Лети ми се та две не виждам!... Обаче съм притеснен... Стари кокали и слаби, както казва Ники в инциденти... Ами че аз съм на 55 години и 95 кила. Трябва да кацам нежно, като перушинка, иначе ще се отчупи парче от някой стар кокал...
Много ми се лети. Парапланеристката общност от Пазарджик, обаче не проявява необходимият интерес и ентусиазъм. Нищо! Яхвам сам колата и се качвам на новоселският баир. Там вятъра е 3 м/сек от изток. Излитам към Ново село и започвам да стъргам. Борбата е сериозна! Почти както в "Тигър и дракон", както писа един колега. Жалко че на новоселският баир няма дървета за да минавам над върховете им, както във филма... Издигам се почти на 150 метра над хълма. Има термики!!! Аз летя!!! Адреналина ми се вдига! Жлезите ми отделят ендофрини!!! Аз съм в екстаз!!! Дали не обърках хапчетата? Аспирин ли пих наистина?...
Малък сокол ми показва следващата термика. Продължавам да се издигам! Сещам се за колегата. Горкият Пачо! Защо не дойде? Той няма върви на крилото си, но поне щеше да се наслади на моят полет и после да свали колата! Вече съм на 1000 м надморска височина. Виждам Родопите. Сняг ли е това над 500 метра? Да, да! Виждам Пловдив и Пазарджик...Какво чудо е това летенето!!! Пак термика. Вариото пищи. Издигам се с +1 м/сек. Боже, боже! Намирам центъра на възходящият поток. Там е +1,5... Поемам към родният Пазарджик. Бавно преплуват под мен бесапарските ридове. Тук някъде под мен е била столицата на тракийското племе беси наречена Бесапара. Дали ще забележа следите и от горе?!?! Наближавам родният град. Вълнението ми е огромно... По кротко Дядо Владо - викам си. Ти си човек на възраст. Внимавай! Да не те тресне някой инфаркт точно сега!... Решавам да кацна край стадиона. Внимавам много за посоката на вятъра и избирам правилно подходящата глисада. Кацам лекичко, като перушинка... Дано да са оценили майсторското ми кацане циганета, които карат крадени колелета наоколо! Край! Всичко свърши! Адреналина ми започва да спада! Трябва да се обядя на жена ми да дойде с нейната кола, за да ме откара пак до новоселският баир да прибера моята.
После ще му пийна винце за готиният полет, ще изпуша една пура и тази нощ ще заспя щастлив!!!

Днес, една жар птица ме взе на крилете си, и обиколих вселената!!!

ВладиЧ не всеки може да е Р. Бърнс - но в нашият спорт трябва да има и О' Хенри...

Този полет, който описах по-горе, в същност е една художествена измислица провокирана от 1-ви април. Аз много се забавлявах, до като го пишех... Надявам се и на Вас да Ви е било забавно, до като сте го чели!

Gotino e, Vladich
На времето Данис Пеигън беше описал един такъв полет в един Априлски брой на Hang Gliding, само че тои се беше увлякъл по вятъра ( летене в Масачусетс , US )и го беше отнесло в океана, та за да не се удави, се беше принудил да се задържи
всячески над водата, то не бяха фронтове, не бяха конвергенции, не бе динамично реене, основния му проблем беше как да не заспи нощем...накрая след 3 дни летене вижда Африканскиа бряг, и аха да се удави на 10-на мили от брега, и вижда един танкер, който лети напречно на вятъра, и почва да прави склон на танкера, който се движи кам брега..обаче на 2-3 мили от брега танкера завива и склона престава ( а , да...не можа да кацне на танкера, заштото се оказа Руски и моряците не говореха англииски ) ...както и да е, накрая хвана някакви мистериозни термики от водата, гледаики чайките къде се трупат...и със сетни усилия се добра до брега...кацна и веднага някакви войници го арестуваха..оказа се че кацнал в градината на Мароканския крал...и ония решиха че е шпионин, с радио и фото...та целиа разказ всъщност беше отворено писмо до който може, да доиде и да го спаси от ареста на Мароканците...накрая погледнах датата..1 Април...ама така го беше написал, със схеми на фронтове и прочие...жестоко беше

А ние в4ера на морската градина във Варна се скъсахме от летене!
Имаше вълна и Вальо, Емо, Краси и др. вдигаха на над 1000 метра

Славиии мина първи април вече

Ох, туй летенето уморявало бе

малко снимки от днес
http://picasaweb.google.bg/bon4oplan/04042009#

утре пак сме на баира

Вчера полетяхме вечерта на Биберна. Следобед духаше доста, но после олаби.
Днес вечерта малко релакс на Морската със софиянци. Пообед Емоо, Еленко, Румбата и Юли са направили и по някой друг час на Синилка - 200-300м над старта.

Вчера и днес много добро летене на Добростан. Вчера беше по-слаб 1-2 м/сек вятъра и термиките бяха много мижави, но криво ляво ги добутахме до Асеновград крилата. Направих близо час.
Днес ветреца беше по силничък 3-5 м/сек И, ЮИ, СИ. Базата беше доста по-висока от вчера и съответно полетите по-яки. Аз се качих до 1650 м с хубави +4 и +5, но имаше и яки сваляния. Кацнах на старта. После към 15 часа пак излетях... Опитах се да го добутам до Асеновград, но не успях, щото вятъра ми пречеше, върнах се и кацнах на кацалката, където беше колата ми. Събра ми се над час летене, нищо особено и си тръгнах. Някои бяха стигнали Асеновград, други Белащица, трети Брестник, четвърти идваха от планината, защото вятъра яко вкарваше навътре.
Общо взето добро и силно термично летене, но не много добро за прелети.
Към 16,30 си тръгнах. Вятъра, около Пловдив беше доста силен от изток. Я чакай, викам си, да мина през новоселският баир, няма чак толкова да се отклоня на път към Пазарджик. Мятам се на баира, а там 6-8 м/сек чист изток. Към 17,30 излетях и почти веднага се набрах на 200 м над старта, но по нагоре не ще. Термиките изчезват и само един гол вятър остава. Близо час реях. По едно време набрах още 100-тина метра до 580 м нмв и на крабинг се изнесох към Пазарджик. Прелетях пътя и баирите след него стигнах полето преди Три водици, което ме свали, с около 200 м и между мен и р. Марица остана само един баир. Обаче по билото му минаваха два далекопровода! Доближих и започнах да се ослушвам. Не мога да рея и да набера височина. Само 150 метра ми трябват и от другата страна е Марица, Огняново и Пазарджик но... Остава и аз да увисна на жиците, като Пачо... Теглих едни яки благословии и на социализма, и на електрификацията, и на техническият прогрес, и пуснах по вятъра към Беса Валей. Малко преди лозята с теловете кацнах. Минах 12 км от новоселският баир и до Пазарджик ми останаха само 8 км но тези жици по билото на баира ми спряха устрема!
Беше вече 18,40 и слънцето залязваше. Обадих се на жена ми да дойде с нейната кола. После се качихме пак на новоселският баир, за да прибера моята и по тъмно се прибрахме в Пазарджик.
Този днешният полет не е първоаприлска!!!
Ние с Пачо отдавна правим опити да прелетим до Пазарджик, но релефа е малко неудобен за източен вятър, освен това има много големи масиви от лозя с телове и много далекопроводи... Опитите, обаче продължават!

И така, събужда ме сутринта изгрева на слънцето в Горна Баня, поглеждам навън и....прикрасен ден!!!!....След 20 мин. скачам в колата и направление Околчица. Минава ме през искърското дефиле, а там чудно, пролет е, цъфнали ранните плодни дръвчета, подкарала зеленина навсякъде, реката придошла, буина, само за рафтинг, абе с една дума красота!...Имам уговорка с Сашо, Олег и Мартинчо да се срещнем преди Враца. Качваме се на старта на Околчица/ за първи път ми е/, а от там като се откри една панорама, в този хубав ден, чак дъха ти спира!!!... Сашо се приготвя набързо и излита...първо се дави но след това прилично се вади и отлита към равнината. Докато се приготвя Олег пристига и Милен с други парапланеристи. Олег излита, вади се и пуска към равнината. Идва и моя ред, малко ми е притеснено, нов старт е за мен. Излитам нормално, но нямам качване и започвам да се давя. Вече съм 300 м под старта и вече съм се примирил, че ще ходя да кацам на ширналите се поляни долу. В един момент пропадането спря и тогава реших - въртя..в началото нулички, но бях щастлив, нали не пропадам. Въртя си аз и изведвъж бам!...+2, +3, и газ нагоре. Въртя наляво по препоръки на едни, въртя на дясно по препоръки на други...абе въртене да става ...по едно време гледам вече съм над старта...оооо кеф!!!..душевен оргазъм...ужас от кефене!!! В следващия момент як шут от една термичка +5 ...и вече съм на 1900м...гледам долу на старта панаир от парапланеристи, но във въздуха съм само аз...и чакам някой за прелет....по едно време вече излетяха няколко крила/ явно на "старите кучета"...но не дойдоха към мен а си останаха близо до планината/ знаят си работата къде да летят/... И така след повече от час кефене сам/ като идиот/ благополучно се приземих до бензиностанциите в началото на Враца...пихме по бира с Олег и Сашо, жена ми дойде да ме вземе, а аз вече бях изтрещал от всичко преживяно в този прекрасен ден...дано и други да са се наслаждавали така както аз!!!!!

Малко снимки от днешния мини -пара-събор,

http://picasaweb.google.bg/bon4oplan/0504#

Асене изглеждаше в космоса по едно време, само напреди нагоре, и предизвика трескаво приготовления на старта .

Събота Беклеме-Сопот, Out and return, кацане не старта да сваля колата.
Неделя шматкане над Враца ... ударих 2230метра с много лежерно въртене кеф.

И на Беклемето в неделя имаше прасета в космоса. 2500м с кацане в Сопот, разходка до манастира Св. Спас и после пара-автостоп обратно до Беклемето да прибера автомобилЯ.