Leonardo | ФОТО
Дата и час: Пет Мар 29, 2024 1:22 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 9 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Рила и Пирин
МнениеПубликувано на: Пет Авг 26, 2011 7:28 am 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Снимки: gallery/thumbnails.php?album=160
Историята малко по-късно.

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +3 / -0 
 
 Заглавие: Re: Рила и Пирин
МнениеПубликувано на: Пет Авг 26, 2011 8:24 am 
Offline

Регистриран на: Вто Юли 11, 2006 2:10 pm
Мнения: 497
Местоположение: Varna
Невероятно красиво. Много добра фото сесия.
Благодарим за споделянето Ники.

_________________
Ozone Mantra M6
Element Air4+


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: Рила и Пирин
МнениеПубликувано на: Пет Авг 26, 2011 6:38 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
След интензивна работа и стрес покрай ученици и състезания, накрая намерих време за лятна ваканция. Години наред завиждам на хората дето с лекота изпадат в безвремие и могат непринудено да лежат по цял ден на плажа или часове наред бозаят бира на поляната. Колкото и да се мъчих и насилвах, не успявах да съм като тях. Явно природата и същността ми се хранят с движение. Неуморно с бавно темпо съм влязъл в обороти и си карам по пътя..

Когато ме питат как съм почнал да летя казвам че всичко е почнало откакто баща ми и дядо ми са ме завели по планините в които водеха групи. Покрай тях всеки път щом качвах нов връх, пред мен се отваряше нова панорама, която ми казваше "Ела". Така 15 години слушах зова на простора и когато научих за парапланеризма, разбрах че пътя има продължение. Разбрах, че освен гъдела да си на ръба на върха, има друга вселена. И няма край на шир и длъж.

От години мечтая да летя в Рила и Пирин. Първия си полет с първото си крило (Nova/Sphynx) го направих от Тевното езеро. По късно литнах и от Мусала, кацайки върху замръзналото Ледено езеро. После имаше хубави полети от Калин, Седемте Езера с паневритмията на дъновистите, кабул, Белмекен.. Преди десетина години в труден момент от живота си направих и първото си летене с бивакуване: Калин-Мальовица-Калин.

Възприемам много от планинските си полети като нещо свещенно. Чувствам нужда да благодаря на някого, че бях допуснат в храма. Мисля че всеки един от тези полети струва много повече от живота ми. Затова живея много животи и се имам за богат. Не се чувствам гузно, че искам още и още. Защото не трупам. Споделям. Нека да тече.
...
От години Рила привлича много пилоти, но повечето от тях са от новите поколения. Малко са пионерите, които са готови да ходят пеш и да понасят неволите. Всеки иска да стигне бързо високо. Затова са малко хубавите полети направени от север. там където са лифтовете и пътищата.
От опита си от Стара Планина разбрах, че може да има огромна разлика в условията от север и юг. Затова от години замислях да изследвам южните склонове на Рила. И накрая от раз пожънах успех.

Тръгнахме с брат ми и децата с идеята да си починем за 3-4 дена на планина и между другото да проуча района за летене. Или по-скоро тръгнахме да проуча южна Рила за летене и между другото да се разходим с децата на планина. Сипахме 200 лева гориво на бойния ни Land Rover и в понеделник вечерта се качихме до язовир Белмекен. Разпънахме палатка. Запалихме огън. Хапнахме туй онуй и заспахме блаженни.
На другата сутрин в подножието на върха се разделихме. Аз продължих нагоре, а другите щяха да ме подсигуряват по пътя от Белмекен към Трещеник, Грънчар и Семково. Пътя е проходим и за прежалена лека кола и се поддържа от "Язовири и каскади".
На върха беше слаб СИ, а над язовира си духаше характерния умерен североизток. Помислих си да излетя в ротора, защото ЮИ склон на върха бе силно напечен, но си спомних как често на Беклемето е слаб север горе и силен долу. Та излетях на север, заобиколих върха от запад и се пуснах надолу по вятъра. Към съседните склонове на запад хващах разни балони, но си личеше че цялата зона е измита от СИ вятър и успях да застигна брат ми с колата до която кацнах.
Продължихме заедно напред често изкушавани от малинаците покрай пътя. Щом излязохме от горите, веднага бях привлечен от стръмен гол склон водещ към рая.
Преди Гъшеница, под Марина Вапа и Ортачал тръгнах нагоре по рида Врановище. Става и за offroad, ама има здраво стъргане в клековете отстрани. Набрах около 300 метра над пътя и излетях в хубавия склонов вятър. Лесно набарах асансьора и се изстрелях нагоре към тлъстия пухкав облак. Пуснах към казана между Иречек, Мусала, Маришки чал и Манчо и там бях благословен с 3400 метра височина. За разлика от тесните, шутливи и гърчави сопотски термики, рилските им вариации бяха по-широки и мощни с характерно навлизане в изразената сърцевина. Спомням си че в Алпите бяха подобни и там също имаше нужда да се изчака малко в първоначалното вдигане, докато се навлезе в сърцевината.
Рила ми бе в краката и всичко изглеждаше възможно. Реших да следвам билото към хижа Грънчар и Суха Вапа, където получих втора зарядка с височина. Много се изкушавах да хвана Средна Рила с Маринковица и Водния чал и същевременно интуицията ми подсказваше да държа южното било над Семково. Губенето на време за решение над долината на Искъра се оказа неудачно и когато накрая реших да гоня южното било се оказа, че то е недостижимо поради насрещния ЮИ вятър. Кацнах на платото "Горни Куки" до Лопатишки връх и си спомних приказката "когато екипажа се кара, кораба седи на едно място". Не случайно корабите и самолетите имат само един капитан.
leonardo/flight/2394

Помислих си да излетя от рида Курджилък, но се отказах защото бе късно за голям полет и силния ЮИ бе осезаем за този сложен терен. Намерих обхват на телефона и се разбрах с брат ми да се срещнем на премката между хижа Грънчар и язовир Искър. Бях в сърцето на Великата Рилска пустиня и не ми се ходеше наникъде. Обади ми се кмета на Сопот с предложение да съм ставал общински съветник, на изборите през октомври. Добре че връзката се разпадна, че и така щеше да ми е трудно да му обясня къде съм и какво обичам да правя. Бях сам сред великата Рилска пустиня и нищо друго нямаше значение.

Е все пак трябваше да ида при другите. Нали любовта ме държи сред човеците. А за разлика от пустинята, тя е градина. Иска си грижи, плевене, поливане.
Вечерта хапнахме и заспахме топлейки заедно палатката.

На другия ден децата почнаха да се бунтуват за моето внимание. Залъгах ги с един тандемен полет. Между другото старта който намерих заработи все по-добре въпреки че бе едва 100 метра над превала "Джанка". Когато дойде време за моя полет, вече беше лесно да се изкатеря по ЮИ склон на Овчарец с комбинация от реене и термика. Опитах се да отида на склона на Песоклива Вапа, но насрещния вятър не ме пусна. Важното е че ми пусна хубавата термика на склона, с която набрах достатъчно височина да прескоча до върха Суха Вапа над Грънчар. Сухата вапа излезе ялова, защото въпреки хубавата фуния и напечен сипей не пусна гювеч. Изоставих го навреме и отидох на скалистия гребен СИ от връх Ковач. Там трябваше търпеливо да рея, докато чакам термика. Беше леко нервно, защото понякога затъвах под отвесните скалите, а отдолу терена бе труден за кацане. По едно време ми писна и реших да рискувам като отидох по средата на североизточния склон на връх Ковач. Успях да хвана разни термики, като в няколко пъти трябваше рязко да сменям посоката на въртене да не ги изтърва. Щом стигнах хребета и върха стана лесно. Набрах се до към 3000 м и пуснах към Средния връх над Семково. Пред връх Канарата набрах прилична височина и отново се зачудих дали да не пусна към Средна Рила, Рибни Езера и Теодосиеви караули. Все пак си мечтаех да се свържа с Пирин и затова пуснах към хижа Македония. Там върховете ставаха по-заоблени, а склоновете по-тревисти. Направо мечта за летене. От хижа Македония пуснах към Предела, но синьото небе над Пирин ме замисли в сравнение със сочните кумулуси над Рила. Преди връх Скачковец за първи път в Рила набарах конвергенция. Вместо да карам сляпо към Капатник завих на северозапад за да набера допълнително височина. Докато се усетя и влязох в централната лаборатория за облаци. Набрах допълнително около 300 метра височина и от 3800 пуснах за дълго планиране към Пирин над прословутия Предел с легендарния му вятър. Бях се прицелил във връх Пирин, но осъзнах че източния вятър няма да ме пусне до него. Също реших да мина по западната част на планината, която трябваше сега да е по-напечена от слънцето.
От връх Стоименната скала хванах турбулентна термика, която се издигаше в ротора на връх Пирин. После всичко работеше като по учебник - скок подскок от рид на рид. Само неприятната турбуленция оставаше особено в горната част на термиките. Все пак нормално е щом съм в завета на острото Пиринско било. Можеше да гоня планината Славянка, но все пак бяхме тръгнали на почивка с брат ми и децата, та реших да кацна до някоя туристическа забележителност. Мелник ми се стори подходящ и след обилна фотосесия кацнах на един рид до града.
leonardo/flight/2395

Селцата около Мелник са доста интересни и самобитно. Поскитахме наоколо и на един връх се установихме за спане. Залез слънце. Дълъг ден. Бира и пастърма за мезе. Можело значи.

На другия ден сутринта казаха по радиото, че се очакват около 40 градусови температури в ЮЗ България. Та закусихме и тръгнахме към планините за още един полет. Хванахме пътя за Гоце Делчев, но на прохода Попови ливади пропуснахме отбивката за Ореляк и решихме да летим около Вихрен, а децата да видят символа на България - 1300 годишната Байкушева мура. После почти се добрахме до задръстения с автомобили път и паркинг на хижа Вихрен. От там хванах пътеката за хижа Яворов и си избрах старт на тревистия южен склон на връх Вихрен. Докато катерех склона през цялото време ми духаше значителен вятър отдолу, та си мислех че склона на върха работи много добре. Дори се притесних защото имаше пориви от нула до 10 м/с, което за този почти отвесен склон означава че направо мога да излетя в 10 м/с термика. Да ама не. След като излетях се оказа че този склонов вятър е фалшив и не вдига, а като се отдалечих малко от склона разбрах че всъщност има един силен долинен вятър между Вихрен и Тодорка. На паркинга над Бъндерица, брат ми казваше по радиото че вятърът бил 4-5 м/с чело и гръб - явно дърветата го турбулизираха и трябваше да внимавам. Единствения вариант бе да търся кацане в по-ламинарния поток около хижа Вихрен, но на склона над нея имаше известно заприщване на долинния вятър и след 2-3 опита успях да набера достатъчно височина за излизане напред. Бавно но славно изпълзях покрай склона на Вихрен и вече пред него стана лесно и забавно. Имаше много силни и обширни качвания. Почти по правата без въртене набрах 3700. Пак се почувствах безсмъртен. Термиките нависоко бяха много по-спокойно отколкото лашканията докато излизах от долината. Поблазних се да пресека планината, но пътя за Сопот е наобратно, така че трябваше да седя от страната на Разложкото поле. Реших да опитам към Добринище, но там бях изненадан от силния насрещен И вятър, който за норматив стопи космическата ми височина. Може би по-правилно щеше да бъде да пусна към Предела и после да търся нещо по западните склонове на Рила.
leonardo/flight/2396

Все пак съм щастлив, защото видях, летях и снимах едни от най-красивите ни планини. Научих много. Пречистих се. Почвам отначало.

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +21 / -0 
 
 Заглавие: Re: Рила и Пирин
МнениеПубликувано на: Съб Авг 27, 2011 2:19 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Май 27, 2004 2:53 pm
Мнения: 459
Име: uon venos
Еххх Ники!
Точно това от което имаш нужда.
Благодаря за прекрасният разказ, много енергия носи със себе си!


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: Рила и Пирин
МнениеПубликувано на: Нед Авг 28, 2011 10:23 am 
Offline

Регистриран на: Чет Юли 15, 2010 9:10 am
Мнения: 721
Местоположение: Дупница
Име: Петьо Кюркчийски
Браво Ники, Браво Йотов!

_________________
"Там, където има авиация има дух, има българщина!" Ген. Румен Радев - Президент на България

http://www.skyhike-bg.com


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: Рила и Пирин
МнениеПубликувано на: Нед Авг 28, 2011 8:00 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Мар 10, 2004 7:30 pm
Мнения: 283
Местоположение: Ботевград
Име: Иван Ценов
Бях сам сред великата Рилска пустиня и нищо друго нямаше значение.

Това казва всичко.

_________________
Щастие за всички даром и никой да не бъде пренебрегнат. Редрик Шухарт
http://www.redmine.org


Върнете се в началото
  Профил    +1 / -0 
 
 Заглавие: Re: Рила и Пирин
МнениеПубликувано на: Нед Авг 28, 2011 8:16 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Яну 11, 2010 8:54 pm
Мнения: 61
Местоположение: Варна
Име: Пламен Атанасов
Навремето, не чак токова отдавна, като започнах да летя, се вдъхновявах от разказите на пилотите по форумите (главно шуменския) за прелетите които са направили, красотата която са видели, препятствията които са минали, трудните, и величествените моменти. Беше ми много приятно да изживея полетите на другите четейки, докато моите пера растяха. Разказите все още могат да се намерят в архивите им.

За жалост напоследък почти никой нищо не пише. Най-много едно мързеливо качване на трак лог в леонардото, което е лишено от всякаква тръпка, и душевност. Единственото нещо за което бих могъл да се вдъхновя от форумите напоследък, е да си продам екипировката.

Но разкази като този Ники, са много красиви, и аз ти благодаря че отдели времето да го споделиш със нас.


Върнете се в началото
  Профил    +6 / -0 
 
 Заглавие: Re: Рила и Пирин
МнениеПубликувано на: Пон Авг 29, 2011 10:28 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Сеп 27, 2004 5:48 pm
Мнения: 399
Местоположение: Самоков
Бравос и от мен. Ники ти си пионер може би си първия човек направил този полет в Храма от Овчарец до Сандански.Страхотно преживяване си имал и снимките са ти много добри вече ги гледах доста пъти.Преди да почна летенето съм ги обикалял тези райони пеша имаше доста диви кози около Якорудските езера сега видя да има? Невероятно преживяване е да си там това е рая. Ники ти си богат. Бравос още веднъж!

_________________
Nivuk Artik 6 ---- Gin Carrera +


Върнете се в началото
  Профил    +1 / -0 
 
 Заглавие: Re: Рила и Пирин
МнениеПубликувано на: Вто Авг 30, 2011 7:47 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Дек 12, 2005 12:04 pm
Мнения: 478
Местоположение: Sofia
Име: Петър Гаврилов
много хубав разказ, а летене в Рила и Пирин си ми остава стара мечта. С такива разкази отново започвам да си мисля за списание за летене. Предложението за общински съветник ме развесели, но всъщност, може да се окаже, че това е добро начало - кмета е осъзнал каква сила са летателите. А по-вероятно, просто иска да се "отърка" в позитивния имидж на Ники. Както и да е - продължавай все така.

_________________
**********************
low riders team - we are low, but slow :)


Върнете се в началото
  Профил    +4 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 9 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов