Leonardo | ФОТО
Дата и час: Пет Мар 29, 2024 11:05 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Литературен конкурс "Състояние на полет" 2020
МнениеПубликувано на: Пон Апр 27, 2020 7:28 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Стартира 6-ият национален литературен конкурс "Състояние на полет" организиран от сайта за художествена литература hulite.net ,клуб Скайномад и община Сопот!

Приемат се произведения в две категории: "Поезия" и "Проза".
Текстовете в проза да са до 1 стандартна страница, в Word формат.
За поезията няма ограничения.

Произведенията да не са публикувани никъде преди това (вкл. в интернет).
Един автор може да участва с не повече от 3 произведения общо в двата раздела.

Произведенията за конкурса изпращайте като прикачени текстови файлове (.doc, .rtf, .txt) само на адрес competition@hulite.net като напишете имената си, псевдонима, който използвате в ХуЛите (ако имате такъв) и града, в който живеете.

Краен срок за изпращане на творбите: 14 юни 2020 г.

Още подробности за конкурса: https://hulite.net/modules.php?name=For ... 54&start=0
Произведения от конкурса: https://hulite.net/modules.php?name=For ... forum&f=50

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: Литературен конкурс "Състояние на полет" 2020
МнениеПубликувано на: Нед Юли 05, 2020 9:49 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Завърши конкурса "Състояние на полет 2020". Въпреки по-малкото участници, победителите отново бяха на висота и в тези трудни времена показват колко силен и несломим е полета на духа.
Може да ги прочетете тук: https://hulite.net/modules.php?name=For ... pic&t=8928
....

Досега съм се изявявал в проза, поезията я считам за висш пилотаж на музика в словото и не ми се удаваше, докато не ме споходи вдъхновението лани. Особено веднъж, когато бях сам на старта между сериите пускане на ученици и за 10 минути думите ми се изляха от устата, сякаш не бях аз, а някой друг диктуваше ... добре че си носех химикалката и тетрадката, където си записвам разни неща по аеродинамика...
Не ме номинираха, но знам че надскочих себе си, знам че през мен са минали истински неща. Бе красиво. Даже спонтанно измислих нова дума в българският език:

ЕГОНИЯ (агония на егото)

Защо се нараняваме и пак се търсим?
Любов ли е това? Или съдба?
Такива ли сме? Пак се връщам
към болка, нежност и вина.

Разкъсвам се на сто парчета,
живея тихо, но крещя на сън.
Когато наранявам се спасявам хитро,
когато наранен съм - тъна в срам.

Ток пронизва вените, сърцето,
като животно в зъбите на лъв.
Гърча се и боря се със тебе,
но борбата с мен е, само в мен.

А отровата се носи бясно
в жилите, душата и ума.
Става страшно, тъмно, тясно ...
- Дайте въздух, слънце и вода!

Хвала тебе тяло, че не слушаш,
що тук се случва, що желая аз.
Ти силно си, помагаш, служиш
на безумия и глад ...

И не зная - що да искам?
Всичко имах. Имам и сега.
Щом живота се изплъзва - ще се боря:
да не изгния, а да изгоря.

19 юни 2019, старта на Сопот

...............

ТАКЪВ КАКЪВТО

Да търся сила в самотата?
Това го мога, имам сили за това.
Да търся с полет свободата?
Свободен съм и затова летя.

Да боря страховете с храброст?
Безстрашен съм. И страшно е това.
Да се усмирявам тихо с мъдрост?
Разумен съм. И това е суета.

Защо природата ми е такава?
Роден съм силен и свободен дух.
Кому е нужно подвиг, слава?
Защо възпитах се такъв?

6 октомври 2019, вила Ватенка, Сопот

................

КЪМ БЛИЗКИТЕ

Как да взема от вашата болка?
Как да ви вдъхна от моя живот?
Как да не преча? Как да помогна?
Когато преядох с красота като скот.

И да повърна, и да се откупя
- лъжа ще е туй и не ще ви спаси.
Защо ли съдбата пак се шегува
- хем ни събра, хем ни раздели?

6 октомври 2019, вила Ватенка, Сопот

....................

И накрая едно стихотворение извън конкурса, но което според мен много точно, красиво и нежно е уцелило състоянието на полет:

ПОЛЕТ НА ДУШАТА

Какво и трябва на душата ми...
Един прозорец, за да излети.
Една ръка, погалила крилата й.
И мъничко вързопче със мечти.
Едно небе с измислени съзвездия.
Една Земя на кръпки от цветя.
И въжен мост. От край до край на бездната.
И две-три капки езерна вода.
Една магия бяла на разсъмване.
Едно кичурче слънчеви лъчи.
Пътека лунна някъде във тъмното.
Оранжев облак. Песничка. И...Ти.

Caribiana

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +5 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов