Всички знаем знаците по земята които говорят за вероятно изпускане. Бихте ли споделили и опита си от летене над населени места. На кои места е по вероятно да има изпускане? Защо? Дайте примери?

На мен ми се е случвало да се вадя от малка височина над околовръстното на София, вероятно от откъснати балони от коли, или на детелината до Историческия музей.

Забелязъл съм, че над Драгалевци много по-често има термики отколкото сградите зад околовръстното (напр. ст. град). Така ли ми се струва или има някаква причина за това?

Ако имаме огромна сграда с метален покрив и паркинг с паркирани коли? Голяма бетонна площадка или покриви с керемиди?

от моя личен опит мога да твърдя че градски термики няма. над градовете има някакви възходящи потоци, но са толкова раздробени и слаби че практически не стават за обработване. ако в града има незастроени зони (поляни, голи терени, паркове и други подобни) - това вече е друга работа. хубави термики образуват селата - нямам спомен колко много пъти съм се вадил от термики от села при това няколко пъти от супер ниско

Добре, ти как си обясняваш това, че над селата има, а над града няма? Каква е причината според теб. Наистина има такава зависимост - и аз съм я забелязал, но защо е така?

в градовете има интензивна дейност - никой няма да остави топлия въздух да се насъбере хубаво и да се откъсне като голям балон

В градовете термиките живеят по крайните кватали особено ако са надветрени

Питайте Шумнеци за градските термики.
Могат да ви напишат цяла дисертация.

По обясними причини летим много над града и знаем
разположението на дежурните термики.
Те са на места, където има голяма ниска площ, заобиколена от по-високи сдания. Също и на местата където много блокове граничат с масив
от ниски постройки, но винаги с наклон срещу вятъра.
При крив вятър пуска само балони.

Аз лично съм си правил много експерименти с градските термики над Шумен и съм установил, че характера им е много непостоянен.
Преобладават балоните, вятърът не трябва да е много силен, за да оформя комин, тръгващ някъде от самия град.

Типично летене на градски термики при нас става при северен вятър.
Тогава поддръжката е само от града и който не знае за какво става въпрос,
понякога остава силно изненадан.
Няма да забравя възгласите на Гошко от тазгодишното състезание.
Мисля, че третия ден беше.
Реем 10-ина крила на северния склон и търсим да се вадим, но
в продължение на 30 минути нищо не се случва, само балони.
И то крила на различни места в термично време.
В един момент Гошко се провиква със пълен глас "Абе, какво става тука, бе!!! "

Та режима на селската термика е на 15 минути - термична колона, после почивка и пак.
Градската е 5 минути яка термика и 55 минути балони.

Препоръката ми е когато сте ниско над град и искате да направите
всичко възможно да не се удавите, да вървите по периферията
на града, но да не навлизате навътре, освен ако няма голяма открита
площ, заобградена от постройки.

Аз малко не сам съгласен със деленето на термиката на градска и селска. Според мене принципите за образуване на термика са важни и си важaт навсякъде, просто начина на застрояване в града и селата са малко различни и затова се получава така. Има разлика от село до село и от град до град. Примерно в Америка има градове, които са толкова застроени с огромни площи асфалт ( паркинги) и покриви на разни kомерcиал билдингс, че самите градове си саздават не само термики, ами цели CB-та . Затова сега в Америка има тенденциа за застроиаване сас зелени покриви, за да се намали ефекта на горещия микроклимат във големите градове. В БГ градовете са характерни с панелните блокове, които са дълги и тесни. Покривите наи-често са с черна покривна мушама ( мембрана) , която се нагрява яко, понякога до 50-60 градуса, и това неизбежно създава въsодящ поток, но тъи-като площта е малка, стават тези накъсани и нервни балони, за които говори Доктора. В селата покривите на къщите са предимно керемиди, и са малки и не създават такива балони. Там по-важни се оказват разните му ливадки и други площи, които не са характерни за града. Доктора е прав за площите, оградени от високи сгради, между които се създава завет и условиа за натрупване на по-използваеми балони. Но просто това отговаря на основните принципни положения за образуване на термика...
Примерно има значениe изложението спрямо слънцето ( Юг е добре около обеда, Западно изложение е добре късния следобед, Източно е добре рано сутрин ) , съответно има значение влажността на зоната, в смисъл съдържaнието на влага ( примерно листата на иглолистните дървета съдържaт по-малко влага, а широколистните повече влага, затова на последните им е нижно много повече време да се нагреят). Въобще когато оценявате даден терен, мислете за него като за площ, материал, цвят, релеф и влага....съответно съчетани с ориентация към слънцето, време на деня, посока на вятър. Стана сложно, нали ? )))))
А защо влагата се оказва толкова важна за образуването на термика ? Ами много просто -физика 8 клас...водата има много висок топлинен капацитет, в смисъл може да събере много енергия, когато и се подава чрез радиация или директно нагряване. Затова ако листата са влажни, водата поема енергията и я задържa, а не я отдава обратно на околния ваздух. Затова хаидутите едно време се криели на сянка под буките, а не в боровите горички, които ако сте забелязали, държaт горещо, защото игличките на боровете нямат високо водно съдържaние.Затова пык боровите горички са прекрасен източник на термика, особено ако са на южен склон.

Малка корекциа да си направиа. По-старите панелни блокове имат покриви с мушама, но после има посипка с чакал, които е сив на цвиат и саответно се нагриава по-малко...толкова по-зле за термиката ))

Най гадно е обаче , когато се получи голяма конвергетна зона която засмуква всичкия околен топъл въздух , и може да си летиш над стотици идеални фактори и признаци за термика, но си потъваш мазно мазно

Ако си летиш над града и ти замирише на кебапчета и скара,значи си хванал градска термика.Такива често има над Драгалевци.А тази въпросната я набарах няколко пъти тази седмица,но определено не става за въртене.