде основен двигател на нестабилността. Интересно е да се сравни това със симетричните спрямо равноденствието условия през есента, когато се е акумулирала топлината от цялото лято. Предполагам, че условията септември-октомври ще са по-добри. Друго обяснение е сухия въздух. Вярно, няма забавяне на нагряването, защото няма какво да се изпарява, но няма и какво да забавя охлаждането – пустинята си излъчва към космоса мощно денонощно.
Не знам дали заради сухия въздух или заради стабилния приземен слой, но термиките също са доста странни – не можеш да усетиш границата им, няма ги характерните претоварвания и наклони, трудно е да ги летиш без варио, защото не знаеш кога и колко да въртиш. Просто влизаш в една безлична зона на вдигане, моташ се вътре, набираш 500-1000 метра, често качването се подобрява като пробваш срещу вятъра, но по някое време изчезва дори и като го потърсиш по вятъра.
За да раздвижа местните пилоти направих два полета, разчитайки на обществен транспорт и автостоп. Малко е налудничаво да си правиш подобни експерименти в пустинята, но в Египет има достатъчно пътища и трафик. Също така вековният закон на пустинята е да помогнеш на пътника.
Едното място бе до курорта Айн Сохна на 2 часа път източно от Кайро. Стигнах до него с удобния GoBus за 2 долара, после един таксиджия ме ощави за 13 долата за 20 км до Галала университета, но не исках да губя време. От там нагоре пеш, като се притеснявах едни полицаи да не ме върнат обратно в цивилизацията. Или не ме видяха или ги мързеше да ме гонят в пущинака. Иначе в Етиопия съм го играл този сценарии да бъхташ 2 часа и после някой да ти каже, че не може да летиш.
Старта който си бях набелязал от Гугъл Ърт и по прогнози се оказа подходящ. Излетях директно в термиката. Не беше много висока, но работеше постоянно, а някакви пилета ме окуражаваха. Преди това на 5-10 км на СЗ видях един кумулус – следващия път ще търся старт натам. Пробвах малко срещу вятъра. Знаех че трябва да гоня по-високата планина на З, но не ми се рискуваше да затъна в нищото, та пуснах по реброто по вятъра държейки глайд до пътя. Минах над втори потенциален старт, понабрах малко, но бе трудно без варио и изтекох в падащия вятър. Имаше някакви роторни термики, но се отнасяха далеч от пътя та ги зарязах и отидох да кацам. В ниското вятъра бе по-силен, но кацнах нормално и хванах един камион на стоп обратно към Кайро.
За другия полет си направихме едно пътешествие до Сафага - полутуристическо градче с фериботно пристанище 50 км южно от Хургада. Планините бяха близо, а през тях минаваше главният път за Луксор. Трябваше да подкупя шофьора на автобуса да ми спре на нерегламентирана спирка. После се оказа, че не дават чужденци да пътуват по този път след 6 вечерта заради опасност от тероризъм. Кътат си туристическия бизнес. Гмуркай се, карай кайт, разглеждай история, но не се завирай насам натам.
Автобусът ме остави до бензиностанцията е една песъчлива долина заобградена от красиви планини. Тези на север достигат 2000 метра с красиви скални отвеси. Част от бензиностанцията бе полицейски пост и аз право при тях се нахедрих. Звъннах на един местен пилот да им обясни и те като по чудо ме пуснаха. Походих 3-4 км до рида на запад, който бях набелязал. Изкатерих за още около час до билото, почистих по-големите камъни за да оформя нещо като старт и след около час опити и внимаване да не скъсам някоя връв успях да излетя. Айде пак в термиката. Зареях към най-високата част на планината и там явно имаше нещо като конвергенция, защото качването бе широко, високо и спокойно. Полюбувах се на гледката от остри планини и пясъчни реки и пуснах по вятъра. За съжаление не успях да напипам добре следващото качване и след 15 км кацнах до една кариера до пътя наобратно. В Египет често строят платната за различните посоки на движение на километри разстояние едно от друго, така че трябва да се внимава кое си избираш и в каква посока карат колите по него.
Още не сгънал и дойде едно глухонямо момче на мотор. С жестове му обясних че всичко е наред и си замина. Сгънах, отидох на входа на кариерата и замахах на стоп. Малко криминално място бе да спираш на стопаджии. От кариерата излезе един с кола и ме качи. Не знаеше бъкел английски, нито пък аз арабски. Спряхме на едно заведение близо до бензиностанцията с полицията. Черпи ме чай и ме закара до хотела ми в Сафага. Отказа да вземе пари за транспорта, викам се ей тва е гостоприемството на пустинята, но не след дълго се почука на вратата на стаята ми и се почна – военно разузнаване, полиция, телефонни обаждания, снимки на паспорти, екипировка, обяснения. Моят човек в Кайро успя да замаже нещата, но каза повече да не летя, така че го ударихме на мързелив туризъм и къпане в морето.
Все пак полетът ми възбуди местните пилоти. Едни даже се вдигнаха на 500 км от Кайро и дойдоха при мен на другия ден. Пробвахме пак последното място, но полицията вече не даваше, така че се прибрахме обратно в Сафага, а те обратно в Кайро.
Местните пилоти имат принципно разрешение за Айн Сохна, така че ще пробваме там като се върна в Кайро, макар че е трудно за прелети поради близостта си с морето.
Дори и да няма повече летене все пак съм доволен, че си взех крилото и вкусих от термиките на пустинята.

До Хургада става, но само за реене W, N-NE.

Малко е далеч от Кайро

Престоя в Египет се проточи та продължих с египетските си проучвания.
Едно от бъдещите центрове за парапланеризъм тук ще е курорта Айн Сохна на брега на Червено море, на час и половина от Кайро по магистралата. Между другото, 20 милионния Кайро много се е променил от преди 13 години, когато се задъхваше от ужасни задръствания. Една от причините за Арабската пролет, според един местен, е че прогресивният син на Мубарак е бил подготвян да поеме управлението на страната, но това е застрашило властта на военните. Регионалните смутове от Арабската пролет кара хората да гласуват за религията и традициите и така печелят Мюсюлманските братя по време на първите и единствени демократични избори в Египет. Само че, Мюсюлманските братя са проводник на турско влияние и не след дълго военните правят преврат и вземат властта. Дотолкова са се окопали в държавата, че владеят отделни нейни индустрии. Една такава е строителството. Идва военната строителна фирма и построява курорт и университет в планината в пустинята. После продават на инвеститори, а те развиват друго място. Така се прокопава вторият Суецки канал, бързите магистрали и пътища. Естествено, това инфраструктурно развитие кара страната да затъва в дългове, но МВФ, ЕС и СБ редовно подкрепят правителството – Суецкия канал е твърде важен за света, а Египет е една от портите към Африка, Близкия изток, мира, и мигрантите. Too big to fail – както спасяваха банките през 2008-а.
Благодарение на все още празния курорт Галала има пътища до стартовете на 800 метра височина на брега на морето, друг път даже стига до върха на планината на 1200 м. Даже има лифт от курорта до плажа. Пробвах и двете места за летене. Високият старт до кариерата става за прелети, пред него при С ветрове се получава конвергенция с изобилие от възходящи, но има опасност от усилване на вятъра следобеда и трябва да се внимава. Терена е силно начупен, а цвета му е толкова белезникав, че при високо слънце е трудно да определиш къде са високите и ниските части. Това е важно, защото ако усили вятъра е по-добре да се каца отрано по високите части, където потока е по-изявлен, отколкото в ниските и турбулентни зони.
Вторият старт, който бях набелязал е на ръба на първата тераса. Понеже редовният С вятър идва косо на склона не се създава отявлен ротор. Самият отвесен склон става за зарейване и е интересен и леко страховит насип, а не монолитна скала. Над водата се излиза с 3-4-500 метра височина и става за разни упражнения, както за тандеми и ученици. Кацането е на плажа, а качването обратно до старта е бързо по хубавите пътища.
В милитаризираният Египет, разрешения за въздушни спортове се дават само на частни фирми с доста голям първоначален капитал. Няма като нявсякъде другаде по света клубове и национален аеро клуб. Тези частни фирми обикновено са движение от бивши военни и така се държат под око въздушното пространство и летящите субекти. Един такъв успешно развива парашутните скокове и парамотори и ще инвестира в развитието на старт в курорта Айн Сохна. Има мегдан за още стартове и фирми и се надяваме, че тяхната конкуренция и дейност ще популяризира парапланеризма и го отвори за нови дестинации.
Една такава е манастира св Антоний, един от най-старите в света. Въобще в Египет има доста коптски манастири и църкви. В Кайро дори ги охранява полицията, след разни атентати от преди 15 години. Копти е стара дума за местните жителите на Египет. Техни врагове са бедуинските племена – хората от пустинята, които редовно опустошавали манастирите. Самата власт, султаните, въпреки мюсюлманската си религия, не ги е закачала. Вътре в манастира св Антони има една отбранителна кула по която се влиза по дървен мостик от втория етаж. Там монасите са се криели докато отмине бедуинското нашествие. Имали ли са складирани хранителни продукти и достъп до вода. Водата наистина е чудо в този пущинак. Извира изпод скалите и тече постоянно с около 1000 л на денонощие, независимо от сезона. Води се за свещенна. В манасира има и градини, където монасите си отглеждат туй онуй.
На входа на манастира имаше полицейска охрана и не можеше директно да атакуваме планината над него. Трябваше да се включим в туристическата разходка, да се сприятелим с монасите преди да попитаме за разрешение за летене. В малката ни група имаше един руснак, който направи неприятно впечатление. Знаете как в църквата се говори по-тихо, човек се държи естествено смирено, почтително. Тоя простак искаше да види всичко набързо. Даже мощите на св. Антони, нищо че му обясняваха че са заровени под олтара. Въобще, масово руските туристи правят впечатление с арогантността си. Сякаш другите са по-нисши и са им длъжни за нещо.
Египетският пилот, с който бях, се възмути от държането на руснака, макар самият той да бе мюсюлманин. Но кроткостта на монаха и преводача, които ни водеха, чувството за смирение в харама надделяха, завършихме обиколката, купихме туй онуй в църковния магазин и попитахме за разрешение за летене. След не много увещания от манастира се съгласиха, но охраната отказа. Преди време двама се загубили в планината по пътя към друг манастир от южната страна. В Египет туристите са твърде важни за бюджета и не искат да умират от това или онова. Приехме съдбата, но мисля че мястото си остава с добър потенциал. 6-700 метра склон с тераси за излитане от по-ниско. Едно от най-закътаните от вятъра места в Египет, от което тръгва дългата стотици километри конвергенция на юг.
С повече упорство може да се лети от това място, но ще трябва да се тръгне рано сутрин, да се ходи 5-6 км през пустинята до друго място по склона на планината, където няма цивилизация или военни, да се избягват бедуините, които веднага ще те изпортят на властите. Един полет може да изисква подготовка от предния ден и дори спане в планината. Възможно е дори да се направи леко диверсантска поредица от hike n fly полети по планинската верига, която стига до Судан.
Като цяло срещите с бедуините са неизбежни. Състоят се от най-различни племенна. Най-голямото в Синай било доста смотано и агресивно. Тези покрай Хургада и планините успоредно на Червено море били най-печени, явно вкусили от туризма и развитието. Тези по на юг били по-консервативни, но въпреки всичко биха помогнали на закъсал пътешественик. Сред бедуините в Сахара, към Либия път имало такива дето се занимавали с нелегални дейности като търговия с оръжие, мигранти, но там и без друго няма много баири за летене.
С Ахмед пробвахме и други стартове близо до западния бряг на река Нил. Един от тях ми се стори с добър потенциал, само на 50 км от Кайро, но за съжаление бе нисък – около 100 метра и след кратко реене се удавих в подножието му сред море от кумулуси с база над 2000 метра.
Като цяло Египет става за летене и би дал големи прелети от няколко стотин километра. Преобладаващите северни ветрове го правят сравнително прохладен, но пък и базите не са толкова високи. Големите жеги са юли-август-септемви, когато термиките стигат до 4-5000 метра височина, но температурите долу може да са 45 градуса на сянка, ако я намериш след кацане надалеч.
При западни и южни ветрове атмосферата става замътена от сахарския въздух. Фронтовете вдигат и прашни бури. Хубавите градиенти почват от св Антони на юг. Близо до средиземнорието е по-стабилно заради студения въздух. През зимата по-топлото средиземно море прави циклони и Цб-та, които бързо се стопяват като навлезат в сушата. Понякога през май може да превали за кратко. Хубави месеци за прелети биха били Април-Май и Октомври-Ноевмри.
Летенето с лебедка би дало доста възможности за подбор на мястото, по-близо до пътища, по-далеч от военни, за повече височина и претърсване на първата термика.

Иначе Египет не е лош за живеене. Освен горещото лято, климатът е доста комфортен. За българските стандарти цените са евтини, особено транспорта. Пътищата и инфраструктурата ми се струват по-развити от колкото в България. Да не говорим за мола със ски писта и пингвини. Хората са гостоприемни към чужденците, дори любопитни, както в България пред 20-30 години, когато се отваряхме към света. Въпреки огромния трафик в 20 милионното Кайро няма агресия, не чувствам съществен риск като пешеходец или пасажер, някак си се пазят един другимо. За разлика от Африка на юг тук почти няма престъпност и джебчии. Стотиците години шариатско рязане ръцете на крадците си е свършило възпитателната роля. Искат си понякога бакшиши, но както в другата част на Африка бакшишът, наемането на някого за дребна работа е смазка за обществото, човечен начин за разпределение на богатството в обществото и избягване на социални революции.

Древната Египетска цивилизация и култура са внушителни. Има и известна мистика в това как преди 2-3000 години хората се превключили от много богове към един универсален. Река Нил, като път към Етиопия и Африка също си носи своя чар.