Днес 17.04 (събота), бяхме на Ново село. Аз първи се изтипосах на баира, още в 9.30 часа с Ozon Oktane. Небето беше плътно покрито с облаци ,а вятъра запад 2-3 м/сек. Направих два полета по десетина минути, тоест умряли и започнах да се ослушвам. Към 12 часа облаците се разкъсаха и вятъра обърна от изток. Преместих се на другият старт. Дойдоха и другите от агитката , а вятъра засили до 5-6 м/сек, и като започна едно реене. Янек с моя стария Paratech P60 се изхитри и изкара цял час на 100 метра над старта. И останалите направихме, кой 30 кой 40 мин на полет. Много беше готино. Приключих деня с 5 полета.
Дано и утре да е така!

Dnes 17.04 na Sliven bese dobre, za razlika ot 16. 04 !!! Izletiahme/DANDI i MILEN/ ot izto4nia start na KARANDILA do ezeroto v lek rotor, viatara bese ot south 5 m/s. usloviata biaha hubavi stignahme lesno do 350 m. nad starta, no otivahme navatre v planinata i zatova pusnahme napred. Termikite stigaha do 5,6m/s. Bese sredno turbulentno, letiahme okolo 90 min. Bez problemi mojese da se leti oste dosta vreme.V na4aloto /14 4asa/ imase razkasana obla4nost, okolo 15.30 nebeto se iz4isti.

Петък (16.04.04) летях на Шумен. Към 1 часа беше термично, но нямаше никакъв вятър и след 20 минути се удавих. Към 2 часа изведнъж усили - ЮИ 5-6 м/сек, разкъсана облачност, доста турболентни условия. Предимно балони, по-рядко термики (тесни и силни). Максимално се извадих на 998 м.н.в. Вятърът във височина беше Ю - 26 км/час. Кацнах на старта, но засили много и втори път не можах да излетя. Преместихме се на Кабиюк. Там беше екстра за реене.

Събота (17.04.04) бяхме на Шумен. До късно вечерта духаше умерен вятър от Ю/ЮИ до чист И (8-12 м/сек) и не ставаше. Към 7 часа с Цецо го пробвахме на южния старт. Вятърът отслабна значитлено и половин час ставаше за реене, но изведнъж стана много турболентно (почти 8 часа беше) и се наложи да кацна.

Петък 16.04
Задача: Старт Сопот, водоема до В Левски, Поляната до лифта, Калоферския манастир, Поляната до манастира.
от 73 пилота, 13 изпълниха задачата.
Метеоусловия: беше синьо, но студения въздух на старта подсказваше за силен градиент. Термиките бяха тесни и силни (до 5-6 м/с) - в сравнение с прегретите летни дни не бяха само турбулентни балони които не можеш да завъртиш, ами такива че за норматив набираш 3-400 м като катапулт с бясно въртене в тясната сърцевина. В горния си етап се усещаше северен вятър който се изсипваше към полето. Имаше умерен местен ЮИ вятър до Сушица и ЮЗ след нея т.е. нормални ветрове. Следобеда качванията намаляха, а ЮИ вятър се усили.

Събота 17.04
Въпреки прогнозите за лошо време през високите облаци прозираше слънце и поставихме задача Сопот, Беклемето, В. Левски Сопот.
Термиките бяха около отново силни с максимуми до 6 м/с. Набиранията както вчера - до около 1800. По късно позасенчи повече и само няколко пилота направиха В Левски и наобратно се удавиха.

Неделя 18.04
До 4 часа в Шумен духаше умерен И/ЮИ вятър около 8 м/сек на пулсове до 11. Висока слоеста облачност, като след 3 часа се появиха и единични по-ниско стоящи кумулуси. За летене ставаше от 4 до 5.30 часа, след което заваля. Термики - слаби и сравнително широки. Към 7 часа спря да вали и обърна Ю/ЮИ.

Днес (вторник) реших да отида на Морската градина да похвръкна малко. Преди да тръгна погледнах в Нета и видях, че вятърът е източен 5-6 м/с с влажност на въздуха 67%. Казах си "идеално е времето". Пристигнах на старта към 15:15. Само, че вятърът се беше усилил до 12-13 м/с. Стоях около 30 мин., помръзнах и реших да дойда по-късно като отслабне вятърът.
Към 18:30 отидох отново на старта. Там вече ме чакаше Митко. Вятърът (фронтови от изток) беше станал идеален (5-6 м/с). В морето имаше "зайчета", а над склона вече се рееха "гаргите" (гларусите) на около 60-70 м. височина. Сложих си новите карабинери, разпънах крилото и излетях към 19:15. Започнах да се рея на склона и като почна да ме вдига "мазно"... . След малко вече бях на равнището на х-л "България" (60 м.). Но забелязах, че има градиент на вятъра и се налагаше на моменти да използвам спид-а, за да не ме вкара навътре в Морската градина. По-късно вятърът поотслабна и след двайсетина минути летене се излегнах удобно в сбруята, пуснах управленията, кръстосах си ръцете и започнах да си "почивам" . В това невероятно спокойно време, летейки на "крамбинг" и завивайки само с "тяло" отидох на няколко пъти до Бункера на плажа, след което на 2 пъти успях да стигна почти до пристанището . Около мене кръжаха стотици гларуси, а аз се любувах на раззеленялата се и разцъфнала Морска градина . След час полет вече беше почнало да се смрачава и реших да кацам. Скатахме с Митака крилото и доволни и огладнели се запътихме да се прибираме и да гледаме мача от Шампионската лига .

вчера изглеждаше яко, но още бях уморен от състезанието и си спестих разходката до Войнягово. Днес обаче отидох и въпреки засенчванията полятяхме добре. термиките имаха средни качвания 3-4 м/с с максимуми до 7 м/с и в сравнение с предните дни на Сопот бяха мазни и спокойни.
Набрах се до 2100 - базата, но беше много студено и не ми се пускаше на прелет. Пробвах да летя срещу вятъра, но бях бавен... направих една яка спирала и отидох да кацна на топлото долу.
Попитах Ицо защо той поне не пусна на прелет и той каза "ако имах поне 5 лева в джоба бих пуснал

23.04 Деня на кибика
сутринта видях с бинокъла чорапите на старта да показват СЗ и въпреки ЮИ вятър долу реших че мястото ще е Войнягово. На всичкото отгоре исках да видя как ще работи по-рано, някой рекорден ден да го имам предвид. На старта - пек и 2-4 м Ю вятър. Постоянен и не спира. Кумулусите ти карат лигите да текат... След като поплевихме старта се появи едно полузатишие и разпънах, опитах да излетя на прав старта, отскочих и бум - долу се спънах в една купчина клони, а крилото се метна на едно полудърво, полухраст. Сгънах, почистихме отдолу още малко клони и пак зачакахме. Другите ме псуват ама аз им казах - ако искате тръгвайте - аз оставам и ще излетя. По едно време Ю пак утихна, пак опит, но крилото колапсира и пак под старта в храстите. Напрежението расте. Ината ми също. Дъни ЮЗ, а отсреща в нивата гредам как един пушек от З се сменя на слабоумерен С. Пак часове чакане, чакам разпънал, по едно време утихна и дори пусне лееко челце. Газ, излетях и започнах да тъна като круша - ясно - излетял съм в ротора. Пуснах по вятъра и в подножието на баира като набарах една р около 4 м/с средно с максимуми 7-8 м/с и маазна. Имах чувството че беше с размери на стадион, но от хорска срама въртях за да си мисля че съм в джаза
Базата бе на 3 бона, но след толкова кибичене продължих да се видя с онзи горе дето видя моето старание, смили се и ми пусна гювеч. На 3600 космите под устната ми ме скубеха и усетих че и те са се обледенили. Предния ден говорехме с Ицо за летене на Сопот в падащ С вятър. Викам си - по вятъра всеки може, ама дай да пробвам напред. Над Войнягово излязох от облака и видях ено от чудесата на света - дълбоко синьо с хармонично развити кумулуси (дано станат снимките). Пуснах на СЗ. Едва пълзях срещу вятъра и тънех като пирон в кисело мляко. Над с. Войнягово хванах друга до 2100. После имаше леки СЗ-ЮИ улички с вдигания, но аз продължавах към Сопот. Към с. Дъбене хванах друга термика до 1600 и реших че ми стига за Сопот и пуснах смело със спиида напред. Да ама не. Под Сопот, С вятър се усили - гравитацията също. Така почти вертикално се спуснах и кацнах в нивите под Сопот. Извода от експеримента бе - поради сравнително облите форми на Стара Планина, от поветрената и страна няма съществена турбуленция и ротор, а предимно приземяващ падащ вятър.



24.04
отидохме късно на Сопот и поради липсата на хора за лифта поехме към Беклемето въпреки опасенията за С вятър. На старта духаше лек СЗ, облаците няха красиво развити, базата от север бе под билото, а над и южно от планината имаше разнообразни бази. Издебнах едно затишие и излетях. С вятър леко ме изплю, но в предната част на планината хванах добра термика (1-2 м/с с 4-5 м/с максимуми) с която се извадих. Пуснах на изток като тук таме набирах, но най вече карах по правата и качвах. Като прелетях старта на Сопот видях че чорапите показват добър ЮИ вятър. По нататък се пъхах в облаците, пресичах ги, надлитах ги ... - беше доста красиво и щракнах няколко снимки. Към края на Равнец имаше умерен ЮИ и реших да летя към Баня, като за целта се наврях в един облак за да набера допълнително височина. Вътре беше весело - 7-8 м/с, много мокро и изведнъж обледени - по вървите имах висулки от замръзнала вода. Към 2600 реших че ми стига и пуснах на Ю. Като излязох от облака се разкри прекрасна гледка: животното зад мене се бе уголемило и продължаваше да тъмнее и едрее. Интересно бе че летейки на Ю имах участък с минимално пропадане (0-0.5 м/с) и добър попътен вятър. След като пресекох пътя София-Бургас започнах да тъна повече и да усещам насрещен вятър. Над могилата на Баня насрещния вятър се увеличи, но попаднах на добро качване с което се набрах до 1800 м. Отзах сянката едрееше и пуснах срещу вятъра като продължих да вдигам в облака по правата. После излезох от него и продължих да натискам спиида към Баня. Звяра зад мене гръмна и цялата картина ми се избистри - машината за лошо време смучеше лакомо всичко топло и влажно от Ю все по-силно. Ю от Сопот видях друго животно, което вече се изсипваше. Мислех да мина между двете и да си кацна в Сопот, но пролуката ми се видя тясна и криминална. После Цебето зад мене се върна леко назад (на З) и се съедини с това дето идеше от З през долината. Отгоре наковалнята бързо засенчваше на Ю и засилващото се засмукване и вятър ме отказаха от идеята за заобикаляне или избягване от животните. Помотах се още малко и кацнах на стадиона в Баня (естествено с големи уши и спиид система). 5 мин след като кацнах дойде и шквала на Цебето, и макар и не толкова силен наду СЗ вятър. Сгънах крилото и полежах на тревата наслаждавайки се на величественото шоу. Дори съжалих хората дето си купуват огромни скъпи телевизори на които гледат някакви симулации на живот

Въпреки прогнозите за лошо време, над планината се кълбеха големи конгестуси и не издържах да ги гледам - още повече че бях свободен.
Бях изпуснал въртенето на лифта и реших да се разходя до водната кула на Карлово - тъкмо още да и засека GPS координатите. Качих се догоре за около 40-50 минути (по пътя видях един по-ниса площадка от която ваденето би било възможно при по-нестабилни условия) и се огледах - въпреки хубавите облаци над планината деня изглеждаше мрачен и запушен - слънцето едва се процеждаше от общата мътилка в атмосферата.
Старта на водната кула е добър защото се намира над една мощна дежурна термика. Изчаках поредното поривче и излетях. Над водоема почнах да се набирам - първо леко и бавно, после все по сигурно. На около 1200 м нмв термиките почнаха да стават изненадващо турбулентни за този запушен ден и да се губят. Реших че няма смисъл да летя по някаква голяма задача и рекох да отида до х. Равнец която също да засека като точка с GPS-a. Пуснах на И срещу вятъра и под хижата правих няколко опита докато се набера по-високо от горския пояс. Накрая успях и кацнах до хижата. Времето запушваше все повече и побързах да излетя, че не ми се ходеше пеш. Без проблеми стигнах Сопот, като по пътя набирах по-малко на дежурните термики.