В неделя12.06 бяхме на Марково. Вятъра беше доста силен 6-9 м/сек от запад. Почти цялата асеновградска агитка,няколко човека от Пловдив и постоянното присъствие от Пазарджик. Играхме си с крилата на учебният баир, до като към 15 часа вятъра взе да утихва и веднага се изнесохме към Калоян. Нещо не се получиха много хубави полети, въпреки че направихме по два, само Илийката и Милен полетяха по над час. Имаше и други парапланеристи от Бургас и Карлово. Имаше даже и международно участие в лицето на Франк от Холандия, който летеше с Paratech P25.
В понеделник 13.06 отидохме на с.Жребичко. Аз с Gin- Zoom, Пачо с Paratech P60 и Петьо от Кричим с Firebird-Hornet SP. Старта е малко под селото на 750 м нмв. Вятъра беше от север-североизток 6-8 м/сек. идеален за този старт. Пачо излетя и замина на североизток в посока Кричим. Подмина един връх пред нас и след време го видяхме да се набира по единият ръб на Кричимското дере нагоре в планината. Започнах да разпъвам и аз. Старта е широк и голям, но се затваря, като фуния на изхода си и остава място да мине само едно крило, като излетиш. Миналата година едното от двете дървета, които затварят старта ми закачи спиид системата, когато прелитах над короната му и паднах като чувал с картофи от 3-4м в дъбовата гора та сега си имах едно на ум и бях леко напрегнат. Излетях малко екстремно ,но без да закача дърветата и веднага започнах да се набирам нагоре. Да ама освен нагоре вървях и назад. По едно време минах средата на дерето (в посока Кричим) и започнах да доближавам отсрещният склон. На около 300 метра в ляво от мен (посоката от която ми духаше вятъра) склонът завършваше със стръмен връх. Този същият връх който Пачо заобиколи от ляво от към равнината по пътя си на изток. Видях че не мога да пробия 300м срещу вятъра за да заобиколя върха и в резултат на някаква силна мозъчна турболенция реших да мина зад него
с надеждата че съм далече и високо от ротора му.
Изтеглих спиида и се понесох напряко към по-следващият ръб, по който се изкачваше Пачо. Преминах първият ръб зад върха и вятъра утихна изведнъж. Продължих да пресичам следващото дере, и когато се озовах точно зад върха се започна. 50% колапс от ляво, контрирам, крилото се пълни с гръм и веднага получавам 50, или 60% колапс от дясно
Вариото ми забуча на пропадане с -5 м/сек. Престанах да гледам крилото, а само под задника си където гората много бързо започна да се приближава!!!!
Колапсите и шутовете следваха един след друг. Бях се набутал точно в ротора зад върха и то какъв ротор.... На отсрещният склон на дерето видях малка площадка, колкото монета от 5 стотинки. Реших че това ще ми е спасението иначе ще ме търсят някъде по дърветата
Изтеглих спиида до дупка, вече без да обръщам внимание на колапсите и даже натиснах с раменете коланите, като за излитане за да засиля още по-бързо крилото. След 7-8 колапса и пропадане от около 150-200 метра за 1-2 минути крилото се поуспокои и изскочи над миниатюрната полянка на отсрещният склон. С бръснещ полет над дърветата се стоварих в центъра на поляната и кацнах. Дясното ухо на планера се закачи за едно дърво ,а лявото ухо беше върху някакви храсти, но аз вече бях на земята здраво стъпил на краката си
Отправих една благодарствена молитва към парапланеристките богове и започнах да откачам крилото за да го сгъна. След близо 50 минути туризъм през дерета и ръбове пак се озовах на старта. Пачо се беше изкачил нагоре в планината ,а после се спуснал и кацнал в стопанският двор на Жребичко. Наблюдавал всичките ми маневри от горе и останал много изненадан, като видял как с пълна скорост влизам право в ротора, за да мина на пряко!? Събрахме се пак на старта. Исках отново да летя ,но ме разубедиха,че явно днес не ми е ден да не предизвиквам повече съдбата. Петьо излетя към18.15 часа и след един спокоен и прав полет от 30 минути кацна до Кричим.
Вторник 14.06 след обяд потеглихме пак за Жребичко. Този път бяхме четирима. Освен аз, Пачо и Петьо дойде и Жоро за да лети с Firebird-Marlin. На старта вятъра беше чист изток 4-5м/сек. Излетях пръв от цялата група и тръгнах на североизток към Кричим. Заобиколих от ляво проклетият връх, който ме свали вчера и вече виждах част от къщите на града. Нямаше почти никаква подръжка да не говорим пък за термики. Пропадах бавно и плавно, и след 2км полет видях, че няма да мога да прелетя голите баири преди Кричим. Върху тях има стартове на около 440м нмв, от които летим при северен, или източен вятър. Прелетях на 10 метра над камъните на последното дере и кацнах на една поляна. Събрах крилото и тръгнах към долните стартове. След 10мин бях вече там. Обадих се на Пачо за да му кажа, че поддръжката е много слаба и няма никакви термики, а той ми вика -"Ей сега излитам и идвам". Излетя, но не можа да дойде веднага, защото не прелетя последното дере та се наложи да прави малко повече пешеходни упражнения
После излетяхме от долният старт ( 440м нмв) и след малко реене от 10-15 мин кацнахме край Кричим. Взеха ни с колата и към17часа пак бяхме на старта под Жребичко. Решихме че стратегията ни да летим на североизток при източен вятър не е правилна ,а трябва да летим на запад северозапад. Да ама в тази посока беше големият баир над с.Козарско който е 550м висок. И като се вземе предвид че старта ни е 750м нмв, а до този баир са над 2 км ръб то за да се прелети това трябва крило с качество над 10. Но пък имаше достатъчно поляни отдолу за кацане. Излетя Пачо, след него Петьо,а после и Жорката. Аз останах да гледам на старта. Парапланерите ставаха все по-малки. Виждах че имат известни вдигания и реших че ще прелетят баира. В един момент се разделиха. Пачо зави плътно в ляво към дерето и село Козарско, а Петьо и Жоро завиха на дясно към Кричим. След малко двамата кацнаха на една поляна почти по средата на пътя от старта до върха на баира, а Пачо изненадващо изскочи на един ръб чак след Козарско. Започна да върти и здраво да се набира. После разбрахме, че там се е набрал на 1300м нмв и след 14 км кацнал в Брацигово. Това се оказала и единствената му термика за целия ден.
Северните склонове на Родопите не са от добрите места за летене с парапланер, но наблизо друго за нас няма.
В сряда 15.06 около обяд пак тръгнахме за Жребичко. Вятъра беше 5-7м/сек от изток. Времето ясно ,слънчево и топло, както през всичките предишни дни. Пак бяхме четирима но четвъртият беше Ангел от Кричим, който днес щеше да лети с Марлина. Аз реших че ще излетя последен за да си избера най-правилната стратегия. Излетя Пачо, след него Ангел, а после и Петьо. Пачо и Петьо започнаха да се набират и въртят над старта ,а Ангел замина с прав полет на североизток към Кричим. Явно имаше поддръжка, защото почти не губеше височина и след, около 15-20мин изскочи на 50-100м над долните стартове. През това време Петьо и Пачо заминаха на северозапад към баира на Козарско. Бяха се набрали на 100-200м над старта ,а имаше и поддръжка и сигурно са мислели че ще прелетят, но уви пак кацнаха на едни поляни преди да стигнат до баира. Когато те кацаха аз вече бях излетял. Набрах се малко над старта около 30-50 метра, изтеглих веднага спиида до дупка и поех към Кричим по пътя на Ангел. Крилото ми летеше плавно и спокойно, като почти не пропадаше даже от време на време вариото ми се обаждаше с + 0,2 +0,3. Карах с 50 км/час. В един момент нещо ме разклати над едно от деретата, крилото започна да шумоли и усетих че ще колапсира. Започнах да си измъквам краката от спиида и в този момент получих един асиметричен 50% колапс отляво. Спиида беше освободен и веднага контрирах с дясно управление. Крилото се завъртя на 90 градуса напълни се и след леко разклащане мина в прав полет, като загубих не повече от 20м височина. Пак изтеглих спиида до края и поех по маршута. Даже пулса ми не се ускори
след това упражнение!? 20 минути по-късно излезнах на около 150 метра над долните стартове. Ангел беше пропаднал малко под старта, но упорито кръстосваше насам натам пред баира.
Започнах и аз да карам крилото от Кричим до боклука на Козарско и обратно на 500-550м нмв. През това време Петьо и Пачо събрали и започнали пешеходната разходка до старта под нас. Пристигнаха след половин час и разпънаха. Ангел вече беше кацнал до Кричим, а аз бях загубил известна височина и вече летях, и кръстосвах на 450-480м нмв, малко пред старта. Според брояча ми вече бях във въздуха над 50 минути. Пачо и Петьо излетяха и започнаха да реят. Разминавахме се напред-назад и нагоре-надолу като си викахме един на друг. След известно време двамата решиха да кацат и заминаха към Кричим. Аз продължавах да се разкарвам насам натам пред склоновете на баира на около 500м нмв. По едно време реших, че ми стига и аз поех към Кричим. Направих няколко стръмни спирали до -7м/сек и кацнах на една ливада край града. Бях летял 1час и 35 мин, а максималното ми вдигане за целият полет беше +1,8м/сек.
Днес 16. 06 (четвъртък) си дадохме почивка от полети.