Ден втори (продължението). Отварям си очите ( демек събуждам се) , а нещо в стомаха ми ври неспокойно ми е Предварителната прогноза бе за слаб северо-изток искрено се надявах да е така само при слаб вятър бих прескочил планината. Тръгнахме рано към Скайномад да видим каква е хавата .Там тумба чужденци чакат Йотов да ходят на старта да се учат на крос кънтри и най- учтиво ми хвърлиха ключовете на Ровъра да ги закарам до лифта,хората който ме познават знаят как мразя да карам чужди коли и да летя с чужди крила, но нямаше как да откажа. Трябваше да сме при лифта рано в 9.30ч защото щеше да работи само да се качим горе на междинна , нали затова останах да пренощувам в Сопот зада мога на днешния ден пак да литнем.Нагоре се събрахме с Бормата да си сказваме на старта .имахме доста време за убиване в сладки приказки и майтапи. Някой рано се стрелнаха надолу ама бе рано и термиките бяха вяли и всичи отиваха на кацалката втори път нямаше От дума на дума с Бормата си стана време да пробваме условията той бе по- нетърпелив и към 12 .30 се отлепи и право горе ,погледах го на къде ще хване за радост бе в моята посока бързо изчезна от погледа ми и аз реших ,че и моя ред дойде набързо се оправих и замириса на възходящи потоци. Денят бе страхотен без мъчение се набрах над старта ,а долу Ники Йотов сигурно е разправял на гостите ,че съм тоя дето снощи е дошъл от Тетевен и сега му се ще да се прибере.По следите на Бормата тръгнах към билото трябваше да държа високото за да не ме издуха северо изтока и по лека лека се изнизваха под мен х.Дерменка ,Стенето.Летях над пътя на моменти едвам се оправях да се измъкна ама дадох всичко от себе си да се справя,вече виждах Арката на Беклемето и си помислих ,че полета ми бе възможен. Да ама не Явно вятъра се позасили и ме издухваше на юг и качването замря ,че и по- лошо яки низходящи трябваше да се спасявам тръгнах по рида към низкия старт на Беклемето. Имах чуството ,че летя с парашут ,а не с парапланер следвах наклона на рида с голяма скорост надолу . Над старта на Беклемето леко подобрение и после БАМ яка термика ме подпира няма как да я изпусна това бе моят последен шанс имах само 50 метра от земята .Едвам се закрепих в нея бе брутална ,рязка ,яка, Елемента си каза думата мн е стабилен пробвал съм го в по-тежки условия . Имам чуството ,че летя с еденичката ама е по-бързо. Навинтих се ама относа бе такъв ,че забрави за билото мисия невъзможна се оказа ,нямаше начин да се върна там .Спомних си няколкото пъти бях пробвал да мина Беклемето и се се давех тук .Явно това бе тежката част на прелет по билото. Бързо размислиш и решех Ще пускам от Юг към София надявах се , че зад Вежен ще е по- на завет и ще мога да пресеча билото. От Христо Даново до Розино си бе направо оцеляване търсех термична активност по релефа под мен Май повече гледах за кацалки по пътя отколкото да се опитвам да летя. Не щеш ли над Клисура ме изтряска такава термика ,че си мислех дека е дръжката на запасния, Рекох си по- добре в нея отколкото извън нея и така и направих закрепих я вариото замря някъде около 7м/с качване моментното излизаше от скалата . Викам си ще стане вече бях над Вежен 2600м ще опитам да щурмувам,да ама не само като излязох от подръжката в северозападнапосока и там яки низходящи бързо загубих аванса си Още пробиваше ГАДА северняка.Района ми е познат и решавам да не губя повече височина и да кацам някаде на склона Като тръгнах да кацам бях над 2200м докато стигнах „Мястото” доста ме свали ще се каца няма как Вятъра е северен изтичащ надолу трябва срещу склона УЖАС си викам направо ще се размажа ама няма как . Летя срещу склона ама пропадане като на камик забих се в склона нищо не ме боли кацането е успешно. Сбирам крилото набързо и такъв порив ме натисна ,че си викам размина се . Поглеждам вариото преди да го спра 1245м направо онемях бях загубил 1000м за да кацна това бе по малката беда ,голямата е ,че трябва да изкача около 600м денивилация до билото Толкова бе височината м/у Братаница и Болуваня моята цел. Тръгнах нагоре и проклинах всичите кюфтета който бях изял през лятото всеки грам върху мен бе килограм в торбата имах малка бутилка минерална вода и си определих ,че ще пия толкоз , че да ми стигне до билото до там нямаше никаде вода от север е доста по богато на извори там щях да си налея . След 2ч и половина и мн зор се качих горе , а вятъра се засили доста та ме подпираше отгоре. Само мисъл;та ,ч е ще мога да излетя отново на север срещу вятъра ме държеше. На превала вятъра такъв ,че не ми се ще да извадя крилото силен та силен викам си ще слеза малко по- надолу може да намалее ,е така и стана .Разпъвам оправям се и във въздуха ама яко ме подпира подръжка никаква няма да мога да прелетя Ушите това бе репера да мога да се изнижа до Рибарица. Поривче ме свали на земята всичко свърши ,Прибирам нямам сили за още ходене до другия старт на Ушите близо е няма 20 мин. Ама вече е 5 и нещо всичко е умряло и мн рисково отказах се .Х.Бенковски бе на 5 мин време там ще се спи пък утре ще опитам пак надолу мн бях изморен за премеждия. Проверих Глобъла –нама обхват няма кой да ме чуе ,пред хижата хижарката ме изгледа учудено кво правя с тая голяма раница и по това време там,макар ,че ме познава. Уредих спането обадих се ,че съм се приземил и къде съм само Ники Йотов ме знаеше каде съм се запътил имах и сандвич за ядене който бях купил на лифта в Сопот нема се мре до утре ще презаредя и съм крик отново. Що ми требваше да поглеждам другия телефон Виватела пълен обхват ебаси късмета, дрънкам един тел. На приятел знам ,че е мн запален планинар и му се оди та го помолих да дойде да ме вземе с Джипа от хижата намаше как да ми откаже . След 3 ч си бях в къщи и разпусках с две бири и мезе. Равносметка : Първи мой прелет 50+ 33 км летене повече от 4 часа ходене включително качването до старта в Тетевени покоряване на почти 1000м денивилация с крилото на гръб ,а той е титанов. Този прелет сигурно скоро нама да забравя това е сигурно. Специални Благодарности на : Ники Йотов за гостоприемството и съветите. На Найден Найденов-Наката за транспорта На Господ за хубавото време в два септемврийски дни. На Екипа на Element за страхотното крило Water L.
|