11.06
сутринта на Сопот имаше дебел слой мъгла започващ от 100 м над терена и стигащ до половината над старта. Излетяхме и се потопихме в красивото млечно небе.
Така стоя до около 11-12 часа, после разчисти, качихсе за втори полет, но личеше силната инверсия (създала преди това облачното море). Въпреки че имаше кумулуси, се удавих (на старта имаше безветрие, западни и северни пориви).

Още като станах към 9 часа и като видях слънчевото време разбрах, че днес ще има хубав бриз. И не сгреших. Към 11 вече морския наду яко. С Никола, Митко и Данчо се уговорихме да се чакаме в 4 на старта в Морската градина. Като пристигнах Никола вече разпъваше новата си придобивка Nova X-ray. Цялото море беше пълно със зайчета. Просто страхотно време. Вятърът беше ИЮИ 4м/с. Като излетя Никола се изстреля веднага на 50 м над старта. Поддръжката беше просто страхотна. Веднага разпънах моят Nova X-ray и излетях. Започна да вдига плавно и много мазно след и след малко вече бях над антената на х-л "България" (100м н.в.). Така след 35 мин. мазно реене реших да кацам (ходеше ми се по малка нужда). Но кацането се оказа голям проблем - просто нямаше кацане. Макар че бях само на 7-8 метра над плажа, просто не ме пускаше. Имаше поддръжка даже и от оградата на плажа! Накрая пуснах по вятъра и кацнах, като стоварих крилото върху нищо неподозираща жена на плажа, която се червисваше точно в тоя момент. Стана малко тъпо, ама какво да се направи! После започнах да наблюдавам мъките на Никола да кацне на терасата. Какво ли не правеше за да снижи - уинг оувъри, уши, змейки и чак след половин час борба успя най-сетне.
Поолекнал вече започнах да се приготвям за втория си полет. Тогава дойде Галин с баща си. Бяха взели тандема Edel Galaxy. Излетях и пак започнах да се набирам по склона. Наблюдавах ветропоказателите на казиното. Показваха чист Е, ама само 15 метра над тях вятърът си беше чист ЮИ. Излетяха и Галин с баща си. Но вятърът постепенно взе да пада. На старта почти липсваше. Никола се мъчеше да излети ама не успяваше. След малко дойде Венци да пробва зглобения си "Бумеранг". И точно тогава поддръжката падна съвсем. След 50 мин. пенсионерско реене кацнах. Скатахме крилата и се запътихме на традиционната збирка на клуба на Казиното да хапнем цаца и пийнем бира .

11.06.2004 - ШУМЕН, МАДАРА
Много слаб З-ЮЗ, 20 %кумулуси. Варненци бяха на южния на Шумен (във Варна духал корав Ю и не ставало). То и на платото не ставаше, но Даниел все пак излетя и поврътка на балони 10-ина минути. Взехме решение да се преместим на Мадара. Там пък беше още по-зле и се отказахме. Все пак варненци не са били капо - летели са на морската градина. За нас остана паратуризма.
12.06.2004 - ШУМЕН, МАДАРА
Нещата от вчера се повтаряха, но термиките бяха малко по-силни. Течо, Данчо и Иво успяха да излетят и направиха по поливин час само на балони и термики. Останалите (Цецо, Данко и аз) наблюдавахме как гръбния вятър усилва постепенно от 1-2 м/сек на 4-5. Излитането стана невъзможно и се преместихме на Мадра. Там се налетяхме. Беше слабо, но с много балони и термики доста на рядко (тесни и слаби). Максимално се вадехме до 900-1000 м.н.в. направихме по час и половина и се прибрахме. Повече локуми на http://shumen-xc.gbg.bg/

По прогноза за деня се очакваше 3-4 м/с ЮЮЗ. Но към 9:30 като пристигнахме на старта вятърът беше 4-5 м/с чист запад. Решихме да почакаме да поизправи, но даже на моменти ставаше ЗСЗ. Единствено епизодично се появяваха термики и ставаше ЮЗ. Започналото цебясване се прекрати. Към 10:30 Галин разпъна тандема (Edel Galaxy) и излетя с новобранеца Игор. Но силния ЗЮЗ не им даде никакъв шанс и те се удавиха веднага. След малко излетя Венци Ухото с новосглобения си "Бумеранг" да го тества как се държи. Какъв вираж направи на 1 м над дърветата просто не е истина... (ако беше се блъснал в тях, щеше да ги изкорени ). Аз и Никола решихме да поизчакаме. Около 12 вятърът стана Ю, разпънах своя Nova X-ray и излетях. Но се оказа, че над старта вятърът си ЗЮЗ 7-8 м/с. Отказах се да се боря с вътъра и започнах да търся термики. Но имаше само някакви епизодични балони и нищо друго. След малко излетя и Никола ама и при него беше същата работа. Забелязах, че в небето започват да се образуват кумулусчета, но за по-малко от минута се разпадаха. След втория тандемен полет на Галин се събрахме на поляната и установихме, че поради действието на двете зони на ниско налягане се получава минимална разлика на температурата на въздуха долу на земята и във височина, което води до липсата на образуване на термики. Събрахме се в едно много уютно кафенце в с.Тополица. Там похапнахме и обсъждахме калпавия летателен ден. След като звъннахме на Ники Йотов, разбрахме, че и на Сопот е същата работа. От Ники научихме,че следобед имало възможност да цебяса на Сопот.
Към 16 ч. започнаха да се образуват малки ЦБ-та в цялата околност. Решихме, че сега е момента да се действа. По пътя по серпентините към старта започна доста да захладнява. Това беше добър знак. Но за лош късмет един облак закри слънцето и след като литнахме нямаше нищо. Удавих се и точно преди да кацна, пекна слънцето. Изпсувах и ядосан започнах да скатавам. Накрая се събрахме и поехме към Бургас.

В 4 пристигнах на старта. Вятърът беше поривист 5-6 м/с от ИСИ. След като излетях във височина вътърът беше още по силен. Издигнах се на около 50 м над старта и започнах да пробивам много трудно. Даже на спид до дупка стоях на места като вертолет. След малко излетя Ухото с "Бумеранга" да ми прави компания. След 15 мин. излетя и Тони Найденов от София с "Фийвъра" си. И точно тогава вятърът стана почти северен, поддръжката падна и се наложи да кацнем на плажа до моста . Скатахме и отидохме да пием по една бира.

май тая пролет се оказа доста куца.
на 18-ти духаше силен СЗ за Сопот, на Войнягово също беше силно и леко криво (З), Намирахме се в огромна синя дупка и удавянето ми беше закономерно.

на 19-ти на Сопот и Беклемето пускаше някакви измъчени балони и някои полетяха (аз се удавих и на двата полета); следобедта към 4 часа се закълбиха едни конгестуси и дори леко посмукваше, като Одисей от Бургас отиде чак до Розино

20 юни 2004 год. Събрахме се в Пазарджик трима летящи и един шофьор и към 10.30 часа бяхме на Сопот. Лифта се въртеше без хора и за качването на трима души ни поискаха 40 лева, или да сме събрали 10 човека за да ни качат за по 4 лева. След 5 минути бяхме пак в колата на път към Беклемето. Вятъра беше ЮИ 2-3 м/сек, слънчево с редички кумулусчета тук там. Направихме по 2 полета от по 20 -30 мин всеки, като кацахме, около гарата на Христо Даново. Появиха се летящи от цяла България, а някои направиха и по-дълги полети. Към 16 часа се събрахме на капанчетата под лифта за да направим "разбор на деня". От север зад планината започнаха да изскачат много мощни кумулуси и да се обединяват. Пуснаха лифта и обявиха промоционално качване по 2 лева на човек. Тръгнахме аз (Озон Октане), Митко(Про Дизайн Таргет), Илия( Нова Карбон), и един австриец, познат на Ники Йотов с едно момиче които бяха с тандем. Качихме се на върха, вятъра беше ЮИ 2-3 м/сек и започнахме да разпъваме. Над нас облаците се сгъстиха и потъмняха. Под нас до станцията излетя някакво момче със синьо-сиво спортно крило хвана левият ръб (гледано отгоре) и започна да рее. Аз разпънах първи от нашата група и пробвах гръбен старт, но за мое учудване вятъра се оказа слаб и трябваше да бягам гърбом по склона. Обърнах се за челен старт и излетях.Излезнах над левият ръб и започна да ме вдига с +2. Момчето със синьо сивото крило беше малко над мен в ляво. Завих надясно към станцията на лифта и започнах да въртя над десният ръб и скалите. Вариото ми запищя с +3 до+3,5. Термиките бяха широки и мазни. На старта висотомера ми показваше 1218м НВ. Продължавах да се издигам почти над старта. Излетяха и останалите , но мен ме беше обзела някакава лудост и аз бях високо над всички. Брояча ми отчете 1577м , започнах да навлизам в базата на облака и Сопот започна да изчезва в мъглата. В един момент си дадох сметка, че мястото ми изобщо не е тук. Отправих се с прав полет към Сопот и поляната за кацане. Облакът все повече почерняваше над главата ми. Смъкнах се до 1460м и полетях към долината. Вариото ми пищеше почти непрекъснато, и въпреки че се отдалечавах от планината ме вдигаше. Пак минах 1500 метра. Изведнъж разбрах че облака ме смуче и работата май става дебела. Напомпих спийда до края и започнах да губя височина с -0,3 -0,5м/сек, но само по вятъра. В момента в който се обърнех срещу вятъра наваксвах загубената височина въпреки изтегленият спийд. Опитах Б-срив. Хванах не цялата Б-линия а само крайните върви. Изтеглих ги. Започнах да губя височина до -1,5м/сек, но почувствах, че крилото става нестабилно и се отказах и от това упражнение. Все още летях над 1400м в дясно от голямата поляна с мотопистата, значи още бях на височина над старта. Хванах вървите за големи уши и ги изтеглих до края. Смачках близо 30% от параплана, изтеглих спийда пак до дупка ориентирах се по вятъра и слава на бога започнах да губя височина с-1,5 до -1,7м/сек... Брояча се завъртя обратно, паднах под 1000м и след известо време на едни поляни с лавандула преди някакво село кацнах. Обадих се по телефона на агитката ,че всичко е наред. Те гледали отдолу моите маневри и доста се бяха притеснили. После се оказа, че не съм имал по-големи вдигания от +3,5 , докато Митака го беше ударило +6, но и той успя да се измъкне успешно от тая чернилка. Мислех че полета ми е бил много дълъг, но се оказа че съм летял само 45 минути от които над 30 мин. са минали в борба да сваля крилото по-ниско. Не знам дали скоро пак ще пробвам такова летене под ЦБ.

20.06.2004 - ШУМЕН
Деня започна с много слънце и слаб ЮИ вятър. Към 10 часа се появиха множество размити кумулуси, а по обяд заеха повече от 50 %.
Ставаше си за летене, но не и за прелети. Сравинтелно широки термики, средно двойки, база по обяд на 1100, към 3 часа на 1450-1500, слаб ЮИ (14-19 км/час) почти без промяна във височина.
Към 2 часа в небето над Шумен се бяхме събрали над 14 летящи, предимно шуменци и варненци. Някой се давеха при големите засенчвания, други въртяха в облаците, трети пускаха на север, четвърти на юг, въолще разнообразието беше голямо. Хубав ден беше. Когато сме повече е по-интересно. За допълнителни локуми - виж на http://shumen-xc.gbg.bg/

25.06.2004 - МАДАРА
Летяхме с варненци от СЗ старт на Мадара. Условията бяха слаби. Облачност 50%, вятър З-ЮЗ 12-16 км/час, сравнително тесни термики и на рядко. Аз бях прострелка и след 15-ина минути се удавих. Още бях във въздуха, когато напече и времето се оправи за летене. Другите (Лаврака, Момо, Лавочкина и Цецо) направиха по 40 минути, като се вадеха до около 300 метра над старта, а Сашо единствен се набра до базата и пусна по вятъра към Варна. После отслабна и завъртя от ЮЗ и всички се удавиха. Повече - на http://shumen-xc.gbg.bg

24.06

Отидохме на Беклемето по обед. Набрахме се добре на старта и пуснахме към Сопот, но нямаше добри набирания, а досаден И вятър и се удавихме към Иганово. Интересно бе че към Средна Гора един конгестус гръмна и после се разпадна - , а въобще нямаше вид на Цб.


25.06

Деня започна с ранно развитие на облаците, но после започна да се стабилизира. Отидохме на Беклемето към 1 часа и веднага след излитането започнах да се набирам на старта. Орлин и Ицо също се присъединиха и поехме на изток. Термиките се хранеха от СЗ, а долу духаше ЮИ и беше леко друсливо. След Беклемето, следващото набиране в базата беше около Сопот - голям кеф и мазни термики. Към скалата на Равнец, решихме да пробваме към Войнягово и макар че имаше термика под сметището на Карлово се удавих. Орлин реши да се присъедини и направи малко красиви Сат-а и лупинг с AVAX-a си.
Траклога от полета е в OLC

27.06 добре изглеждащ ден с класически кумулуси. Жалко че го ударихме на туризъм защото вятъра не изглеждаше толкова силен за Войнягово

28.06 Още сутринта се появиха малки "сухи" кумулуси, които не растяха много в течение на деня. Облаците бяха рядко разположени в небето и изглеждаха страхотно, но като се вгледаш по-добре виждаш леко опърпани краища и повърхности. И наистина - излетяхме с Ицо от Войнягово и се удавихме на 5-тия километър след малки набирания на 2-3 термики. Мислех се че сме големи ливади, но Андро ме успокои и каза че и те са се удавили с Мена от Витоша.

26юни2004 събота. Време ясно слънчево,малки разпокъсани кумулусчета. Вятър от СЗ 6-8 м/сек. Събрахме се 5 човека на баира край Ново село, но поради западната компонента на вятъра летяхме към Исперихово. Оказа се че вятъра на върха на баира е много силен, така че излитахме от по-ниско ,(от средата на баира). Получиха се хубави полети,а аз успях даже да се набера над всички до 587м, като бях излетял от 220м НВ. Не правех кръгове, а само осморки срещу вятъра, защото ме хвана страх да обърна параплана странично на вятъра. Почти сигурен бях че щеше да колапсира, защото вятъра беше толкова силен че крилото чак бучеше при полета. Общо за деня направих три полета.

27юни2004 неделя. Време ясно слънчево, малки разпокъсани кумулусчета. Вятър от СЗ 6-8м/сек.(ама май от време на време отиваше до над 10м/сек.) Събрахме се пазарджиклии, но дойдоха и 4 летящи хора от Пловдив. Аз, като човека с най-малко ум в главата, от цялата група, разпънах, докато другите се услушваха и в едно няколкосекундно затишие излетях. Започнах да рея пред старта и малко над него. Усетих че вятъра е доста силен. Изведнъж силен порив ме отнесе поне 50 метра назад и ме свали зад старта. Добре че поляната назад е полегата та успях да кацна с едно претълколване през глава назад, докато срина изцяло крилото. Разбрах че от върха няма да стане работата и слезнах до средата на баира. От там успях да направя още два полета, при които изядох доста шутове и друсавици във всички посоки плюс няколко връщания назад, но без повече кацания зад старта. Данчо Мацана направи един прав полет от средата на хълма, а останалите летатели се отказаха за този ден от летенето и май тяхното решение за деня се оказа правилното, а не моите "геройства".