Днес се очакваше слаб изток или ИЮИ. На Биберна се събрахме бая народ. Имахме гости и от Ямбол. Слънчево, тополо, приятно време. Към 2 на старта духаше 3-4м/с И. Имаше добра поддръжка на склона. Макс. набиране над старта беше 200м, макс. качване +3м/с.

Същото беше и на Добростан....
Само дето нямахме гости от Ямбол.

Днес летателната обстановка на Тополица беше подобна на вчерашната, но имаше и инверсия.

Много ми е готино, когато учениците ми преминат първоначалното обучение и дойде време да изучават термичното летене. Така бе и днес 2.10.06, понеделник. Любо(мой ученик) ми звънна сутринта и ми казва: не искам вече на Рогачево искам термики и хубаво летене. Отидохме в Шумен
Излетяхме около 12. Любо се удави аз се крепях трудно. Бях 80 метра под старта , и отивах да кацам. Любо спря едно такси и въпреки ,че свирих здраво и махах не ме изчака и отпраши нагоре. Тогава ме чукна някаква единичка и аз започнах да я въртя. После малко се усили и вдигнах 350 над старта, изнесен доста на североизток. Тръгнах към старта и по пътя врътнах няколко балона и над южния бях 500 м. над него. Гледах от високо втория старт на Любо и като излетя направих спирала и слязах под него. Беше тръгнала широка и силна термика и Любо започна да върти. От време на време излизаше от нея но вдигнахме 550 метра над старта. Аз направих уши отидох до него и му викам: хайде на запад. Той много не искаше(не знаел къде да каца) но накрая тръгна след мен. Отидохме няколко километра западно и там се реехме и чакахме следващи термики. Повъртяхме половин час и при една не много готина Любо излезе в задната и част, започна яко да пропада и не можа да се върне до ръба. Видях ,че се приземи добре на една малка полянка и тръгнах да се връщам към старта. Няколко Шуменци бяха излетели и виждах как доктора върти готина термика. Но мен също ме намери много готин възходящ поток и започнах да го обработвам. Вдигнах 1400 метра и реших да тръгна към Добрич. Стигнах 1 км. преди Нови Пазар, което е около една трета от разстоянието, като въртях още две три готини термики, а и вятъра не бе попътен.
Утре пак ще прбвам да летя от Шумен до Добрич. Искам да отида на Франгата на гости.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди.

Днес вечерта беше невероятно на Тополица. С Ангел и Митко пристигнахме на старта в 19 часа. Другите серсеми вече бяха направили по някой друг полет с кацане на старта. Веднага излетяхме и ние. На склона взе да става гъчканица. Постепенно започнахме с Никола да се набираме. Държеше добре на около 120м над старта. Започна да се мръква и поддръжката се увеличи. Мазнотия. Голям кеф! На места се появиха зони на качване, центрирахме ги и започнахме да се издигаме още повече. Чудех се конвергенция ли е това или термични балони. На моменти вдигаше доста яко. Към 19:30 беше се мръкнало, но летяхме още. Наоколо мрак, виждаха се само светлините на селата и преминаващите коли, а над нас пълнолуние и звезди. По едно време решихме, да се каца долу на поляната. В тоя момент вляво от старта ме подпря нещо стабилно и вариото започна да пищи. Започнах да въртя качването. Набирах се добре и неможех да повярвам какво става. Над мен луна и звезди, а аз въртя нощна термика! Изкефих се тотално! Беше почти 20 ч, голяма тъмница. Вариото въобще не се виждаше и започнах да се притеснявам. Имах доста височина и ми беше минала мисълта да пусна към съседното село, но разума надделя. Напуснах термиката и се запътих да кацам. Това беше доста проблемно. Над поляната за кацане излязох на около половин километър. Вдигаше почти навсякъде. На места се появиха мощни шутове. Такава дискотека отдавна не си спомням. Ще ми изпадат пломбите. Като кацах, се изплаших от собствената си сянка - мислих че някой не ме вижда и лети към мене .Е, поне не бях единствения, някои за малко да се придървят от това. Всички останаха супер доволни от този нощен полет. Пожелавам на всички да полетят в подобни условия!

Отговорите съм ги отделил в нова тема - За "вълните" и "нощните термики"

Здравейте на всички...

Преди около час завърши полетния полуден на ямболските парапланетисти
На около 25 километра от Ямбол и толкова от Сливен има едно баирче което е страхотно за летене, склонче а и не само...
Намира се м/у две села Панаретово и Глуфишево. 200 метра е денивилация, за северен вятър и над 1 км по дължина.
Като направя снимки ще ги пусна в "местата за летене"

Разбрах (от Милен UP) че час и половина преди да отидем Петко от Видин е летял там и е тръгнал на прелет. Нека да пише за това как е минал полета.

Петък 13 се оказа невероятно силен ден за прелети. Така, че който го е пропуснал от суеверни причини - има за какво да съжалява.
Инфо от Шуменския вилает на http://forums.shumen-xc.org/index.php?showtopic=90

heii skivaite kva strani4ka bacnah
aktualna informacia za viatur i posoka za opredelen grad
(v slu4aia za varna)
infoto se vzima ot wunderground.com
adresa:
http://www.web-developments.net/jiro/wind.php

sega 6te kazete e tva puk ot kuv zor
iakoto e 4e moze da se otvaria ot mobile phone - gsm
i moze da 4ekva6 i bez da si na PC s net

P.S. ako niakoi iska za drug grad (koito go ima v wunderground) da pi6e

a za adresa usefull e da go zapi6ete kato bookmark v gsm-a 6toto da se pi6e vseki pat e malko shit

Вчера се изкефих страшно на това баирче. Излетях в 13, 40 с близо два часа закъснение. Почках по-малко от 3-4 минути и влака дойде. Набрах 650 м и тръгнах на юг с 50 км/ч без спид. Само леко качване и нули. Жена ми отдолу (без радио) само се чудеше накъде да хване и се налагаше да спирам да я изчаквам и да махам с ръце. По време на тия спирания набрах постепенно до 1200 и там стана вече съвсем лесно - двойка качване по права линия. Така до с. Скалица, където жена ми съвсем се оплете и от 1700 м с триста зора кацнах при нея. Не и се сърдих, защото за пръв път след повече от десетгодишно прекъсване се нави да дойде с мене.
- 35 км за 40 минути (стотачкчката беше в кърпа вързана за по-малко от два часа и половина, ама нейсе)
- вятър 2-3 м С-СИ
- база около 2400, улици с гъсти кумулуси, средно мощни.
Ще ходя там ПАК !

braus 4i4o Petko )) ne slu6ai jenite za tolkova mnogo godini opit s tiq da no si go razbral pak kogato stava a za teb vinagi stava ))) puskai pak dokadeto do tam pak koi 6te te pribira ................................

В неделя вятърът във варненския район бе северозапад 2-4 м/с и десетина парапланеристи отидохме на Разделна. Бях с четирима мои ученици от напредналите , всички летяхме много готино по час , два , имаше свежи термики и кризи (разбира се) ,нямаше инциденти. Прекрасен уикед в който вдички се прибраха в къщи радостни и щастливи. На една случка се изкефих яко и ето я и нея:
Във въздуха бяхме 4-5 крила и въртяхме някакви термики, които на 200-300 метра или се разпадаха или много ни отнасяха и ние ги оставяхме и се врящахме на склона. По-едно време започна да ме вдига с 2 м/с доста широка зона и започнах да си въртя и търся центъра на термиката. Гледам Вальo Демирев малко над мен и леко в страни също върти. Започва да ме вдига с 3 м/с стабилно , правя няколко витки и вече си мисля , че съм над Вальо. Нищо подобно-той 50 м. над мен върти. Казвам си - центрирай готино термиката и ще го резнеш. Центрирах 4 м/с и въртя. Гледам нагоре - той пак 50-60 метра над мен. Тогава разбрах ,че той е в центъра на термиката и го следва безпогрешно. Стана ми много готино ,че вече не мога да изпреваря моя ученик в термика. Той просто въртеше перфектно. Беше започнал да лети 2003 година и в началото бе доста плах и несигурен, но с голямата си любов към парапланеризма, постоянството си и послушание в момента лети сигурно и уверено.
Пожелавам на всички ученици един ден да летят по-добре от тези от които се учат.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди.

В неделя се събрахме към 20 пилоти на баира на Глуфишево/Панаретовци. Слаб ССЗ, слънчево, кумулуси тук-таме. Отпред в нивите огромно ято птици беше оформило термичен комин. Времето изглеждаше многообещаващо, но за голямо учудване всички които излитаха, се спльоскваха много бързо. Наближаваше 14 часа и реших да излитам. Преди мен излетя Никото и за голямо всеобщо учудване, след няколко тигела около склона беше се набрал на стотина метра над старта. След като излетях, хванах мазна 2-ка, която прерасна до петица и ме извади на базата 1600м. Лошото бе, че кумулусите много бързо се разпадаха. Тъкмо ги доближиш и вече няма никой. После само яки нисходящи до -5м/с . Реших да намеря нещо на другия склон, намиращ се м/у Глуфишево и Чокоба. След доста чакане намерих добра термика която отново ме извади на базата. Наоколо беше голяма красота... и студено . Понеже летях за пръв път на това място, реших да пообиколя района и да видя къде как вдига. ЮЗ склон работеше много добре в комбинация с голямата черна нива отпреде му. Долу тракторите оряха здраво, което способстваше за откъсването на термиките. На моменти въобще нямаше смисъл да се върти, вдигаше и на прав полет. Въртях само от +2 нагоре. Супер мазни и спокойни термики и в съчетание с красотата наоколо направиха полета много як. След 2 часа полет, уморен кацнах на кацалката до чакащите ме серсеми.
Снимки от деня - http://paraplan.ru/photos/thumbnails.php?album=914

Шуменската група летяхме на Мадара. Имаше и 2-3 варненеца за цвят.
Вятър СЗ 15-16 км/час. В началото имаше малко кумулуси, но в последствие се увеличиха до 40%.
Термиките бяха с балонен характер, нормалните - доста на рядко, средни двойки. База - на 1600. До 900 се стигаше сравнително трудно. От там нагоре беше лесно.
Имаше периоди на кризи и засенчвания. Прелети - един до Провадия, сравнително скоростен.
По-късно следобяд вятърът е засилил и 2 часа не е ставало за летене, след което полетите са се възобновили до мръкване.

Днес на Шумен беше много приятно за летене.
Вятърът беше слаб до липсващ от юг, синьо. Мъглата се вдигна към 10 и половина и на обяд пускаше първите балони.
Започнахме полетите от 1 часа и до 3 и половина летяхме предимно на термики и балони. Преброих над 13 крила. Максимално се вадехме на 1030. Средни сила на термиките - единичка, рядко двойки. Вятър ЮИ 6-7 км/час. На 1000 м - Ю-ЮЗ 10 км/час.
От 4 до 5 имаше криза и почти всички изпокацаха на старта.
После се появи вятър и преминахме на склоново реене. Летяха до мръкнало.