Еххх - magic place СОПОТ .
Днес си беше хм, поучително! Тръгнахме навреме от Търново и пристигнахме навреме на лифта, а небето - приказна картинка. Качихме се, разпънахме и един по един се изстреляхме, условията все още не бяха тръгнали напълно, извадих се и започнах да чакам някое другарче с което да пуснем на Изток, след известно чакане и моткане най после тръгнах сам към Равнец, а на там - лесно като никога, докато се бавех да гоня базата на 3000 доста хора ме подминаваха отдолу , след като направих база осъществих най-лесният си глайд до Тъжа, така продължиха условията и до Куруджа, а след това и до Бузлуджа, и до Мъглиж. Летяхме доста народ в тази посока, на няколко пъти си правих компания с Камен от Стара Загора, както и с Топузов и всички останали знайни и незнайни войни .
Междувременно докато пътувахме на Изток зад нас облаците се сгъстяваха и от време на време препръскваше, виждаше се втората база над облаците, но това не беше достатъчно да спре вертикалното развитие. Като цяло се движех в слънчевата част пред облаците, но дори когато се влизаше в базата нямаше смучене, а низходящите си бяха редовни и добри, всичко беше така до Мъглиж. След като подминах Мъглиж и наближих яз. Жребчево, забеязах че голяма част от долината беше стабилно засенчена, облака под който се намирах беше бял и красив, и само в далечиината виждах един стабилен конгестус. Нищо не подсказваше че ситуацията ще стане напечена за много кратък период от време. Първата ми грешка беше че подцених размера на облака в далечината, втората ми главна грешка беше че се олях с влизането в базата - то бива да си джигит понякога ама аз съвсем изнаглях. Базата беше 3000 аз си влязох на 3200 и пълзях по слънчевата страна на облака като влизах и излизах от мъгелите, можех по всяко време да изляза към равнината по вятъра, но реших че ще пробия и последният мъгел, е да ама не. Качването рязко скочи, от нормален глайд с периодични низходящи за секунди вече катерех с +4 като качването прогресивно растеше, след 1 минута на пуснати тримери + спийд + уши - по-вятъра, качването стана +6,+7 и разбрах че я загазвам сериозно. Обледеняването и факта че от ръкавиците ми течеше вода беше най-малкият ми проблем, след кратка сверка с GPS-а установих че за около минута съм се качил на 4000 без да усетя, без да се замислям много, свих краката и започнах спиралата, за моя радост успявах да държа -9 пропадане, първите няколко минути беше ок, но след известно време така, неусетно бях задълбал и не издържах, излязох за момент и изтръпнах при звука който издаде вариото при подлитането на крилото. Въпреки всичко все още катерех с +6 което си беше утеха, реших че все още имам шанс да бягам със B-срив издърпах го и чух сладкият звук на низходящото, след доста държане най после видях земя, тъкмо се поуспокоих и видях че ситуацията около мен се беше променила коренно само за няколкото минути които бях в облака, в планината се святкаше а облака в който бях влязъл първоначално беше станал голям сърдит батко, тъкмо излязох от облака и реших че съм ОК когато видях че вече немога да бягам и в равнината, навсякъде качваше със +1 +2 и качването растеше, но поне вече имах земя, започнах най-дългата си и изморителна спирала която съм въртял някога, излизах само 2 пъти за да си почина със Б-сривове. Кацнах замаян след 20 минутна спирала,( да бях с Dragon-a, ок -20 с минимално претоварване, ама Massai-я с 8 метровите върви създава съвсем други сили) в най-голямата нива в околността на километър от главният път. Шквалът дойде след няколко минути, а аз редях балгодарности към Бог и към големият черен брат които ме пуснаха да се размина само с това "мъмрене". Сега остава да изсуша дрехите и да обещая повече да не се правя на "джигит". Грешките и поуките са си за мен, преживяното също.
Траклога е за всички
http://www.paraglidingforum.com/leonardo/flight/264860

Тръгна на прелет под СБ-тата!?!?... Бягай далече друг път от тези облачета Иво!... Започне ли да става черно над главата ти и започне ли много мазно да вдига навсякъде, бягай здраво право надолу!
Този урок аз съм го научил през 2006 година пак на Сопот. 45 минути ми трябваха тогава само за да се измъкна и да сляза под 2300 м нмв, и после беше по-лесно до земята.

Всъщност на прелет по този маршрут бяхме доста народ, а под същия облак бяхме минимум поне 3-ма човека. Това което ме изненада беше че го нямаше именно онова мазно качване от +0.5;1;2, характерно за ЦБ-тата. Засмукването започна доста рязко, и то тъкмо след като бях излязъл от низходящо -4, това ме и заблуди - явно облака преразви много бързо. Мазното качване навсякъде започна чак когато бях слязъл вече на 1000 - 1500, но тогава вече бях започнал да слизам. Чесно казано докато бях под базата имах едно наум, затова и започнах да бягам още като влязох в +4 въпреки че това не е кой знае какво качване, не беше нормално, грешката ми беше че изобщо допуснах да вляза в ситуацията, явно спокойните условия ме бяха накарали да се отпусна прекалено много. И още нещо интересно, след като излязох установих че облака извалява много близо до мен виждах как дъжда достига до земята, низходящо обаче нямаше.
Осъзнавам че може би се надцених, и осъзнавам каква можеше да бъде ситуацията, поизтръсках торбата с късмета. Чудех се дали изобщо да описвам случката но смятам че ако всеки си признава грешките всички можем да извлечем полезна информация, и така дано смаопризнанията ми са полезни за всички!

P.S. Бях гледал прогнозите и знаех че ще преразвие (отицателен лифт индекс и висока конвективна потенциална енергия), във височина вятъра беше NNW, и студеният въздух който влизаше с фронта спомагаше за преразвиването на облаците въпреки гоелмите сенки на земята, не очаквах обаче това да стане буквално за 1 - 2 минути без същствени предварителни признаци (усилване на вятъра, "изчезване" на пропаданията, мазно качване под облака), просто от низходящо -4, влязох директно в качване +4 което за отрицателно време нарастна над +6. Имах едно наум, но явно нахалството и твърдоглавието ми са били в повече.

Аз се ползвам от 3 правила от краи време, за да не попадам в ЦБ. Научих ги от Dennis Pagen (написал Understanding the Sky и с баба българка от западна България). И те са:
- когато качването внезапно нарастне за деня,
- облакът над мен започва да чернее,
- и има валежна част като брада
Тогава се изнасям наи-бързо кам подходяща площадка за кацане.

На ЦБ тата около Сопот сме им яли попарата много пъти - това си е един силно активен грамотевичен район.

А и вида на кумулусите е важен - ако са плоски xумилиси - няма страшно, но израстнат ли нагоре в кунгестуси - тогава се лети по предпазливо.

Това работи добре за делтата, с която летя. Предполагам пасва и за парата.

От повече съвет глава не боли, нали?

аз моя урок го знам по друг начин...гледам прогнозата за деня...и гледам дали има влажност и градиент на температаурата като за CB...ако има и най-малък шанс, просто не летя след 12 на обяд. А друг много сигурен признак е силно вертикално развитие дори на малки кумулуси ( като размер във план) рано -рано..кам 10-11 часа..ако видя такава картинка, вече ми е ясно че следобед ще стане CB

http://1.bp.blogspot.com/_-iSeesP7yEw/R ... +cloud.jpg

ами хубаво че си се отървал..триабва да призная че парапланерите май им е по-лесно да се измъкват от CB с тези спирали, б-сривове, уши и какви ли не още номера. Делтите им е по-трудно...но новите делти имат по-високи скорости и това помага да се измъкнеш преди да си влязъл в опасната зона. За съжаление ако влезеш в силна турбуленция, не можеш да караш прекалено бързо, защото се претоварва конструкцията.

Иво
браво за хубавото преживяване. Сигурен съм че си се почувствал една идея по жив. Не че преди това не си бил една идея по умрял
Нали трябва да има баланс
...
Иначе спомни си за признаци които могат да подскажат преразвитието.
Конгестуса който си видял в далечината къде е бил точно? Ти стигна ли до него и как/колко бързо? Наоколо имаше ли други конгестуси? Цб-та?
Някаква промяна посоката на вятъра? Колко часа беше?

На батко юнака

Оги, на шуменското състезание тази година имаше много парадокси един от които беше че цялото небе беше пълно с облаци с голямо вертикално развитие, много черни, с бради от които валеше дъжд и качванията под тях и около тях не бяха по-големи от 3 м/с... когато се образуваше CB това ставаше ясно на всички защото целия район (десетки километри радиус) почерняваше и просто няма как да не го забележиш и да не те хване страх!

мисля че на това състезание се летя доста сигурно защото на всички още в началото казахме "на това състезание задачи няма да бъдат канселирани - вие сте състезатели и крос-кънтри пилоти, следователно знаете как да се пазите от опасности във въздуха." по този начин всички действително мислеха във въздуха, а не разичтаха че някой друг ще им каже че условията са опасни.

СБ-тата са различни, силата им е различна, скоростта на развитие и височина също им е различна и т.н. За да разбереш разликите трябва да пробваш някое и друго СБ...
До като бях нов пилот, новобранец, си мислех че всичко знам и морето ми беше до колене, пробвах чат пат, някое и друго СБ. В резултат на това, имах някой и друг неприятен урок и научих разни неща по трудният начин... Сега вече нямам абсолютно никакво желание за такива проби.

Пилотите са в правото си да изберат да летят ли или не в дадения ден. Органисаторите носят отговорността да канселират деня. Мисля, че при така описаната ситуация за този састезателен ден - денят щеше да бъде спрян другаде. На световното във Франция канселираха вече започнати дни поради образуване на ЦБ - въпреки, че състезатели вече бяха прелетяли задачата. Просто днес се тарси максимална безопасност - всички крила бяха стриктно проверени да не снижат антипикиращите лати (спрогс) под безопасния минимум и за цялото състезание нямаше опасен инцидент - парашут или хеликоптер. А тези крила планират с над 100 км/ч.
Само в US, Colorado сам летял задачи с образуване на ЦБ-та - които имаха база над 4500 м и се виждаха от десетки километри. И си пращаха прашни фронтове отдолу. 2-ма пилоти паднаха, но се спасиха.
Единият с хеликоптер, а другият - с парашут.

искате ли страховити истории с ЦБ-та - имам няколко - затова си спазвам 3-те правила, които описах. А и под базата - не може да се види колко високо се развива този облак. Затова оглеждам съседните когато изпланирам под моя. И ако те се развиват високо - в кунгестуси - сам по-предпазлив.

Една Сопотска случка - летим тренировъчно преди републиканско. Задачка до Средногорие и обратно. Излитам последен от нашите, катеря пред старта и над Средн гора започва да се образува първото ЦБ. Изпанах си напречката и доста барзо планирам кам Розино. Над Кърнаре сам вече на 500 м и минавам покраи Течо, които кротко си върти над комина - прелетях близо и му посочих ЦБ-то - и продължих кан Христо Данов. Тои полетя след мен - и аз успиах да кацна зад розите на чисто преди шквала. Вятарат усили и на Течо не му достигнаха няколко метра - та кацна в розите. Бързо сабрахме крилата, и тогава удари град и дажд - цялото небе почерня. Колата за прибиране не ни видя и кара целия път до Средногорие. Шофиорът ни натовари на връщане и каза че се е кръстил да сме живи - в такава буря е карал!
Няма шега с тия зверове!

Наистина се почувствах по-жив, но не препоръчвам този метод на "съживяване" . Не че не обичам екстремните изживявания и предизвикателствата, но и нормалното летене само по себе си ме кара да се чувствам жив .

Колкото до преразвиването, всъщност то беше ясно просто аз подцених цялостната картина. Конгестуса който бях видял беше далеч от мен - от южната страна на Средна Гора, на километър по-източно от него обаче имаше добре оформен кумлус със стабилно хоризонтално развитие който почти се сливаше с облака в който аз влязох и заедно с него хвърляше плътна сянка в равнината пред мен. Подцених конгестуса защото беше далеч от мен, но както се оказа по късно не е бил достатъчно далеч от напомпаният кумулус на изток. Също така подцених и часа, по прогнози трябваше да преразвие късно вечерта, което означаваше мощни нощни ЦБ-та каквито и бяха релано, сгъстяването на облаците над Ботев беше също ясен признак за по-бързо развитие. Това което ме накара да изнаглея бяха доста по-малките облаци над Бузлуджа които ме накараха да мисля че имам още време за летене.
След като излязох от облака разбрах че всъщност конгестуса и кумулуса които бях видял преди, се бяха сляли един с друг а след това и с въпросният облак в който бях аз. Грешка беше че не държах под око конгестуса защото беше далече от мен, сливането стана докато аз преминавах между мъгелите, за време от порядъка на 4-5 минути. Интересно беше че нямаше промяна нито в посоката нито в силата на вятъра.

Като се замисля добре е при възможност да се познават метео особенносите на маршрута по който се лети, забелязвам тенденция винаги облачността на Шипка и Бузлуджа да бъде по-слаба и по-рехава когато на Ботев и Триглав е по-силна, миналият път когато летях по този маршрут условията нямаха нищо общо с тези от тази Събота, но цялостната картина беше подобна,по-рехава облачност на Бузлуджа, и по-стабилна преди Гурково,явно микрометеорологията на месността предразполага към развиване на ЦБ-та при подходящи условия - както например е на Богдан.

Истината е че няма точна формула за формиране на ЦБ, понякога цял ден наблюдаваме огромни кумулуси и конгестуси и чакаме всеки момент да преразвие, а понякога от няколко пухчета за минути стават "атомни гъби", това обаче не е оправдание когато признаците са налице, а признаци винаги има, въпросът е доколко им обръщаме внимание.
На 2-ри таск на Шумен тази година въртях +8,2 като първа термика веднага след старта, въпреки тогава цял ден се моткахме между конгестуси с качвания +3, като започна да преразвива сериозно се усети съвсем ясно и вече всички бяха изпокацали.
Въпреки всичко смятам че се оттървах леко, все пак Габи е прав - "От ЦБ не се излиза", това от което излязох беше все още конгестус, това под което кацнах обаче си беше ЦБ.
Обичам да влизам в облаци въпреки че не е правилно, но и винаги съм бягал от съмнително по-черни пухчета.
И все пак като моя главна грешка отчитам нахалството си, това е (а по принцип не съм такъв човек ).
Май трябваше да отворя нова тема .

Евала за якия полет
При прогноза за цялостно скапване на времето след обяд , или навлизане на всякъкви видове фронтове и темподобни, просто за себе си отписвам деня от графа летателни, също така при цебясващ сондаж и небе пълно с кулички и големи конг. летя с изключително голямо внимание .
Все пак от летенето трябва да изпитваме удоволствие, а не стрес.

Затова и този ден предпочертохме да отидем на морето да се повозим малко на бризче, оказа се много приятно, ето и малко снимки от деня:

http://picasaweb.google.com/bon4oplan/05092009#

ето това е най-яката снимка

http://picasaweb.google.com/bon4oplan/05092009#5378305735519421058

Ето едно филмче на руснак как го тегли едно хубаво малко СБ-енце на Сопот.
http://www.youtube.com/watch?v=Y05OZxBpTVY

Иво, браво за полета... и за борбата. Миналата година март месец и аз преживях подобна случка. В "бялата стая" за минута от 1700 до 3100м, с +10 качване и темп. от -15 градуса, целия обледенен....после яки спирали до земята - http://forum.skynomad.net/viewtopic.php?t=2053 . И аз подцених условията. Понякога се променят за минути. Много често виждаме облака само отдолу, а това колко е висок и развит не се знае. Но човек се учи от грешките си.