04.08.2005 - Морската градина

В четвътък вечерта с Игор от Кировск и Иво летяхме на Морската. Поддръжката беше сравнително добра. Пореяхме по половин един час доволно.

09.08 Сопот

студения фронт мина вчера и днеска се заформиха класически условия. Доста пилоти летяха над Сопот и Беклемето. Франсоа от Белгия направи 5 часа и 60 км разкарване пред планината (със хаотични завирания в роторите). Един австрийски пилот получи колапс и не успя да хвърли запасния (произведен 91-ва година), но за щастие крилото му се оправи само

Базата по обед бе 2200 (после се вдигна значително). Беше студено. Термиките бяха шутливи, но добри с максимуми до 5-6 м/с.

Днес сутринта на Тополица валя дъжд и противно на моите очаквания следобед стана за летене. Имаше 2-3м/с Ю. Термиките бяха слаби и на рядко. Работеше главно на равното пред склона и зад селото. Венци успя да се извади два пъти на 800м, а аз от 30м над поляната за кацане до малко над старта. Въпреки слабото и мазно време останахме доволни от полетите.

Днес беше много хубав ден за летене на Добростан!!!
Дори бих казал най-хубавия от три месеца насам. Вятъра беше 2-3м/сек от североизток. В началото към 10 часа почти 100% облачност с много ниска база 1100м и старта, който е на 1250м нмв беше в облаците. После започна леко да разкъсва и базата да се вдига. Към 13 часа базата беше вече 1500м, а облачността 60%. Бяхме се събрали към 15 крила и си полетяхме яко. Вдигаше и работеше навсякъде. Ръбовете, склоновете, равнината, та даже и деретата. След 1час и 15мин полет и разходка до един манастир пред Асеновград се върнах и кацнах на старта. Три пъти пропадах до 600-700м нмв и пак се вадех до 1500, като два пъти влизах в облаците. Имах макс. вдигане+4,2 м/сек. Ангел го беше ударило+4,8м/сек, а Пачо точно пред Асеновград го ударило+5 м/сек и тази термика го измъкнала над 2200м нмв та след близо два часа полет кацнал в Куклен. И много други направиха по над час полет, и други се вадеха и кацаха на старта. Към 16,30 часа базата се вдигна още и облаците почти се разкараха, но изчезнаха и големите и мазни термики. Народа започна да каца на кацалката в Горнослав след стандартните 15 мин полет и веселбата приключи.
Толкова за днес.
Дано Господ ни прати още такива дни за летене до края на годината.

Потеглихме към Калоян. Тъкмо пристигаме в Марково и Митко архитекта и мото Спас кацат. Полета не им беше харесал. Ми щом е така хайде на Добростан. Пристигаме към 14 часа на старта. Времето мрачно, облачно. Базата към 1500м малко над старта. Вятър 2-3 м/сек север североизток. Почти чело. Апо и Спас бирата бяха излетели и бавно се отдалечаваха на запад към Асеновград. Започнахме да разпъваме. Чернилката над главите ни се сгъстяваше и базата започна да се смъква. Излетя Митко архитекта, излетя Жоро, излетя Пачо и мото Спас. Аз нещо се подмотвах. Чернилката вече висеше на 50 метра над старта. Най-накрая към 15 часа и аз излетях. Още се намествах в сбруята и първите капки ме удариха по лицето!! Свих наляво към Асеновград и започнах да тъся термики Какви ти термики, какви ти пет лева?!? Дъжда си заваля кротко и спокойно , като есенно време. Вдигания естествено нямаше , но интересно че нямаше и пропадане Летях си много кротко и спокойно с -0,1,-0,2 м/сек. Станах вир вода, докато спокойно кръстосвах склоновете и деретата. От атакуващият ръб на параплана ми капеше вода, като от стреха на къща. От време на време ловех вътрешните А-колани и ги изтеглях и пусках рязко за да изтръскам водата от крилото. След 35 мин полет кацнах край Горнослав. Мото Спас беше кацнал преди мен, Пачо също, но се опитал да избяга от дъжда и кацнал след Червен. Митака който излетя първи от нас останал сух и успял да стигне чак до КЦМ-то.
Натъпках мокрото крило и екипировката в джипа без да ги сгъвам и тръгнах да забирам Пачо. След Червен дъжд нямаше, а след Асеновград облаците се разкъсаха и изгря слънце. В Пловдив и Пазарджик печеше, като през август. "М..... му, на едно място в тая България ще вали и ние точно там ще летим!"- беше коментара на Пачо след това.
След като се прибрахме близо час сушихме крилата и екипировката.

...Същата тази неделя, 4 септември, излетях от Добростан приблизително един час преди Владич (когато моята кола са я сваляли надолу са се разминали). Когато пристигнах на старта беше облачно, с множество тъмнички кумулуси. Духаше 2-3 метра чело. По принцип излгеждаше доста мрачно, дотолкова, че нямаше въобще да се реша да летя ако Апо и Спас не бяха излетели току що. Излетях без проблеми. Имаше термики абсолютно навсякъде. Базата беше доста ниско, така че се набрах на 50-на метра над старта и се замотах малко из района. Имаше чудесна поддръжка на местата на които не вдигаше . Излязох над равнината и поех към асеновград. Прелетях 10-ната километра до Асеновград с почти попътен вятър и без никаква обща загуба на височина. Беше чудесно - абсолютно мазно, моткаш се накъдето искаш и си хвъркаш !!! По някое време когато стигнах до Асеновград обаче забелязах, че от изток наближава плътна стена от дъжд. След Асеновград беше синя дупка без нито едно облаче, бях летял вече около 45 минути и бях много доволен от спокойствието. Реших, че не ми се лети в дъжда, а и което е по-важно, опасявах се, че пред стената от дъжд вятъра сигурно ще усили до опасни граници. Направих уши и спирала и скоро загубих почти 1000-та метра височина. Кажнах, скатах много набързо и се появиха първите пръски дъжд. Над мен, мнооого над мен, Спас се мъчеше да пробие вятъра, който както се опасявах започна да усилва от изток. По едно време Спас яко се смачка - беше направил пълен срив за удоволствие - под него на 40-те извора имаше рокерски събор . Спас после ми разказа, че долетял до събора, но задухало много яко и чак го върнало назад и кацнал в сериозно силен вятър. Малко след Спас пристигна и кацна и Апо без премеждия. И двамата ги беше валяло и духало. Поздравих се, че съм преценил правилно условията и че съм кацнал навреме, без да поемам никакви рискове след чудесния спокоен полет.

Беше чудесен ден, въпреки чудатото и сумрачно време!

Понеделник, 05 Септември

Отново бяхме на Добростан, почти всички летящи в Пловдивско, Асеновградско, Пазарджишко и Кричим (да ме прощава ако някой е забравен ). Духаше почти ламинарно около 3-4 метра от Изток, Североизток. Доста време поседяхме на старта и се чудехме дали да летим. Отгоре имаше пелена с изгледи на разкарване. Имаше сериозен температурен градиент, според мен поне 10-на градуса за 1000 м (на старта седяхме с почти зимни дрехи, а когато по-късно кацнах беше мнооого топло, потях се по къси панталони и тениска!). В крайна сметка пелената се разкара и кумулусите нацъфтяха навсякъде. Аз излетях, но установих, че беше много турболентно, много повече отколкото ми беше приятно. Крилото не правеше големи махове, обаче краищата му се гънеха и сучеха непрекъснато, толкова начесто и бързо, че не можеше да се реагира. Термиките които нацелих бяха тясни и по краищата с разки пропадания - завъртам +3 термика и на половин витка в нея едното ми полукрило рязко се изпразва и това на няколко пъти. Видя ми се много неприятно, а и вятъре ме натискаше навътре в планината. Намерих си низходящо и след 10минути полет си кацнах по живо по здраво. Петьо от Асеновград летеше близо до мен и кацна 20-на минути по-късно, целият трепереше. Разказа ми, че бил изял много сериозен колапс (лети с Firebird SP, доста шавливо крило dhv2, а аз съм със Airwave Sport2, 1-2), крилото си правело каквото си поиска; едното полукрило се изпразнило и минало *покрай* него, в същия миг се оправило, но преди да може да реагира крилото паднало под него. Той естествено сериозно се уплашил и помислил за запасния (бил на всичкото отгоре ниско над билото на планината). Слава богу успял да го спре, без да падне в него. Мога да си представя колко му е било неприятно. От там нещата вече били прекалено изнервени и той като мен директно кацна на кацалото.

В същото време Евгени и Митко Рангелов долетях до Асеновград. И двамата бяха много щастливи, Евгени разказа че е имал няколко термики с +5 и беше много доволен. И двамата казаха, че било действително сериозно турболентно, но пък човек като е в кондиция това понякога няма значение . Всекиму по вкуса . В крайна сметка слава богу всичко беше наред и това е най-важното.

Вторник, 06 Септември

Днес не отидох да летя, защото времето не изглеждаше особено добро. Бях на авиошоуто на Крумово. Беше голямо разочарование. В крайна сметка летяха 3 (ТРИ) самолета ОБЩО. Ф16 и шведите (сори, не запомних самолета, според мен беше еврофайтър, ама май бъркам) и двуплощника Pits на airsport.bg. Реактивните самолети се повъртяха и пореваха наоколо, на практика нищо не направиха. Питс-а го летеше Свилен Иванов, чиито изпълнения винаги са ме удивлявали и за мен са били винаги гвоздея на програмата. За голямо мое разочарование и той на практика почти нищо не показа - правеше си бойни завои, няколко имелмана и равесмана, два лупинга и това е. Даже свредел не показа, да не говорим за любимата ми фигура Абра кадабра. Организацията беше под всякаква критика, нямаше осигурен паркинг, а в 10:40 (почти час преди началото) полицаите бяха блокирали пътя за летището още на КЦМ-то и като ги питах добре де, как да стигна до летището те - пеша! Абе вие луди ли сте, дотам са 5 километра! Заобиколих мислейки се за голям тарикат през село Крумово, от там има черен път . Доста други тарикати имаше преди мен и в крайна сметка паркирах в селото и от там пеша. 40 минути ходене, за 30 минути никакво летене и после обратно. Да бях отишъл за прав полет на Добростан по-добре щеше да е! Догодина няма да отида.

Август нещо много се проточи. Признавам, че аз бях причината за това с полета в дъжд от 03 септ (събота), дето го вкарах за август.
От всичките тези четири дни на 05 септ (понеделник) беше най-добрият ден за летене на Добростан. Към 15часа излетях, и се разходих до манастира пред Асеновград. Видях колапса на Петьо от близо и не ми се стори толкова драматичен. После се вдигнах на 1680м нмв и се върнах и кацнах на старта, защото нямаше кой да ми свали колата. Там кацнаха и мото Спас и Пецана. После аз потеглих с джипа надолу, а те пак излетяха и направили по още час полет.
Да вземем да минем вече на септември, а?