Моят глас отива при Велев.

Велев

Николай Велев

Аз за пръв път вдигнах парапланер над главата си, че и се отлепих от земята с него преди няма и половин година. И определено това надали щеше да се случи, ако не беше Ники Велев. Мога много да разказвам за това как всичко започна, но не му е мястото тук.

За това как Ники лети знае цялата летяща общност в България, аз няма какво да добавя. Само ще отбележа, че той е много силен и в това да мотивира някой, на който желание не му липсва, но нещо все го спъва (или по-скоро сам се спъва) да се впусне в летенето. И не на последно място изключително отговорното отношение при такъв ангажимент - сам се ангажира да провери напълно екипировката, която купувам, включително да прескатае запасния и да намери за една вечер същата сбруя, но с размер като за мен. Не се среща често такава отзивчивост.

Така, че с две ръце гласувам за него. Но има и друг човек, който в тази връзка бих искал да номинирам. Екипировката ми беше налице, къде да се уча? Ники беше категоричен - пращам те в Скайномад. Изкарах незабравима седмица в Сопот, във връзка с което искам да номинирам и първия си инструктор - Иво (Ивелин Калушков). Не са много хората на неговите години, които да имат вече опита и и най-вече желанието да обучават другите.

Георги Иванов - Габровеца !
Защото заслужава признание за всичко което прави за парапланеризма !

Аз пък номинирам Емо (тандемо) Кирилов. Окрилен човек. Ще му споделиш някоя своя стара, малко откачена мечта, той ще примижи малко, ще те погледне отстрани и отдолу, ще се усмихне и ще каже - Ми хайде!

Дори само зарад "Въздухарията" - Шапки долу!

Николай Велев - КУЧЕТО!

Аз съм за "кучето" и никакъв Николай Велев освен ако не става дума за един и същи Човек!

аз също съм за адаша

Без никакво съмнение - Ники Велев(КУЧЕТО). Още преди 10 години Мицо, лека му пръст казваше, че от него трябва да се учим как се лети.

Спете спокойно "рекорди на България" Велев живее далече от Шумен....

Тази награда доколкото разбирам е за постижения,принос и вдъхновение през изминалата година.Не забравяйте че не избираме най-добър пилот.Аз лично бих се съгласил с Димитър Илиев за номинацията на Емо Тандемо.А за най-много летене бих подкрепил Доктора(Шуменския)-справка леонардо.Тъй че номинирам Доктора затуй че първи излиташе и последен кацаше, и направи най-много дълги прелети.

Всеки от дотук номинираните наистина е окрилен по някакъв начин. Прави ми впечатление обаче че често се споменава името на Мицо. Лично аз за Мицо само съм слушал и не съм имал честта да го познавам, но ако съдя по историите на хората той също е бил "окрилен". Такъв беше и чичо Петко който познавах макар и бегло. Такива са били и много други хора които за съжаление поради една или друга причина не са сред нас. В този ред на мисли искам да попитам-възможна ли е номинацията на някои от тези хора, за техните приноси към парапланеризма. Макар и да не са вече сред нас, те също са били и ще останат окрилени!

AНИ от АВА спорт.

Съгласен съм със zort, че наградата трябва да е насочена повече към вдъхновяващи събития през година, а не толкова към цялостен принос, в памет на някой и така нататък. Мисля, че дейните Мицо и Петко щяха да кажат същото.

Тъй като вдъхновяващите събития през годината зависят много от времето, то мисля че ще има години, когато няма да се случва нещо особено интересно и тогава може да се насърчаваме за цялостен принос и други подобни критерии. Нека насърчаваме това което се случва сега. Другото е история.
...
Благодаря за номинирането ми, но позволете ми да не участвам и този път. Не е редно този, който организира конкурс да участва в него. За в бъдеще ще потърсим друг организатор. Има идея Окрилен да бъде правен съвместно с БНАК или комисията по парапланеризъм, но това вие го решавате.

Те всички, които гласуват са пилоти, предполагам имат и лицензи така че са в структората на БНАК. Ники не бягай от отговорност. Като искат хората нека гласуват за теб.