Преди няколко години, тъкмо бяха вдигнали цената за качването с лифта на 4 лева отидохме да летим там. Видя ни се висока тази цена и решихме, че няма да се качваме с лифта, а ще летим на Беклемето...
Летяхме там. Мисля че по два полета направихме. Нормално, нищо особено и си тръгнахме. Когато се прибирахме беше към 16 часа и решихме да минем пак през кацалката до лифта, за да видим, какво става. Бяха изскочили три черни облака над равнината. Един идваше от изток, един от към Средна гора и един се надуваше някъде към Кърнаре. На старта още беше слънчево.
От лифта обявиха, че ще свалят някакви работници от горе, и който от нас иска ще го качат на промоция за 2 лева. Ние бяхме 8 човека с две коли всичките парапланеристи, обаче се навихме за полет само "най-умните", аз, Илийката Танчев и Митко-архитекта...
Останалите казаха, че нещо не им харесва времето и въпреки промоцията няма да се качат и да летят...
Качихме се за по 2 лева, разпънахме и излетяхме. Черните кули продължаваха да се надуват и да нарастват. Илийката без да се мотае хвана курс към равнината. Архитекта и той излезе напред по ръбовете, а само аз се мотаех, около старта. Имаше много хубави, широки и мазни термики до +3, +4 м/сек. Набирах се и се кефех, а чернилките се надуваха и започваха да затварят и малкото останало чисто небе....
Набрах се до 2500 м нмв и видях, че почти започвам да драскам облаците. Нещо цветът им ми се стори прекалено тъмен и реших и аз да се махна от старта, и да изляза в равнината над кацалката. Пуснах на прав полет към равнината и бавно започнах да губя височина. Слязох на, около 2200 м нмв. Трите монстъра над мен вече почти се събраха в един. Доста притъмня. Както си летях на прав полет и губех височина изведнъж вариото ми се обади, запищя, и аз започнах да се качвам с +1 нагоре... Разбрах че черното над мен започва да работи... Видях че Танчев направи големи уши и започна да слиза, но той и без друго беше поне 500 м под мен и по-навътре в равнината.
Архитекта беше някъде след Сопот в равнината, като и той беше малко по-ниско от мен. Ще трябва да слизам - викам си....Направих големи уши и продължих с правият полет към Сопот. Загубих, около 100-150 м височина, и като си летях на прав полет и големи уши вариото ми, пак запищя, и пак започнах да се качвам нагоре.
Брех, мамицата му....
Пуснах големите уши и реших че ще правя Б-срив. През това време пак се качих на 2300 м нмв вече с +2,+3 нагоре. Направих Б-срив и започнах да пропадам с –1, –2 надолу, но крилото нещо стана много нестабилно и започна да се мята насам, натам с усилваща се амплитуда. Разбрах че ще се смачка и ще ме хвърли в суплес, и отпуснах Б-срива. За нула време пак се качих на 2300, че и по-нагоре, като загубих всичката денивелация, която бях спечелил с Б-срива...
Вече започнах да се притеснявам... Започнах да правя стръмна спирала... Загубих 100-200 м височина, но спиралата ускоряваше и затягаше, и се налагаше да отпускам, а тогава пък крилото излизаше от нея, и докато се натутам, за да го насвиря пак в спирала, бързо набирах отново височината, която губех... Просто не може да сляза под 2200 м нмв. Вече ме теглеше по-силно нагоре до +5 и вдигането нарастваше. Взе да ме лови вече сериозно шубе... Чернилката ме теглеше право нагоре, като 100-150 метра над мен се протягаха черни мустаци и хоботи от облака, като пръсти, които се опитват да ме хванат....Вятъра не беше силен, 3-4 м/сек от изток...
Взе да ме обзема лека паника...
Земята долу беше много примамлива, но безкрайно далече от мен... Замислих се за резервният парашут, но бързо стигнах до извода, че това не е добър вариант. И без параплана с парашута чернилката, може би пак щеше ме тегли нагоре, а вече ставах и абсолютно неуправляем... Виках си - спокойно Владо... Мисли, а не се паникьосвай... Обърнах гръб на вятъра и се понесох към Анево и Кърнаре. Направих много големи уши на крилото си и след това изтеглих спиида до края.... И започнах бавно да губя височина с -1, -1,5 м/сек... Уфффф, мамицата му!!!
След известно време слязох под 1900 м нмв и започнах да губя по-бързо височина. Когато слязох под 1000 м, вече пуснах спиида и продължих да губя височина само на големи уши.
Кацнах без проблеми в една нива с лавандула, някъде след Анево и преди Кърнаре. Небето над мен беше черно като катран... Обадих се да дойдат да ме приберат. Агитката долу се беше доста притеснила и уплашила, като гледала, какво става в небето. Илийката беше кацнал без проблеми на кацалката доста преди мен. Архитекта имал някакви проблеми, но кацнал успешно някъде при Войнягово. А аз се бях борил 45 минути, за да сляза и да кацна след, като тръгнах в прав полет към кацалката....
И всичкото това нещо, само, за да спестя 2 лева.....