Първите дни на Октомври ме изненадаха с неочаквано добро време за прелети. Прогнозите за Шумен за СИ вятър през последните 3 дни се потвърдиха. Сондажите не бяха лоши \като за Октомври\ и насърчиха усилията ми да се измъкна от работа по-раничко и да се пробвам.

Вторник-а беше синьо, слаб СИ, слабо термично и на моменти доста турбулентно. След 2 удавяния успях да се извадя до 1250 и пуснах на ЮЗ. Единствените кумулуси се виждаха далеч над Стара планина и една две "пуканки" над Преславска планина. С две термики стигнах до там и ... се удавих по най-баламския начин от 900 м.н.в. Докато чаках да ме вземат установих, че условията рязко се подобриха, цъфнаха много кумулуси, малки, но на често. Беше 2 часа. Явно избързах с началото на прелета. По-късно летяхме цялата тайфа на склон на платото \нищо интересно\.

Сряда-та беше деня Раздухваше поривисто още от 10.30, слаб СИ, в 12.00 имаше оформени дълги над 20 км облачни улици рабположени на 15-20 км една от друга. Вятърът засилваше постепенно, поривите говореха за добра термична активност. По закона на Мърфи този ден не можах да се освободя по-рано от 13.30 и в 14 бях на източния старт. Там всичко беше идейлно с изключение на факта, че термиките бяха много силни и начесто \с пулсове до 12 м\сек и правеха излитането почти невъзможно. Закачих се и почнах да го дебна. Едната облачна улица минаваше точно над старта и ми осигури почти час потене в зимния гащеризон докато чакам да отслабне за повече от минута. Към 3 часа облачната улица над нас се разпадна и отслабна. Излетяхме без да му мислим много \докато чакам пристигнаха Хаджията, Вальо, Весито, Лавочкина, Митака и т.н. да не ги изброявам всичките\. Вятърът беше СИ 22 км\час, яки балони, но термики - 3-ки, доста разпокъсани. Много бързо усили на 28-29 км\час, някой ги издуха назад, имаше и придървявания. Стори ми се безмислено и рисково да въртя някоя от многобройните термики и продължих да се шматкам насам-натам. Много ме доядя, че не успях да дойда към 12 часа. Можеше да се получи хубав прелет.

Четвъртък-а започна с мъгла, която се разсея чак към 10-11 часа. Ранния старт при това положение ми се стори безмислен. Към 1 и нещо бяхме на старта с Хаджията. Слаб СИ, синьо, термично. Към 2 без нещо излетях, лесно крепях над склона от един балон на друг в чакане на "бързия влак". То взе, че дойде "експреса". Средна 5,5 отдавна не бях въртял. Моментните вдигания минаваха 7. Доста турбулентна и тясна, бързо ме изшътка на 1300. Там всичко спря и започнаха шутовете. След 10 минути борба пробих инверсията и продължих нагоре към кумулуса със средна единичка. Стигнах без проблеми до средата на преславска планина, където небрах почти 2000. Там направих първата си грешка. Не пуснах по вятъра към многото кумулуси, а плъзнах на запад към Търговище в синьото. Стигнах града на 1300, но загубих много време по схемата - въртене-отнасяне-плъзгане странично на вятъра-пак въртене. Там направих втората си грешка - продължих на запад, въпреки, че вятърът стана С-СИ. Загубих още ценно време. Към 4 часа се отказах от плъзгането и пуснах точно по вятъра. Минах северно от Омуртаг \за пореден път се убеждавам, че там термичната активност е слаба и мястото трябва да се избягва при прелетен маршрут\ . После продължих много лесно към Антоново, но в 5 часа вече нямаше нищо. Кацнах до главния път на 64 км от старта, ухилен до уши .Все пак Октомври е.
Не знам за вас, но за тази година ми беше най-слабата откъм прелети. Постоянно ме гони мерака да си подобря личния рекорд и все не мога и не мога , колкото и да се напъвах

Петък 07.10.2005

Сондажът за деня беше отличен - много висока база за Октомври /1500-1600/, отличен температурен и ветрови градиент, постоянен И-СИ. Реших да не повтарям грешката от Сряда и се освободих много рано, за да направя един отчаян опит да си подобря личния ХС рекорд. Още преди 10 часа раздуха И 4м/сек, стана доста поривисто и рано - рано "нацвъкаха" кумулуси.
С Хаджията бяхме на старта към 11 и половина - 12 и оглеждахме обстановката. Беше доста силно, с яки пориви, И-СИ, раздиплени кумулуси, силно термично. В 12 излетях, вятър И-СИ 23 км/час. В началото беше балончарник и изчаках доста докато хвана първата термика. Извъртях я до 1200 и пуснах по вятъра, директно през платото. Груба грешка Височината не беше достатъчна и падащия вятър преди Новосел ми разказа играта - 4-5 надолу през цялото време. Стигнах нивите западно от платото на 200 м отгоре, не хванах нищо и кацнах, за да си гриза ноктите от яд, че съм такъв бълък.

Хаджията ме прибра и в 2 без пет бях отново на старта. Небето - просто красота - улуци, улици, улици. Условията се бяха подобрили още и взех решение за втори опит пък каквото сабя покаже.
Излетях веднага и много бързо се извадих на 1500. Понеже беше 2 и половина и си бях изтървал вече шанса за 100 км - реших да проверя теорията си за височината на смъкването на западната страна на платото. По мои разчети от средата му с 1500 би трябвало да прелетя без проблем, така че тръгнах в същата посока. Вятърът във височина стана 26 км/час. На пълен спид пердаших на моменти с 75-80 км/час. Стигнах над Новосел с много прилична височина и затърсих дежурната термика зад скалите. С нея се извадих отново до базата, която тук се вдигна на 1700. С една термика се добрах до най-близката улица и отпраших по правата. До Търговище стиганах почти без да въртя. Загубих малко време да заобиколя синята дупка над града, но успях да додрапам до следващата улица. Тя не крепеше така добре и се налагаше да връткам тук там . 15 км западно от Търговище авантата ми свърши, улиците започнаха да се разпадат, засенчиха маршрута ми и допълнително влошиха положението. Изчаках под един полуразпаднал кумулус, който ме крепеше с някакви нули. Вятърът - Изток 21 км/час ме отнасяше в желанат посока, така че изчаках да видя какво ще стане следващите 15 мунути. Тактиката се оказа печаливша, защото в голямата синя дупка западно от мен се появи първото пухче. Не чаках втора покана и го посетих. После още едно и така до Попово. Там минах под една разпадаща се улица от 3 облака, която учудващо ме вадеше макар и слабо. Беше 4 и 20 и условията умираха. Напред - синьо, тук таме кумулуси - все недостижими. Реших да отложа до последно финалния глайд и врътках под облака до прималяване. Останалото - трябваше да свърши вятърът. Стигнах до с. Водица и си казах " Е Яворе поне си подобри постижението за тази година". Авантата под облака спря, благодирах му и продължих по правата. Сваляше доста -2.5, почти постоянно. Не беше типично за края на деня, обикновенно има мижава поддръжка и смъква с -0.7 - 0.9, явно че все още работеше, но въпроса беше къде Отговорът се оказа един ЮЗ скалист склон близо до главния път за Бяла.. Там се извадих от ниско с нетипична за часа +1.5 . Вариото ми показваше 89 км от старта. Трябваше само да стигна до кумулуса над мен, да задържа 5 минути и да пусна по правата - 100-тачката ми бе в кърпа вързана. Да - ама не Термика та спря на 400 м преди кумулуса, той започна да разпада и аз направих втората си голяма грешка за деня. Вятърът беше И-СИ, а Бяла - СЗ от мен. Вместо да пусна по вятъра и да опитам да направя 100 км - аз плъзнах странично към главния път, щото ме чакаха минимум 8 км пеш. Мързела му с мързел, още ме е яд
Е - не се наложи да вървя, кацнах на главния път на 96 км от старта. Плъзгането стана с 34-36, а по вятъра скоростта ми беше 50-54. Както и да го смятам - прецаках работата , но като изключим тези две грешки денят беше СТРАХОТЕН
Кой да ти предполага, че в началото на Октомври ще падне такова летене.

Браво бе Докторе
май есента ще компесира слаболетателното лято.
Тука също се лети всеки ден ама поради заетост или неуспеваемост не се ходи надалеч

Събота - 08.10.05

С Коста отидохме на Невша. Варненци вече бяха окупирали старта и чакаха да отслабне. Вятър - И, 25-28 км/час, много поривисто, над 70% облачна покривка. Данчо и Калоян бяха излетели към 12 и стигнали до Мадара. Трети излетя Течо и трудно пробиваше, последвахме го Момо и аз. Първи пусна Течо, минути по-късно се набрахме и ние. До Мадара стигнахме без проблеми. Вятърът усили още И - 29 км/час. Към края на магистралата с Момо се закачихме отново, но докато въртях и гледах показанията на вариото си разбрах, че тази ще е последната за деня. Вятърът беше усилил много. Щеше да накъсва термиките на отделни балони. Удавихме се на Шумен, като Течо е стигнал по-рано и по-високо и е направил малко шоу над публиката на летището. Там се провеждаше ежегодното авиорали.

В събота 8 октомври бургаската група откри нов перспективен старт за летене, подходящ за всички посоки. Стартът (700м н.в.) се намира до с.Каравельово, на около 70км СЗ от Бургас, като съвсем близо до него минава маршрута Ком-Емине. Месността около старта е много красива - просто не предполагахме, че толкова близо до Бургас може да има такова нещо ! Поради усилилият се вятър бяха извършени няколко полета от низкия старт (NE) с денивелация 100м. В подножието поляната за кацане е като в Швейцарските Алпи . При добро време ще се опитаме да облетим новия баир по-подробно.

13.10.2005 - Тополица

Вятър ЮЮЗ 4м/с, база 1400м, максимално набрана височина - 1100м

14.10.2005 - Морската градина

В петък вятърът на Морската беше малко кривичък ИЮИ 5-6м/с, поддръжката не беше много добра, максимално издигане - 75м над морето.

15.10.2005 - Шилото

Вчера духаше СЗ и бургаската група се събрахме на Шилото. Поддръжката беше много добра. Просто перфектно време за игра на и над склона . Съжалявахме че нямахме апарат за снимане . Важното е че си прекарахме чудесно .

В събота срещу неделя се прибрахме от Непал. Там стояхме един месец. Направихме трек до базовият лагер на Анапурна и рафтинг по река Кали Гандаки. А в останалите близо две седмици летяхме на Саранкот в гр. Покхара. Стартовете са два, близко един до друг, стръмни и къси, и не позволяват никакви грешки при излитането. Височината им е около 1400м нмв. До там те качват с джип, или такси за около 1,5 $. Кацалките са две. Едната е на брега на езерото Фева в чертите на града, на малка тревна полянка до ресторант "Густо". Другата е на 2 км от града до Мая Деви, където се каца точно върху тесен път между оризовите ниви. И тук не можеш да си позволиш никакви волности. И най-малката грешка при кацането те вкарва в калта и" гризваш ориза". Кацалките са на 800м нмв, или денивелацията за летене е 600м. Стартовете са ориентирани на югоизток и вятъра ВИНАГИ е от югоизток. За октомври силата му е до1-3м/сек. Базта за октомври е от1500 до 1800м нмв.Термиките тръгват, около обяд и са на точно определени места. Има карта на термиките ( аз и Пецана си купихме) и всичко по нея е точно. Оказа се че октомври е най-слабият месец за летене в Непал. От там нататък условията непрекъснато се подобряват и се стига до януари, когато базата е над 3000м и термиките са доста по-силни и чести от сега. Тогава там си правят крос-кънтри състезанията. За ноември, декември и януари, важи правилото, че от колкото дена е месеца, толкова дена са летателни. Или близо четири месеца ВСЕКИ ДЕН се лети, при едни и същи места на термиките, и при една и съща посока на вятъра. Малко трудно можем да го разберем това в България, но е факт в който лично се убедихме. Местните пилоти летят с много стари крила, но доста по-добре от нас, защото си познават мястото. Имаше крила и тандеми с над 600 (шестотин) часа полетно време, с които те летяха много добре. Това определено ме наведе на мисълта ,за моабетите, че след 100 часа летене трябва да сменяш върви, да си проверяваш плата и DHV-то на крилото, са чисто търговски трикове. Освен, ако зорлем не си го скапеш сам крилото с разни фигури и упражнения във въздуха, вместо летене. Но това е друга тема. Та излиташ от Саранкот, отиваш на мястото на първата термика и започваш да се набираш. Ако успееш да се вдигнеш над1550 м нмв,(или над кулата на върха) рееш и чакаш кризата. Те кризите бяха също, почти по часовник. Всичко спира и всички тръгват надолу. Кризата е около 6-10 мин и след това термиката тръгва отново до следващата криза. Ако успееш да се задържиш на склона, пак тръгваш нагоре, ако си по-ниско кацаш. Ако устискаш поне една криза имаш полет от около 30 мин. Ако устискаш две кризи правиш полет, от около 45 мин, ако устискаш три, полет от над час и т.н. Пецана зверски стъргаше между дърветата и правеше полети от два-три часа, даже веднъж устиска четири часа, с което подобри и рекорда на местните пилоти и стана герой за всички хлапета, около кацалките. Аз направих три полета по над час, четири от 45-55 мин и т.н. Общо 16 полета и 10 часа във въздуха. Определено на моменти ми ставаше малко скучно. Изненадите са почти изключени. За отбелязване е също ,че ротори няма. Три пъти влизах зад ръба в подветрената страна и крилото ми не трепваше, нито милиметър. Това го направих, защото местните пилоти бяха обявили, че на това място ротори няма, а аз естествено не повярвах и отидох да проверя. И наистина се оказа, че ротори няма по необясними за мен причини!? За сметка на това пък няколко пъти ми се изпразваше крилото, без видима причина и увисваше, като изпран чаршаф, но без да колапсира. Такова нещо в България никога не ми се е случвало. И други колеги се оплакваха от същият номер, без да можем да си обясним точно причините за това. Явно нещо свързано с влажността на въздуха. Та това са основните неща за летенето в Покхара-Непал. Имаме още много впечатления, преживявания, снимки и филми, но тук не е мястото да пиша романи и пътеписи за това свършвам

Владо, отвори нова тема, където можеш да напишеш на дълго и широко за вашата екскурзия до Непал, придружена с богат снимков материал .

Вчера следобед духаше ИЮИ и пореяхме доволно около час на Солниците. Имаше страхотна поддръжка, която позволяваше правенето на номера "Ала Паратийм" . Ето малко снимки от деня - 1, 2, 3, 4 .

Част от Пловдивската агитка се обади ,че отиват на Брестовица и потеглихме и ние. Старта там е до самият асфалтов път към хижа "Родопски партизани" и е ориентиран на северозапад. Старта е нов, казаха че Орлин Димов го е открил, доста голям е, с много добри възможности и достатъчно места за кацане, даже и ако те издуха назад в планината. Надморската му височина, е около 600м, а денивелацията, около 400м. Вятъра обаче беше много слаб и почти чист север та не се получиха полети ,а само фър-кац. Долу в равнината започна да дава чист изток, от фронта който идваше и ние решихме да се преместим на баирите между Кричим и Козарско. Те са на 400м нмв и са за вятър от изток североизток. Към15 часа бяхме вече там, от към Кричим и разпънахме на първите пориви 2-4м/сек И,СИ. Излетя Петьо, после аз, после Антон и последен Пачо. Термики нямаше, но за сметка на това имаше стабилна и равномерна поддръжка от вятъра. Бавно с +0.2, +0,3 м/сек започнах да набирам височина. След 10-15 мин вече бях над 600м нмв. Потеглих към с.Козарско с намерение от там да продължа към Брацигово. Стигнах до баира на Козарско, малко след боклука му и се сетих че джипа ми е в Кричим, а цялата ни агитка е във въздуха. Обърнах обратно и бавно се върнах пак към старта. Петьо беше кацнал на старта и пак излетя, Антон рееше пред и над старта, а Пачо се понесе по моят път към Козарско, но доста по-ниско от мен. Успя да кацне в равнината точно преди селото и после разбрахме ,че имал вързани върви на Б,С и Е линията от дясно. Много трудно правел завои и крилото му играело малко кючек. Петьо пак кацна на старта и събра за да свали колата, а ние с Антон продължихме разходките в небето. Вятъра леко усили и стана чист изток. Тръгнах към Кричим. Прелетях града по диагонал с много малка загуба на височина и започнах да слизам след стадиона. Кацнах в една ливада малко след табелата на града. Бях летял 1 час с макс. вдигане +1,4 м/сек и макс пропадане -1,6 м/сек. Прибрах джипа, който беше паркиран пред къщата на Петьо на 200м от мен и потеглих да търся Пачо. Петьо го беше прибрал вече, както и Антон който кацнал пред баира в полето между Кричим и Козарско. Добре си полетяхме. Толкова за днес.