Вчера видяхме бяла лястовица.
Малко по-късно ми свършиха батериите на GPS-a и вариото.
Малко по-рано на Ботев даваха 50 км/ч СИ и облаците бяха издухани към равнината. Излъгах много приятели че не става. Освободих учениците и се запътих към Войнягово, но в последния момент отидох към лифта: летящите крила изглеждаха изненадващо спокойни, а се оказа че облаците в равнината не бяха толково издухани от вятъра, колкото част от едно фантастично и нацвъкано навсякъде с облаци небе.
Предния ден нещо в мене остана в Рила и реших да го потърся. Излетях към 12 с идеята да пробвам тази нова посока. Първите набирания бяха подтиснати от вятъра. За прекосяването на Розовата долина ми трябваше значителна височина и поради огромната сянка на юг реших да пробия малко на изток и да прекося по-слънчевия участък между Карлово и Баня.
Гробищата на Карлово отново пуснаха хубава термика и с не много силен попътен вятър тръгнах под една улица към Средна Гора.
Цялото небе гъмжеше с кумулуси. Източната част на Тракийското поле изглеждаше като бразилска мечта, докато по-близките до планините участъци бяха деформирани с разни улици, магистрали и пътеки.
Горе имаше влага и студ и по-голяма част от облаците бе неактивна, но поне служеше за визуализиране на конвергенциите.
Качванията бяха (3-4 м/с) силни в долните 2/3-ти по пътя към облаците, а горе бяха слаби и сравнително безполезни.
Обикновенно набирах около 16-700 метра и пусках напред, но на няколко пъти успях да се кача и до 2000 метра.
След като пресекох Средна Гора позатънах яко СЗ от Хисаря, но после хващах разни разджуркани термики духани от разджуркани ветрове и се добрах до Старосел, където след дълго молене, бях възнаграден с база от тракийските богове.
Малко след това бях наказан с низходящи от някакви други богове и доста затънах към селото на Румен - Кръстевич.
Богдан пускаше улица, която засенчваше голям участък южно от Средна Гора. През Копривщица пробиваше СИ вятър.
Над Кръстевич се поизвадих в завета на планината в тярмика захранвана от едни ниви с космически форми. После се поблазних да търся към Стрелча, но реших че хълмисто гористите участъци южно от Панагюрище ще са ми сложни за пресичане и пуснах към Тракийското поле.
Южно от Стрелча затънах и се извадих от 50 метра от суха разорана нива. После друга суха разорана нива ми пусна най-високото качване за деня - 2100. След дълго планиране затънах сред едни хълмове обрасли с храсти, но в една дупка успях пак да се извадя догоре.
После със зигзагообразно планиране пресекох магистралата и почнах да се любувам на гледката към Рила и котловината на Костенец.
За някои ще кажа че ми се досра и кацнах до завода за тоалетна хартия в Белово. За други ще кажа че се удавих малко преди това
После хванах маршрутката за Пазарджик, където Владича ме закара навреме да хвана последния автобус от Пловдив до Карлово.
Благодаря ти Владич!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
+0 / -0
) Имаше силен Югозапад който набиваше топлия въздух от всички равнинив северозиточния им край .. и въпроса беше само да се добереш до там ... от средата хващаш една 0.5 и започвах да въртя рзтеглено и накрая се превръщаше в широка 4ка. Над Витоша успях да изляза на ~3200 ... Красота. С Ники и Стоил се раделихме на Кондофреи а после се оказа че Стоил е успял да се извади и е карал след мен .. но минава над Плана и каца на я.Искър. Ники отиде към Драгичево.