8 Август (Сряда) беше силно, но летателно на Мадара.

Вятърът бе СЗ около 25-27 км в час.
Мощни и много широки термики (до +9,5).
Въпреки това по-бавните крила трудно въртяха.
Изплюваше ги в подветрената зона и следваше кратък SIV курс.
Безпроблемно можеше да се отиде до морето за максимум 2 часа.
Поради неотложен ангажимент в 4 часа се мотах в района.
При излитане някъде 100-200 км по-на СЗ от Мадара с лебедка примерно можеше да се получи доста скоростен и дълъг прелет.
Не очаквах толкова силно като условия време впредвид проливните дъждове предните дни.

Днес летяхме на Брестовица. Вятър З,СЗ, 3-5м/сек , кумулуси и ниска база, около 1600-1700.
Много народ се събрахме и имаше бая хвър-кац.
Който издебна и успя да хване термика хубаво си полетя... Почти като на Шумен......
Аз отидох до Асеновград, мото Спас до с. Брестник, дядо Кольо замина и той там някъде....останалите кацаха, доста по-близко до старта... .
Пецанов днес нещо не беше във форма... Два хвър-каца направи и дълго време много сладък мохабет
Ми това е за днес....
Чакаме сега Доктора от Шумен да се обади та да им сумираме трицифрените километри..

утре с Коста отиваме на Монтана за 3 дена
надяваме се да хванем добро време за летене

инъче днес си полетяхме добре на Мадара ,не ставаше за прелети

Аз пък искам да се похваля...

Днес цял ден гледам на бензиностанцията срещу работа как се веят едни платна..ама все запад.Молих се да обърне и накрая затворих по-рано,минах да си взема крилото,и газ към Рогачево.

Гледам горе разпънати 2-3 крила,седят си хората,ама си викам ..НЕ!И аз отивам.Грабнах се и почти бегом нагоре..Имаше малко шуменци,които почти ме отказаха с коментара "Стъргачево".
Поиграха си малко с крилата и заминаха,а аз останах.
При пълно безветрие се затичах по баиря и се вдигнах...въртях няколко завоя и кацнах.Това бе първия ми полет с личното ми крило.Сефтето беше невероятно

Надявам се скоро да мога и аз да описвам постижения като вашите

Само така Мартине,
не се отказвай

С упорство към прогрес

Вчера беше ден за 300 км, ( както често казва Доктора от Шумен) Вятъра беше 9 м/сек почти чист запад. Кумулуси. Време за корав гъз и за кораво крило...Към 16 часа се качихме на Брестовица за да направим този голям полет, но след като вятъра малко отслабна. Оказа се на старта, че е от 0 до 6 м/сек и през 5-6 минути такива термики експреси минаваха, че гората бучеше и се лашкаше, като прибой за сърфисти...
Дадох си сметка, че още с излитането най-вероятно ще бъда смачкан, сдъвкан и изплют от тази сила, и чинно зачаках да отслабне. Към 17.30 гората спря да бучи и вятъра още малко отслабна. Разпънах и излетях. Имаше малко кючеци и леки колапси докато се измъкна напред и нагоре, а после потръгна. Пореях около 30 мин, като повече от 850м нмв не можех да се извадя. В един момент ми стана тъпо и реших да отида до старта на Калоян, на гости на реещите там колеги. Забих се по-навътре в планината и намерих термика, която ме извади до 1180м. Потеглих на изток. За 20 мин на моменти на пълен спиид с 65км час се добрах почти до баира на Калоян. 5-6 крила спокойно се носеха из въздуха, на около 800м нмв. За съжаление започнах бързо да пропадам и се озовах почти в подножието на баира. Около 100-150м височина не ми стигнаха да се включа и аз в реенето на Калоян. Кацнах до първите къщи на Марково.

На Мадара условията бяха доста добри за прелети.
З-СЗ около 22 км в час, хубави кумулуси с равни дъна, облачни улици.
Няколко пилота пуснаха на прелет.
Най-далеч стигна Калоян (плажа на Шкорпиловци).

Ваденето ставаше на относително слаби термики, но после
не е имало проблеми (поне при повечето).

16 Август.

Днес на Шумен духаше слаб СЗ.
До обяд беше ЮИ и после завъртя.
Въпреки това ставаше за летене.

Аз си спретнах една бърза затворена задачка.
Траклог и бърбории на http://forums.shumen-xc.org/index.php?showtopic=422

След мене също са летели, но СЗ е създавал проблеми с ваденето.

Използвам случая да предупредя, че за Събота го дават супер
за дълги прелети при източен вятър!

Вчера си беше ден мечта или по-точно ден в който си осъществих една мечта.
Беше към 2 часа когато започнаха да цъфтят кумлусите над старта на Лесичери, към 2:01 вече хапех устни и почваше да ме е яд че има работа, както и да е успях да пастирам цяла кола за по-малко от 30 мин. и към 3 часа въпреки огромният ми скептицизъм и напук на прогнозите за СЗ вятър вече изкачвах стръмният 130 метров баир от който бях изгубил надежда че някога ще се извадя. Качвам се горе и очаквам да ме лъхне свеж Север да обаче горе за голямо мое учудване духа чист Юг тоест духа е малко силна дума - едвам поклащаше тревичките. Викам си няма да почивам направо разпъвам, вадя крило, сбруя, нагласям се вадя ръкавици посягам към гащеризона и си викам "хаха мм да бе аде ся за фър-кац и гащеризон", та нагласям се аз по къси гащички и тениска, без никакви документи и пари (батерия и пари в телефона също нямах обаче предвидливо бях взел телефона на баща ми ). Та излитам аз и опааа нещо ме чуква започвам да го дебна по склона, въртя суча и докато се усетя базата вече беше над мен а склона от който бях излетял изглеждаше плосък като на карта заедно с цялата околна равнина, все едно си гледам Google Earth-a само че с много по-добра резолюция. Както и да е беше вече късно за прелети въпреки че Павликени ми беше в краката и можех безпробемно да стигна до него, предпочетох да се помотая над бащиното ми село, след това се разходих из околността, и изобщо се накефих супер много. Базата беше около 2300, аз стигнах максимално до 2258, 2 часа прекарасен полет на хубави отчетливи равнинни термики. За пръв път летя на равнинна термика и ми хареса отчетливостта на термичните цикли, беше супер мазничко и приятно. Максимално качване/пропадане +5/-4,8, средно +2/-2.
Накрая след последната термика врътнах малко фигури, и кацнах на поляната до вкъщи където съм си мечтал да кацна откакто знам за съществуването на прапланеризма. Щастието беше огромно, кефът също!
Пожелавам на всеки да осъществи тези свои мечти които да го направят щастлив.
Лесичери е доста пренебрегван старт, дори и от мене, но сега определнео си заслужи облагородяването .

Аз неска си изпълних една от мечтите - реех на Рогачево повече от 5мин (т.е. не само подхвръкване).Нямаше крила във въздуха,духаше слаб изток та се реших.Учудващо имаше здрава поддръжка и успях да се задържа около 10-15 минути на склона.След това излетяха още 2 крила.Стана ми малко неудобно с тях наоколо и си кацнах долу на полянката...Та налице е първата осъществена мечта...Следва Албена,Морската и..Невша.Но за всичко си има време(и в 2-та смисъла )

martin4o s malka bukvi4ka na glavno ime poradi edi kakvi si pri4ini za sajalenie mi se struva 4e ima6 pove4e postingi vav foruma otkolkoto poleti nedei tai /....li4no e i 6te ti stane o6te po li4no kato se zapoznaem jivi i zdravi privarduvai se i so zdrave ......

Еее който има крило от 1 седмица така е...гледам да наваксвам с полетите.Пък и не съм тръгнал да си го меря с кой и да е..Живи здрави!

ПОСЛЕДЕН ПОЛЕТ ОТ ПЪСТРИНА натоварих минибуса с Дiscusa, както и стария ми състезателен Kiss Full Race от California за Стоян Миланов, една датчанка Карина с приятелка Руми и изкатерваме опожарена Пъстрина за последен полет. Няколко парапланера са във въздуха, солидна група от състезатели покрива каменистя старт. Излитат непрекъснато, набират добре, някои се изнасят с вятъра да гонят кумулусите високо отгоре. За нас с делтите е малко рано, но докато разпънем и прегледаме Киса за Течо, и времето дойде. Излитаме един след друг и почваме да навиваме в първата термика. След 4-500 м над старта сазепвам срещу вятъра и пред склона намирам 3 м. Течо се пренася в същата сърцевина и въртим крило до крило. Над Пъстрина съзираме орел под нас които ни индикира доброто качване и се развъртаме до базата 2260 м. В магела сам и прелитам с опъната напречка, Течо планира след мен. настигам и задминавам 2 парапланера, за да се спра под следващия облак и в качването. течо прелита под мен, но не спира да пълни височина, а се насочи в синята дупка към пътя Монтана - Връза незнайно защо. И парапланерите са там и тънат, докато аз съм се заел да се върна в базата. Отново обтягам напречката и прелитам до Бели Извор. Отгоре наблюдавам захода и кацането на Течо до пътя. Кумулусат над мен е рехав, качването е друсливо и слабо. съзирам една пара да повърта между мен и Балкана и веднага прелитам натам. Вдигам 1850 м и прелитам към челота на Врачанския Балкан. Задачата ни е да казнем във Вършец. Минавам под 2 магела без да пропадна много. И тогава ми текна да се върна срещу вятъра и казна до Течо - той е близо до едно барче, а и ще си бъбрим докато ни приберат. Ставам аеродинамичен и напъвам до към 80 км/4. С кеф поря срещу вятъра, в низходящото и превръщам височината в разстояние. Пристигам височко и с отпусната напречка лягам в ляв завой. Оставям края на крилото да потъва и да ме поддържа спрогса във въртенето. Следя отнасянето, а отдолу Течо ми показва почти безветрие. Излизам от спиралата, пускам колесника и тупвам до него на крака. Той също се е изкефил, но старата ми делта дърпа на ляво и е със задна центровка, което го е уморило бързо, та затова избяга от облаците. Минибуса ни натовари, пихме бира естествено, на другия ден аз потеглих от БГ и сега описвам това от прохладна Швезя. БГ летенето за мен завърши за това лято, утре ще опитам местните облаци, стига да съм си оmcпал от дългото каране. А в Big Springs,Texas продължава световното със 7 задачи - от 143 км най-касата до 285 км - най-дългата - познайте с какви средни скорости?

Днес беше уникален ден за летене на Сопот! Нямаше кацане...Вятъра беше ЮИ, Ю и ЮЗ, а след 17.30 ч проби севера и здраво натисна. Базата беше 2700. Добрах се до нея, а облаците бяха черни и плътни и покриваха около 80% от небето. На 2710м нмв земята изчезна, и въпреки, че ме теглеше нагоре стабилно с +5 м/сек ударих големите уши и на спиид система се изнесох към равнината . Обаче Пецанов, понеже е по-млад, по-бестрашен и по-луд от мен продължил да се издига, пробил облака и целият вир вода, с мокро крило се изнесъл чак до другата база, която била на 3200м нмв.
Здраво летене беше...Аз летях два часа, защото пристигнах и излетях късно след обяд, други летяха по 3 часа, а имаше хора, които бяха излетяли, около обяд и нагласиха по над 4 часа във въздуха.
Навсякъде в небето на тази част от Розовата долина имаше крила.
Кеф ти акро, кеф ти крос-кънтри, кеф ти мотане насам-натам и нагоре-надолу. Имаше и 5-6 делти...