Leonardo | ФОТО
Дата и час: Вто Мар 26, 2019 5:57 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Етиопия 2019
МнениеПубликувано на: Сря Фев 20, 2019 12:08 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2008
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Бях убеден, че няма нищо ново за писане за Етиопия. На кой му пука, че си вдигнах летвата за висoчина, че разработихме нова посока за прелети от Сендафа към Фиче с километрични конвергенции и катедрални кумулуси на задъхващи височини. Или пък двата нови старта, преди Бахир Дар и Гондар, които правят дългият път на север да бъде летян всеки ден.
Бях се зарекъл да не пиша, трябва да се уча да мълча, но...
Както обикновено, щом летенето свърши почва приключението.
Когато отидохме в Дебарк се обадих вечерта на Азано - зам шеф на парка, на когото лани бях обещал да возя на тандем, че съм дошъл да си изпълня обещанието.
Българската група знае какво представлява Лима Лимо старта в планината Семиен, но вече има втори ред жици, до първите, а два стълба чакат за трети. Въпреки тях, старта е по-голям от Войняговския, а почистването от миналата година се бе запазило. Все пак си отдъхнах, когато Азано се отказа да лети, защото така го съветвали всички роднини и приятели. Така, че полетях сам и кацнах до Дебарк да уточним с управата на парка какви стъпки да предприемем за легализиране на летенето там.
После потеглихме обратно към Гондар и по пътя прибрахме Нийл, а към Дабат отидохме да спасяваме Луи, който бе кацнал до едно военно поделение. Помолих хората от парка да се обадят на военните и да потвърдят, че сме туристи излетели от парка, та докато стигнахме нещата се бяха успокоили, че даже бяха намерили жена за Луи.
Вечерта културна програма с етно танци и музика, а на другия ден след дежурната закуска с тлъсти фрешове потеглихме обратно на юг.
40 км след Гондар бях набелязал един баир с чер път до селата горе, който бе част от веригата над която предните години се заформяше мощна 100 км конвергенция. Тази е средната от общо три свързани конвергенции: Дебарк-Гондар (И-З), Гондар-Дебре Табор (С-Ю) и Дебре Табор-Гашена (З-И). И трите си имат попътни ветрове и могат да се навържат с бързо летене в бъдеще.
На старта духаше свеж гръб, но ние упорито изчакахме прогнозирания СЗ и щом усетих срещата на ветровете излетях пръв. За съжаление не прецених ефекта на една сянка и това, че долу СЗ вече бе осезаем, та бързо се удавих. Нийл се замота с поредица от фалстартове, но често последните стават първи, та се извади добре след устойчивата смяна на ветровете. Тъй като уговорката ни бе да летим в околността, защото ни чака дълъг път, той пусна срещу вятъра следвайки пътя по който дойдохме. Вятъра се компенсираше от засилващите се качвания, та излезе доста напред в полето, но направи грешката да кацне до едно училище. Почти веднага бяхме при него и го натъпкахме барабар с крилото в колата, но тълпата дето се събра не искаше да ни пусне: полис, уореда (кметството) бяха най-разпознаваемите думи. Местните лидери уредиха сценка за тълпата: един ни подкара с колата към главния път, а други проводиха шофьора ни по пряка пътека и после се събрахме, но объркали и изоставили тълпата. Естествено те бяха поели ангажимент към съселяните си да изяснят нашият случай, та отидохме в полицията в близкото градче и след няколко телефонни разговора ни върнаха обратно в Гондар при big boss. Ние бяхме спокойни, защото имахме разрешение от министерството на парапланеризма, а това че се бяхме озовали на място, което не бе конкретно посочено в разрешението го оправдавахме с непредсказуемостта на парапланеризма и вятъра.
Колко е удобно да се оправдаваш с вятъра! Но също така не трябва да се сърдим, когато за нелетящите сме вятър работа.
Проблема ни се оказа политически. След като тигрийците сдадоха властта, етиопците мъдро си избраха компромисен министър председател от Оромия (които са най-многобройни и най-много се бунтуваха предните години), който на всичкото отгоре е с баща мюсюлманин и майка християнка. Той сключи мир с Еритрея, 50% от министрите и президента са жени и вдъхна голяма надежда за страната. Само, че тигрийците, които държаха кокала последните 20 години корумпираха и се облагодетелстваха от властта, като насъскваха другите етноси един срещу друг (разделяй и владей). Сега има проблеми с изтичането на капитали от страната, твърдата валута е оскъдна и въпреки рисковете, изгодният обменен курс на черният пазар прави пътуването ни осезаемо по-евтино. По-сериозният проблем са съмненията, че тигрийците се опитват да дестабилизират страната и промените, чрез правокации. 80 км западно от Гондар имаше опожарени джамии и църкви - явно най-лесно и евтино е да предизвикваш религиозни конфликти.
Въпреки, че приятелите от Абба Травъл и шефа на полицията в Дежен ме съветваха да не ходя в Гондар, аз изчетох новините и реших, че няма проблем по нашият път, но не съобразих общата възбуда на хората в района. Защото, докато се обяснявахме в полицията, един от полицаите сподели, че местен пастир с калашник ни държал на мушка, докато летим и му се обадил дали да стреля. Остава и калашника да е казанлъшки. А деженските термики са като казанлъшки понички, но затова друг път.
В края на краищата big boss се обади на още по-голям бос, каза че сме незанонни, защото в разрешението ни го нямал този старт, но не му се занимаваше (даже лицето и телосложението му бяха като на типичен бг полицай) и ни пусна да си ходим. Обещах му тандем догодина и си разменихме телефоните. След Дежен, Бутаджира и Хусайна колекцията ми с биг босове се увеличаваше. Естествено, колекционерството не е евтино и трябваше да се бръкна около 15 евро за транспорта на полицаите дето ни екскортираха до Гондар. Добре, че Айзък ме учи да съм щедър, да не преча на паричните потоци и с усмивка да участвам в споделената икономика. Ако даването на бакшиш или подарък в нашите уж развити общества често предизвиква подозрения (тоя пък кво иска) или омаловажаване (мерси, ама това няма да ми реши проблемите), то в страни като Етиопия хората реагират с искрена благодрност.
Та пак покрай пустите пари се завъртя и следващата случка, която ме правокира да пиша.
След нощувката в Гондар и дежурната закуска с кекс и фрешове, отново потеглихме на юг. Благоразумно пропуснахме вчерашния старт и се настроихме за дълъг път до Дежен. Отново спряхме в Бахир Дар, в приятният ресторант на брега на езерото Тана, хапнахме риба и продължихме към Мота.
По пътя, докато се мъчех да подчиня умният си телефон, все някакви кумулуси ми отвличаха вниманието. Уж сме в бризовата зона на езерото, уж сме в ниското покрай каньоните на Нил. Сигурно защото засенчванията над планината Чоке я деактивираха, а повишената влага подобряваше и визуализираше периферните области.
Щом почна изкачването на платото се отвори гледка на СЗ и се сетих, че предните дни в района духаше СЗ. Казах на Чернет, шофьора ни, да спре че ще летим. В очите му прочетох едно притеснение. Вчера пак така го изненадах с отбиването от главният път и летенето, пък в каква каша се забъркахме. Пошегувах се, че няма да кацаме до училища.
Вятъра бе въртелив, но все повече от правилната посока и бързо излетях. Отпред не работеше, та пуснах срещу вятъра отляво, ползвайки лека поддръжка по склона. Пропуснах няколко фалшиви качвания и хванах добра термика, която ме изкара над старта, тъкмо за фотосесия на излитането на другите. За тях работеше по-добре отпред, но все още условията бяха разбълбукани. Нависоко се усещаше СЗ, но долу старта бе дъното на чаша и не бе ясно какво и що. Мислех да кацна на старта, че път ни чака, но другите почнаха да се набират отпред. Докато ида при тях вече имаше низходящи и почнах да се утаявам в подножието. Нийл и Луи ме последваха, но с по-голяма височина и хванаха хубаво качване.
Там, където кацнах нямаше никой, но все пак бързах да сгъна, защото се чуваха викове от амфитеатралния терен и видях как групи хора бягат към мен - центъра на сцената. Когато сгънах дойдоха 20-30 човека, но щом им казах, че шофьора ми идва с колата, изчезнаха репликите "полис", " уореда". Тръгнах си по пътя и те учудващо не ме последваха - вероятно очакващи Нийл и Луи да кацнат.
Обясних на Чернет кой път да хване и закрачих да спестя време. Казах на другите да се извадят добре и да пуснат по вятъра, като следват асфалта.
По едно време Чернет се обади и с неясен английски почна да ми обяснява за някакъв счупен прозорец. След 10 минути се намерихме и се оказа, че някакво хлапе му е счупило прозореца с камък. Попита ме какво да правим. Да отидем ли в полицията? Имах леко притеснение, че можем да изпаднем в разправии с нашето летене, но реших да действаме по установения ред. Отмених хотела в Дежен и резервирах друг в Мота за да си дадем повече време.
Въпреки, че съм изпечен егоист се опитах да потърся вина в себе си, но не намерих за какво да се хвана. Мястото на счупването на стъклото нямаше видимост към зоната в която летяхме, а и нямаше как хлапето да е знаело, че тази раздрънкана кола е свързана с чужденци или летене. Естествено, ако човек има склонност към филмиране винаги може да намери теле под вола - "ако не бях излетял нямаше да кацна долу. Ако не бях кацнал долу колата никога нямаше да мине по този път".
След кацането на Луи до военното поделение онзи ден, разправията с полицаите вчера и счупеното стъкло днеска се изисква определено усилие и дисциплина човек да запази разума си и да разграничава причинно следствените връзки. В такива ситуации даже не става въпрос просто да сме разумни, а трябва да си размърдаме сивото вещество. Колкото по-сложна и объркана е ситуацията, толкова повече умствен труд трябва да положим. Другият вариант е Бог, карма, съдба, лош късмет и ткн. Не че отричам тяхното съществуване, но е тъпо да ни е даден разум и да не го ползваме по предназначение.
Сигурно ако бях по-глупав живота ми щеше да е по-лесен. Сигурно щях да съм и по-щастлив, но не съм много убеден, защото познавам по-ограничени хора, които завиждат и са нещастни от постиженията на по-умните. Също така част от изблиците ми на щастие са катарзиси на разума - например, когато открива нещо ново или невидимо.
Все пак егото действа в комбина с разума и са заложени много капани за търсачите, ловците и събирачите. Предпазването трябва да е в две направления: - постоянен стремеж към обективно търсене на истината, чрез изграждане на множество мостове с реалността (но не заобграждане с еднотипно мислещи friends); - редовно почистване на душевната градина от плевели и паразити от миналото, чрез изпитана морална система. Добро и зло са разтегливи понятия, но за мен водещ критерий е да не пречиш на другите. Най-безболезненият начин да реализираш конкурентния си потенциал е като даваш превес на съзиданието пред консумирането. Създаването на неща (освен егоистичното удоволствие от лично изразяване) често е полезно за околните и се счита за по-възвишено от консумирането, разрушаването и изсмукването на живота, природата и другите..

И накрая завършека на историята със счупеното стъкло.
Досчупихме стъклото да не прави поразии по друсливия път. Отидохме в местната управа. Докато чакахме полицаите небето засенчи и светлината стана хубава за портретни снимки на позиращите през счупеното стъкло малки и големи. После се натовариха 5-6 човека с пушки, калашници и нещо като шмайзер и отидохме на местопрестъплението. Оказа се, че е до къщата на хлапето (не прави бели близо до вкъщи).Беше избягало към каменоломната. Отидохме там. Фотосесия докато го намерят и докарат. Бе дребно на ръст за осемте си години. Пак у тях. Събра се тълпа. Майка му първо се опита да го защити. После се просълзи. Дойдоха още хора и някакви попове. След известно време бащата се върна от работа. Като научи какво е станало се втурна да бие хлапето, но хората веднага го спряха. Почнаха неразбираеми за мен разправии, но бе умилително да гледам здравият разум и мъдростта на тълпата. Как защитаваше детето, въпреки че бе виновно. Отново се убеждавам, че тази хилядолетна система няма нужда от адвокати, съдилища, полицаи, детски педагогически стаи, затвори, лудници...
Опитах се да разбера защо детето е хвърлили камъка. Веднага си спомних как като деца замеряхме колите по пътя за Ловеч с орехи или поливахме минувачите с вода от петият етаж на блока. Просто деца. Няма вина! Трябва да се прощава. Да се мисли напред. Има ли поука?
Като разбрах, че нещата загрубяват и ще вкарат бащата и детето в ареста, предложих на шофьора да вземе каквито може пари от бащата, а ние ще платим останалото за смяна на стъклото. След известни дебати предложението бе прието. Бащата дойде да ми благодари. Чрез Чернет го накарах да обещае публично да не бие сина си, а на местните казах да не се притесняват като видят парапланер. Сноп слънчеви лъчи пробиха плътния слой облаци. Поехме си по пътя. Нийл и Луи бяха доволни от полета си. Аз също.

_________________
Николай Йотов


Върнете се в началото
  Профил    +17 / -0 
 
 Заглавие: Re: Етиопия 2019
МнениеПубликувано на: Вто Фев 26, 2019 9:14 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2008
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Летенето: https://vimeo.com/319972620

_________________
Николай Йотов


Върнете се в началото
  Профил    +4 / -0 
 
 Заглавие: Re: Етиопия 2019
МнениеПубликувано на: Сря Фев 27, 2019 5:49 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2008
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Хората: https://vimeo.com/320266658

_________________
Николай Йотов


Върнете се в началото
  Профил    +5 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов