На 2 и 3 Април в района на Враца и Монтана летяха маса народ. Имаше повече от 30 крила.Условията бяха много добри и се направиха доста хубави прелети.Да ме извинят тези които ги пропускам, но ще ми трябва повече от час да пиша за всички,а днес пак ще става на Враца и трябва да побързам.В Събота летяхме от Враца.Вятър СИ, плътна облачност, много студено на 1500 -5 градуса, качваше почти навсякъде,но вятъра много натискаше в планината повече от пилотите кацнаха заради студа. Румен и Цецо/ София/ излетяха по рано и стигнаха до Монтана, Цецо кацна на летището. По-късно видях и други крила на голяма височина м/у Враца и Монтана,предполагам, че са стигнали до Монтана. Цецо от Враца направи най- хубавия полет за деня- за малко повече от 4-ри часа излетя от Околчица, каца на старта на връх Ком, от там излита и каца някъде източно от Ком.
В Неделя беше още по хубав ден. Тези които пристигнаха по-рано излетяха от Околчица и без проблем се набраха до базата 1600 -1700, но се мотаеха в района. Към обяд вятъра смени посоката от СЗ и закъснелите тръгнаха към Пъстрина или Дърманци. На Пъстрина беше идеално за прелети, сигурно 10 човека летяха от там до Враца, Свилен кацна до Люти Брод около 50 км. Късно след обяд около старта термиките стигаха до 4-5м/с, Кольо каза ,че е въртял над 6,5м/с. Качвахме се до 2000-2200м. По станциите слушахме,че и на Дърманци летят добре-Гошко стигнал до Шел Ботевград.
Не мина и без екшън, в Неделя, след като излетяхме на безветрие от Околчица и вятъра изведнъж задуха от СЗ, Влади от Враца с Gradient Golden се напъха в дерето вляво от паметника в ротора, по думите на Румен който лети над него 90 % колапс от дясно, крилото се завърта на 180 и се възстановява само, с лице към склона, за щастие далече от него.

Днес Понеделник летяхме сутринта на Витоша.Беше много студено, базата беше на 1800-1900, плътна облачност. Излетяхме с Иво от източния старт при 4-5м/с С в лек ротор.Облаците смучеха здраво и навсякъде качваше до 5,5м/с. Помотахме се в района, по радиото се чух с Димо, те отиваха към Расник и аз пуснах през Витоша до Шел Драгичево . После на Расник летяхме до залез слънце с Лозко, Андро и Димо.Вятър С, по-късно СИ. Имаше термики, вадихме се 1300нв., ходихме до Брезник и обратно. По радиото се чухме със Свилен,заедно с Валери и Сяров бяха на 2000 м. над Ботевград, летяха от Околчица. По-късно разбрахме, че Сяров е кацнал над първия тунел над магистралата откъм София, а Валери и Свилен май на самата магистрала или на нещо като отбивка, ама аз не се сещам да има отбивка там където ми обясниха , че са кацнали.

Днес се очакваше източен вятър и прогнозата се збъдна. На Морската имаше много добра поддръжка. Полетяхме по половин-един час и кацнахме.

Nedeliata beshe super - imashe 8 m/s no niamashe visoki nabirania
Ponedelnika sutrinta v Sopot valia sniag, no do sledobeda razchisti i pak imashe iaki termiki i po-visoki nabirania.
Vtornika be slanchev s izolirai kumulusi nad Vejen, no kato cialo beshe stabilno i vapreki 4-5 m/s termikite niamashe nabirania nad 100 m nad starta. Vse pak bez problemi stavaha razhodki po protejenie na planinata, a sledobeda zamazni i termikite stanaha priatni.

Днес по прогноза го даваха да е слаб югоизток. С извънредни усилия успях да намеря един шофьор и отпрашихме в посока Маджарово. По пътя обаче се оказа, че вятърът е по-силничък и нямаше смисъл да се ходи до там. Обадих се на Живо от Хасково, за да попитам как е все пак времето там и след удовлетворителният му отговор продължихме към Аидата. На старта духаше изток-югоизток (почти чело) около 4 м/с. Веднага разпънах и излетях с някакви си две-три крачки. Вятърът ме подхвана и ме вдигна като асансьор нагоре, като същевременно започна да ме отвява едва забележимо назад - колкото по-високо ме вдигаше, толкова по-силно ставаше издухването. Изправих се върху спида и нещата си дойдоха на мястото. Изтеглих се доста пред склона, а качването беше почти непрекъснато. На 1000 м вятърът си беше доста силен и дори и спида не помагаше затова се спуснах по-долу. Това разбира се не беше съвсем лесно - правих уши и си губих височината, но пък отвяването ставаше по-силно и в един момент се притесних дали няма да ме издуха зад склона. Все пак на по-малка височина градиента на вятъра си каза думата (т.е. вятърът отслаби) и се измъкнах благополучно от тази не особено комфортна за мен ситуация. След половин час във въздуха шофьорът ми взе да ми дава сигнали да кацам, че му се обадили (както разбрах по-късно) по мобилния за нещо спешно . Кацането се оказа фасулска работа за разлика от очакванията ми. Дръпнах максимално напред и като се почна едно пропадане -3 м/с така до около 10м над площадката за кацане. Времето имаше потенциал да се лети с часове. Имаше много начесто балони, които бяха широки и мазни, но не си позволих да ги завъртя, само ги катерих на зиг-заг като качването в тях беше 3 м/с.
Жалко , че не успях пълноценно да използвам деня.

През четеритяхто дена на Тополица духаше вятър от И, ЮИ и имаше инверсия. Работеше главно над планината, като максималните набирания бяха до 1200м.

Петък 08.04.05г. по обяд се чупих от работа и се качих на старта над село Долно Изворово 1200мнв. Старта представлява поляни около 1км с южно изложение на билото на Ст. Планина като в краищата позволява стартиране на югоизток и югозапад. Вятъра на старта беше около 6-8м/с с пулсации от югоизток (150градуса). Излетях към 16часа и веднага ме вдигна над старта. Пробиването напред беше проблем за сметка на това термиките биеха здрави шутове. След няколко минути кацнах в района на старта на около 1км от мястото на излитане. Николай , Малина и Андрей летяли от старта над х. Тонзос около обед, направили са общо пет полета, което е интересно понеже този вятър се явява страничен за техния старт.
В неделя по обед с Малина се качихме на Тонзос. Вятъра беше юг-югоизток. Слънцето се показа чак около 1 часа и района пускаше само отделни балони неставащи за въртене, все пак направихме по два полета. Към 3 часа вятъра се засили и се качихме на Бузлуджа. Там ставаше за реене но не беше никак комфортно. Вятъра сигурно е достигал 10м/с понеже Spear-а на моменти снижаваше отвесно с 1/3 спийд.

В събота на старта духаше от ЮИ до И. Събрахме се около 8-9 крила. Понеже до обед имаше мъгла, слънцето взе да напича късно и в резултат имаше максимални издигания до към 60-70м над старта. Следобед задуха бриза и работата се развали. В неделя очаквахме положението да е по-добро. Ясно, слънчево от сутринта, вятър от ЗЮЗ. Но уви, даже никой не успя да се извади над старта .

тут много наших русских пилотов к вам уехала.no news is good news, но не до такой степени!
знаем что у вас плохая погода. может напишите как у вас там подробнее?
наши, наверное, писать нам уже не в состоянии.
Всем болгарским пилотам огромный привет!
Христо, Ники, Орлин, Валерий - очень огромный привет!!!

Привет Аленка

Вчера (събота) беше много як ден за летене на Сопот. Вятър Ю, ЮЗ 4-5 м/сек, а във височина над 1900м С, СЗ. Кумулуси. Руснаците направиха първият си таск от тяхното състезание. Орлин е първи в класирането, след него е Шорохов. Задачата им беше над 60 км. Не знам колко са излетяли ,но само 12 са стигнали финала на разклона за Павел баня. Имало е доста колапси и шутове. Двама или трима са се приземили в дерето над Карлово, пак там, не знам как е кацнала и една делта!?!?

Ние с Пачо излетяхме към 13.30 часа (аз малко по-рано от Пачо). Почти веднага след старта се вдигнах на 2000м Н.В. Условията, както казах бяха доста яки. Поне 10 пъти ми пляскаха ушите на параплана , а пък колко шута изядох в задника, не ги преброих, въпреки че бях натоварил максимално крилото с +10кг баласт. Както бързо набрах височина така бързо и пропаднах под 1000м. След малко по ръба се закачих отново и този път успях да се набера до 2300м Н.В. Северният вятър явно беше над 10м/сек, защото крилото доста бучеше, тресеше се и ушите му пляскаха едно след друго. Пак след известно време пропаднах до 1000м, тръгнах към кацалката, като пътьом на спиид прехвърлих дерето и над скалите отново хванах голяма термика която ме извади на 1900м. След това явно северният вятър натисна и под старта, защото започнаха едни нисходящи, които ме преследваха до кацането. И кацането, както и целият полет се оказа екстремно. Вятъра на поляната непрекъснато менеше посоката си. Подходих класически от към склона, завих към поляната на 5 м височина близо до манастира и къпините се появиха под краката ми. За да не кацна в тях напомпих крилото и то започна да се вдига. Започнах да правя S-ки над поляната за да го сваля, но то продължи да се вдига. Направих три, или четири S-ки. Поляната свърши, а аз бях на 7-8 метра височина. Започнах здраво да сривам крилото и на 4-5 метра пред дърветата кацнах. Крилото прелетя над мен успях да изтегля, вече на земята ляво управление и го свалих странично, точно между две големи дървета Пред тях имаше едно по-ниско дърво на което се закачиха част от вървите и дясното ухо на параплана. След половин часова операция по окастрянето на дървото всичко приключи успешно. Полета беше почти един час. Имах вдигания до +5,5 м/сек и сваляния до -5 м/сек. Днес пак ще ходим на Сопот.