| SkyNomad http://forum.skynomad.net/ |
|
| "Високо" с фотографът Александър Иванов http://forum.skynomad.net/viewtopic.php?f=1&t=10415 |
Страница 1 от 1 |
| Автор: | niki [ Пон Дек 02, 2019 10:29 pm ] |
| Заглавие: | "Високо" с фотографът Александър Иванов |
БНТ излъчиха филм за фотографът Александър Иванов: https://www.bnt.bg/bg/a/umno-selo-visok ... ndr-ivanov Още не бе отшумяла кризата на прехода и хората мигрираха масово в чужбина, когато планинските му пейзажи извикаха - хей, България е красива! И аз за малко щях да замина за Канада, но останах заради летенето и планините. Оставаме, оставаме и нищо, че е есен... После покрай летенето пътищата ни се пресякоха. Сприятелихме се. Сходни души. Скорпиони. Кво да ги правиш? Чрез него научих да ценя и търся своето. Летенето и планините ме запалиха по снимането. Появиха се поръчки. Купих парамотор и обикалях насам натам да снимам хотели, голф игрища, курорти и прочие. Усещах, че въздушната фотография е неразработена ниша. Блазнех се да жъна успехи в тая насока, да ставам и аз професионален фотограф. Знам, че имам окото за тая работа. Но покрай Сашо разбрах, че да си успешен в тая насока трябва да организираш и ходиш по изложби, печатници, спонсори, медии, а най-неприятното е да се занимаваш със самопромотиране, да повтаряш колко си добър, когато кадрите сами трябва да говорят. Ей това губене на житейско време не мога да понеса. Когато можеш да снимаш и летиш и още и още. Също така, когато летяхме не ми харесваше това, че за него полета бе просто възможност да бъде някъде в 3D пространството, докато за мен полета е цяла вселена. За него полета не съществуваше като полет, толкова се вкопчва в кадъра, в светлината, че като летим никога не осигурява тежкият си скъп апарат с каишка или връвчица. Все едно са едно цяло и хич не слуша, като го увещавам да го върже с нещо, защото очаквам турбуленция и екшън когато въртим със 100 крила в една термика. Е, от филма виждам, че почва да възприема идеята за полета. Това, да няма шум от двигател и вибрации. Само пилота, крилото и вятъра. Друго интересно през тия години бе, че докато Сашо бе в апогея на снимането си и създаването на образи, аз бях в апогея на строежа на Гнездото и създаването на нещо материално, като една сграда. Неизбежно се получаваше едно сравнение и въпреки успехите си Сашо някак си се жалваше, че бавно напредва по къщата си, че все няма пари и време. Кое е по-ценно от някакви снимки и от една сграда с необичайна форма? Нито едното, нито другото. Всичко материално е преходно. Идеите са това, което остава след човека, независимо каква форма им е избрал, независимо дали е открил нещо ново или просто e носил и усилил посоченото от друг... Този красиво направен филм е едно признание за успеха на Сашо. За успеха на всеки, който следва душата си и прави това, което обича. Тази любов, рано или късно се вижда от околните и тогава идват и парите, стига да ги искаш. И да внимаваме, да не влезем в капаните на живота, материалното и суетата, които да ни отнемат изначалната свобода на духа - така необходима за всяко творчество. |
|
| Страница 1 от 1 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа |
| Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/ |
|