Етиопия - ерозия, религия и глобализация

Заради планинския терен, някои я наричат африканския Тибет с тази разлика, че на десетия паралел северно от Екватора, планинския климат е доста плодороден и конфортен за живот целогодишно.
Днес страната изглежда сеизмологично спокойна, но в миналото тука са вихрили колосални геологични процеси, които се виждат и днес: действащия вулкан с прясна лава Ерт Але до едно от най-горещите места на планетата - депресията Данакил (-155 м нмв) в Афар; 2000+ м нмв високи плата и 4000+ м нмв високи планини; десетки горещи минерални извори и различни по калибър вулканични кратери.
Близостта до Екватора прави планинския терен силно термично активен магнит за докарваните от североизточните пасати влага от топлото Арабско море. Резултата са страховити гръмотевични бури и поройни дъждове през лятото (юли, август, септември). Дъждовете със сигурност са обилни, защото никъде другаде не съм виждал толкова дълбоки ерозии по равен терен. А там където веднъж тръгне няма спиране. Сигурно е рай за геолога да гледа 1000 метровата дисекция на високите плата от каньона на река Нил и притоците и. Отгоре е твърдия базалт с хексагонални стълбове, но отдолу по-мекия варовик и изобилните подпочвени води, причиняват силни ерозии и свлачища.
От друга страна планинския екваториален климат е благоприятен за живеене (контрастните температури и UV лъчите убиват вируси и бактерии, а по-ниските температури над 2000 м пазят от малария). Добрите условия за живеене привличат хората, а когато се включи прогреса на техниката и медицината, започва да расте населението. Хората имат нужда от енергия и най-близо под ръка е гората. Така предимно гористата в миналото Етиопия, днес е здраво орязана и лишена от естествената защита срещу ерозията.
Разбирайки опасността от ерозията и поради острата нужда от дървен материал, местните почват да садят първоначално внесения от Австралия бързорастящ евкалипт (за 4 години става като мартак и го продават за 10 лева), но се оказва че прави почвата киселинна (защо ли се сещам за лесозащитата с борови гори в БГ).
Бума на населението у развитието на строителството през последните години доведе до масовото използване на дърветата за конструкции и гъсти кофражи.
Също така в родината на кафето Етиопия има силна традиция по пиенето му по 2-3 пъти на ден, а за него се използват дървени въглища, което е романтичен но неефективен начин на използване на дървото. Естествено държавата се опитва да ограничи ползването на дървени въглища, но поради липсата на алтернатива (няма газ, а тока е скъп и нередовен) всичко е един голям театър. Навсякъде из страната могат да се видят чували с дървени въглища за продан замаскирани отгоре с малко сено. Един чувал е 70-80 бир (7-8 лева), докато в Адис цената стига до 15 лева.
В резултат от ерозията, пътищата, селищата и живота се изтегля в по-незасегнатите високи части на терена.

Освен ерозията на терена, друго предизвикателство към Етиопия е ерозията на традиционното общество поради настъпването на глобализацията и нахлуването на западните ценности.
Антрополозите считат че праисторическите хора произлизат от Етиопия - в Афар/Хадар, Източна Етиопия е открит скелета на Луси - 3,2 млн години. Наистина логично е човек да произлезе от благоприятно за живеене място с разнообразна геология и интригуващ пейзаж. По-късно библейска Етиопия се свързва с Савската царица, цар Соломон, кивота и генетична връзка с евреите. Въпреки арабските нашествия, труднодостъпната Етиопия е единствената неколонизирана африканска държава. Местните мислят че са щастливи защото никога не са поробвани (малко аналогия с турското "присъствие" в България). Не на последно място Боб Марли е пожелал да бъде погребан в Етиопия, където още са се преселили растафари чернокожи от Ямайка.
Ако игнорираме тъмната кожа и очи, много етиопци имат разнообразието на европейските черти, което е странно за изолиран планински район.
Въобще етиопците са качествени хора с дълбоки корени и силна идентичност.

Освен това силата на един човек или общество зависи от неговата вяра.
Около половината етиопци са източно православни християни (като гърци, копти, руснаци...), а другата половина са мюсюлмани.
Може би по-дълбоките корени дават по-голямо самочувствие на християните, но и двете религии са изградили традиции на мирно същителство и конкуренция.
И двете религии изповядват сходни ценности и тъкмо тези ценности предстоят да изпитат сила с навлизащите през медиите ценности на индивидуално егоистичното западно общество.
Арабските революции през 2011 бяха в резултат от сблъсъка между старите и новите ценностни системи. Не може едновременно да се кълнеш в Корана и да попиваш холивудски филми.

Направи ми впечатление религиозната отдаденост на християните в Етиопия - млади и стари стриктно спазват многобройните пости, ходят на поклонения, когато минават покрай някоя от многобройните църкви се кръстят, даряват на свещенниците и просяците пред църквите...
В България за 45 години социализъм, поколението на моите родители бе успешно откъснато от религията и в голяма степен бе прекъсната християнската традиция.
У мен има някакви остатъци на християнски ценности, но те са безформени и интуитивни. Все повече доминират правилата на наказателно процесуалното право. То, заедно с науката и образованието ме правят атеист и безверник.
Когато етиопците ме питат за религията ми и им кажа че съм атеист, веднага се появява някаква бариера (нормално е да не вярваш на човек, който не вярва в това в което те вярват). Веднъж докато чаках на старта за по-добри условия си говорих с едни младежи на тема религия. Казах им че Исус може да накара душата ми да полети, но полета на тялото ми с парапланера е възможен благодарение на науката. Не вярвам да издържат на изкушението да летят, да се возят с кола, да ползват екстрите на цивилизацията. Дори и някой със силна вяра да се задоволи със скромния библейски живот, то след време трансформиращото общество ще го притисне да се промени.
Когато веднъж им казах, че ми харесва идеята на Дънов да се откаже от църквата и да обяви планината и природата за свой храм, те ме погледнаха притеснително.
Въпреки, че в Адис се прокрадват разни ловци на души, при толкова силна религия не можеш да видиш типичните американски мисионерчета както в България през 90-те.
Освен религиозната спойка, обществото само по себе си има силно влияние върху живота в Етиопия. Когато живота е труден, оцеляват тези дето си помагат. Когато хората са много, щеш не щеш се учиш да се съобразяваш с обществените правила.
Никъде дръгаде не съм видял толкова силен обществен самоконтрол и загриженост за другите. Когато се случи нещо необичайно - например катастрофа или спор, винаги се стичат хора да се информират и отсъдят.
Например когато асистента в една маршрутка се опита да ми вземе повече пари и аз успях да обясня чрез картата на другите за разстоянието за което ме е возил, под силата на обществения контрол, той ми върна дължимото.
Тъплата има свои закони и правила и властите са доста предпазливи спрямо нея. Когато кацнах на стадиона в милионния Деси, можех да имам доста проблеми с властите, но бях под закрилата на екзалтираната тъпла, която ме приветсваше с "nice job", сърдечни ръкостискания и дори целуване на ръката ми. Все пак има техники за справяне с тъплата и много хора със страх помнят 40 убити и 60,000 арестувани по време на протестите през 2005-та.
Ако етиопското обществено съзнание и самоконтрол е на единия полюс, то на другия бих поставил игноративния български минувач, който забързано ще подмине дори умиращ човек пред краката му.
Естествено всичко това ще се промени - етиопското общество ще отслабне заради нахлуващия западен индивидуализъм и егоизъм, а българина рано или късно ще проумее, че ако не си помагаме ще се изгубим в този голям свят.
Когато помисля за ролята на тълпата за живота в Етиопия, неволно правя аналогия с ролята на тълпата в главите на някои хора в България и на запад.
Не знам дали заради самота или твърде много свободно време за безцелно блуждаене в дълбините на душата, но много западни хора определено имат психични проблеми и като че ли рецептата за тях е сплотено общество което се самоконтролира, а не оставя контрола на бездушното право, компютри и чиновници.
За да работи сплотеното Етиопско общество са нужни някои спояващи правила: - консервативно облекло и недемонстриране на изкушение (деколтетата и шортите на западняците се гледат с неодобрение); ако съдбата е благосклонна към теб, то трябва да споделяш част от това което имаш с другите - директно или чрез църквата (затова в подобни общества има цели гилдии от ненужни професии - помагач на паркирането, чистач на обувки, търсач на клиенти за маршрутката, пазачи, носачи... чистачи вместо кофи за боклук; водачи вместо табели...)
Естествено има и проблеми. След отварянето към света и първоначалния ентусиазъм и надежда, мнозина ще се чувстват бедни, когато се сравняват с богатите (дори и да живеят по-добре откокото в миналото) и това ще засили престъпността. Много малки производители, търговци или занаятчии ще се окажат излишни в страна с активна политика на привличане на едрия бизнес и големите играчи като Китай. Подобно на гаражите в България през 90-те, всяка къща на асфалтираната улица е магазинче за нещо.
Голямото население в съчетание с голямата безработица могат да бъдат благоприятна среда за конфликти и неосоциализъм. В момента също има голямо население и безработица, но като че ли ръста в развитието, традициите и девствената надежда за по-добър живот правят нещата спокойни.

Друга промяна ще е женската еманципация и изравняването на жените с мъжете в обществото, което ще доведе до повече разводи и по-малко деца. В момента жената е на задна линия - седи си предимно в къщи, шета, готви и се грижи за 5-6 деца. По заведенията рядко можеш да видиш жени. В България, при социализма имаше нужда от войници срещу капитализма. Ето защо жената бе приравнена набързо с мъжа и включена в разчетите. Така социалистическите общества изпревариха западните в еманципацията. Може би това е една от причините да сме рекордьор по отрицателен прираст на населението.

Интересно ми е как Етиопците ще променят отношенията помежду си. Например обичайна гледка е да видиш по улиците мъже хванали се за ръка един друг. Не защото са хомосексуалисти, ами защото проявяват истинска обич един към друг. Може би защото осъзнават че любовта е универсална. По същите причини можеш да видиш жени хванали се под ръка. Не можеш да видиш близост между мъж и жена, защото това създава изкушение за другите, а след изкушението идва греха. Това също доста контрастира със западните фалшиви публични прояви на интимност между мъжа и жената.
Друга характерна черта е дистанцията между хората. В България и на Запад сме свикнали на сравнително голяма дистанция помежду си, докато в страни като Етиопия, допирането, хващането, подпирането и дори пощипването са нещо нормално.

.......................

Бедна или богата е Етиопия

Ако съдим по броя на бездомниците по улиците на Адис, то е бедна. Ако съдим по това че в Адис има повече модерни сгради отколкото в София, то Етиопия е богата.

Ако половината Етиопци са боси и дрипави, то са бедни. Ако повечето имат по-скъп мобилен телефон от моя, то са богати.

Ако няма много пътища, то са бедни. Ако това е заради великолепни планини, то са богати.

Ако в училищата има класове с по 100 ученика и с по 1 учебник на десет ученика, то са бедни. Ако учениците са силно мотивирани да учат и успеят в живота, то са богати.

Ако в къщите си нямат много телевизори, то са бедни. Ако поради това прекарват повече време заедно и са по-толерантни един към друг, то са богати.

.......................

В Нефас Моуча се запознах с двама учители по английски. Преподават от 2 години в града. Заплатата им е около 1500 бир (150 лева). Бяха малко изолирани в крайпътното планинско градче на 3000 м нмв и бяха жадни да чуят за околния свят. Мечтаеха да се преместят в Адис. Искаха да успеят и учат втора специалност, но не знаеха каква ще е вървежна в бъдеще. Мислеха за медицина (всяко второ дете в Етиопия иска да е доктор) или лингвистика.
Предложих им психология, но като разбрах че са решили че парите са инструмента за успеха им предложих корпоративно право. Изглеждаха толкова благодарни и ентусиазирани сякаш още утре ще грабнат учебниците по право.

......................

Искам

Искам парите на белия човек. Искам дрехите му, обувките, фотоапарата, музиката му, филмите и дори боклука му. Искам му телефона, лаптопа, колата, работата, къщата, родината му.
Искам бялата му кожа, лицето му, очите, косата и ума.

Не мога да ги разбера! Тъкмо качих планината с тежката раница и сега тия ми искат водата, когато си имат чиста изворна вода наблизо. На всичкото отгоре други преди малко се опитваха да ми продават напитки.

Етиопците се увличат по искането. От една страна са годините демонстрация на богатство и превъзходство от страна на белия човек, а от друга са годините помощи и донорства от запада.
Искането, особено от по-младите е като национален спорт.
Предлагат ти, често ненужните си услуги, завоалирано наречени помощ, защото искат нещо. Дори когато им обясниш че в твоята страна "Help" е безвъзмездна. Дори като им заявиш че няма да им дадеш нищо за това че те придружават, докато си мъкнеш раницата сам, си остава надеждата че ще получат нещо.
Внимавай когато приемаш "помощ" и не си се спазарил предварително, колкото невинна и ненужна да е помощта.
Предлагат ти гостоприемство, но за разлика от древните обичаи, то вече не е безвъзмездно (все пак няма да те оставят ако си по-зле от тях)
Даже невръстните 3-4 годишни вместо "здравей" казват "money" при вида на белия човек.
Въобще на много етиопци им се е отворил хищнически глад да изконсумират каквото успеят да докопат от новото време и глобализацията.
Подозирам, че у много, зад желанието за консумиране няма много благодарност към тоя дето дава, за разлика от традиционното религиозно отношение към насъщния.
Може би цяла Африка е като една черна дупка, в която можеш да изсипеш всички богатсва на света без да видиш признаци за насищане. Но всичко е естествено. Просто се учиш да даваш без да очакваш. Колкото и да храниш един лъв, никога няма да успееш да го накараш да те погледне с благодарност. Нищо лично. Просто съм гладен.

Така новото правило е който излапа повече днес, той печели и утре.
Докато на запад наднорменото тегло е повече проблем на бедните, тук то е признак на богатство.
Гладуването и недоимъка няма да бъдат забравени лесно.

......................................

Готино! Развили сте го направо, като научен труд, този задълбочен социално политически анализ с наченки на климатология, метеорология и етиопска народопсихология, професор Йотов!
Направо сте готов за анализатор и политически коментатор към някоя национална медия!
Ние редовите парапланеристи можем само да се възхищаваме от дълбочината на мисълта и задълбоченият анализ в трудовете Ви, и да се учим от тях! Благодарим Ви и Евала!

Респект.... тва си е достойно за National Geographic, само липсват снимките.
Пред теб Ники, Беар Грилс е жалък лапач на скакалци и змии.

Много зле !!! При толкова подробно описане, качествен анализ и богат снимков материал вече нямам стимул да отида....

В Гохатсьон срещнах един етиопец учил за машинен инженер в Стара Загора 85-89 година. Сега работи като фотограф в града. Беше носталгично настроен към България.
По времето на Чернобил заедно с колеги състуденти отишли за месец в Гърция, докато поотмине радиоактивното замърсяване в България.
......
В местния завод за гипс заплатата е 7-800 бир (70-80 лева)
.........................


Традиционно земеделие и животновъдство

В Етиопия не се гледат разточителни неща които консумират твърде много ресурси. Затова няма да видите много краставици, дини и други водолюбиви култури.
Почти няма крави. Млякото е деликатес и от него става хубаво кисело мляко. Изкупуват го по 80 ст литъра. Но все пак месото е по-важно. Мъжките надават по-бързо и са добри за оране на нивата.
Но идат промени. Вкусовете се сменят. трябва ефективност.
Традиционния теф от който се приготвя инжера е с дребни като на мак семена ще отстъпи на по-едрозърнестото жито и царевица.

..............................................


ПОЛИТИКА

През Средновековието Етиопски посланници са отишли в Рим да молят за помощ срещу арабските нашествия. Вероятно поради различията между католиците и източно православните, такава не им е била оказана и са се принудили и научили да се справят сами.
От мимолетните отношения с йезуити и португалци са останали прекрасни дворци и църкви в Гондар.

Арабските нашествия оставят своя отпечатък. Подобно на България в лесно достъпните райони се установява мюсюлманско население, а в по-трудно достъпните планини преобладават християните. Казват че по това време, племената в района на река Омо започват своите традиции с продупчени и деформирани устни, уши и носове - вероятно решили че спасението е като се направят непривлекателни за ловците на роби. За дълъг период от време Етиопската империя е с плаващи граници и може би това е причината някои периферни области като Еритрея да запазят и изградят своя идентичност.

Тъй като многобройните племена и области не развиват своя писменост, в днешни времена и благодарение на масовото и достъпно образование, силно се разпрострянява амхарик - древния етиопски език и писменост. Официалния език амхарик е силен обединяващ фактор за мултикултурната федерация и фундамент на етиопската идентичност. Ето защо в България трябва да сме щастливи че имаме собствен език и писменост, които трябва да пазим от чуждици и шльокавица по форумите и навсякъде.
Естествено доминацията на английския е неизбежна и в райони като Оромия са решили да запазят местния език като го изписват на латиница.

През 19-ти век французите установяват по-трайни отношения с Етиопия. Взимат на 100 годишна концесия Джибути, построяват пристанище и железопътна линия до Адис. Естествено Джибути вече не е в Етиопия.

В началото на 20-ти век италианците проявяват апетити към Етиопия. Въпреки че биват разгромени от етиопците, останалите европейски държави не признават етиопската независимост и императорски титли (все пак императорите и колонизаторите са от Европа, а не от Африка) и това удължава изолацията на страната.
През втората световна война, Етиопия е окупирана за 4 години от италианците, които между другото построили някои пътища и се опитали да въведат малко европейска организация. Днес някои етиопци казват че може би е било добре това да продължи по-дълго - така хем щели да дойдат повече инвестиции от колонизатора, хем той щял да бъде тяхна врата към Европа и света (като Алжирците във Франция).

След втората световна война, Етиопия се ориентира проамерикански, но през 74-та императора е убит и на власт идват комунистите активно подкрепяни от СССР. Социализма продължава до разпада на източния блок в Европа. След 89-та в България побързахме да се отречем от социализма и унищожихме всякакви спомени от това време. Днес в Адис може да се посети музея на Червения терор, както и да се поднесат цветя на социалистическия паметник с червената петолъчка. За едни социализма е бил прекалено войнствен и агресивен, за други е бил полезен заради сплотяване на нацията и заради нещата които са се построили с помощта на другите социалистически държави. Чух даже изказвания че образованието през социализма е било по-качествено отколкото днес.

Но идва новото време. Капитализма побеждава и Етиопия обръща лице на запад. След първите и единствени демократични избори, в страната се установява диктатура която продължава и до днес. Има избори, но няма опозиция. Духа на свободата вдъхват сила на периферните територии като Еритрея и те извоюват своята независимост. Мултиетническата Етиопска федерация започва да се плаши от свободата и демокрацията на запада. Май още не е узряла за нея и май има нужда от диктатура за да запази своята цялост. Между временно изгрява китайския модел и за етиопските политици се появява нов модел за подражание. Китай хем е социалистически т.е. грижи се за хората, хем играе по световните капиталистически правила. В Китай няма демокрация, но кой му пука щом забогатява като производствена база на целия свят. Китай няма скрупули да жертва индивида или малцинствата за сметка целостта на империята. Китай има ясни намерения към ресурсите на Етиопия, плаща кеш веднага и често финансира половината от стойността на инфраструктурните проекти (които така или иначе ще са му необходими за извличане на нужните му ресурси). Естествено има и проблеми с китайския комерсиализъм. Например при изграждането на пътища китайците си карат за общи работници затворници от Китай. Има черен пазар на строителни материали и техника за които плаща Етиопия, а китайците не влагат напълно в договорените проекти. Местни негодуваха срещу аморалните китайци и проституцията която създават.

От друга страна модерна Етиопия разчита на помощите от Запада. Било то хуманитарни (храна, комунални проекти, образование) или военни (американски части за бързо реагиране). Много семейства разчитат на порциона брашно, но по-интелигентните осъзнават цената на помощта, която прави много местни производители мързеливи и разчитащи на помощи (разбирам ги като гледам как обработват каменистите ниви на ръка). Също така знаят, че развитието на индустрията на запад е освободило финанси за субсидиране на земеделието, което автоматично е направило етиопските и незападните земеделци неконкурентно способни. Как може в Етиопия да се произвежда захарна тръстика, а по света да се купува захар от цвекло от Франция? Затова нямат скрупули да си продават ресурсите на китайците, които копират и сриват западните индустрии с евтино производство. Какво като запада продължава да ги подпомага? Щом имат нека дават. Тука е Африка и можем да усвояваме помощи с десетилетия. Освен това всички знаят за колониалната му политика на Запада. Да - по-морални са от китайците, ама тая демокрация дето ни я пробутват не е за нас. Как може някои необразован и беден да решава съдбата ни?

Заради 50% мюсюлманското население, голямо влияние върху Етиопия има и Арабия. Значителен брой икономически имигранти работят в Дубай и други арабски държави като домашни помощници и детегледачи. Собственика на Шератон в Адис е със Саудитски паспорт и е един от най-големите земевладелци.

Сходството на етиопската с индийската култура пък е причина за повишения интерес на Индия към богатата на ресурси Етиопия.

Докато страни като България се мъчат да привличат инвеститори с ниски данъци, в Етиопия държавата е много по-активна. Ако искаш да инвестираш в модерно земеделие ти осигуряват необходимата земя за сметка на няколко десетки хиляди местни земеделци, които още обработват на ръка или с вол и дървено рало.
Ако искаш да построиш модерна сграда, ти отстъпват съществуващите къщи без особени угризения за живеещите в тях.
В Етиопия земята е държавна собственост, която можеш да вземеш за 99 годишна концесия.
Държавната собственост на земята е инструмент за насърчаване на конкуренцията и ефективността. Ползва по-добрия и съвестен стопанин.

.....


ОБЩУВАНЕ

Етиопците са винаги нащрек. Забелязват моето присъствие преди аз да забележа тяхното и имат невероятната способност да разпознаят белия farengi в очертанията на силуета от далеч.
Мисля, че е важно когато забележа някой регистрирал моето присъствие, веднага да му отговарям с поздрав. Това е първата стъпка в общуването, която показва, че и аз съм нащрек.
В Етиопия не могат дълго да просъществуват меланхолични, апатични и унесени в себе си хора. Откъснатите от реалността същества биват бързо изядени по един или друг начин. До известна степен изключение са религиозните хора и просяците, но дори и те трябва да са нащрек за да предложат навреме своето присъствие.
Сигурно им е трудно на нещастно влюбените и поетите.

За етиопците белия човек е източник на сила, знание и блага. Той е обект на подражание. Те рядко ще поздравяват първи и рядко ще разкрият своето присъствие и внимание, защото искат да погледат естественото състояние и поведение на белия човек. Изключение са нетърпеливите деца и младежи, които не искат да изпуснат преминаващия farengi с репликите от учебника по английски "U! U!", "where are u go?", "How are you", "Hello"
Докато farengi е рядкост, за тях е важно да уловят вниманието му. Да си поупражняват английския. Да пробват да изпросят нещо - "pen", "give me pen", "give me money for pen". Да погледнат през очите му, когато белия прави нещо странно и неразбираемо, като ходене пеш или гледане на облаците и местата за летене.

Етиопците са като всички останали хора - ако другия има нещо привлекателно, то и те ще го поискат. За хармонично пребиваване сред тях, не бива да се показват неща които биха пожелали, като електронни уреди, храна и дори шише с вода (мислят си че е специална). Често след приземяване, докато чаках някакъв транспорт се учех да се въздържам да пия вода, защото виждах как това събужда жаджда у бягалите километри да ме видят деца и възрастни. Белият човек консумира повече, но трябва да бъде дискретен, за да намали завистта у околните.

Трябва да се работи системно и търпеливо за разрушаване очакванията за даване. Понякога ако ти поискат празно шише, то не е защото имат особена нужда от него, а защото инстинктивно поддържат културата на донорство. Все пак не е нормално да си донор на младежи с по-скъп от твоя мобилен телефон.

Етиопците са търпеливи. Чакали са хилядолетия преди да се отворят за света и все пак белия трябва да демонстрира равно на тяхното търпение. Който бърза ще плаща.
Дори и да сте имали неприятна случка (например 10 деца да са ви замеряли с камъни защото не сте им дали пари), то не генерализирайте, а продължавайте да се усмихвате и поздравявате останалите 80 милиона етиопци.
Бъдете искрен в поздравите си. Не поздравявайте механично и глуповато. Демонстрирайте че сте добър ловец на погледи и че сте нащрек за реалността.
Забелязах явна промяна в отношението им към мен, когато започнах да имитирам добре произнасянето на техния поздрав "selam no". Често ме питаха дали знам амараня (amharic). Когато се разминавате набързо по пътеката с някой и го поздравите автентично, той няма време да разбере дали знаете езика или не, така че от хубавото произнасяне на поздрава допуска че го знаете. А когато говориш езика на някой народ, то отношението е съвсем различно. Най-малкото защото си си направил труда да го учиш. Аз бях доста мързелив в това отношение и се справях добре с жестове, имена и достатъчното англоговорящи наоколо.
По време на социализма в България се учеше задължително руски, докато по време на социализма е Етиопия са си продължили с английския.

...........................

ТРАНСПОРТ

Пътуването с обществения транспорт е развлекателно изпитание.

Изпитание, защото не знаеш дали този зад теб първо ще напълни пликчето или първо ще спре да повръща. Когато този от дясно храчи и си секне сополите, този отляво киха, майката до теб кърми детето, което после те опикава, а този отпред гризе захарна тръстика и плюе по пода, се сещаш за консултацията в кабинета по тропически и заразни болести. Сещаш се за всички видове болести предавани по въздушно капков път. Това те напряга, но бързо се измаряш и в състояние на безпомощност се отричаш от научния подход и медицината и ставаш малко по-религиозен. Молиш се на нещо неопределено - все пак си атеист и не знаеш как да си представяш Господа. Молиш се и този път да ти се размине, а когато ти се размине, онова неопределеното мълчаливо трупа сила и чака своя момент. Но ти си корав атеист и упорито продължаваш да отричаш всичко свръхестествено. Правиш се че забравяш и просто се учиш да приемаш съдбата.
После виждаш преобърнатия автобус и научаваш че този дето седял до шофьора е умрял. Спомняш си как обичат да слагат чужденците на това елитно място. Да виждат по-добре. Какво ли? Сигурно последните си мигове. После пак подхождаш научно. Изчисляваш вероятности. Сядаш по-назад. По-близо до центъра на тежестта. Ако може заобграден от хора, които да омекотят евентуалния удар. Само че по-късно научаваш че един автобус на модерната компания с която си се возил е паднал и 43-ма местни и туристи са загинали. И ставаш по-хрисим. Е, не се отказваш от научния си подход и вероятностите, но вече поне изпитваш мъглява благодарност към онова неопределеното, дето мълчаливо трупа сили там някъде.

Транспорта може да бъде и развлечение, защото се вдъхновяваш от подхода на местните към оскъдицата и необходимостта от пътуване. Така както всичко се рециклира на 100%, така и в Етиопия няма празни курсове. Често микробусите са пълни на 150%, а на покрива им виждаш овце, кози, кокошки и багажи с всякакви размери и форми. Пълен с пръст или камъни камион няма проблем да превозва още 20 човека в каросерията.
Полицаите се правят на строги, но щат не щат и те използват същия транспорт. Тъй като се притесняваха от мен, винаги спестявах на шофьорите дежурните 20 бир подкуп заради свръх пътниците, а аз нагло използвах този факт за да бъда таксуван по местната тарифа за транспорта.

Шофьора и асистента са телепатично свързани и имат изумителната дарба да изчисляват ефективността на транспорта в реално време: тъкмо си се наместил удобно, когато спират насрещния микробус, за да започне размяна и търговия в пътници. После всеки обръща наобратно и ти продължаваш в новия микробус отново притеснен дали са ти закрепили добре раницата на покрива и дали няма отново да те таксуват за нея.

Но като кацнеш някъде по-надалеч и походиш повечко пеш като местните, преглъщаш и с нетърпение хващаш следващия транспорт. Какво като шофьора дъвчи чат и кара еуфорично по криволичещия покрай урви планински път. Всеки си взема своето: той парите, а ти приключението и поредното доказателство че онова неопределеното още те обича.


................................................


ЗАПОМНЯЩИ СЕ МОМЕНТИ

В Харар, майката на Ницо ни приготвяше традиционното кафе. Звука от счукването на зърната и отмерените движения на ръката бяха впечатляващи. Нищо излишно. Просто нещо повтаряно хиляди пъти поколения наред.

На път за Бахир Дар видях жена край пътя, която пресяваше нещо със сито. Отново перфектни движения повтаряни хиляди пъти.

В Лалибела снимах хората край църквата, когато един просяк ми бутна остатъка от отрязаната си ръка в лицето ми и изскимтя.

В Ашетен, горе на платото над Лалибела, Гетачо ме покани вкъщи - традиционна африканска къща направена от дърво, кал и слама (прави се за около 2 седмици и струва около 200 лева. трае 20 години). Вътре бе изненадващо хладно за разлика от жегата отвън. Баба му приготвяше инжера на огъня в центъра на къщата.
Начина по който боравеше с огъня бе просто магия. Добавяше точно толкова сухи листенца и клечици, точно когато бе необходимо. Отново нищо излишно. Всяко листо, всяка клечица имаха смисъл и значение. А шурото си къркореше в глиненото гърне с любов.
Доста контрастно като си спомня едно парти в Австралия, където събрахме огромна купчина дърва и някой ливна отгоре им туба бензин и драсна клечката.

На пазара в Деси, скитащият ми поглед бе прикован от гол женски ханш в тълпата. Красиво полуголо момиче в дрипи. Ама истински дрипи - без форма и цвят. Във вида и имаше нещо отчаяно, а в очите - блуждаещо диво. Сякаш напускаше света на хората, но още не можеше да се откъсне от тях.
.........................................


Някои животни бягат по-бързо от други. Въпреки всичко по-бавните могат да избягат от по-бързите, ако са по-леки и маневрени. Представете си как хрътка преследва заек. Втурва се, набира скорост, но заека скача настрани, а по-тежката хрътка засилена от инерцията продължава напред и губи време, разстояние и енергия докато смени посоката.

Ако пък по-бавно и слабо животно иска да догони по-бързо и силно, то може да го постигне ако разгадае пътя на по-силното и сече ненужните завои.

Понякога за да видиш бъдещето, трябва да отидеш не при ония които чертаят пътя, а при тия най-отзад за да видиш как го приемат.

Някои страни са богати на природни и човешки ресурси, но има разлика дали ще делиш един хляб, една жена или една термика между двама или двайсет човека!
Радвайте се на това което имаме и бъдете нащрек! Света се променя много по-бързо отколкото ни се струва и иска.

Вече знаем кой ще е следващия "окрилен".Отдавна не сме имали толкова вдъхновяващо гилдията събитие. Винаги съм знаел ,че си богат човек Ники.Богатството ,което спечели от това приключение буди възхищение и най благородна завист.За радост никой не може да си го купи и със всичките пари на света.Завиждам ти ,че тръгна само с крилете си към интересното предизвикателство.Не взе дори и разума си,защото той би те ограничавал със страховете си.Тази демонстрация на свобода ни накара да погледнем с други очи на живота си и котвите, които сами си слагаме ,и грижливо обслужваме.Тя ни подсети,защо сме избрали летенето за да изразим същноста си.
Някой беше казал:"Писател не е този който умее да пише,а този който има какво да каже".Впечатлен съм от дълбочината на наблюденията и прозренията в разказите ти.В тях има култура,философия,религия,история,метеорология,геология и дори поезия.За такава поливалентност във познания и умения би ти завидял и най именития изследовател.Толкова е интересно,че не ми се иска да спираш до тук,а да го развиеш в драматизма на образите и събитията,които така умело си скицирал.Мисля ,че всички искат да завършиш тази вдъхновяваща картина в книга.В България са толкова малко вдъхновяващите хора и събития,че трябва да палим свещ, когато ги видим.Това ми напомня да пожелая да се вглеждаме по често в доброто на хората около нас и да загърбим дребнословието,оплюването, и смешното боричкане на кого му е по голям,за да бъдем на висотата на летенето в ,което сме влюбени.Псевдо писатели и драскачи журналисти ежедневно ни набиват в главите негативизъм и отчаяние,а толкова се нуждаем от оптимизма и светлината на такива примери.Само за месец и дребни пари успя да видиш, и покажеш една толкова далечна във времето и екстремна страна,видяна от въздуха усетена с ходилата, през очите на деца и лешояди.
Благодаря ти,че показа на невярващите,че всеки може да бъде богат!...

Благодаря на всички за високата оценка. И най-вече благодаря на създателите и създаващите парапланеризма, че ми отвориха вратата за един нов свят.
...
[quote=DVD]Много зле !!! При толкова подробно описане, качествен анализ и богат снимков материал вече нямам стимул да отида.... lol lol win [/quote]
Дидо, хем си прав, хем не си. Истина е че мисълта убива действието, а четенето на подробни описания поражда доста мисли. Но надявам се да поражда и емоции.
Преди да замина гледах Google Earth дни наред. Четох всякакви статии. Питах пътували в региона. Но като отидох всичко бе напълно различно. И то ме научи на нови неща. Вече ще гледам Google Earth с нови очи..

Когато проучвах преди да замина щях да се радвам да попадна на подобно синтезирано описание за Етиопия, защото то щеше да ми спести време за адаптация.
Например до първите 2-3 седмици бях в дилема дали да не се прибирам обратно, защото ми бе трудно да свикна с хората и съответно не можеш да се концентрирам напълно върху летенето.

От хилядолетия човек номадства насам натам. Било то заради храна и вода, или в нашия случай заради термики и хубаво летене. Възможността да гледаш живота от различни гледни точки те прави по-обективен и по-толерантен. Мисля че затова една от задачите на номадството е събиране и изграждане на знания, както формирането и отстояването на определени морални ценности.

С малко въображение и себеотрицание, човек може да открие и вълнуващи приключения без да ходи далеч от вкъщи. Има толкова много неща за откриване, опознаване и осъзнаване около нас...
...
Не знам кога ще имам възможност да систематизирам писанията и снимките си. Може би като остарея. Може би това не е най-важното. Сега не искам да спирам да се движа.
...................................................................

И малко (скучна) практическа информация

Относно рисковете

Два дни преди да замина убиха 5 туриста (2-ма германци, 2-ма унгарци и 1 автриец). Това се случи в една погранична и слабонаселена област - Афар (до вулканичното езеро Ерт Але в Данакилската депресия). Не възприемам случилото се като риск за летящите, защото там е ниско, горещо и пустинно и не е привлекаателно за летене. Освен това местни и чужди ме съветваха да стоя далече от граничните територии и явно има логика в този съвет (въпреки че когато бях на 80 км от границата със Сомалия не усещах опасност). В подобни на Етиопия страни може би проблемите са по-вероятни в слабонаселени райони с етнически конфликти (борба за независимост). Планинските райони вероятно са с по-толерантни хора, ама трябва да питаме талибаните в Авганистан какво мислят по въпроса. Заради силния обществен самоконтрол и внимание, вероятно в по-населените места е по-малко вероятно да има проблеми (в сравнение с престъпността в големите градове на цивилизованите държави)

Най-рискованото нещо в Етиопия е транспорта. Това е нация с млади хора и млади шофьори и е нормално да са още ненаситни към новите играчки (както бе в БГ през 90-те). Нужни са 10-20 години и хиляди жертви, докато осъзнаят че безопасността е по-важна от бързането.
В албума Ethiopia life има снимки на преобърнат автобус, където седящия до шофьора бе загинал (на това престижно място обичат да слагат чужденците)
Ден преди да замина се бе обърнал и запалил автобус на модерната SkyBus i 43-ма туристи и местни загинаха.

Когато проучвах преди да замина се подготвях за срещи с мамба, кобра, puff adder и разни подобни змии и твари. За целия си престой не видях нито една змия или опасно опасно насекомо, а все пак скитах доста. Причината вероятно е че бях предимно във високопланински райони, но най-вече заради сравнително гъстата населеност. Предполагам, че в Етиопия както и в България, хората щом видят змия я убиват без да мислят дали е отровна или не.
Най-добрия съвет срещу змии е да вдигаш повече шум като ходиш. Много животни (и хора) стават автоматично агресивни щом са изненадани.
Все пак за разлика от скопената Европа и България, дивата природа в Етиопия си е все още силна и трябва да се внимава. Има хиени (най-опасни са на глутница), леопарди (живеят поединично като вълците; местните ги наричат тигри; има ги и високо в планините), лъвове (около планините Бале), слонове, крокодили и хипопотами (добре че не става за летене около езерата и реките на юг)
...
докато бях в Етиопия понякога ми писваше от хора и се затварях на спокойствие между четирите стени на хотелската ми стая. Но също така често има бях благодарен, че бяха отвоювали това красиво място от дивата природа.
...
За мен бе много впечатляваща неагресивността на кучетата - ясно си личеше че са приятел и съюзник на човека в битката му с дивата природа. За разлкика от други страни където учат кучетата да убиват хора, да мастурбират с тях и всякакви подобни извращения.
Останалите домашни животни като биволи, магарета, коне са също кротки.
...........

Относно болестите
преди да замина си направих ваксина срещу жълта треска, хепатит А, дифтерит, тетанус, менингококи. Почти всички са с 10-годишен период на действие.

Все пак мисля че ако човек се ограничи предимно в планините и високите плата на север от Адис, може да мине и без ваксини - климата там е здравословен и стерилен заради контрастните температури и UV-то, в много селища водата се хлорира, бутилирана вода се продава навсякъде и има достатъчно хигиенни навици у хората.

Когато скитаме из поля и планини непрекъснато се убождаме на някакви разстения или ни хапят някакви насекоми и това е непрекъснат естествен процес на имунизация. Проблемите идват като почнем да живеем стерилно дълго време.
Още мисля че ваксинирането (особено за по-екзотични болести) може да бъде опасно и да предизвика автоимунни болести (рак, алергии)

Няма ваксина срещу маларията и тя годишно отнема няколко милиона живота. Западната медицина препоръчва превантивно вземане на лекарства Malarone или Mefloquinie (за дадения за региона тип малария), но при дълго вземане увреждат черния дроб и още не се препоръчват при шофиране и летене (аз за какво съм отишъл). Ето защо си взех антибиотика doxycyclin , който се взема при първите признаци и ти помага ако успееш да се добереш за 2-3 дни до болница.

Други лекарства които си взех бяха:
imodium - за разстройства и диарии (никога не ми потрябва).
Бинт (ползвах го за имобилизиране на китката, когато си ударих ръката),
левкопласт (ползвах го вместо изолирбанд при свързване на зарядни с нестандартен контакт),

Би било полезно да взема препарат за обработване на рани, защото са неизбежни при летене и скитане. Трябва да е нещо което да замества обемистите и тежки кислородна вода и риванол.

презерватив, катетър (по съвет на колега става за ластик за прашка)

Репеленти против насекоми: комари, кърлежи, бълхи. Изключително важно за предпазване от малария. Активната съставка е DEET. Донесоха ми 40-50% спрей и лосьон от Холандия. Продават ги в спортни и туристически магазини. Също продават дрехи импрегнирани с тях.
В Адис си купих 1 м2 мрежа против комари, но за всеки случай е добре човек да се приготви с такава предварително. В някои от хотелите има бълхи.

Пак от Холандия ми докараха филтър за вода. Пречиства от бактерии, но не и от вируси. За вируси един доктор от Непал ми препоръча шишето да стои няколко часа на слънце, за да се стерилизира водата от УВ-то.
Иначе в Етиопия може да се купи бутилирана вода почти от всеки магазин.
Все пак не съм ходил в по-диви места, така че филтъра не е безполезен. Може би разни хапчета за стерилизиране на водата са също полезно. Идеята за преваряване на водата е утопия ако искаш да не мъкнеш газови бутилки и да не се конкурираш с местните за оскъдните дърва за огрев.

Спалния ми чувал бе от -10 до +10 градуса и ми бе горещо с него за "зимните" Етиопски условия. По-тънък и лек ще е по-подходящ а и винаги можете да си облечете всички дрехи и да се завиете с крилото ако стане студено.
Продават и спални чували с мрежа за комари, което е добър вариант, защото ако се въртите през нощта незакрепената/незашита мрежа пада настрани.

Лекотата на екипировката е важна, така че по-пестеливо. Вместо да се взема гащеризон за летене (на 5000 м е студено), по добре си вземете 2 панталона/джинси, от които единия е по-широк за да може да го обличате върху другия.

Изключително съм доволен от старото ми яке Rukka (който има Rukka не му пука). То е от здрава синтетична материя с горатексова мембрана отдоло. Предназначено е за моторджии, но става за пара, защото спира напълно вятъра. Джобовете му са големи и удобни (държах си ножа в тях), а капаците им пречат на джебчиите да бъркат лесно. Във вътрешните джобове си носех по-ценните неща като GPS и флашки...

Документите си носех в портмоне за врата на Ташев - размер като за международен паспорт. Много сигурно място в сравнение с външни джобове и багажи.

Вместо "специални" летателни обувки си вземете удобни обувки за ходене в планина. Летенето в Етиопия е 90% ходене пеш. Ако обувките са с висок глезен и се стягат добре, то това е достатъчна защита при твърди приземявания. Аз ползвах Ла Спортива, но предишните Асоло ми харесваха повече.

Сандалите са полезни за да се носят в градски условия за да не се вмирисват краката, но за скитане сред каменисти пътеки, тръни и потенциални змии и насекоми не са подходящи. Сега бях взел някакви евтини сандали, но ако си намеря отново от стария модел на Лизард ще си взема отново.

Бях забравил да си взема втора тениска и тази на гърба ми бе придобила нови цветове и миризми. Понякога имах периоди от по 20 дни без къпане и пране. Когато се завръщах в Адис, докато си земах душ, играех нещо като хоро върху мръсните ми дрехи и това ми беше прането.

Летните ръкавиците на Mac Para бяха полезни, но на по-големи височини ми бе студено с тях, та си увивах ръцете с найлонови пликчета. Чисто зимните ръкавици ще са непрактични и друго решение са ръкавици с два пръста в които могат да се пъхат летните.
Маската за лице също би била полезна за по-големите височини.

Шапката идиотка също е полезна, но е добре да е с по-голяма периферия за да пази главата от слънцето отвсякъде. Не съм ползвал слънцезащитен крем и нямах проблеми с изгарания (все пак зависи от типа кожа)

Резервни върви и лепенки за парапланера са ясно.

За летенето бях купил евтино един стар Gin/Zulu (1/2) голям размер, защото предполагах че ще имам проблеми с разредения въздух на голямата надморска височина. Мисля, че на 6 хиляди метра скороста се повишаваше с 40% и това би било проблем за излитанията и кацанията. Наистина скоростите ми бяха по-високи от нормалното, но не чак толкова, а от друга страна вятъра понякога ме вееше като вестник с това голямо крило. Така че най-добре е да сте в долната граница на крилото. Крило клас 2/3 е добре за мене, но е добре да е с облечени върви заради каменистите стартове.

Част от полетите бяха с Bibeta 4 / Advance и тандема отново доказа качествата си и в Етиопските условия.

За соло и тандемни полети ползвах сбруя Light Eddy / Mac Para - олекотена сбруя за тандемни пилоти с лекия тандемен запасен на Mac Para. Препоръчах на конструктора да смали джоба за запасния и да увеличи джоба за багажа. Когато пътувах с повече багаж, отпред си окачах раницата walkingbag/Advance, а отзад и спалния чувал. Въобще сбруята е доста добра.

За раница ползвах един стар модел на AVA Sport. В сравнение с другите центъра на тежестта е високо, част от тежестта се носи от плещите, но най-важното е че можех да натъпча в нея почти всичко. Част от подложките на раменните колани се прокъсаха, но все пак раницата вероятно бе най-жестоко тормозената част от екипировката. Дано запазят модела и да го уякчат малко тук там.

Специално за пътуването поръчах при едни Карловски майстори един нож, който при необходимост да може да се използва за острие на копие (срещу хиените). Сега имам още идеи за подобрения и скоро дори може да организирам дребно производство за парапланеристите. Вероятно сгъваемите ножчета са полезни ама в Етиопските условия може да се ползват само за клечки за зъби за разни диви животни.

Друга интересна идея бе хамакът - на пазара в Адис ми изработиха такъв, който може да се ползва за спане по дървета и скали - високо от разни животни гадинки. Също така може да се ползва за платнище и покривало.

.........................................................................................
За Адис летях за Истанбул през Кайро с египетските авиолинии. Хубавото им е че разрешават 2 по 23 кг багаж. Още мисля че ги проверяват по-малко на митницата.
От Пловдив до Истанбул е 40 лева с автобус.

Самолетния билет е 450 евро отиване с връщане. Толкова горе долу плащам за отопление през зимата.
За останалите неща (ваксини, пътуване, хотели, храна) похарчих около 650 евро за почти 2 месеца.

Хей Ники, май и тия двамата : Thomas de Dorlodot и Horacio Llorens си ги вдъхновил да търсят "Тайното Място" за летене в Етиопия :
http://vimeo.com/36898270

Аз се вдъхнових за Етиопия от сондажите на NOAA и Google Earth след 2 зими проучвания и виртуални пътешествия. Понякога е по-добре мечтата да си остане мечта, но в случая бе изпълващо когато мечтата ставаше реалност и прогнозите се сбъдваха. Нещо като триумф на разума и духа.
В тая игра няма мерене кой от кого се вдъхновява, защото има обща цел - проучване на дадено място.
Аз не отидох в Симеоновите планини (Semien mountains) защото преди това научих от няколко източника, че администрацията на парка е забранила парапланеризма, заради някакъв инцидент в миналото.
Явно Хорацио и екипа са били по-убедителни и трябва да сме им благодарни за прокараната административна пътека.
Моя план бе следващия път да излетя от границата на парка и после да навляза в него, а накрая да поставя бюрократите пред свършен факт и да се пазарим за бъдещото летене. Трябва много усет и късмет, защото нещата лесно се израждат - тия дето летяха от Килиманджаро тази зима трябваше да организират внушителна благотворителна акция за 1 прав полет от 20 минути. А веднъж като светнеш лампата и дадеш на местните пари, после няма спиране. И "по-бедния" парапланерист го духа. Защото тъкмо някой активист успее да убеди властите че местните ще спечелят повече ако увеличат трафика, пак се появи някой с балата пари дето бърза да литне от най-високите върхове на планетата.
....
Не знам защо Хорацио и екипа са били арестувани 7 пъти - явно от много бързане и кацане на чувствителни места.
За почти 2 месеца обикаляне, на мен ми проверяваха документите 3 пъти.
Все пак трябва да сме благодарни на Хорацио за "комуникацията" с полицията и военните - на мен щеше да ми е трудно да изсвиря Боб Марли на китара и да им покажа че парапланеристите са пичове.
....
Търсенето на "тайно" място за летене не става с едноседмично преминаване през изобилна държава като Етиопия и еднодневни полети през по-известни места. Трябва седмици и месеци наблюдение на метеорологията и опити за прелети насам натам.

Все пак е готино, че акро пилотите и спонсорите им го удариха на крос кънтри :
Пол от justacro направи големи прелети в Турция и Чили.
Хорацио опита височинни рекорди в Пакистан, а сега да търси места за летене в Африка
Веско Мена също каза че ще се връща към прелетите.

Много хубаво Ники,

И като факти, и като преживяване е много интересно. Даже и мен ме накара да напиша нещо в тоя фоум

Само с едно не съм съгласна:
"Друга промяна ще е женската еманципация и изравняването на жените с мъжете в обществото, което ще доведе до повече разводи и по-малко деца. В момента жената е на задна линия - седи си предимно в къщи, шета, готви и се грижи за 5-6 деца. По заведенията рядко можеш да видиш жени. В България, при социализма имаше нужда от войници срещу капитализма. Ето защо жената бе приравнена набързо с мъжа и включена в разчетите. Така социалистическите общества изпревариха западните в еманципацията. Може би това е една от причините да сме рекордьор по отрицателен прираст на населението."

Все пак съм жена-човек и имам право на мнение

Поздрави от Канадско,
Рали

O Рали здравей!
Как са канадските мечоците? Носят ли ти мед

Иначе за това за женската еманципация не го казвам в отрицателен смисъл. То заедно с егоизма и консумативизма ще помогнат за намаляване ръста на световното население.

До скоро и се пази!

Мечоците бяха събитие тук тази есен. Бяха плъзнали в цял Whistler, че нямало достатъчно боровинки лятото и били гладни.... да не си им на пътя

А иначе на мен дядо ми ми изважда мед от неговите кошери всяка година и си нося в Канада по два буркана всяка година. С малко български орехи - най-доброто срещу грип и настинки. Не може да сравнява с нищо канадско!

Според мен еманципацията е екстремен вариант на нещо, което е трябвало да се случи много по-рано, заради простото право на всеки човек да има избор.
За съжаление понеже дълго време това е било подтискано в жената, сега се изражда в нещо не толкова естествено и свързано с природата, ама все някъде по пътя нещата ще се наместят.

Поздрави от мен,
живот и здраве до напролет.
Рали

ники, мислил ли си да публикуваш този разказ не само във форум? няма нужда от редактиране дори, абсолютно ясен и разбираем като послание текст, с няколко снимки ще избие рибата. А ще го прочетат много повече хора.

една позната предложи нещо за i-vestnik , ама засега няма реакция.
Ако имаш някаква идея давай. Нямам нищо против да се публикува където искат.

Някой трябва да направи предпечатната подготовка според формата на книгата и броя на странниците в която ще излезе, разположение на снимки и графики между текста. Най-добре е да се първо да се пита някоя печатница примерно http://www.dagaplus.com за минималния брой копия който биха го отпечатали, цената с твърди и меки корици, гланц или мат. Ако е добре илюстровано се сещате, че е по-добре да е гланц. Това вдига цената обаче. Там съм печатал преди рекламни брошури и цената беше добра. Не знам как стои работата за книга.