Днес полетяхме на Добростан. Силно и криво беше с много северен вятър в началото. Асеновградчани се вадеха яко, даже Пецанов направи над час и половина полет, а аз и разни други приходящи се удвихме за 20-ина минути.
Веднага обвиних асеновградчани, че са направили черна магия на старта, за да си летят само те там!!!
Казаха че не било вярно! Не че очаквах да си признаят де... После явно развалиха магията, щото се уплашиха да не ги прокълнем!!!
Към 16 часа излетях пак. Качих се над 2 бона... Пецанов и той се въртеше, около мен, да следи дали наистина се е развалила магията.... Развалила се беше...След час и 10 минути летене, успешно кацнах на старта, та и Пачо да намаже малко летене. Щото той горкият, освен че няма върви на крилото и на сбруята си закача само единият крак, (закачалката за другият крак я загуби някъде), ами преди една седмица му изчезна мистериозно и единият карабинер в клуба на Асеновград, около кантара им, та сега хептен няма с какво да лети...
Аз му дадох да полети с моята сбруя, и с моето крило, щото е момче, та да не му стане нещо, като ни гледа...
Братя, ако намерите някъде един карабинер, от тези парашутните, дето се завинтват, дайте го на Пачо да лети. Той с такива лети, че са по-сигурни!
Помогнете на бедният пилот!!!

Бре никой не пише... Викам да взема да отговоря постинга на дедо Владо та да се види, че още хвърчим!
Днес внукът ми, който носи моето име - Владимир Георгиев Чорбаджийски стана на месец и половина. Реших, че вече е време да му покажа старта на Добростан. Исках да го повозя на моето крило, но майка му и баба му бяха против?!?! Тези жени... Все ще объркат нещо вземат ли да се месят в мъжките работи!
Излетях сам. Имаше кумулуси и конгестуси с черни дъна, и беше малко нервно, но какво от това. Теглеха яко! +5, +6. На 1800 м нмв влязох в облаците. Малко ме намачка точно под облака. Подхвърля ме насам-натам и едно малко колапсче изядох, към 40%. Качих се до 1920м нмв. Помотах се малко после излязох. След малко пак напънах. Пак на 1800 м нмв влязох в един голям облак. Качих се до 2030м. Облака продължаваше да ме тегли с +5, но Ганчо влезе в облака на 150 м в ляво от мен и ми беше малко напрегнато. Да не вземем да се цункаме в тая мъгла. Свих към равнината и след малко излязох от облака. И Ганчо беше излезнал и предвидливо се беше отдалечил. После кацнах на старта след 30 мин полет. Долу агитката беше много доволна от постиженията на дядо си...
Мина малко време и малкият Влади успешно успя да напълни и напикае три памперса, а Юлиана (другата ми внучка) на 3,5 години беше започнала да мрънка че няма с кой да си играе и и е скучно. Реших, че излитам и летя, до където стигна, а те ще ме приберат по пътя. Излетях пак, към 14.30 часа. Видях че Спас бирата хвана термика на Пецановият ръб, но не се върнах при него. Упорито карах към Асеновград и потъвах. След третият ръб на 800 м нмв хванах термика, която с +4 ме изкара на 1670 м и пак опънах към Асеновград. Зад манастира хванах друга, (там е почти дежурна термиката) и пак се измъкнах на 1350 този път. До Анатемата паднах на 1000 м нмв и тръгнах да прелитам града. Имаше доста низходящи до -3. Малко преди да прелетя града вече бях на 700м нмв, когато пак захапах възходящ поток под едно формиращо се кумулусче. Изстрелях се на 1580 и поех към Горни Воден. Изведнъж започнаха адски низходящи. До -6.5. До като стигнах Долни Воден пак бях на 700м нмв. Мамка му!!! За няма и километър летене и загубих всичката набрана височина от преди. Свих между града и КЦМ-то и подкарах към пътя. Изведнъж хоп, облаче и термичка...Качих се на 1200м нмв и поех към Пловдив. Опънах спиида и вече с 58-60 км/час се понесох над полето. Вятъра беше източен. Прелетях зад КЦМ-то. Имаше лека воня значи имаше и лека северна компонента. Така подкарах през полето. Пропадане , спиид до към 800 м нмв и после облаче и термика до към 1100 м. В ляво от мен останаха Куклен, Бресник, Белащица, а в дясно Пловдив. После подминах и Марково и Първенец. Пловдив остана зад мен. Продължавах да се движа между 800 м и 1100 м нмв. Свих към Пазарджик. Подминах околовръстното и се понесох към Пещерско шосе. Но условията започнаха да отслабват. Вече нямаше облачета. Небето се оцъкли в бледосиньо. Термики вече нямаше, а само балони. Малко преди с. Златитрап изскочих над масиви с лозя и телове. Вече бях ниско. Обърнах към Пловдив и кацнах в една ожъната нива между Златитрап и Пещерско шосе. Беше 16 часа. Бях летял час и половина. Брояча ми показа, че съм минал 47 км. Може би можех да ги направя 50км, но рискувах да се бухна в лозята с теловете.
Толкова за днес.

Браво дядо Владо. Аз днес бях на работа и цял ден гледах как яко работи слънцето в Родопите ама защо не те видях да прелиташ над Първенец незнам. Утре е мой ред да полетя хубаво като гледам никой не иска да лети в Родопите с мен така че тръгвам сам. http://forum.skynomad.net/viewtopic.php?t=3311

Как ще ме видиш, като не съм прелитал над Първенец. Минах на няколко км в страни от него в полето...
Първенец го прелетях преди две-три седмици, когато кацнах пред Брестовица пак от Добростан. Тогава държех планината и минах на 300 м точно над центъра на Първенец. Сетих се за теб, когато ме прибираха тогава, но нямам твой телефон. И в профила ти няма. Дай един телефон и ще ти се обаждам.

Видях го телефона горе в линка.

Вчера имаше много добри условия за летене на Добростан. Вятър от СИ 3-4 м/сек, много кумулуси и конгестуси. В началото към 12,30 -13 часа базата беше ниска до 1650 м нмв, но после се вдигна до 2200 м. Имахме гости от София, които си полетяха много добре. И аз съм доволен. Направих три полета. Два пъти кацах на старта, а после към 16 часа излетях, набрах се под един облак до 2200 м нмв и тръгнах по маршрута Асеновград - Пловдив. Този път стигнах малко след Марково, до втората отбивка за селото от околовръстното, малко преди кръстовището за Първенец. 38 км по брояч. Когато се прибирахме към Пазарджик по околовръстното видяхме парапланерист да сгъва крило в нивите до Пловдив малко преди Пещерско шосе. Май, че беше някой от софиянци.

http://paraglidingforum.com/leonardo/flight/251058

Сач тийм ходи на Невша...

Когато има голямо желание и се вслушваш в себе си
се получават красиви неща
http://picasaweb.google.bg/donjiron/Nev ... jikYambol#
http://www.paraglidingforum.com/leonardo/flight/253705

Палнах сутринта голфарата и гасс , сам тръгнах, сам на старта,
(против правилата но въпреки това ... I like it)
страхотен ден, много на гъсто термики, под всеки облак вдигане,
въртях термика заедно с няколко орли на по 10-тина метра от мен,
леко влизане между облаците, на два пъти се засичах с огромни ята от щъркели, без дъх останах, направих едно гости на приятел в Ямбол и накрая Аписа и Годзилата ме взимат с джипарата, за което големи благодарности.
Just perfect

Браво, Жиро, евала!!!

http://vimeo.com/6215068
с малко закъснение - филмче от реене на къмпинг Делфин с част от разширения състав на националния отбор, отиващ към Байраморен

Тъкмо по темата - засякохме се там с Наско и се оказа че имало и репортери от БулФото :
http://www.bulphoto.com/events/18130

последната снимка на Наско излезе на последна страница на 24 часа в рубриката "Воайори" .

А юнаците от БулФото ми искат по 10лв на снимка хонорар за този дето ме е снимал Хе хе.

Сдухано ми било крилото, а?
http://www.paraglidingforum.com/leonardo/flight/259704

напълниха ми душичката тия снимки на румен и видеото на тео. Евала.
Сещам се какво ми беше казал Мицо, светла му памет - нищо не ти оцветява деня така, както един хубав полет.

Мишо направо изби рибата човече
с тоз тензух , направооо
и първата 1/3 от полетата ти е ултр лол
гут гут

Днес, опа - така де вчера, Лясковец пак даде - нещо става с тоя страт напоследък . Отидохме късничко със Светльо, Момчил вече чакаше на старта а вятъра си обръщаше на към гръб. Бях малко скептичен, но след едно стабилно чакане Светльо и Момчил успяха да излетят на един порив и тръгнаха директно нагоре, аз естествено не се бях нагласил изобщо, но реших че щом даде веднъж ще пусне пак, бавничко се нагласих и търпеливо си го изчаках, и то дойде. Излетях с малко зор на едно издухване и почти веднага и аз тръгнах нагоре и право над Търново. Реших че маршрута към Севлиево е прекалено банален и затова след Пушевският кантон свих към Лесичери, това си го бях планувал отдавна . Денят беше интересен, добре оформени термики със стабилни и широки низходящи между тях. Инверсията на 2000 беше гъста като боза, до 1000 спокойно се караше на спийд и след това като по часовник следваше изваждане.
С няколко термики стигнах доволен Лесичери. Реших че съм завършил задачата за деня и след няколко уинговъра отидох да кацам до родната къща на баща ми, който остана доста изненадан защото хич не ме очакваше .
Жалко че бяхме закъсняли на старата, денят беше за задачи и имах възможност да си направя триъгълника ако бях тръгнал към Търново, засега си оставам само с правият ъгъл.
Иначе супер релаксирaщи условия, супер е да облиташ родният край, без да бързаш - просто maniana .

Вчера, доста хора от Невша,
си пооцветихме деня

http://www.xcontest.org/world/en/flight ... 2009/09:28