SOPOT - 08.05.2005

Dnes be6e qk den za letene. Maksimalni ka4vaniq +7m/s. Sredno termikite bqha mejdu +2,4 i 3,6m/s. Maksimalna viso4ina 2000m. Vartqhme se v rayona ot s.Vasil Levski do Karnare. Andrei ot Rusiq stigna do Kazanlak.

P.S. Sorry za latinicata.

След вчерашните разкарваници насам, натам и няколко мижави полета, днес с Пачо пак потеглихме към баира на Ново село. Колата ни завря докато се качим на триангулачната точка. Той Голфа е добра кола, но Пачо го държи, пред къщи на улицата и ловки момчета му задигнали вентилатора. Вятъра беше 2-3 м/сек от изток, североизток, време ясно и слънчево. Над Стара планина и над Родопите се диплеха мощни конгестуси. "Стройни редици от облаци настъпват", както каза една коментаторка от телевизията. Отказах се да летя на този вятър, а Пачо разпъна и излетя. След 5-6 мин кацна в подножието на хълма, а аз подкарах да го прибирам. Решихме да летим от Върховръх. Потеглихме към Кричим за да заберем шофьор за колата. До там са 10 км, като през това време колата успя да заври два пъти и пое към 3 литра вода от крайпътна чешма. В един момент ни просветна, че по този начин не можем да се качим на 1400м НВ на старта под Скобелево и потеглихме пак към Ново село. Оставихме колата на кацалката и потеглихме с раниците нагоре. Небето вече цялото беше осеяно с кумулуси. На източният старт, около 320м НВ вятъра беше усилил до 6-8м/сек, като посоката пак беше И, СИ. Разпънахме и излетяхме в 15 часа. Още с излитането на 2-3 метра над терена крилата ни тръгнаха плавно назад Изтеглихме спиид системите, увиснахме над камъните и бавно започнахме да се набираме. Вариото ми пищеше почти непрекъснато. Работех внимателно със спиида и управленията, като правех с-ки и набирах височина. От време на време въртях по някое кръгче над хълма. Вдигнах се на 815м НВ, което е поредният рекорд за този баир. Предишният беше миналата година 673м НВ. Пачо висеше на около 300 м под мен. Виждах градовете Пазарджик, Пловдив, Кричим, Стамболийски, Перущица и поне още 10 села в добавка. По едно време крилото ми забуча. Усетих че вятъра е усилил изтеглих максимално спиида и бавно започнах да се изнасям към поляната за кацане. Пропаднах под 550м и по едно време се разминахме с Пачо. Той се беше засилил към съседният хълм на който има каменна кариера. Видях как стигна над кариерата и на около 50-60 м височина над нея направи кръг. Крилото му се изстреля право нагоре. За много кратко време набра 300-400м над баира с цената на няколко много яки колапса. Аз бях пропаднал почти до старта на 350м НВ, но реших да видя какво ще направи Пачо и пак тръгнах да се вадя нагоре. Измъкнах се на 600м НВ, а през това време Пачо беше набрал още височина и потегли на прелет. Най-напред сви към Кричим после обърна към Жребичко за да му духа вятъра точно в гърба. Изчезна с огромна скорост в посока на Пещера. Теглих му наум една майна, защото колата беше на кацалката на Ново село, а той тръгва на прелет. Радиостанциите не бяха с нас, а отгоре на всичко Пачо си беше забравил GSM-а, така че нямахме връзка. Въртях се над баира и вече едва го забелязвах в далечината. По едно време той явно се усети, защото зави на дясно към Исперихово и след малко забелязах че каца в една нива някъде зад селото. Пак изтеглих спиида и се понесох към кацалката. Доста трудно свалих крилото. Направих пет или шест спирали и пак пълен спиид, и най-накрая кацнах при колата. Бях летял 1 час. Имах вдигания +3,8, а сваляния -3,4м/сек, а максимална набрана от мен височина беше 815 метра от 320 м височина на старта. Качих се на колата и тръгнах да търся Пачо по селата. Намерихме се, и даже някакъв негов приятел ни даде краставици от оранжерията си за да си направим салата, като поливаме днешните рекордни полети.

Абе туй варненци много мързеливо племе, бе!
Летят си пичовете, ни ред, ни стон. Как е, що е? Никва информация.
Неделята разбрах, че Даниел си е спретнал хубаво прелетче от Мадара до Балчик, май че. Течо кво е направил също незнам. И мен ме мързи да пътъркам по клавиатурата, ама все пак 5-6 реда не са кой знае какво. Човек ще остане с чувството, че варненската група се е изолирала от парапланеристкото братсво. Доктора от Шумен явно също е прихванел, щот лети, пък го мързи да пише. Преди беше по-информативен.
Въобще някой да е наясно как се лети тия месеци в СИ България?! А пък уж там били най-добрите прелетни пилоти!

Поздрави от Варна!

Времето през този Май не е много добро за летене в СИ България - ако не вали то ще духа силен вятър от запад. Въпреки лошите условия местните пилоти правят каквото могат - летят XC над равнината (все пак името на клуба е ПРЕЛЕТ). Жалко че морето ограничава полетите, но имаме добри постижения:

- 2 Май, Мадара-Старо Оряхово=70 км, Ивелин Илиев
- 2 Май, Мадара-Житница=40 км, Течо и Данчо
- 2 Май, Мадара-Провадия=30 км, Калоян и Веско
- 8 Май, Мадара-Топола=90 км, Даниел Димов
- 8 Май, Мадара-Ветрино=30 км, Жоро Годзилата
- 8 Май, Мадара-Венчан=25 км, Момо, Виктор и Вальо

Прелетите са направени за 1-2 часа поради силния вятър - често скороста по GPS е над 70 км/ч. Поради влажното и студено време базата на облаците е под 1800 м и се случва да влизаме в "бялата стая" но бързо излизаме зяради ниско летящите самолети кацащи на летище Варна.
Има и много полети под 20 км но те са просто удавяне след първата термика. Часовете летене край морето също не се смятят.

Надяваме се скоро вятъра да се ориентера от източна четвърт за да се прехвълим на Невша и Шумен. Само да припомня че Българския рекорд 216 км на Даниел е от 200м хълм. Ще се радваме да се видим в небето с пилоти от цяла България.

Данчо

Днес с Пачо решихме да летим от Еленов връх. Това е най-високият връх от веригата на Бесапарските ридове, които се намират на 10 км от Пазарджик. Веригата е ориентирана изток-запад, започва плавно да се издига от Пазарджик в посока Пловдив, като Еленов връх е 550м НВ.
Качихме се на фолксвагена на Пачо, заобиколихме от юг ридовете, паркирахме до една пресъхнала чешма и потеглихме с раниците нагоре. Изкачихме се на ръба и след 45мин ходене и преодоляване на пет по-ниски върха стигнахме най-високата точка. Мястото е голо и каменисто с триангулачна точка на върха и 550м НВ, както вече казах. На запад не става за летене защото там е основното било. На юг става но денивелацията е малка ( около 150 метра) и долината от долу е отдалечена от всякакви пътища (даже и черни). На изток към Пловдив става, но има огромен лозов масив с телове и кариера с варов център, така че едва ли ще се лети и натам. Най-добре се оказа на север с възможности за северозапад и североизток. Там склона е стръмен и денивелацията е 350м, защото равнината е с 200м НВ. До тук добре, но вятъра се оказа слаб (1-2м/сек) от изток югоизток. На моменти утихваше и склонът на север започваше да работи със слаб северен вятър. Пачо реши, че след толкова ходене ще лети и разпъна. Аз нещо се ослушвах. При един слаб порив от север Пачо излетя и още преди да се е наместил в седалката започна да пропада. Засякох времето за да видя колко време ще лети. Полетя, но..... пропадаше като простреляна патица и точно след три минути и половина кацна почти в основата на баира!? И то точно тази основа, която е на противоположният склон, на който паркирахме колата. Силно развълнуван и въодушевен от неговият успех на новият старт, аз метнах раницата на гърба си и след, около половин час бях при колата. Така за пореден път доказах максимата, че :--" Туризмът, това е основата на парапланеризма!"
Реклама:
Ако някой има желание да съчетае тези два спорта и ако вятъра е от подходяща посока, то той ще остане очарован от възможностите който предлага Еленов връх

Днес времето беше супер за летене в Маджарово. Само дето дойдоха едни природозащитници и ни разкараха завинаги от там . Било резерват, щели да пишат актове, бла, бла, бла - гадост, а уж можеше да се лети, ако се държим по-далеч от гнездата на лешоядите .
Брата направи един полет около 30 мин. и като кацна и онези веднага "кацнаха" до него с една лада нива и като се почнало едно мрън, мрън, мрън. Аз кацнах след него и пак довтасаха тези същите и пак замрънкаха - този път на мен.
Иначе времето беше перфектно - още с излитането се закачих на една термика, която нагоре се усили и по едно време изядох такъв шут в гъза, че направо ми излезе акъла
От Маджарово отидохме на Аидата до Хасково, но условията се бяха скапали. Аз поне се удавих моментално. Брат ми направи половин час, а Живо и Тишо, които бяха отишли там преди нас са си полетели, но така се получи , че не успяхме да говрим повече по въпроса, защото времето беше понапреднало.
Аре успешни полети

В събота (14.05.05г) небето беше плътно захлупено и ниско. След консултации по телефона с Пловдив, Асеновград и Сопот, където се оказа същото, не остана друго освен да чакаме. Към 12 часа от асеновградската група получихме обнадеждаваща информация ,че на Добростан започва да разкъсва и на старта раздухва слаб изток, което е чело за там. Метнахме се с Пачо на ремонтираният ми вече джип и потеглихме нататък. До Асеновград облаците бяха толкова плътни и ниски ,че Родопите изобщо не се виждаха След това към с.Червен изгря слънце и небето се оказа чисто над старта на Добростан. Вятъра беше около 3-4м/сек И, СИ. На старта беше почти цялата асеновградска агитка, 3-4 летателя от Пловдив и ние двамата с Пачо представители от Пазарджик. След 14,30 ч. започнахме да разпъваме и да излитаме един след друг. Аз излетях четвърти по ред към 15 часа, след първите трима. Хванах надясно "Пецановият ръб" за да уловя дежурните термики по него за източен вятър, но се оказа че там няма нищо. Повъртях малко и почаках, като губех височина. Старта на Добростан е около 1170м нмв (поне толкова ми показваше висотомера, когато излитах), а аз вече бях на 900м нмв. Завих наляво и потеглих на северозапад в посока Асеновград, като тръгнах да прелитам голямото дере пред старта. Прелетях го на спиид, но потънах до 600м нмв и започнах да се ориентирам към кацалката. Пачо беше излетял след мен и го виждах, как се е набрал поне 300м над старта. Реших че съм избързал със старта си и се нарекох наум с не много ласкави имена Свих надясно към с.Горнослав, край което е кацалката и в този момент вариото ми се обади с +0,2. Захапах термиката без колебание и започнах да се навинтвам. Вдигането бавно се увеличи, стигна до +3 и след 10-15 мин бях, на север от старта, на 1300м нмв. Вече без колебание потеглих към Асеновград. Прелетях трите дерета минах и трите ръба, като в деретата потъвах и ги прелитах на спиид, а на ръбовете се вадех, като подържах максимум, от около 1300м нмв. Изскочих над последният ръб преди да хвана билото, което води до Асеновград и се насочих към едно голо място на около 80--100 метра над терена ориентирано на изток, за да пробвам, да хвана поредната термика. И наистина там имаше термика. Започнах поредното въртене и набиране, и по едно време под мен на около 100 метра изскочи Пачо. Започнахме да въртим заедно, като от време на време си викахме и разменяхме информация. Викането в полет за контакт с другите летящи си е класика в жанра. В тази термика имах вдигане до +3,2 м/сек и успях да се набера до 1520м нмв. Разделихме се с Пачо. Той потегли на югоизток към старта , а аз на северозапад към Асеновград. Тук Родопите имат няколко успоредни била в посока изток-запад, като първото се издига направо от равнината, второто е по-високо и успоредно на първото, след това е дерето с пътя към Бачково и Смолян, и след това трето било и т.н. Аз реших да летя по второто, (досега следвах първото било). Взех това решение, защото това било е по-високо и стръмно, и вероятно щях да имам по-силни вдигания. Обърнах на югзапад и се забих в планината. Трябваше да прелетя едно много стръмно и голямо дере ориентирано в посока почти север--юг. Другите дерета, които прекосих бяха ориентирани почти изток--запад. Та както вече казах обърнах се на югозапад и изпомпих спиида. Още не бях минал и една трета от дерето, и парапланера ми стана много неспокоен. Започна яко друсане и подхвърляне насам--натам. Вариото ми през 3 сек. виеше ту на сваляне, ту на качване. Най-вероятно се бях набутал в някакви ротори и турбуленции, поради посоката на вятъра и направлението на дерето. Това хич не ми хареса и обърнах обратно крилото от там, от където бях дошъл. Измъкнах се без колапси, пак на първото било, но вече бях на 1000м нмв. Вятъра беше станал чист изток. Обърнах крилото към Асеновград, който виждах вече пред мен и поех, почти по билото на спиид система. Летях леко странично (на крабинг), като въпреки спиида пропадах много бавно с -0,2,-0,3 м/сек. Този рид се спуска плавно към Асеновград, и отгоре изглежда, като клин забит почти до центъра на града. И аз се спусках по него. В края на билото бях на 870 м нмв. Зад града виждах ясно отсрещният склон на Родопите, след пътя за Бачково- Смолян, на около половин километър от мен. Можех да прелетя до там, но склонът беше гъсто обрасъл с дървета ,а къщите започваха веднага под дърветата, и ако потънех нямаше къде да кацна, освен в реката, която дели града. Започнах да се колебая дали да прелетя. В такива случай обикновенно спазвам правилото-" Колебаеш ли се, то отговора е, не!" Отказах се да прелитам града. В последствие се оказа, че съм постъпил правилно. За да се прелети града трябвало най-малко 1200м нмв. И понеже вече бях навлязъл в Асеновград, в дясно от мен между блоковете видях голяма площадка, почти колкото стадион, която ме устройваше за кацане. След малко се приземих спокойно почти в центъра на площадката. Бях летял 1час и 15 минути. Имах вдигания +3,2м/сек и сваляния -3,8 м/сек, което не е много добре за хубав прелет. Много по-добре е, когато вдигането е повече от свалянето. Максималната набрана височина ми беше 1520м нмв, а километрите и средната скорост не можах да отчета, защото батериите на GPS-а ми свършиха по средата на полета. Обадих се на Пачо, а той ми каза, че е успял да се върне на старта и е кацнал там. Това беше идеално, защото нямаше да разкарваме нашите приятели от Асеновград, да ни качват пак на старта, за да приберем джипа. След известно време се събрахме, почти цялата агитка, която беше на старта на бира и раздумка в едно кафе в града. После потеглихме към Пазарджик.

Има доста летатели в България, на които "постиженията ми" ще предизвикат само леки усмивки, но всеки е започнал така, малко по малко. А аз нямам намерение да спирам и да се отказвам

Tuk sme Valeri, Mitko, Dandi, Polia,Rumen,Pesho(kapital) i Milen. Dnes letiahme na Drama, beshe super. Utre prognozata e oste po dobra.
Za onlinemeteo ot starta na Drama(kulata v centara na grada)
http://www.off-road.gr/rodopi/weather/

V momenta sajta ne raboti v ponedelnik OK

Grupa ot 7 splioskalnika sme v Drama ot 20-ti. Dnes 21-vi se razbihme ot letene v termika i pred CB-ta, more i plaj i iadene na Chereshi, oktopodi i midi. Dolche vita.

Sega se...re(e)m. Utre go davat jestoko, a ponedelnik napravo ubiistveno! Shte probvame da napravim poveche ot Gruckia rekord ako e rekul Eol (boga na viatura). Tui de na 5 biri ko li ne mu idva na choveka na akula.

Aide pozdravi na sichki ot BG. Shte vi pratim i malko snimki ot Greece.

Zabravih da kaja vchera che grupata e ot: Milen, Valery, Rumen, jena mu, Dundi, Pesho Kapitalski i mene (Mitaka).

Dnes beshe po-got ot vchera, letiahme ot visokia start, denivelaciata e kato na Sopot, ima put do gore.Porazhodihme se iz Dramskata dolina...posle imashe obiad ot Dramskia Klub, naiadahme se kat sazdurmi. Posle pak letiaha niakoi splioskalnici ot niskia start, ma nie se biahme naduli i balastite ni tejaha, za tva ne letiahme vtori put.

Izobshto dobre si izkarvame tuka, podgotviame dostoino sustezanieto ot 16-do 19 June tuka v Drama, vsichki ste zapoviadali, niama startova taksa! Nagradnia fond ne e za izpuskane!

Utre pak shte treshtim termikite vav vazduha...ne znam kak e v BG ma tuka e super za letene toia weekend.

Mitak
shte iybegnesh nuansa na hvalene ako napishesh niakoi tehnicheski podrobnosti otnosno leteneto v Drama = start, visochina, termiki, baza ...

Az v sabota letiah v Cherna Gora = Krkonoshite = Chehia ama ne sam mnogo ocharovan ot usloviata i ot startovata taksa deto triabvashe da plashtam ... podrobnosti natatak

Във вторник бургаската група се събрахме да летим на Шилото. Във въздуха бяхме 6-7крила. Вятър ССЗ, максимална набрана височина над старта 115м, макс. качвания +3.5м/с. Полетяхме си доста доволно . Имахме и много публика .

V vtornik hodihme s priatel do Kozakov - 300 metra bair v SI Chehia, no vapreki sochnite kumulusi samo niakoi ot nai-dobrite piloti se izvadiha s tarpelivo vartene.
Vchera (sabota) letiah v Loser - avstria i napravih parvoto si XC v alpite - ne triabva da se naduvame mnogo s leteneto v BG shtoto tuka e kato rai - golemi silni i spokoini termiki, tipichna logika na mestnite cirkulacii, visoka baza (2800). Interesnoto beshe che biahme v centara na visoko naliagane i normalno v BG pri takiva uslovia r stabilno dokato v tezi golemi planini raboteshe dobre.
Letiah s edno uchebno krilo bez vario i napravih 40-50 km obikolka do sasednite varhove.