Шумен - 22.03.2005

Днес се накефих на мах
Денят беше невероятен, преживяното ще го помня дълго, убеден съм (особенно щъркелите) .

Докато пътувах за работа се озъртах за щъркели (още не съм си махнал мартеницата от ръката) и си мислех за днешната прогноза за слаб до липсващ З вятър. Переспективата да се давим на Мадара не ми допадаше много, но днес свършвах по-рано и си помислих, че може и да се опита на термики от южния на платото. Към 12 и половина в Шумен знамената показваха слаб ЮИ. С Янко не се чудихме много и отпрашихме към старта. Небето беше осеяно с множество раздиплени кумулуси, а вятърът рядко преминаваше 4 м/сек Ю. Докато се натуткаме с разпъването на крилата, вятърът спря. Не стига и това, ами след половин час лежане и чакане задуха слаб, но постоянен гръб. За капак на всичко дълга редица кумулуси от СЗ се изреди една след друга над старта и почти постоянно засенчваше долината на скрънзите (така наричат "галено" шуменския квартал "Дивдядово", немаращ се непосредствено под старта).
След поти час упорито чакане за момент напече и даде слабо чело. Реших, че трябва да рискувам и излетях. В началото на ЮЗ-ия склон ме държеше добре, но балоните бяха много накъсани и след минути нагълтах вода. Затънах здраво и едвам се добрах до поляната за кацане. Малко преди захода на 60-70 м височина хванах много слаба термика, която успях да центрирам с много усилия (и пъшкане) на феноменалните +0,2. Мина цяла вечност докато се извадя над платото. От там нещата рязко се подобриха и на моменти имах качвания и над +2, но бяха много накъсани и често се местих от комин на комин. Вариото ми показваше запад 5 км/час.
Тъкмо се бях затътрил до 1200 м.н.в., когато условята рязко се промениха. Обърна СЗ 18 км/час и от разпокъсаните и слаби термики не остана и следа. Смениха се с мощни потоци от порядака на +3,5 до +5, добре оформени широки ядра, лашкането спря и стремоглаво потеглих нагоре. С изумление погледнах висотомера, който показваше 2200, а облака беше още далеч. Стигнах базата на 2450. Часът беше 3 и ми беше адски студено. Ентусиазма ми да пускам на прелет тутакси се охлади като установих причината за топлинния ми дискомфорт - температурата беше -6,7 градуса, а аз не бях подготвен за класически зимен полет.
Треперенето ми спря едва когато свалих на 1300 и влязох в една топла четворка. Температурната разлика вътре в термиката и извън нея беше значителна. Докато въртях от СЗ долетя голямо ято щъркели, и започна да върти 300-400 метра под мен. Голяма красота. Продължих да въртя и да ги гледам, въпреки че студа отново сковаваше тялото ми. На около 2000 напуснаха термиката и продължиха по маршрута. Е, днес щях да си сваля мартеницата.
Следващия половин час прекарах в тренировки на различни методи за сваляне на височина (Б-срив, големи и много големи уши, спирали и уинг-оувъри). На 1300 взех решение да кацам, но това се оказа не много лесна задача. Поддръжката беже жестока. Вдигаше навсякъде и то с +3 до +5. Отидох над язовира, но там нещата станах още по-зле. Трудно се намираше място, където да не вдига. Нямам обяснение за причината, но и друг път ми се е случвало точно при западен вятър да не мога да кацна без стръмни спирали. На 800 надморско вдиганията се смениха с постоянни смъквания. До самато кацане вариото не изпиука нито веднъж. Приземих доволен и щастлив. Съжалявам само, че не бях подготвен за студа. Такива бази на Шумен са рядкост (обичайните са 1600-1900). В съчетание с перфектната поддръжка денят имаше потенциал за висчинен скоростен прелет без много въртене по маршрута (облаците бяха много нагъсто, сравнително малки и под всеки вдигаше яко).

Докторе - благодаря ти за постинга - все повече се убеждавам че яките условия са яки в цяла България - а това е добре за големите прелети.
В Сопот също бе добро - термики 7 макс/ средно 4 м/с. База 2200 до 2600. Ицо и Мена са давнаха до Казанлък (50 км), макар че деня бе за много повече.

Шумен - 23.03.05

На Шумен почти през целия ден духаше много слаб ЮИ (5-8 км/час). Небето ясно, почти безоблачно. В началото се летеше в стил "албанска подводница", после нещата малко се подобриха (но малко). Работеха само определени дежурни термики. Вдигахме се на 600-650 надморско, след което инверсията ни подрязваше крилцата. Въпреки високото атмосферно налягане, комините не бяха много тесни и турбулентни. Максимално вдигане +2,5 (средно).

Днес докато закусвахме в Слънчев бряг забелязахме, че над билото зад Свети Влас започнаха да се образуват кумулуси. Това беше много добре, тъй като се очакваше денят да е топъл и да има добра термична активност. Но за жалост лека-полека бризът започна да избива. В 12 се качихме над старта. Склонът беше доста нагрят и си имахме едно наум. В 12:15 с Одисей излетяхме и тръгнахме по склона. След малко литна и Димитър. Опасенията ни се оправдаха. Бризът накъсваше термиките и не ставаха много за въртене. Но въпреки това успявахме да се извадим на 250-300м над старта. На моменти вдиганията бяха резки с продължителност от по 5-6 секунди. Рядко се случваше да позадържи по-дълго. Вятърът на старта и във височина беше ИЮИ към 5-6 м/с. Направи ни впечатление честото редуване на възходящи и низходящи потоци - както си набрал 200м и след малко си вече под старта . С напредване на времето вятърът се поусили, турболенциите също. Започна да вдига навсякъде. Над най-северната част на склона завъртях една термика. Успях да се издигна към 500 метра над склона, но вятърът ме вкарваше много навътре над гората и се отказах. След час и половина летене започнах да помалявам и реших да кацам. Но това се оказа доста трудна задача. Просто вдигаше навсякъде и надолу нямаше. Стигах малко над склона и пак нагоре . Накрая на 100метра направих уши и кацнах като по учебник. След малко кацна и Одисей. По-късно бризът стана над 10м/с и се наложи да слизаме пеша до колата. Останахме много доволни от полета . Снимки: 1, 2, 3, 4.

Вчера 23.03 по прогноза трябваше да духа слаб северозапад. Бяхме решили да се пробваме на баира край с. Козарско ,но понеже там се ходи пеш, щом пловдивчани се обадиха за Калоян плановете се промениха. Събрахме се доста голяма агитка за Калоян. Там обаче има една особеност. Старта е за СЗ, С или СИ. В момента, обаче в който някой от тези ветрове отслабне веднага задухва някакъв местен изток, който е страничен за този старт. Може да се лети, но на фър-кац и никакви полети не стават. Другата гадна особеност на този старт е, че е много каменист. Колегите имаха намерение да го опаковат с използвани транспортни ленти, и даже бяха качили горе лентите, но старта още не е опакован, а и лентите май вече ги няма.
Та докато се натутаме задуха изток, хвръкнахме и след 15 минути кацнахме под учебният хълм на Марково. Двама бяха успели да скъсат две уши за които са захванати вървите на парапланерите. От една къща в Марково една баба ни даде игла и конец и проблема беше решен, но вече нямахме желание пак да се качваме на Калоян, (на около 650м НВ). Решихме да отидем на с.Скобелево под Върховръх. Към 16 часа се добрахме до 1300м НВ под Скобелево. Старта е за И, СИ. Да ама вятъра там се оказа от СЗ, 2-3 м/сек. Започнахме да се ослушваме, защото там се излита към едно дере обрасло с гъста и висока гора и работата е малко екстремна. Към 16,30 Тони с Gin- Oazis излетя, мина дерето и започна да се набира. Към 16,45 излетя Пачо с Paratech P60, почти остърга дърветата, но накрая се измъкна успешно. Останахме аз и Петьо. Вятъра спря. Опитах се да излетя, но се оказа че за разлика от Озона с който излитах на пълно безветрие (макар и трудно), Gin-Zoom без вятър не иска да излети. Слънцето започна да залязва и вятъра се ориентира от Юг, което е гръб за това място. Събрахме и потеглихме с джипа към равнината. Оказа се че в ниската част на планината вятъра бил от изток и колегите, които излетяха бяха направили много хубави полети. Тони кацнал на стадиона в Устина, а Пачо стигнал до Кричим. Тръгнал да прелита града, но преди центъра вятъра започнал да го сваля, той се опитал да излезе извън града и кацнал в реката, (но не във водата), точно пред циганската махала. Намерихме го заобиколен от мургава агитка, която както после разбрахме успяла да му открадне цигарите докато той скатавал параплана." Добре че не са ми свили телефона, а само цигарите"-беше коментара на Пачо след това. Така приключи този ден.

На 24. 03 (тоест днес) се събрахме аз и Тони, и понеже прогнозите бяха за вятър от североизток пак потеглихме за Скобелево. Качихме се на вчерашният старт, но уви. Вятъра на старта се оказа чист запад на пориви 3-8 м/сек. В ляво на150 м от старта има каменен връх, около 60-70м висок над старта, който при този вятър правеше много хубав ротор точно на поляната за излитане. На мен упоритост не ми липсва (за сметка на акъла ), така че твърдо реших, че ще летя. Тони благоразумно се отказа. Накачурих се с баласт, уреди, скоростни сонди и т.н с намерението да правя як прелет. Да, ама не , както казваше един коментатор по телевизията. Три пъти вдигах крилото и след поредица от подлитания и прибягвания през цялата поляна, го свалях точно преди първите дървета на гората. Разбрах че работата няма да стане. Вече беше 14.30 часа. Обадихме се на Петьо и се оказа че долу наистина духал много хубав изток североизток и те с Иван се качили на баира на Ново село да летят. Събрахме с Тони багажа и отпрашишме към Ново село. На триангулачната точка (около 380м НВ) на върха на баира духаше 6-7м/сек И, СИ. Разкош. Излетяхме без колебание към 16,40 часа. Подхванахме яко реене с двата GIN-a. Oazis-a на Тони и моят ZOOM. Денивелацията там е 180 метра и полет без реене е от 3 до 6 мин. Мина 17,30 ч. Приятелите ни излитаха и кацаха, а ние упорито се носехме над тях във въздуха. По едно време Тони пропадна и отиде да каца. Аз продължавах да рея. Към мен се присъедини и Петьо с Firebird-Hornet SP. Слънцето започна да залязва. Застудя и вятъра започна да се обръща. Виждах ясно как идва фронта от запад, югозапад, но не губех височина и продължавах да стоя във въздуха. Забелязах ,че всички са долу и само мен чакат и реших да отивам да кацам. Потеглих към кацалката, като пътьом на един страничен малък склон ударих още 4-5 тегела. С кацането включих паметта на брояча на вариото и отчетох времето на полета. Беше 1 час и 33 минути Тони беше направил 1час и 12 мин. Тотално подобрихме рекорда за баира на Ново село. Това е за днес. Утре малко ще поработим пък после ще видим.

Днес над Шумен беше ясно, безоблачно със слаб Ю/ЮИ. На връщане от работа забелязах две крила да въртят над кулите и към 2 часа с Янко и Вальо вече бързахме да се присъединим към тях. Горе разбрах, че това са Течо и Калоян. Добре се вадеха и бяха пуснали на разходки из околността. Честно казано този факт ме учиди, тъй като гледайки сондажа не очаквах кой знае какво летене за днес.
На старта раздухваше добре, но на моменти спираше до 0-1 м/сек. Излетях първи и почнах да се набирам. По-късно откъм стрелбището се появи Течо. Забелязах, че е с нова сбруя (състезателна с пашкул).
Термиките бяха много непостоянни, тесни, преобладаваха балоните. При поредната криза минах на изток с надеждата за нещо по-добро, но уви ... само вода, бълбук, бълбук При следващия полет картинката се повтори. Малко след като излетях от североизток се появи Калоян и кацна на южния старт. Условията се скофтиха съвсем и след дълго и мъчително стъргане се удавих за втори път. Въобще днес летяхме на три групи: 1 група - на тези, който се налетяха (Течо и Калоян), 2-ра - на тези, който се опитаха, но не успяха (Янко и моя милост) и 3-та група - на сватбарските полети (Вальо и Янко-ротора).

Днес, 24.03.05, четвъртък, скромна група ентусиасти се събрахме на Добростан. Времето беше почти тихо, на старта беше около 1 м/с чело, рядко надуваше повече.

Излетяхме моя милост, Митко Рангелов и Христо, всичките от Пловдив. Предните два дни Митко беше летял на същото място и разправяше, че било доста турболентно и общо взето не много приятно. През този ден обаче се оказа, че проблеми с турболенция нямаше. Термиките за жалост бяха силно накъсани и почти невъзможни за въртене. Все пак качвания имаше и успяхме да се задържим прилично време във въздуха. На моменти се получаваше опасно бръснене над дърветата. Аз направих един единствен погрешен завой и се удавих с риск за придървяване в гората след 30 минутен полет. Митко обаче извади повече късмет от мен и долетя почти до Асеновград... Христо реши да повиси като прани гащи на дежурната термика и си повися там цели два часа.

Пускам този безинтересен по принцип постинг единствено защото ме заинтригува постинга на Владо от Пазарджик за условията около Ново Село. То е само на 30-на километра от Добростан, а ето че там е духало, при това в ниското, силничък западен вятър, който би бил чист гръб за Добростан. По същото време когато Владо е летял на Ново Село пък, Евгени от Пловдив е бил на връх Калоян и там е духал 5-6 метра ИЗТОК и той е успял да направи само хврък - кац... А Калоян е горе долу по средата между Добростан и Ново Село. С една дума по веригата на планината, първо едва метър в секунда изток, после става 5-6 м/с изток, после става 7-8 метра запад! Ако ми беше дори минало през акъла, че на Ново Село може да става за реене щях да отида .

Мите,
На баира на Ново село летяхме на 6-7м/сек източен вятър към гъбата. Западният духаше на 1300 м НВ на старта под Скобелево. Значи на Калоян и на Ново село, които са на 20км един от друг вятъра е бил почти еднакъв, а Добростан той е малко "друга губерния". Въпреки че е на около 20 км по права линия от Калоян и пак е в Родопите условията там почти винаги са различни от условията за летене, около Пазарджик, и Пловдив. Там при местно тихо време винаги има слаб склонов вятър от изток, което е много готино за това място, защото е чело за старта там, който е на около 1200м НВ.
Не съжалявай Селенски. Тепърва започва якото летене за тая година. Ние ако бяхме отишли още сутринта на баира на Ново село щяхме да се обадим по телефоните на агитката от Пловдив, ама нали бяхме тръгнали да летим от високо..... пък то не стана, та чак вечерта се отлепихме от земята

aaa, явно пак не съм разбрал нещо . Това което разбрах първоначално направо ме изуми. Отдадох го на факта, че Ново Село както винаги си е "друга губерния" ......

Днес на южня старт на платото се беше изсипал бая летящ народ (Габрово, Варно, Нови пазар, Шумен - над 20 човека, няма да ми стигнат 2 реда да ги изброя).
Условията - ясно,топло, слаб до липсващ Ю. Лека инверсия на 480 (50 метра над старта) и по стабилна на 1060(данните са от графиката на вариото ми). Термиките - тесни, накъсани, само по-силните пробиваха първите 500 м.н.в. Като се прибави факта, че бяха доста на големи интервали и преобладаваха балоните - не е чудно, че бая народ се изподави. Безотказно работеше само жълтата термика (така наричаме такситата, който за 3 лв те качват до старта).
Към 3 часа завъртя изток и отслабна, а към 5 вече бях на работа и гледах с влажен поглед към баира. Две крила се размотаваха на д източния склон. Височината им беше добра.

Тополица

В събота с Галин, Игор и Митака отидохме да летим на Тополица. Към 11 бяхме на старта. Духаше 2-3м/с ЮЗЗ. Цялото небе беше покрито с бяла пелена. Започнахме един по един да излитаме. Оказа се, че термиките над билото бяха доста накъсани е решихме да пуснем напред. Над равното започна да работи добре, но успявахме да се издигнем малко над старта. По-високо просто не даваше. Едно ято щъркели въртеше точно над мен. Повъртях 20-тина минути и тръгнах да кацам. Оказа се, че вятърът долу е запад. Качихме се отново на старта. Небето почна да потъмнява. Помислихме си, че това ще е за днес, но не след дълго пак пекна слънце и в далечината започнаха да се обазуват няколко кумулуса, но до толкова. Първи литна Галин, след него аз и накрая Митко. С ченгето излязохме на равното и почнахме да се набираме. Термиките бяха стабилни, средно +2,5, вятър ЗЮЗ, който отнасяше на изток. Вдигнахме се до към 150м над старта и пуснахме на изток. Обаче малко преди с. Карагеоргиево хвана криза. Галин успя да се набере още и тръгна над склона, а аз да кацам. Ченгето продължи по билото към Айтос и малко преди него успява да се набере до 880м.н.в. Оттам прелита на 400м над ТВ кулата, минава над града, набира се още малко и накрая пуска към крайпътната кръчма "Орловец". В крайна сметка беше прелетял 17км което си беше максималното за деня.