Вчера Синилка отново показа, че е отлично място за летене. След като валя як дъжд от сутринта до обед, бяхме изгубили почти всякаква надежда, че ще стане за летене . Валеше и в цяла южна България . Пообед Радо от Ямбол се отказа да чака и си замина. Точно тогава дъждът спря и много бързо започна да изсъхва земята. Над кацалката се появи огромен скален орел, който започна да кръжи. Започнаха да цъфтят кумулуси навсякъде. Базата бе много ниска, но лека-полека започна да се вдига. С Газката поехме към нагоре аз, Галин, Емо, Малина и Вальо от Варна. На старта перфектно чело 4м/с запад. Първи излетя Галин и започна много мазно да се набира. Базата бе на 1150м. След него се изнизахме и останалите. Аз се бях малко поиздавил в началото, но с долната дежурка успях и аз да се извадя до базата. Във височина мазни термики 3-4м/с. Емо остана на старта и даваше метеосводка и ценна информация кой къде се намира. Аз и Вальо поехме на изток по хребетите, полицая реши да пробва равнинно. Зад Калояново отново се поизвадихме и продължихме към Петолъчката. Над с.Глушник позатънахме. Вальо кацна, а аз се понабрах малко и продължих на изток. От СЗ обаче започна да нахлува някакъв батак и условията взека да умират. Над Сливен вече валеше. Върнах се и кацнах до Вальо. Тъкмо скатахме, заваля и при нас. Гальо успя да направи затворена задача Старта-с.Сотиря-с.Тополчане-с.Калояново-с.Глушник-с.Калояново-Кацалката. Равнината работеше добре и накрая сваляше височина със спирала. Днес изцедихме максимума от деня и успяхме да минем между капките .

Вчера обучавахме ученици на Дъбене. Вятъра бе поривист и непостоянен. Имаше 30-40 минутни периоди в които засилваше и пак толкова продължителни периоди на затишие. Облачната маса сутринта отмина и след нея дойде слънце с красиви кумулуси. Явно отминаваше фронт и след него имаше някакви вълни, защото в небето имаше интересни облачни валове. В обедната почивка се качих с Любо на новия старт в Средна Гора и веднага хванах някакви термики. Мислех да се закача на по-голямата планина, но вятъра ме поотнасяше и имаше хубави вдигания. Преди Войнягово набарах нещо по-голямо и се набрах до около 2200. В тракийското поле имаше ниски облаци - явно сутрешната облачна маса се бе изваляла там. Та реших да пусна към Карлово под облачната улица над главата ми. През цялото време пробивах спокойно и набирах височина. После прескочих под следващата улица към Марино поле и се разходих до В. Левски. Обедната почивка свършваше, та след известно мотане кацнах на Рибния Ресторант за една чорба...
За търсачите на вълни мога да кажа да продължават смело напред. Под вълните вятъра отслабва и над определена височина става мазно и спокойно.

Има дни, който помня дълго.
Този е един от тях.
http://forums.shumen-xc.org/index.php?showtopic=268

...нещо ме смути и то е: когато базата е на 2500 м и се набера до 3500 в облака - това си е жив коngestus. Tova е един облак, които лесно и бързо може да се превърне в СБ. И затова когато хумилисите се превърнат в кongestus - нямам работа в тях. Въобще не си е за препоръчване. В облак си позволявах да влизам, когато се учех да летя термика и прелети. Винаги набора във и иlизвън покрай облака ме е вкарвал във облака, което си е гадничко - не знаеш кое къде е. Може би сега с GPS е по-лесно да се намери вярната посока, но сега аз не влизам в облаци и мисля, че е излишно да се описва това. Навсякъде по света това е забранено. И не е хубаво да се пропагандира като умение, то е излишно рискуване. Моят най-голям набор на височина в БГ е 3625 м над вр.Вежен - с rigid крило, оставих термиката защото стигнах базата - този ден прелетях 120 км отиване с връщане. А на вълна се качих до 4500 м зад Витоша - наистина мазно вдигане. Избягах, че не исках да ми свърши кислорода. После в US се вдигах и до над 18.000 фyта (към 6000 м) без кислород и не в облак, а само с термика, Там разбрах какво е hypoxia. А най-неприятня ми инзидент с облак бе в Colorado, смyкна ме края на СБ (летях състезание и базата му бе на над 4000 м), та имах късмет да се измъкна с набор на някоилкостотин метра, след което го заобиколих преди да мина в низходящия, които ме прати долу, в пустинята. Та летенето в облаците си е опасна работа и води до дисквалификация обикновено. От състезание, та и от живота. Kакто казва Деннис Паген - по добре долу и да си викаш що не съм горе, отколкото горе и да си вякш що не съм долу!!!! Хубав летателен сезон пожелавам - в БГ ще летим 3 седмици юли и август. ще се видим ПОД облаците.

Оги, абсолютно прав си за летенето в облаци.

Съжалавям ако поста ми е прозвучал като реклама в тази насока, но истината е, че аз по принцип не влизам в облаци.

Тези, който ме познават знаят, че за миналия сезон имам 5-6 влизания, половината от който съм ги правил за удоволствие при идеални за целта условия.
Този ден бе именно такъв.

Преди 3 години си позволявах да използвам облачното летене за пресичане на някоя синя дупка или голям горски масив.
С времето разбрах, че риска не си заслужава и че никога няма гаранции, какво ще намериш в бялата стая.

Днес (вторник) изтървахме прелета до морето Докато се усетим как се развиват условията... и охлюва се шмугна в храстите... В цяла югоизточна България времето беше перфектно - яки кумулуси, слънчево, вятър ЗЮЗ. На Синилка Пламен от Ямбол е излетял следобед, без особени усилия се вдига над 2500м, влиза в облак и не след дълго каца на Петолъчката. По негови думи мазни условия с яки термики. Работело е навсякъде.

Вчера беше ден със силен вятър. Полетяхме по 10-ина минути на Синитево, вятъра леко отслабна и потеглихме към Ново село. На Брестовица Петьо каза че бил много силен вятъра. На Новоселският баир беше 5-7м/сек запад. Идеално. Разпънахме, вятъра леко усили и зачакахме. Още усили. Стана 10-12м/сек. Мина час и половина. Ние с Пачо си седим готови за излитане на старта, а оня вятър като брули ... . Над Пещера се разви ЦБ и заваля над Брацигово и Жребичко. Събрахме си такъмите в джипа и потеглихме към Пазарджик.
Днес вятъра беше една идея по-слаб и Петьо и Пачо от 11 часа ми задаваха зор за Брестовица. Да ама шофьорът който бях ангажирал беше на работа до 14 часа. Така че до тогава не можех да мръдна от Пазарджик. Когато се качвах към старта в Брестовица, към 14,30ч, се засякох с джипа на Петьо който отиваше да ги прибира. Петьо кацнал в Куклен, а Пачо някъде пред Асеновград.
Излетях към 15 часа. Вятъра беше 4-6м/сек З, СЗ на пориви. Времето явно беше много термично. Въртях се точно пред старта на около 500м нмв поне 15 мин и въртях разни балони. Тръгна термика, която беше доста наклонена и слаба, но ме измъкна над 800м. Полетях към Първенец. Още не бях прелетял Брестовица и започна да ме сваля. След селото има висок рид плътно обрасъл с гора, който заплашително взе да се вдига пред мен. Бях на 30-50м над терена, а върха на рида беше на 150 м пред мен, на около 750м нмв. Тъкмо взех да си мисля как ще ме свалят от някое дърво и вариото ми се обади с +0,2. Захапах термиката, като питбул и след 10 мин бях на 1100м нмв, навътре в планината, почти над Лилково. Прелетях го и тръгнах към селото Калоян. Пак започна да ме сваля и завих към старта на Калоян над Марково който също е за ветрове З, СЗ. На малкото ребро пред старта ( това с далекопроводите), на около 850м нмв хванах термика, която ме измъкна на 1280м нмв почти над задният край на кариерата, на Белащица. От там зад Куклен. Бях пропаднал под 1000м, но селото пусна термика и пак се измъкнах до 1300м. Вятърът продължаваше да е 6-8м/сек, но започна леко да обръща и стана ЮЗ. Преди Горни воден над язовирчето реших да набера още малко височина, защото наближавах Асеновград. Започнах да се въртя на някакви слаби термики над язовира и пред манастира Свети Кирик, вдигнах се на 1350м и изведнъж работата стана нервна. Започна да ме друса и подхвърля. Изядох и два яки колапаса, единият 60% и се отказах да набирам повече височина. С около 1000м нмв тръгнах да прелитам Асеновград. Вятъра ми духаше от дясно, от планината, почти от към Асеновата крепост. Над Анатемата изскочих с 800м нмв. Вятъра духаше от към Бачково. Поколебах се накъде. Би трябвало при този вятър да тръгна към Бачково и Бачковският манстир, за да се понабера, но там дерето е много стръмно, много голямо и много обрасло... Свих наляво по реброто, което отива към Добростан, с надеждата, че по билото му ще има поддръжка, но уви. Вятъра се оказа падащ и започнаха яки нисходящи... Малко преди околовръстното изскочих в равнината, но вече бях загубил много височина. Поех към Мулдава и малко след това кацнах в една нива до пътя, на около 4 км след Асеновград. Бях летял час и половина и брояча ми показа, че съм минал 45км и 600м. Средната ми скорост, мисля че е била доста висока, защото трим скороста ми беше 55-58км/час,а на половин спиид, (който няколко пъти натисках на преходите) вдигах 65-72км/час. Термиките не бяха особено силни, между +1+2м/сек само един път за кратко ме удари +4. Низходящите след Асеновград бяха до -4,5 м/сек.
Хубав ден беше днеска за летене. Много хубав!!!

... за да се понабера, но там дерето е много стръмно, много голямо и много обрасло...
На 2 бона и половина ВладиЧ, деретата са много полегати, много малки и много голи.

Вярно, но легендите за "много бонове и половина" рядко и трудно се осъществяват на практика.
Май по-чести от тях са придървяванията.

Днес беше хубаво на Мадара.

Слаб СЗ, небето като кортинка, кристална видимост (още на Невша се видждаше Варна и морето).

Четирима члена на клуба (Цецо, Бончо, Енчо и моя милост) решихме да се разходим до морето и почти успяхме.
10-ина километра преди заветния бряг бриза ни свали.
Движехме се по направление Мадара-Шкорпиловци.

Иначе беше много хубаво, защото всички минахме през всички етапи - от базата 2200 до много ниско над терена (категория сигурен удавник ) и се движехме през цялото време в група.

Метеорологично погледната духаше слаб СЗ, който след Невша позасили и стана 21 км в час СЗ на базата.
Особенно бе, че термиките бяха много силни - средно петици и шестици, но много нарядко (през 10 км и повече). Между тях само накъсани и раздробени балони.

Доказателство за това бе, че Енчо направи целия прелет само с една единствена термика от 100 над терена до базата. През цялото време кара само на балони и накъсани неоформени вдигания, който вадеха само частично.

Над теб небето приказка, пък условията - трудно.
При всички бе така. Аз например уцелих само 3 нормални термики (малко, но пък качествени ).

Хубаво беше, забавлявахме се от сърце.
Следващия път съм им казал - бански в сбруята и като е хубаво времето - на плаж.

Samo taka vi iskam momcheta- bravo na vas! Strahotni ste!

Вале, оставяй ги тез гърци и се прибирай да литкаме заедно, че годината се очертава доста суха и съответно яко летателна.
Липсваш ни вече.

Иначе на Шумен днес бе почти безветрие, синьо 20-30 км около платото, висока база - 2600. Вятърът менеше посаката си от ЮИ долу, до СЗ горе, но като цяло много слаб.

Който успяха да се извадят на термики си полетях добре.
Бончо си подобри личния ХС рекорд - 70 км до Тервел за 4 часа половина, аз успях да затворя 50 км триъгълник (2 часа и половина) без предварителна планировка, щото с Цецо си летяхме за кеф.

Термиките бяха обичайно от двойки до четворки, но много на рядко.
Между тях сваляше яко и постоянно.
Трудни условия като цяло.

Надвечер летяха на шуменския бриз.

Вчера и днес който го нямаше на Сопот да лети загуби страшно много. База, около 2500 и просто нямаше кацане.
Все е било, но да се вадя днес ТРИ ПЪТИ от 150м над кацалката до 1800 м и след два часа полет да кацам на уши, (защото просто нямаше кацане), те такова чудо още не е било. И за тези два часа хванах поне 20 термики.....
Да даде Господ още много такива дни.....Амин...

През последните няколко дни летяхме доста яко на Синилка.
В петък се вадех няколко пъти от кацалка до 1600м. Обикалях околните села. Вдигаше навсякъде, като накрая след няколко часа полет кацнах, центрирайки низходящо. Снимки - http://paraplan.ru/photos/thumbnails.php?album=1305
В събота се събрахме пилоти от Бургас, Ямбол и Казанлък. Разходихме се до Седларево и Петолъчката.
Днес (13 май) Галин и Венци излетяха към 14:30. Духаше СИ. Ухото каца в Ямбол. Гальо тръгва на ЮЗ. База 2200 в сливенския район, с добре очертани улици. Около 18 вечерта каца до с.Караджалово (на 5км от гр.Първомай). Галин успява да измине 125км . Другите oстанахме да чистим пътя за старта от клони и камъни. На Глуфишево се е летяло също добре. Ямболии са се набирали до 500м над старта.

Шуменци и варненци летяхме на Невша.
С-СИ около 24 км в час, почти сньо с тук таме някой мъгел.
Трдно се излиташе.
В началото не пусна гювеч и се мотахме почти час, но по-късно условията се подобриха.
7 пилота пуснаха на прелет.
Виктор стигна до Веселиново - 40 км, аз до Прилеп-55 км, Данчо - Стралджа-85 км, Енчо - до Ямбол - 100 км.

База 2300. С Виктор пуснахме първи и летяхме почти на синьо с термики до +6 и силни сваляния между тях.
Енчо и Данчо тръгнаха час след нас и при тях условията са били по-слаби, но с по-малки низходящи, а в южна България условята рязко са се подобрили.