Не е за вярване колко бързо се глобализира Етиопия.
Преди години в едно градче край Адис местните ни плашеха да не излизаме по тъмно, че дебнели крадци на органи. Можело да ти вземат бъбрека например. Струваше ми се абсурдно в това забутано градче дето в аптеката има само 10 вида хапчета да има хирургичен кабинет за извършване на сложната хирургическа операция с цел кражба на органи.
Лани, когато в планините Гураге ни арестуваха с Ясен 100 човека с копия и брадви, едно от оправданията им после бяха слухове за отвличане на хора.
Пак лани, Адис бе потресен когато домашна прислужница бе убила детето, за което се грижеше.
Новините за лошите неща от външния свят се разпространяват бързо в иначе мирянското Етиопско общество.
Лошото е, че лошите неща отвън дават лош пример вътре.
Новата мода тази година е отвличане на хора срещу откуп.
Извършителите обикновено са от Армията за Освобождение на Оромия, жертвите най-вече са от по-заможни хора от Адис или от етноса Амхара.
Тъй като има конфликт между граничните зони на Оромо и Амхара и тъй като Адис се намира изцяло в Оромия, то столичани ги е страх да излизат навън за да не ги отвлекат. За капак и оромската полиция участва в схемата, така че няма на кого да се оплачеш. Собственикът на хотела в който съм отседнал ми разправя как отишли на купон в петък вечер в съседния полукурортен град Бишофту и как полицаите нещо се заяли с това къде са паркирали и ги пуснали след като платили откуп по около 500 долара на човек. Приятели на собственика на хотела му казали, че е минал метър, защото на други искали по 5-10,000 долара.
Тъй като не вярвах оромските селяните около мястото където летях тандеми толкова бързо да са се бандитизирали, то предложих на партньорът ми в тандемите - Марко да отидем на място, да литнем и да проверим. Марко е италианец от Доломитите с туроператоска фирма в Етиопия, женен за етиопка, имат две деца. Отидохме, литнахме, никакви проблеми. Слязохме долу до новостроящата се църква, където понякога кацам. Последния път местните искаха много пари за да ми поносят раницата и се получи някакво напрежение. И там всичко бе нормално. Дарихме пари за църквата. Един поп ни покани. Нахраниха ни в някаква обща кухня. После ни заведе в един двор, където стотина жени облечени в бяло белеха лук и приготвяха храна. Пред тях имаше едно параванче, където да не обидим домакините трябваше да се изкъпем голи. Един отгоре обилно поливаше с канче с вода от един бидон. Приличаше на нещо като ритуал по пречистване, покръстване.
С мястото за тандеми всичко бе наред. Етиопия все още е пълна с пасторални картини. Хора орат или вършеят ожънатото с воловете. Жънат реколтата на ръка със сърпа. Не е възможно тези хора да се развалят толкова бързо, въпреки че тук таме се появяват трактори и пръскачи с хербициди. Лошотиите са в големите градове и около тях. Там се генерира злото.
....
Преди няколко вечери се опитаха да ме оберат почти пред хотела ми. Не беше късно, някъде около 7 и половина. Улицата ми е доста оживена и осветена. Когато се стъмни гледам да ходя по средата на улицата, да не ме изненадат от някой тъмен ъгъл. Но сега трябваше да отида към тротоара заради трафика от коли. Там, покрай една спряла лада такси един човек бе с гръб към мен и говореше нещо по телефона. После направи крачка назад и уж неволно ме блъсна. Почна да ми вика "Sorry, sorry", но едновременно с това ме хвана здраво заръката. Друг, отпред се опита да ми хване другата ръка. Отзад идваше трети, а от ляво ме блокираше ладата. Успях да ги разбутам и да се отскубна в посока улицата, трафика и оживлението. Погледнах ги. Развалени зъби. Кървясали очи. Не ме подгониха, вероятно заради хората наоколо. Прибрах се в хотела, благодарен, че си имаме охрана, че си имам своето убежище.
Случката доста ме изненада, заради координираните им действия. Това не беше група от трима, които идват към мен или аз към тях. Изглеждаха като съвсем независими един от друг случайни минувачи. Вероятно това, което ме спаси бе че бързото ми ходене затруднява прихващането и това че бяхме на оживена улица. Психологически ме стъписа за 1-2 секунди и това някой да ми се извинява за нещо и в същото време да ми посяга. По делата ще ги познаете... Ама трябва бързо да разпознаете думите от делата, особено когато сме дресирани с прекалено много думи и възпитание.
Чувал съм за случаи, когато някой местен или чужденец се разминава с двама, единият го сграбчва отзад, докато другият му претърсва за секунди джобовете. Надявам се скоро да не почнат да вадят ножове и пистолети.
....
В Адис и Етиопия върлува неприятна инфлация. Храната е поскъпнала. Същевременно, парите които искам за тандемен полет, около 50 долара, са колкото получава един чиновник или продавач в магазин на месец. Явно инфлацията и кризите са един от механизмите при който бедните стават по-бедни, а заради беднотията на другите богатите стават по-богати. Уж с глобализацията обещаваха светло бъдеще за човечеството, но взаимосвързаността на пазарите също така може да бъде и проводник на кризи и мизерия. Особено за тези на дъното на пирамидата, които нямат натрупани тлъстинки и буфери.
....
Явно няма да има много тандемна работа тая година. Освен, че хората ги е страх да излязат от Адис, също така не могат да си позволят луксове като летене. Подобно е и в Кения, където за да запазят клиентите си от среданата класа трябваше да намалят цената на тандемните полети.
Тандемите и изкарването на пари не ми е толкова важно, колкото перспективата. Това, да откривам нови места, които да ме зареждат с мечти за бъдещи полети. Също така, времето ми е по-скъпо от парите и затова често затъвам финансово, защото съм си формирал един житейски поток на качествени събития, който не искам да прекъсвам и нарушавам.
В съседен Судан избухна пълномащабна гражданска война, когато правителството искаше да разоръжи една милиця и да я интегрира във военните структури и полиция. Тази милиция бе свързана с геноцида в Дарфур, където арабите искаха да изчистят Судан от черните. Сега се случват подобни етнически прочиствания и лошото е, че милицията почва да печели.
След войната в Тигрия, правитеството на Етиопия допусна голяма грешка, когато поиска да разоръжи Фано - милицията на Амхара, която помагаше на правителството в спиране на тигрийските бунтовници. Поне да бяха изчакали няколко години мир, когато хората сами щяха да зарежат оръжията и да се върнат към цивилния живот, който им изкарва парите. Раните от тигрийската война бяха все още пресни и бе глупост да мислиш, че хората бързо забравят и ще си подарят оръжията, които сами си бяха купували. Сега има кървави сблъсъци в различни части на Амхара. Обявено е военно положение. Атаки с дронове. Наскоро отвоюваха любимата ми Лалибела. Ситуацията е много по-лоша отколкото войната в далечна Тигрия, защото Амхара общността са в основата на Етиопската идентичност. От тях идва езика, историята, императорите, победите.
Оромците са нещо като славяните в България. Slav, slave. Те са красиви, плодовити, но държавността идва от прабългарите, респективно от амхарците. Оромците мразят амхарците, защото столетия са им били роби, а сега са мнозинство. Подема на оромците е бил основно когато са приемали исляма и са ползвали арабските нашествия за да натирят амхарците в непристъпните планини. С упадъка на ислямската цивилизация източно православните амхарци се разрастват, християнизират част от оромците, но системата на робство и крепосничество си продължила да съществува официално до първата световна война, а неофициално и до по-късно.
Сегашния министър-председател Аби Ахмед, чието избиране донесе спокойствие след Оромските протести и който получи нобелова награда за мир след мира с Еритрея, вече губи популярност. Оромците уж му се радват, защото е един от тях, защото сега се опитва да смачка Амхарците, но по-голямата истина е че Етиопия все още не е узряла за свобода и демокрация. Свободата на словото води до превес на по-шарените и кресливите. В Етиопия има над 90 етнически групи, които говорят 80 езика. Представете си каква какафония настава. Всеки иска нещо. Етиопия ври и кипи. Религията, кротката пасторална атмосфера, селския бит и спомените от полицейските репресии все още държат голяма част от обществото в някакви граници, но потенциала за конфликти расте. Обществото се индивидуализира и се губи спойката.
........
Времето става все по-хубаво за летене, а аз не знам къде да ходя да летя. На север в Амхара и Тигрия не става заради войните. На запад към Гамбела пак има някакви кървави конфликти и епидемия на малария. На югоизток към Сомалия пък има проблеми с ислямистите от Ал Шабаб. На североизток, към Афар, новата щуротия на правителството е, че заговори че на 120 милионна Етиопия й се полага да има морско пристанище, например Асаб, който е в Еритрея. Там са Афарците, а те са доста войнолюбиви и веднага изкочиха с някакви изявления.
Единственото спокойно място ми остават миналогодишните открития в ЮЗ Етиопия, но и там зоната е поорязана, заради допълнителни етнически конфликти. Там ще ходим с БГ групата, която се заформи по Нова Година.
Междувременно се възползвах от затишието по време на преговорите между Етиопското правителство и Армията за Освобождаване на Оромия и отидох да изследвам разни места в сърцето на Оромия - Робе и планините Бале.
Планините Бале са около 4000 метра не са ми толкова интересни, защото са обли и често забулени в облаци, но перифериите на платото около тях разкриха нови места за летене.
Такова се оказа Гасера - градче на ръба с кални улици заради скорошните дъждове, но всъщност като се раздигат облаците става доста красиво и зелено. Нямам търпение да го литна като стане по напечено.
За съжаление не си взех фотоапарата заради риска от отвличане. Та снимките са правени с телефон и едно гопро.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
+13 / -0
