Leonardo | ФОТО
Дата и час: Пет Мар 29, 2024 2:35 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 20 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Най-якото преживяване ?!
МнениеПубликувано на: Вто Яну 25, 2011 11:22 am 
Offline

Регистриран на: Сря Авг 31, 2005 8:40 am
Мнения: 1980
Име: Даниел Димов
Сега като не става за летене - става за работа и естествено да си спомняме и да си помечтаем...

Разкажете кое ви е най-якото преживяване свързано с летенето!?


Върнете се в началото
  Профил    +1 / -0 
 
 Заглавие: Re: Най-якото преживяване ?!
МнениеПубликувано на: Вто Яну 25, 2011 11:40 am 
Offline

Регистриран на: Сря Авг 31, 2005 8:40 am
Мнения: 1980
Име: Даниел Димов
аз ще почна първи (моите са две):

едно време когато крилата бяха универсални летях с Boomerang 1. тогава се правеха много фигури - на всеки мой полет по някое време си врътвах по нещо - я винговъри, я лупинг, я САТ... случвало ми се е да летя на крос-кънтри и както си прелитам между термиките и съм някъде под базата - правя си един САТ, губя 100-150 м и си продължавам с прелета. на едно от ходенията на Олюдениз имаше пълнолуние и ни изскочи идеята да се качим през нощта да литнем от най-високия старт. тогава там работеше едно момиче от Пловдив - казваше се Златна - тя ни съдейства да ни качат с едното камионче. качихме се горе, оказа се че брули един доста силен вятър (и засилва още повече). освен това от пълнолунието нямаше почти никава файда защото имаше някаква облачна пелена която не позволяваше на луната да ни свети както се очакваше. първите пилоти (по неопитните) разпънаха и излетяха. по радиото се чуваха малко уплашени гласове защото имало турболенция, вдигания, челни тъкове и т.н. аз излетях предпоследен (всъщност след мен остана само Калоян, който после се отказал да излита) и веднага след излитането попаднах в зона на постоянно вдигане. трябва да съм качил 200-300 метра - нямаше как да видя колко защото вариото ми няма подсветка, а фенерчето което си бях купил ми беше залепено с тиксо на коланите и насочено нагоре така че да осветява купола (с идеята взаимно да се виждаме във въздуха). след като излязох от турболентната зона настана спокойствие и кеф - чувството е все едно че си в космоса - няма нищо наоколо, отгоре се виждат някакви звезди и луна, а някъде много далече отдолу се виждат някакви светлинки. като излязох над водата започнах да правя уинговъри - точно тогава беше най-якото изживяване - като си на тъмно не усещаш че ти се движиш спрямо околния свят, а е все едно че целия свят се върти около теб като една огромна сфера, а ти просто я контролираш в каква посока да се върти!!! буквално се почувствах в центъра на вселената!!!


Последна промяна DVD на Вто Яну 25, 2011 12:34 pm, променена общо 1 път

Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: Най-якото преживяване ?!
МнениеПубликувано на: Вто Яну 25, 2011 11:50 am 
Offline

Регистриран на: Сря Авг 31, 2005 8:40 am
Мнения: 1980
Име: Даниел Димов
другото най-яко преживяване ми беше при първото извъртане на облак до максимум - старта беше Невша (както може да се предположи), базата беше около 2400, а облаците си бяха с бая сериозно вертикално развитие. облака в който влязох беше накъде по средата между Шумен и Смядово. вътре в облака набрах около 800 м и като ми проблесна слънце отгоре пуснах по посоката на прелета и излязох от самия облак. озовах се на ръба на огромна стена (облачна)! пред мен и около мен имаше други по-малки облачета които изглеждаха като някакви малки хълмчета в сравнение с моя облак! прииска ми се да натисна паузата - да си остана там и да се насладя колкото ми е кеф на невероятната гледка!!!


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: Най-якото преживяване ?!
МнениеПубликувано на: Вто Яну 25, 2011 1:04 pm 
Е те това, за летенето в облак, не трябваше да го пишеш :evil:


Върнете се в началото
     +0 / -1 
 
 Заглавие: Re: Най-якото преживяване ?!
МнениеПубликувано на: Вто Яну 25, 2011 1:04 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Мар 09, 2004 10:18 am
Мнения: 1283
Местоположение: село Величково
Име: Владимир Чорбаджийски
Хе, хе, най-якото...Толкова емоции и приключения имаме че 10 теми няма да ни стигнат за разказите... :wink:
Определено вече сме малко по-внимателни по отношение на условията и летенето, но когато не летим, по-дълго време след това ни удря сачмата и накъдрим някоя работа, та после всички ни се чудят. :mrgreen: :mrgreen:
Както, когато обявиха че идва фронт от към София и ние отидохме да летим на Калоян срещу фронта. Тогава имаше много голяма темпрературна разлика и фронта беше много сероизен. Плътна чернилка се задаваше от запад. Излетяхме при 2-3 м/сек вятър и за малко да се удавим. Но постепенно вятъра усили, чернилката приближи и работата тръгна. Набрах се над 2000 м нмв и тръгнах към Асеновград. Архитекта избяга към равнината някъде преди Белащица. Пачо летеше в планината, но някъде преди Куклен сви наляво и той избяга към равнината. Абе защо бягат тези хора? Викам си? Сега ако не стигна до Кърджали, то кога друг път? Вятъра още усили аз и се понесох с 70/км/час без спиид. Преди Горни Воден от към Бачково изскочи още един облак, пресрещна ме и заваля дъжд. Започнах бързо да губя височина. Разбрах че няма да прелетя бачковското дере, ще се бухна в гората и обърнах обратно на запад към Пловдив, защото почти под мен вече беше Асеновград. И тогава се понесох с задника напред.... :shock: Крилото ми започна да лети право назад, като ГПС-а ми показваше скорост 36 км/час.. :shock: Чак сега разбрах, защо избягаха останалите.... После научих че вятъра стигнал до 20 м/сек... Натиснах спиида до дупка и с около 13-15 км/час на заден ход и на крабинг се опитах да заобиколя Асеновград. Вятъра упорито ме тикаше право към центъра и блоковете. Започнах да заобикалям града. В този момент на около 200 м под мен видях Пачо. Летеше право назад на много големи уши. Видях как крилото му се смачка на топка, когато се блъсна в жиците на високото напрежение, изсвяткаха три волтови дъги, като за заварка от електрожен, а Пачо се преметна през глава със сбруята. Край -викам си- тоя нашият изгоря..... :shock: :shock: В този момент, тъй като се бях разсеял ме удари един 60-70% асиметричен колапс и понеже бях на пълен спиид веднага ме завъртя на 360 градуса. Изревах и започнах да боря крилото за да го оправя....Оправих колапса, огледах се и видях, че на 10 метра под мен вече се носят покривите на къщите в циганската махала на Асеновград.... Продължавах да летя назад. Избрах си един плосък покрив и се опитах да кацна на него... Тъкмо сривах крилото и се опитвах да кацна и вятъра ме подметна още 5-7 метра назад и аз минах между някакви жици и антени и се стоварих точно пред входната врата на къщата, а крилото ми обви част от покрива. Циганите здраво се уплашиха.
- Спокойно бе -викам им... Нали съм жив и здрав... Всичко е о'кей.
-Дай една стълба да си сваля крилото.
-Нямам стълба - вика циганина.
Тогава се покатерих на външният кенеф, от там на покрива и тъкмо започнах да събирам крилото и пристигнаха Пецана и Мото Спас , за да ме спасяват.
-Как ме намерихте - викам?
-Ами гледаме къде се е събрала тълпата.... :roll:
-Абе за съм добре, ами Пачо увисна на жиците...
Отидохме на края на града, но пожарната вече го беше свалила и само крилото му се вееше на един стълб от високото напрежение.
Оказа се, че когато крилото дало на късо и изсвятка, тогава някакви релета автоматично са изключили тока и това го спасило. Направили му само електрокардиограма в Бърза помощ. Сърцето му биело със 75 удара в минута и веднага го изписали. Казали му, че е за психиатрията, а не за болницата, за това, че лети в такова време... :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen:
После писаха по вестниците, даваха по телевизията, а някакъв майор от министерството на транспорта прави разследване на "авиационата катастрофа" и Пачо дава някакви показания, защо се е бухнал в жиците. После му отрязаха вървите на крилото, за да му го свалят. Аз минах метър, само с една малка кръпка на крилото ми, което се скъса на улука на циганската къща. :mrgreen: :mrgreen:

Стига толкова че ме заболяха пръстите да чукам. :mrgreen: По-нататък ще ви разправя как ме засмука ЦБ, защото се полакомих , за да спестя 2 лева. :lol: :lol:

_________________
Летеше с Element Air ... Жълто червен.
Правилните решения и действия идват от опита, който се получава от грешни решения и действия!


Върнете се в началото
  Профил    +1 / -0 
 
 Заглавие: Re: Най-якото преживяване ?!
МнениеПубликувано на: Вто Яну 25, 2011 1:17 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Авг 31, 2005 8:40 am
Мнения: 1980
Име: Даниел Димов
бях сам абсолютно сам така че проблеми никакви :)


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: Най-якото преживяване ?!
МнениеПубликувано на: Вто Яну 25, 2011 1:19 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Апр 13, 2007 8:12 pm
Мнения: 1483
абеее тия лакардии не са ли за манияна

_________________
I v rotor i v Cb vse mi e dobre ....... CB TEAM


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: Най-якото преживяване ?!
МнениеПубликувано на: Вто Яну 25, 2011 1:27 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Авг 31, 2005 8:40 am
Мнения: 1980
Име: Даниел Димов
баш за тука са си - за яко летене става въпрос :D


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: Най-якото преживяване ?!
МнениеПубликувано на: Вто Яну 25, 2011 2:00 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Апр 13, 2007 8:12 pm
Мнения: 1483
за друго незнам но за еднос и прав фигорите през ношта са уникални

_________________
I v rotor i v Cb vse mi e dobre ....... CB TEAM


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: Най-якото преживяване ?!
МнениеПубликувано на: Сря Яну 26, 2011 12:32 am 
Offline

Регистриран на: Чет Май 27, 2004 2:53 pm
Мнения: 459
Име: uon venos
Владич,
тази история за Другарят Пачомирев и жиците е Легендарна.
Пиши де, Пиши още истории! Много обичам да ги чета. Едно време съм ги и слушала със захлас .. отдавна беше обаче :?


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: Най-якото преживяване ?!
МнениеПубликувано на: Сря Яну 26, 2011 10:27 am 
Offline

Регистриран на: Вто Мар 09, 2004 10:18 am
Мнения: 1283
Местоположение: село Величково
Име: Владимир Чорбаджийски
Преди няколко години, тъкмо бяха вдигнали цената за качването с лифта на 4 лева отидохме да летим там. Видя ни се висока тази цена и решихме, че няма да се качваме с лифта, а ще летим на Беклемето... :wink: Летяхме там. Мисля че по два полета направихме. Нормално, нищо особено и си тръгнахме. Когато се прибирахме беше към 16 часа и решихме да минем пак през кацалката до лифта, за да видим, какво става. Бяха изскочили три черни облака над равнината. Един идваше от изток, един от към Средна гора и един се надуваше някъде към Кърнаре. На старта още беше слънчево.
От лифта обявиха, че ще свалят някакви работници от горе, и който от нас иска ще го качат на промоция за 2 лева. Ние бяхме 8 човека с две коли всичките парапланеристи, обаче се навихме за полет само "най-умните", аз, Илийката Танчев и Митко-архитекта... :) Останалите казаха, че нещо не им харесва времето и въпреки промоцията няма да се качат и да летят...
Качихме се за по 2 лева, разпънахме и излетяхме. Черните кули продължаваха да се надуват и да нарастват. Илийката без да се мотае хвана курс към равнината. Архитекта и той излезе напред по ръбовете, а само аз се мотаех, около старта. Имаше много хубави, широки и мазни термики до +3, +4 м/сек. Набирах се и се кефех, а чернилките се надуваха и започваха да затварят и малкото останало чисто небе....
Набрах се до 2500 м нмв и видях, че почти започвам да драскам облаците. Нещо цветът им ми се стори прекалено тъмен и реших и аз да се махна от старта, и да изляза в равнината над кацалката. Пуснах на прав полет към равнината и бавно започнах да губя височина. Слязох на, около 2200 м нмв. Трите монстъра над мен вече почти се събраха в един. Доста притъмня. Както си летях на прав полет и губех височина изведнъж вариото ми се обади, запищя, и аз започнах да се качвам с +1 нагоре... Разбрах че черното над мен започва да работи... Видях че Танчев направи големи уши и започна да слиза, но той и без друго беше поне 500 м под мен и по-навътре в равнината. :roll: Архитекта беше някъде след Сопот в равнината, като и той беше малко по-ниско от мен. Ще трябва да слизам - викам си....Направих големи уши и продължих с правият полет към Сопот. Загубих, около 100-150 м височина, и като си летях на прав полет и големи уши вариото ми, пак запищя, и пак започнах да се качвам нагоре. :roll: Брех, мамицата му.... :roll: Пуснах големите уши и реших че ще правя Б-срив. През това време пак се качих на 2300 м нмв вече с +2,+3 нагоре. Направих Б-срив и започнах да пропадам с –1, –2 надолу, но крилото нещо стана много нестабилно и започна да се мята насам, натам с усилваща се амплитуда. Разбрах че ще се смачка и ще ме хвърли в суплес, и отпуснах Б-срива. За нула време пак се качих на 2300, че и по-нагоре, като загубих всичката денивелация, която бях спечелил с Б-срива... :shock:
Вече започнах да се притеснявам... Започнах да правя стръмна спирала... Загубих 100-200 м височина, но спиралата ускоряваше и затягаше, и се налагаше да отпускам, а тогава пък крилото излизаше от нея, и докато се натутам, за да го насвиря пак в спирала, бързо набирах отново височината, която губех... Просто не може да сляза под 2200 м нмв. Вече ме теглеше по-силно нагоре до +5 и вдигането нарастваше. Взе да ме лови вече сериозно шубе... Чернилката ме теглеше право нагоре, като 100-150 метра над мен се протягаха черни мустаци и хоботи от облака, като пръсти, които се опитват да ме хванат....Вятъра не беше силен, 3-4 м/сек от изток...
Взе да ме обзема лека паника... :shock: Земята долу беше много примамлива, но безкрайно далече от мен... Замислих се за резервният парашут, но бързо стигнах до извода, че това не е добър вариант. И без параплана с парашута чернилката, може би пак щеше ме тегли нагоре, а вече ставах и абсолютно неуправляем... Виках си - спокойно Владо... Мисли, а не се паникьосвай... Обърнах гръб на вятъра и се понесох към Анево и Кърнаре. Направих много големи уши на крилото си и след това изтеглих спиида до края.... И започнах бавно да губя височина с -1, -1,5 м/сек... Уфффф, мамицата му!!!
След известно време слязох под 1900 м нмв и започнах да губя по-бързо височина. Когато слязох под 1000 м, вече пуснах спиида и продължих да губя височина само на големи уши.
Кацнах без проблеми в една нива с лавандула, някъде след Анево и преди Кърнаре. Небето над мен беше черно като катран... Обадих се да дойдат да ме приберат. Агитката долу се беше доста притеснила и уплашила, като гледала, какво става в небето. Илийката беше кацнал без проблеми на кацалката доста преди мен. Архитекта имал някакви проблеми, но кацнал успешно някъде при Войнягово. А аз се бях борил 45 минути, за да сляза и да кацна след, като тръгнах в прав полет към кацалката....
И всичкото това нещо, само, за да спестя 2 лева..... :roll: :roll:

_________________
Летеше с Element Air ... Жълто червен.
Правилните решения и действия идват от опита, който се получава от грешни решения и действия!


Върнете се в началото
  Профил    +1 / -0 
 
 Заглавие: Re: Най-якото преживяване ?!
МнениеПубликувано на: Сря Яну 26, 2011 1:09 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Ное 08, 2006 12:19 am
Мнения: 926
Местоположение: Над Шумен
Име: Хари Ламбев
Незабравими 2 лева. Поучителен разказ.

_________________
Gradient AVAX RSF 24, AXIS Mercury и тандем INDEPENDENCE
SKYPE - harypara / 0896 898 464
Ако съдбата ти обърне гръб, само я изчакай да се наведе и ....!
http://letenebulgaria.alle.bg/


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: Най-якото преживяване ?!
МнениеПубликувано на: Сря Яну 26, 2011 1:32 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Авг 31, 2005 8:40 am
Мнения: 1980
Име: Даниел Димов
абе Владо, нещо хубаво няма ли да разкажеш?!?!


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: Най-якото преживяване ?!
МнениеПубликувано на: Сря Яну 26, 2011 1:55 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Мар 09, 2004 10:18 am
Мнения: 1283
Местоположение: село Величково
Име: Владимир Чорбаджийски
Ами, какво да ти кажа Даниеле. Имал съм много полети, след изгрева, към залеза, през облаците и т.н. и летене над дърветата, като "тигър и дракон", но в тях, при мен специално, липсва голямото вълнение и адреналина... :) За мен, това са си напълно нормални полети. Не че такива полети не ми харесват... Напротив. Но те не могат по никакъв начин да попаднат в класацията за "Най-якото преживяване". :wink: Освен това не са запомнящи се и поучителни. :)

_________________
Летеше с Element Air ... Жълто червен.
Правилните решения и действия идват от опита, който се получава от грешни решения и действия!


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: Най-якото преживяване ?!
МнениеПубликувано на: Сря Яну 26, 2011 2:18 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Ное 08, 2006 12:19 am
Мнения: 926
Местоположение: Над Шумен
Име: Хари Ламбев
Ето нещо и от мен. Преди две години. Хубава прогноза. Мадара ни чака. Мятъме се по колите и сме на долния старт. Както в повечето случаи съм първия в сбруята и дърпам. Почва се с малко съмнение дали ще се извадя, но лека-полека набирам нагоре. Преди да излетя разбрах, че на горния старт имало хора които се приготвяли за излитане. Бях се закачил на склона и пълзях нагоре с намерение да мина пред старта и видя кой е там. В момента в които се изравних със старта почна яко вдигане. Веднага тръгнах да излизам напред с намерение да завъртя, ама пусто му бавно крило (още не бях взел авакса) само нагоре и назад. Напъвам спида ама не. Бута та бута и няма край. Не мога да се намърдам в термиката и толкоз. Накрая ме пося в нивата зад старта. Грабвам крилото на роза и ходом при останалите. Там като видели, че е силно не бързат да вадят. Постоях, ама сърце не трае. Усетих слабо затишие и аиде пак в купона. Вдигам крилото и хоп, на 5-6 метра над главите на другите. Не ще и не ще да пробие. Ама този път затишието продължи една идея повече и вече въртях в термиката гледайки в кой облак иска да ме посее. Широка, мазна чак лигите ти да изтекат. Викам си "днес е денят" дето ще се ходи до морето. Бъркам джоба да набера жената да хваща посока към палжовете. Бъркам, бъркам ама няма. Дойде ми наум сентенцията "Га не върви, не върви" и напънах спида да се връщам. От яд бях посинял. Кацнах и разбрах, че са го намерили и всичко е ОК. Този ден ми дадоха индиянското име "Удавилия се горе". От тогава и сентенцията "Бързай бавно" гледам да я спазвам, ама май само от време на време.

_________________
Gradient AVAX RSF 24, AXIS Mercury и тандем INDEPENDENCE
SKYPE - harypara / 0896 898 464
Ако съдбата ти обърне гръб, само я изчакай да се наведе и ....!
http://letenebulgaria.alle.bg/


Върнете се в началото
  Профил    +1 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 20 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов