Вчера следобед успяхме да излъжем времето и направихме по половин час летене на Биберна с Ангел и Любо. Общо взето времето беше слънчево, над Балкана се оформяха много кумулуси. Духаше слаб изток, но с някоя друга термика успявахме да се изваждаме до стотина метра над старта. Над черните, разорани ниви отпреде щъркелите оформяха огромни термики, но бяха далече от нас. Не след дълго след като кацнахме цебяса яко. После каква беше сладка бирата в кръчмата като излезе шквала...

Вчера и днес се е летяло добре на Синилка. Ники Йотов е бил с ученици, а с тях също Пламен от Ямбол и Даниела UP. Дънди се е разходила до Петолъчката и обратно. Аз летях на Биберна, но източният вятър беше много силен и на моменти минаваше 10м/с. Термиките бяха мазни, до 5м/с, но не ми беше много комфортно да вися като парашутист и след половин час борба кацнах до с.Медово.

Днес прогнозата беше за ЗСЗ и отидохме на Мадара. Излетях и почти веднага хванах термика, която ме изведе на около 700м над старта. Пуснах на прелет към Варна. Вятърът във височина беше СЗ и ме отнасяше на юг. Над село Марково достигнах до 1700 нмв. След час и половина във въздуха кацнах благополучно в Дългопол. Този полет не беше нито най-дългият ми, нито най-"високият" ми, но студеният фронт, който премина тия дни беше изчистил въздуха от водните пари и видимостта беше поразителна. Над Марково виждах всичко от Шумен до Аспаруховия мост във Варна и морето, на юг се виеше язовир Цонево а зад него последните възвишения на Балкана на фона на Бургаския залив. Невероятно! Минавал съм през това място много пъти вече и на по-голяма височина, но за първи път ми се откри такава гледка. Пожелавам на тези, които не са виждали това да им се случи в най-скоро време! Поздрави!

само така Калине .
аз си мислех че е малко рано за пускане на прелет и почти бях сигурен че ще се давнеш зад платото ,но неееееее
инъче после бая народ се издави

с Докито направихме разходка до Смядово
в тоя спорт късметът е от голямо значение ,кой смее да твърди обратното

Днес изпуснахме много як ден . Обещаният силен ЮЗ вятър не се появи до обед. Небето нацъфтя като приказка. На Тополица се изнесохме чак към 14 часа. Естествено по закона на Мърфи тогава усили. Поривите достигаха на моменти над 10м/с. Имаше силна термична активност. Някои пилета се изстрелваха вертикално нагоре като ракети . Решихме да почакаме времето да се поукроти. Това стана чак към 16:30. Първи излетя Начо, след него Кольо-Меча, аз и Стелиян. Вятърът беше изкривил от ЮИ, като бриза напираше. Термиките бяха слаби, макар че кумулусите се развиваха добре. Издухваше ни постоянно и не след дълго изпокацахме.

Вчера полетяхме малко на Шилото. Имаше термична активност до късно.

Във неделя Пламен от Ямбол се е качил на Синилка. Духало е стабилен запад и е имало плътна облачност. Реел е на склона цял час, след което е напекло и са тръгнали термиките. Извадил се на 1600м и се помотал в района.

Днес полетяхме доволно на Тополица. ЮИ до 5м/с, кумулуси колкото щеш, термики до 7м/с. Кольо-Меча успя да се набере на 700м над старта(колкото бе и базата ) и след час полет кацна премръзнал. Днес летях само с ликрата и след 2 часа във въздуха поизмръзнах подобаващо . Иво, Емо и Борката също полетяха добре. На Синилка положението е било подобно.

Тази седмица имаше яки ветрове и на моменти естествено имаше по-ячко летене.
В неделя (миналата) летяхме на новоселският баир на 6-8 м/сек западен вятър. Крепихме се по половин час до 250м над склона. Нищо особено, освен две по-твърди приземявания зад старта в лек ротор с малко кал по сбруите и раменете...
В четвъртък бяхме на Синитево пак на запад северозапад с 8-9 м/сек. Полетяхме, поиграхме си с крилата, даже се качвахме нагоре по баира с крилата за да не ги мъкнем в ръцете. Много сме добри а?
Само че при едно от тези упражнения, Пачо излетя в началото на някакъв порив над 12м/сек и от там право назад..., и докато търсеше с пета спиида прехвърли баира и се стовари отзад в ротора... Размина се с малко синки по лактите и коленете, и с един скъсан панталон...
Днес сутринта нямаше вятър, но по прогноза го даваха, че ще засилва и към 14,30 се качихме на Брестовица. Още беше 1-2м/сек З, СЗ, и първите мераклии вече се бяха удавили. Към 15,30 стана 4-5 м/сек и започнахме да се приготвяме. Излетях към 16 часа на около 6 м/сек. Хубав вятър, но почти нямаше термики. Бяха доста наклонени, накъсани и тесни. След половин час реене хванах нещо и започнах да се изнасям зад старта в планината. Вдигнах се до 820м нмв, на около половин км зад старта и тъкмо се колебаех дали да тръгна на прелет на изток към Асеновград, защото височината ми беше малко, вдигането спря и започнах да слизам. Спокойно изтеглих спиида и се понесох към старта. Стигнах почти до линията на старта (малко в дясно от него), когато крилото спря и зависна на място. Изпитах леко притеснение.. Разклатих крилото наляво и дясно, както бях натиснал спиида и минах още 20-30м напред. Висех на около 100-150м над гората до старта...В един момент въпреки спиида крилото тръгна назад... Притеснението ми малко се увеличи... Направих и големи уши без да пускам спиида. Явно вятъра засилваше, точно според прогнозите. Закрепих малко положението и даже загубих 20-30м височина. В един момент, обаче въпреки спиида и големите уши вариото ми се обади и тръгнах назад и нагоре... Е сега вече наистина се притесних... Вятъра взе да брули яко и май вдигна над 15м/сек. Гората под мен се лашкаше, като морски прибои. Започнах да се отдалечавам назад от старта и да навлизам в планината. Нямаше какво друго да направя освен да натискам спиида, да свия още малко ушите и да стоя строго срещу вятъра. Реших че всякакви опити да използвам други техники за слизане, като спирали, или Б-срив, при такава сила на вятъра на около 200м над гората, ще са чисто самоубийство. Отнасяше ме назад...В един момент Господ, явно се смили над тъпата ми глава и започнах да губя височина... Пропадах в някакъв ротор на около 300-400м зад старта в гората. В ляво и дясно на 80-100м имаше даже малки полянки. Какво пък, викам си, ще ме свалят от някое дърво важното е да стигна до долу... Но пътьом бутах крилото наляво към по-голямата полянка. Освободих ушите на 50-60 м над терена и започнах да се боря с ротора който мяташе крилото насам, натам, като знаме. Държех го здраво за да не колапсира, но продължавах да го бутам наляво към празното от дървета място. Оказа се просека с горски път, а след нея започваше каменна кариера. Изскочих от гората и спрях да го бутам наляво за да не се стоваря сега пък в кариерата. Кацнах точно в средата на пътя. Забелязал съм, че когато се налага да кацам екстремно, до сантиметър изчислявам, къде ще стъпят краката ми...
Нямаше вече проблеми. Само част от вървите бяха преметнати през някакъв храст, а аз бях целият плувнал в пот въпреки студеният вятър... От старта дойдоха и ми помогнаха да събера. Имаше 4-5 летателя, които ме гледали от долу, но нямаше желаещи вече да летят...
Толкова за днес. Утре ще видим, какво ще стане и къде ще летим.

Петък-а - Шумен - беше слаб ЮЗ, база 1500, кумулуси на 50%, слаби и отнесени термики.
Ставаше за разходки. Направихме по няколко часа термично летене около Шумен.

Към 5 часа даде хубава поддръжка и ни пречеше да кацнем на старта.


Съботата - Мадара - отличен ден за плаж.
Които си взеха бански - отидоха на море по въздуха.
Условията - хубав С-СЗ около 26 км в час, кумулуси, тук таме и кратки облачни улици, добра прелтна скорост.
База 1700, термики средно двойки, на моменти имаше до +3,5 средно.
2 от десет по скалата за турбулентност. Приятно летене.

Този маршрут (към Обзор) поне не е проблематичен със самолетите.
Който не дойде, може само да съжалява.

Събота - Синилка

Базата бе на 1500м, западен вятър 3м/с, термики до 4,5м/с, мазно. Около старта работеше добре. След като се набрахме, пуснахме на изток. Нататък условията бяха слаби и преди с. Трапоклово изпокацахме всичките.

Неделя - Биберна

Слънчево, вятър от ИЮИ. Набирахме се до 400м над старта. За прелет не ставаше, ама си беше приятно край склона .
Другата група бургаски пилоти са летели на Бакаджика. Ухото успял да се извади и кацнал на 30км от старта някъде след Елхово.

Понеделник - Синилка

Качват се 15 човека - Йотов с французи и местните пилоти. До обед е имало голяма инверсия. Във въздуха е било друсливо. Следобед е станало мазно, като е вдигало с 0,5 до 1м/с навсякъде. Летели са до късно, обикаляйки района.

Вторник - Синилка

По прогнози на НОАА условията щяха да бъдат същите като в понеделник, но с по-слаба инверсия около обед и с увеличаване на темп. градиент следобед. Очакваха се и кумулуси в следобедните часове. Всичко се збъдна.
На старта побед духаше 4-5м/с ламинарно чело. Към Твърдица се появяваха първите кумулуси. Не след дълго и над планината зад склона също нацъфтя. Излетяхме с Анелия и Малина. Реяхме на склона и извъртахме турболентни и тесни термики до стотина метра над старта. Беше доста некомфортно. След половин час лашкане, излязох напред към кацалката. На 300м под старта хванах хубава 2-ка. Времето се бе променило коренно. Беше доста спокойна и така я извъртях до 250м над старта. На 1200 тръгнах на изток. Емо летеше стотина метра пред мене обаче нищо не го вдигаше. Обърнах към кацалката, натискайки 50% спид. По едно време над равнината започнах да катеря. Отпуснах спийда, продължих и накрая завъртях. Влязох в "стадионна" мазна термика над равното. Бях на 400м под старта. Отдолу въртеше голям орел, а около мен соколче. Голям кеф! . Зад Калояново излязох на 1000м и отново тръгнах към кацалото. Напреде вдигаше навсякъде! Обикалях пред планината. Накрая пуснах към Калояново и след малко уингоувъри и спиралки най-сетне кацнах.
Вечерта се чух с Гената от Стара Загора. С Начо, Габровеца и Росен са си полятяли също добре на Шипка.

В събота на глуфишевския склон се събрахме пилоти за цяло състезание - летящи от Бургас, Сливен, Ямбол, Варна и София.
Пристигнахме към 13 на старта. Вятър от С към 5м/с, кумулуси. Пламен от Ямбол вече беше кацнал на 60км от старта от студ. Можел е да направи стотачка, но измръзнал. На 1800 било само 2 градуса. Другите бяха също изпокацали. Излетяхме аз, Иво, Емо, Симо от Варна и Евгени от Ст. Загора. В началото се набирахме по 200-300м над старта и толкоз. Първи пусна Иво назад. Останалите изчакахме по-стабилна термика. След половин час тя дойде и с Емо и Евгени се изнесохме към облаците . Базата бе на 1700м. Мазно и студено. Потеглихме към Раднево с добрата скорост от 60км/ч на трим. На половината път започна все повече да забива небето и накрая засенчи напълно. Емо и Гената бяха кацнали вече до с.Гълъбинци. На 1300 над селото продължих да обикалям черните ниви и по-огретите места да търся термика, но навсякъде беше мокро от дъждовете и вариото въобще не пискна и за момент . Накрая обърнах и на спид срещу вятъра се върнах и кацнах до тях. Снимки от полета - http://paraplan.ru/photos/thumbnails.ph ... 601&page=1

Събота слаб С, СИ, 0.5-1 м/сек Скобелево. Там се разчисти нов старт малко по-високо от старият до пътя, по-малък, но много по-удобен, защото не се налага да се излита в ротор. На около 200 м наляво от стария, нагоре зад скалите.
В началото имаше кумулуси, а след 15 часа, почти напълно засенчи. Хубави мазни условия с база около 2000 м. Направиха се малки прелети. Аз кацнах до Устина. Някои кацнаха до и в Кричим. Други преди Козарско. Някои преди Бяга, а мото Спас стигна чак до Пещера и после се върна и кацна до Бяга след повече от два часа полет.

В неделя бяхме на Добростан. Вятъра С, СИ 4-6 м/сек. Кумулуси. База 1800м. Севера не е добър вятър за Добростан. Беше турболентно и нервно, а термиките бяха рядко и предимно в равнината. Хванах 3-4 облака, които ме издърпаха до базата. Разходих се до Тополово, но следващите три облака, които успешно хванах бяха в разпад и ме свалиха до кацалката на Горнослав. Към 16 часа всичко по небето се разчисти и никъде вече, из нашата част на България не се виждаше облаче...
На връщане от Добростан се качихме на Калоян, с надеждата за сини термики, но условията вече бяха умрели. Пачо и Антон направиха по един "парашутен" полет над къщите на Марково и така приключихме седмицата.

севтето ми на морската
разгеле
http://www.esnips.com/web/horizontparag ... ge=4#files

И мойто беше вчера...баси кво е яко там

Вчера летяхме на Тополица. В началото (пообед) беше забито и край склона имаше само резки, тесни и накъсани балони. С Анелия се помъчихме малко и накрая кацнах на кацалката . При втория ми полет условията се промениха коренно. Пред старта вдигаше почти навсякъде с 3-4м/с. Реших да тръгна на изток към Бургас. Термиките бяха мазни със сила до 4м/с. На 750м над старта (1300м) вятърт изненадващо усили до към 30км/ч от ЮЗ и започна да ме вкарва на север. Малко преди с.Зайчар видях, че няма да мога да се върна и пуснах по вятъра. Преди да стигна с.Вресово задуха пък силен изток и накрая кацнах до началото на Айтошкия проход. Хапнах и пийнах доволно преди да ме приберат .