Финалните дни на prePWC-то - супер готини.
В събота условията бяха страхотни като изключим леките дискотеки на 2500 и прашните дяволи на старта по обед.
средно + 4;-4
мах. +6;-4.5
В неделя още по яки но по-мазни условия, с голям мерак въртях синя термика между два плоски кумлуса с надеждата да се провра между и над тях, но за съжаление я изгубих 300-400метра под базата която беше на около 3500.
По-късно засенчи половината долина и условията умряха, тръгнаха огромни низходящи до -6 с балони помежду до +6, рязки граници между балоните и низходящите създаваха шантави усещания
Всички които бяха във въздуха изпокапаха като круши, а аз се поизтропах при кацането поради въртенето на почти липсващят вятър от всички посоки.
Като цяло много съм доволен и от двата дена въпреки че се шматках предимно над старта бях на хладно и релаксирах .
Накратко - готини 2 дена с много летене!:):):)

Няколко дена летяхме на Добростан , като условията ставаха все по зверски. Набирахме се над старта, мотахме се насам-натам, направихме и по някое малко прелетче...
Вчера повечето от нас избягаха от планината, но и в равнината, поради жегата термиките бяха, като куршуми от калашник... Но не и Пецанов... Той не бяга от лошото...След като вдигна тандема на 2540м нмв (с пасажер Шапката) и направиха няколко яки спирали над старта, кацна и излетя със своето крило... Заби се здраво в небето, и въпреки тесните и силни термики, и турболенцията пое на юг към Смолян. Той на неговият GPS освен карти, села и пътища има фиксирани и мандри, така че внимава къде каца и гладен не остава...
Полета потръгнал и в един момент Ицето решил да хапне, и гръцки кашкавал... После в един друг момент въздушните течения го изоставили и той кацнал в някакаво забутано село, или махала, точно до границата. Късмета явно също го бил изоставил, защото там нямало дори мандра ...От какво живеят тия хора бе?... Да ама се оказало пък, че има граничари, които го обявили за трафикант и му спретнали един предупредителен протокол за гранично нарушение . Направил готини снимки...После се прибрал до Асеновград, почти без проблеми
За повече информация по този хубав прелет от клуб Тангра- Асеновград - пилот Христо Пецанов.

Събота и Неделя добре си полетяхме в нашия вилает.

Събота (28-ми) се събрахме бая народ на Невша.
Прогнозата бе много добра за дълги прелети.
Жалко, че доста пилоти не успяха да се извадят и да пуснат.

Първата група (Даниел, Калоян, Иван и моя милост) се насочихме към Рижки проход.
Иван се давна до Смядово и може много да съжалява, защото
гледката над язовир Камчия беше невероятна. Такава красота трудно
се описва с думи. Трябва да се види.
Калоян пресече планината и кацна в Прилеп.
С Даниел продължихме, но след Сунгуларе се разделихме.
Той предпочете по южен маршрут.
Аз избрах западния като се доверих на прогнозите за деня, които сочеха завъртане все по от изток.

Даниел кацна в с.Столетово (178 км), аз малко след Стара Загора (172 км).
После разбрах, че Данчо е направил 125 км (някъде до Нова Загора), а Габровеца е избрал алтернативен маршрут и е казнал до Антоново (90-100 км).

Условията не бяха особенно силни. Горе вятърът беше С-СИ до 21 км в час, долу менеше до И и дори И-ЮИ и отслабваше значително.
Термиките бяха много особенни, стъпаловидни.
Въртиш 600-700 метра и спира, пускаш по вятъра и веднага пак още 600, пак по вятъра и отново до към 2000.
Обичайно се вадехме до 2000 с изолирани случаи на 2300 и 2500.

Габровеца пък сподели, че северно от планината е било доста силно като условия, но и вятърът е бил по северен.
Лесно се е вадел, но скоростта му по маршрута е била ниска, постоянно го отнасяло на юг.


29 Юли - Шумен

Неделята пък бившия световен шампион Годфри ни показа как може да се направи дълъг прелет при не много добри условия.

На Шумен бе слабо и много народ се давеше.
Двамата се измъкнахме по терлици и плъзнахме към южната част от платото, понеже бяхме ниско и не можехме да пресечем по вятъра.
Батерията на вариото ми свърши и за мен прелета приключи още преди да е започнал.
Докато се връщам обратно към старта, Годфри се задави на Осмар. Дори помислих че е кацнал, но шампионът
си е шампион. Извадил се и до 4 часа било много трудно, но после се отпушило яко и наваксал загубеното време.
Кацнал някъде след Ловеч.

После към 2 и половина условията се подобриха с пъти.
Пилотите се набираха без проблеми. Говореха за петици, шестици и седмици.
Които пуснаха обаче стигнаха максимум до Попово (50-60 км).

Повече раздувки има на http://forums.shumen-xc.org/index.php?showtopic=391 - Събота,
и на http://forums.shumen-xc.org/index.php?showtopic=393 - Неделя

Неделята изненадва Околчица с 2 разпънати делтапланера зад рампите. Димеца е с неговия стар Kiss и аз с моя нов Discus 15. Има и местни парапилоти. Докато се редя на опашката за старта един купол се понесе измежду храсталака, но и там си и остана. При излитането и Димеца удари върховете с дясното крило, не намери нищо пред старта и прелетя на север. След асфалтовата база започна да кръжи и тогава и за се затичах по рампата. С рамката уцелих върхарите, но сам във въздуха и с опъната напречка прелитам към индикираното качване. Влизам под Димеца и започваме да си разменяме сърцевините в термиката . Качването не е силно, но постоянно и на 1500 м над ХИМКО Димеца полетя към прохода. Аз имах все още добро вдигане и понабрах 2-300 метра, докато той завъртя северно от града и прохода. Отново изпанах напречката докрай и планирах до следващата термика. Над билото тя се усили до 4 м и се усети допълнителна подкрепа в сърцевината от топъл въздух от южната страна на билото. Набираме още височина и Димеца нетърпеливо прелита към Вършец. Проследявам го докато достигам 2900 м. След това си намалям отново съпротивлението, увеличавам качеството и планирам на запад. Вършец е на траверс, над червени Камък сам и качвам с 3-4 м. Димеца е няколко стотин метра над мен. Сърцевините са няколко и ги понаобикалям за да оптимизирам качването. Стигам и до базата на 3400 м и над Тодорини Кукли. Облаците са се подредили над Балкана, но сам изгубил Димеца от поглед и не се решавам да прелетя към чепан и Драгоман. С толкова височина решавам да се върна обратно. Прелитам същото трасе и в качванията се правя на делфин - летя по-бавно и се вдигам. След което ускорявам и ето ме отново над Врачанския Балкан - без да съм пълнил височина. Оттатък Вратцата ме посрещна източен вятър - вече сам под 1000 м и стигам до голямото поле зад Химко. Пускам колесника, насочвам се за кацане, поглеждам да не минава камион, пресичам пътя и след малко сам в пренесъл планера в сянката на орехите край пътя. Званвам на минибуса, после на Димеза. И той е полетял обратно след като е бил почти до Берковиза и казна няколко километра преди града. Не летях с Flytec 5030 този ден, а с по-простия 4020 та изчислявам прелета на към 70 км отиване с връщане. За към 2 часа. Интересното е, че го направихме само с 4 термики.

Оги, какво е качеството на крилото ти?
Дай малко данни, че ми е любопитно.

След вчерашния дъжд явно много хора решиха днес да не летят. То май бях единствения който летя през деня.

По обяд реших да пробвам нов старт за който чаках силен северен вятър. Днес вятъра най сетне беше налице. Намира се до Мерки и теглилки в Дивдядово. След като си полетях там около 10 минути условията рязко отслабнаха и веднага се изнесох на северния старт.

Беше перфектно ако се махне лекия дъх на запъда. Излетях и право в термиката. А тя ме изнесе до 1650. Докато си планирах към Хан Крум изгубих 700 метра и там си намерих готина четворка. С нея хоп при облачето. База 1850. Докопах се до Преслав без да губя височина. Излезе дилемата "НАКЪДЕ".

В програмата веднага влезе Върбица. Да ама си нямах компания и прибирането щеше да е скучно. Търговище беше почти невъзможно защото трудно щях да пробивам срещу лекия запъд. Тогава хайде към Смядово. До Драгоево загубих доста височина. Повече не можах да се извадя от 500 надморска до Смядово. Хващах готини термики, но много ме отнасяха навътре в планината и след като набера 200-300 метра излизах от тях. Стигнах до язовира на военния завод и видях че от другата му страна тръгна готина термика точно зад язовирната стена. Да ама аз бях доста на ниско и не пожелах да се удавя буквално. Кацнах от северната страна на язовира.

В това време като по поръчка ми се обади Марти. Докато той доиде аз се поразходих около язовира. Там имам мното хубави риболовни спомени. Прибрахме се с Марти и аз се качих да чакам бриза. Да ама на него не му се излизало днеска така че не дойде и аз си тръгнах.

Янко се позакрепил на някакви позакъснели за работа балони и успял с 300 зора да кацне на старта.

Засякох в Гугъла дистанцията. Минал съм 30 километра. Това е новият ми личен рекорд.

Hi Doc!,

Аз летя с мачтов делтапланер Дiscus 15, www.aeros.com.ua, с отпусната напречка имам качество към 10, с опъната и със сбруята тип пура - мисля че достигам 12. Безмачтовя има вече качество към 17 - с карбонова рамка и тънки състезателни въжета. Как ти харесва?

Много това бе....17