такава жестока година не съм виждал досега.
Във вторник бе рекордно за Пъстрина, но не летяхме поради силния вятър и неопитността на пилотите които водех.
В сряда летях без варио и с лекота на Пъстрина, но кацнах на Бели Извор заради другите.
В четвъртък летяхме приятно на Ком (Щърковица), но не успяхме да се качим на билото и да направим нещо съществено. За сметка на това пък полето (Берковица и Бързия) заработи и можеше да се разхождаме дълго там.
В петък бяхме на Коняво. Излъгахме северния вятър и се набрахме почти до базата, но после не исках да експериментирам с разходки из непознатата планина на юг и пуснах до Голям Върбовник преди Дупница. Терена там е уникален.
В събота летяхме от Боровец. Готини разходки из района и много снимане. Метеорологията там е сложна, но гледките си струват.
В неделя летяхме на Сопот - първо бе засенчило, но после се развиха класически конвергенции.

http://forum.skynomad.net/gallery/thumb ... p?album=63

Почти нямам какво да кажа което да не повтори Ники и Владич относно Събота и Неделя на СОПОТ.
Събота база 2700, красиви напомпени кумлуси навсякъде. Ако нямаше толкова народ във въздуха аз също бих се престрашил да пробия облаците, но беше доста населено и се отказвах всеки път щом базата ме обгърнеше. Мотаене пред старта разходки до Джендема и Равнец, мазнотияяяяя, конвергенция и след това облака те доиздърпва в базата. Аз лично направих 4 часа и половина във въздуха само с 1 полет, и кацнах въртейки низходящо, можеха да са и 5 ако каската ми заедно с фотоапарата не тежеше близо 2 кг . Като цяло - кеф на мах.

Неделя - по-ниска база 2400, красиви мощни кумлуси и доста конгестуси. По-обед над Богдан стана дежурното ЦБ но не успя да гръмне и разпадна. Прекрасна конвергенция пред цялото било и отново на около 200 метра под базата облака те подхваща и те изсрелва в сивият свят , беше малко по-друсливо от съботата и по-силно, но изключително лесно, притесняваха ме на моменти само по-тъмно-сивите бази, но стържейки по-ръба на облака и бягайки към равнината нямаше проблеми. Аз направих 2 часа на 1 полет но без проблеми смятам че отново можеха да бъдат 3 или 4 но реших да не ставам нахален .
Като цяло 2 невероятни дни на СОПОТ!!!
Пожелавам на всички само такива дни, ама да не е всеки ден че ще стане скучно нека е така всяка Събота и Неделя .

Който пропусна първия ден на събора може само да съжалява!
Прелети от 214 км, 180, 103 и много други. База 3300, вятър горе СИ 33 км в час. (скоро ще има и повече инфо).
Летеше се от Невша и от Шумен.

Ако искате да си подобрите личния ХС-рекорд, от Шумен-ХС сме ви поръчали специално време за случая - свеж СИ.
Заповядайте утре на Невша.
Няма да съжалявате!
Очаква се отново рекорден ден.
Същите условия като на 24-ти.

Вчера подобрих личния си височинен рекорд - 3330 нмв (2930 над Невша). След като почти всички пилоти, които бяха на Невша се разотидоха (повечето към Шумен), вятърът поотслабна и без много мислене излятях. На 800 над старта пуснах в посока Мадара. Малко преди мадарското плато бях на около 600 м над земята и се чудих дали да не избера по-сигурния вариант - да кацна някъде до Каспичан, но ми провървя с една 2-ка, която ме отнесе над Кюлевча. Там една термика (+5-6) ми помогна да достигна почти до базата. Беше студено и на около 100 м от облака много турболентно, за това пуснах на глайд до източния старт на Шумен. Като стигнах над старта бях на 1400 м над пилотите, които чакаха подходящите условия. След 20-на минути спускане, кацнах на старта и се присъединих към пиещите бира. Красьо - Аписа скоро пристигна по същия маршрут. Незабравим ден! Поздрави!

Вчера беше прекрасен ден. Не бях ходил досега в Шумен и с голямо желание отидохме на събора. Когато пристигнахме разбрахме че почти всички са на Невша в очакване на условия. Докато оглеждахме мястото и се запознавахме със старта, вятърът започна да поизправя и да задържа долу горе стабилно чело на Източният старт, но с лека северна компонента. Светльо се екипира и излетя безпроблемно първи, захапа термиката и изчезна , аз след дълго приготовление най-после се опитах ди излетя и започна половин час бране на срам, фалстарт след фалстарт, леката северна компонента създаваше лек ротор който леко ме бутваше в храстите след всяко отлепяне. Досега почти не бях имал фалстарт, или съм излитал безпроблемно, или просто съм прекратявал излитането поради някаква причина. Преглътнах гордостта, успокоих, се и на следващият опит излетях като по учебник (ама пък и вятърът беше изправил ). След известно стъргане по склона, тъкмо започнах да се давя когато вятърът отслабна и когато изправих курса към кацалото влязох в една хубава +2-ка, това ми ситгаше. Измъкнах се над платото и продължих да си въртя, термиките който ме отнасяха все по на ЮЗ. В един момент се озовах на 1500 ЮЗ от платото и разбрах че пробиването в обратна посока е доста тегаво начинание. Беше ясно - посоката за пътуване е към Сливен или Търново. Интересно ми се стори следното явление, на окло 500 метра пред южният склон на платото имах моменти в които в продължение на окло 1 - 2 минути ме вдига със средно +2 по права линия срещу вятъра ( по вятъра просто минавах по-бързо през тази зона), при положение че бях доста високо. Знам че рванинните термики могат да бъдат широки ама толкова дълго време по права линия и със +2 до +3, това неможах да си го обясня напълно, наистина ли е възможно да има термика с такъв диаметър. Та разучавах аз околията на Шумен и докато се усетя, малко като на майтап вече бях над язовир Тича (благодаря на Шуменци за напътствията защото нямам GPS, и съм абсолютно незапознат с месността). Над язовира врътнах една хубава термика и се оказах на окло 3000 метра над язовира и на 3200 нмв. Хвърлих един поглед към Стара Планина, обърнах се към нея и стъпих с два крака на спиида. За норматив бях над първите хълмчета, и тук липсата ми на опит си каза думата, въпреки отличната височина планината ми се стори доста широка, опитах се да се презапася с височина, но докато търсех някоя термика за дозареждане, вятъра набута един разпадащ облак точно над мен, започнах да губя височина и на 1500 разбрах че е можело и да мина планината, но вече е късно. Обърнах се с лице към язовира с надеждата да се върна към равнината и да се измъкна, и ... получих изненадааа. На пълен спийд не можех да пробивам срещу вятъра. До последно се надявах че вятъра ще отслабне с наближаване на земята, да ама не. На 500 метра вече се оглеждах за дребни полянки между дърветата и се сетих за "родопския тръш" . Забелязах една чиста поляна странично от мен и възможно най-леко плъзнах към нея, за моя приятна изненада почти я стигнах и в този момент ме подпря една хубава 2-ка, полакомих се да я извъртя но след 2-рата витка видях че пак се забивам към планината, отказах се и обърнах пак към чистата поляна, да обаче тя вече беше далече, а аз бях над някакъв обрасъл хълм със дървета и храсти между тях. На 100 метра от дърветата, на пълен спийд, молейки се да не изям някой колапс, снижавах вертикално надолу, а на моменти и назад, и когато вече се бях писал окичен на едни хубави буйни дървета един страничен порив ме измести настрани и видях под мен един широок храст. Тъкмо си казах, "ейй разминаха ми се дърветата", видях че храста е красива зряла шипка. Бях си навил гащеризона за да не ми е горещо и така се стоварих в шипката, крилото падна на една страна напреки на близкият черен път. Като цяло останах много доволен от кацането, беше меко и като изключим надраните ми крака и окървавения гащеризон всичко останало беше ОК. Сгънах щастлив и доволен от благоолучният полет, и без никаква представа къде съм тръгнах към близкото село над което полседно бях прелетял което беше на около 1 км. Пресрещнах един човек на една поляна и след култовият въпрос "Ъхх извинете, къде съм?", разбрах че всъщност съм в град Върбица. По-земя на окло 60 км от Шумен, по въздух бях минал около 40. Изчаках малко в града и след известно време Никола от Горна Оряховица дойде да ме вземе (благодаря му отново че изпусна Шуменският бриз заради мене). Въпреки че всички ме убеждаваха че, съм си подобрил рекорда СОПОТ - Казанлък (приблизително 60 км защото минах през равнината), според Google обаче разстоянието Шумен - Върбица е по-малко (и аз незнам къде е истината ), но като се замисля няма особенно значение, важното е че направих супер прелетче като на шега, без особенни усилия, а иначе ако не се бях замислял, можеби щях да се прибера с автобуса от Сливен , нооо да не бъда нахален. Този полет за мен бе едно малко, приятно, приключение което пожелавам на всеки да изживее.

За любителите на статистиката:
Излитане : Шумен - Източен старт
Кацане : около 1км ЮЗ от гр. Върбица
Средно качване +3
Средно порпадане -4
База - приблизително 3500
Макс. набиране - 3219 (базата бе достижима, но не съм я гонил)
Време за полета - 2:21
Приблизитлно пролетяно разстояние по въздух (според Google Earth) - 45 км.
Приблизителна траектория на полета: http://www.vwl.hit.bg/MP3/XC2.jpg

Благодаря на всички който ми помогнаха, отново.

За втори път се решавам да пусна на прелет без да го мисля много и за втори път ми се получава като по чудо, чудеса наистина има!!! Лелее за дългият си прелет не бях изписал толкова, а сега за 40 км се залях направо, малеее не ми се мисли какво ще е ако направя нещо значително. Ама спокойно няма данни да направя .

Е добре си го описал...представям си колко е било вълнуващо.Следващите прелети по-дълги.

Е вече със сигорност знаете, че в Шумен се лети много яко независимо от посоката и силата на вятъра

Готино място, готини хора, бърз и удобен достъп, ежедневен вятър...
Има само един голям недостатък... Много е далече от Пазарджик...

За петък сондажа не изглеждаше много обнадеждаващ защото показваше че термиките ще са слаби и бях решил да не хода да летя, но малко преди обяд се чух с Данчо, който пътуваше към Невша и нещо ми прещрака и реших да отида и аз...

Като пристигнах на старта Доктора и Милен вече бяха излетяли, но очевидно условията още не бяха тръгнали. Излетях малко след Течо и Данчо и започна едно мъчително търсене на подходящи термики. Лутането продължи около 20 мин и с една не много хубава термика успях да се извадя до 1600 м. Тогава си мислех "за какво да се мъча тука в тия куци условия ами не отида в Шумен да си пия бирата...", но после като попаднах на още една и се извадих до 2200 реших че ще летя до дупка

Полета мина без особени проблеми - само две слизания на ниско на дежурните места - първото след язовир Камчия (до село Подвис) и второто до град Ямбол. Стараех се максимално да летя бързо - термики които бяха под 1.5 въобще не въртях (освен когато бях ниско), когато термиката в горния си край отслябнеше и станеше под 1 я изоставях, летях колкото мога на спийд (сега имам мускулна треска на бедрата - явно трябва да се тренира), лавирах между зоните в които имаше кумулуси и изобщо мисля че направих максимума който деня позволяваше!

В крайна сметка съм доволен от това което се получи - макар и да не успях да подобря личния си рекорд, стана един много добър полет с много висока прелетна скорост - 38 км/ч

Трейслога е ето тук

Същия ден Милен летя до село Тракия (180 км), а Митко до Стара Загора (160 км)

Смее ли някой друг да се похвали след поредното постижение на Даниел?

Да - аз
предния ден с Йоханес направихме приятно скайномадство в Стара Планина и готина фотосесия. Скоро ще пусна снимките в галерията.
На следващия ден (деня с големите полети) направих 3 излитания в ротор и една тандемна разходка с обяд на хижа Дерменка с един бивш ученик.
Не съм прелетял много километри, но се чувствам много добре

http://forum.skynomad.net/gallery/thumb ... p?album=64

да, и аз мисля че е по важно човек да се почувства щастлив от летенето си ,а не да търси само рекордни прелети с цената на всичко,или да се доказва пред другите.

да и аз мисля така!например на събора в шумен, летеше ми се зверски, но така и не излетях в силното време, изчаках и излетях към 18 часа. Бях един от първите на склона, след това станахме много. Беше супер и незабравимо. Не бях летял с толкова много крила около мен

Да - сигурно ме притесниха и изплашиха силните и неустановени условия през деня, но за това пък "Шуменския бриз" ме възнагради прещедро.

Поздравления на Шуменци за идеята като такава и за добрата организация.

и малко офтопик, но на събора в Шумен имаше много фотографи със сериозни фотоапарати. Дали има хубави снимки с многото крила?!

от въздуха гледката беше невероятна, а от земята сигурен съм е било още по-красиво

Тази снимка е от склона, не е случайна, почти вертикален в средата съм аз

Имам малък проблем с фотографите - не искат да дават всички снимки, щото тук-таме имало прашинки по обектива...