Тръгнахме в 5 сутринта за Тетевен през Златишкия проход. Бързахме заради прогнозата за идващия от запад фронт. Като почнахме да качваме прохода почна да вали сняг, но въпреки летните си гуми не се притеснявах, защото изваляването бе от орографския облак над планината, който от време на време се разкъсваше и ни показваше билото на планината.
Към 7 стигнахме в Тетевен, към 12 наследих около 1 декар гора и после се запътихме с другаря Балабанов да разгледаме Рибарица и Костина.
Привечер се върнахме в града и се обадихме на Цура да ни даде ключа за апартамента на Станчо. Преди това прочетох съобщението с инструкции за апартамента и най-вече относно зачислената му сиамска котка - "внимавайте с нея - не я милвайте че ще ви захапе и одраска... без резки движения ... сама си отваря вратите"
Първоначално се уплашихме от котката, но като дойде Сашо и се раздумахме и забравихме за опасността.
Тетевен е град на мечтатели. Основно занимание е алкохолния туризъм. Не съм пияч, но заради ракията или чистия въздух ми се отвори глътка с дълга весела фаза без характерното бързо напиване и главоболие сутринта
После си легнахме, като затворихме котката в коридора, но в 2:37 не издържахме на мяукането и я залостихме в банята...
На сутринта се разходихме из центъра, после отскочихме до Гложенския манастир и към обед поехме към Червен за летене.
Преди село Бабинци поех по екопътеката "Пътя към Слънцето", която бе толкова екологична че се сля с природата и я изгубих. Последва час и половина провиране из шубраци и газене на сняг. Псувах наум (за да си пестя дъха) и то тихо (за да не ме чуе съдбата). Спомних си думите на Сашо че като се качиш горе едва ли ще искаш да се връщаш наобратно...
Мисля че в тоя сняг пътя по билото от Бабинци е по-лесен. Там предполагам могат да се наемат коне.
Върха се оказа приятна полянка с различни изложения. Вятъра подухваше от различни посоки - високите облаци бяха изчезнали - явно бе вече термично.
Излетях на юг и почти веднага напипах дежурната термика. При редовно летене в бъдеще трябва да се очисти площадка на З-ЮЗ право в дежурната термика, щото излитането на юг може да е в ротора на скалите и дежурната термика при З вятър (какъвто мисля че често духа там по протежението на долината).
Не след дълго се набрах на около 500 метра над старта и се разходих посока Гложене. Можех добре да пообиколя района, но бях забравил да дам на другаря Балабанов инструкции за работа с Орлинчо и още мръзнех от студ.
Върнах се към Тетевен и кацнах на стадиона.
Фотосесията се оказа сполучлива:
http://forum.skynomad.net/gallery/thumb ... =1&sort=da
...
Благодаря на Станчо, Сашо и всички знайни и незнайни летящи из района. В зората на парапланеризма Тетевен бе използван за учебни полети , но летенето там си е за опитни пилоти (добре че не се състоя курса на който се бях записал навремето
).
Ако не бях летял в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
+0 / -0
Мяукала е,щото мноо време не е имал никой при нея и при вида на хора е търсила внимание.За снимките нямам думи,разби ме направо...Знаех,че Тетевен е красиво място,бил съм къде ли не в района,но друга е гледката от птичи поглед.Всяка част от България е уникална за себе си,радвам се,че ти за втори път показваш в снимки това място.Надявам се,че с помоща на останалите приятели и съмишленици,ще направим стартовете в Тетевен и района по-достъпни и по-чисти.
До село Емен,Търновско.Който не е ходил да го посети