Етиопия - ерозия, религия и глобализация
Заради планинския терен, някои я наричат африканския Тибет с тази разлика, че на десетия паралел северно от Екватора, планинския климат е доста плодороден и конфортен за живот целогодишно. Днес страната изглежда сеизмологично спокойна, но в миналото тука са вихрили колосални геологични процеси, които се виждат и днес: действащия вулкан с прясна лава Ерт Але до едно от най-горещите места на планетата - депресията Данакил (-155 м нмв) в Афар; 2000+ м нмв високи плата и 4000+ м нмв високи планини; десетки горещи минерални извори и различни по калибър вулканични кратери. Близостта до Екватора прави планинския терен силно термично активен магнит за докарваните от североизточните пасати влага от топлото Арабско море. Резултата са страховити гръмотевични бури и поройни дъждове през лятото (юли, август, септември). Дъждовете със сигурност са обилни, защото никъде другаде не съм виждал толкова дълбоки ерозии по равен терен. А там където веднъж тръгне няма спиране. Сигурно е рай за геолога да гледа 1000 метровата дисекция на високите плата от каньона на река Нил и притоците и. Отгоре е твърдия базалт с хексагонални стълбове, но отдолу по-мекия варовик и изобилните подпочвени води, причиняват силни ерозии и свлачища. От друга страна планинския екваториален климат е благоприятен за живеене (контрастните температури и UV лъчите убиват вируси и бактерии, а по-ниските температури над 2000 м пазят от малария). Добрите условия за живеене привличат хората, а когато се включи прогреса на техниката и медицината, започва да расте населението. Хората имат нужда от енергия и най-близо под ръка е гората. Така предимно гористата в миналото Етиопия, днес е здраво орязана и лишена от естествената защита срещу ерозията. Разбирайки опасността от ерозията и поради острата нужда от дървен материал, местните почват да садят първоначално внесения от Австралия бързорастящ евкалипт (за 4 години става като мартак и го продават за 10 лева), но се оказва че прави почвата киселинна (защо ли се сещам за лесозащитата с борови гори в БГ). Бума на населението у развитието на строителството през последните години доведе до масовото използване на дърветата за конструкции и гъсти кофражи. Също така в родината на кафето Етиопия има силна традиция по пиенето му по 2-3 пъти на ден, а за него се използват дървени въглища, което е романтичен но неефективен начин на използване на дървото. Естествено държавата се опитва да ограничи ползването на дървени въглища, но поради липсата на алтернатива (няма газ, а тока е скъп и нередовен) всичко е един голям театър. Навсякъде из страната могат да се видят чували с дървени въглища за продан замаскирани отгоре с малко сено. Един чувал е 70-80 бир (7-8 лева), докато в Адис цената стига до 15 лева. В резултат от ерозията, пътищата, селищата и живота се изтегля в по-незасегнатите високи части на терена.
Освен ерозията на терена, друго предизвикателство към Етиопия е ерозията на традиционното общество поради настъпването на глобализацията и нахлуването на западните ценности. Антрополозите считат че праисторическите хора произлизат от Етиопия - в Афар/Хадар, Източна Етиопия е открит скелета на Луси - 3,2 млн години. Наистина логично е човек да произлезе от благоприятно за живеене място с разнообразна геология и интригуващ пейзаж. По-късно библейска Етиопия се свързва с Савската царица, цар Соломон, кивота и генетична връзка с евреите. Въпреки арабските нашествия, труднодостъпната Етиопия е единствената неколонизирана африканска държава. Местните мислят че са щастливи защото никога не са поробвани (малко аналогия с турското "присъствие" в България). Не на последно място Боб Марли е пожелал да бъде погребан в Етиопия, където още са се преселили растафари чернокожи от Ямайка. Ако игнорираме тъмната кожа и очи, много етиопци имат разнообразието на европейските черти, което е странно за изолиран планински район. Въобще етиопците са качествени хора с дълбоки корени и силна идентичност.
Освен това силата на един човек или общество зависи от неговата вяра. Около половината етиопци са източно православни християни (като гърци, копти, руснаци...), а другата половина са мюсюлмани. Може би по-дълбоките корени дават по-голямо самочувствие на християните, но и двете религии са изградили традиции на мирно същителство и конкуренция. И двете религии изповядват сходни ценности и тъкмо тези ценности предстоят да изпитат сила с навлизащите през медиите ценности на индивидуално егоистичното западно общество. Арабските революции през 2011 бяха в резултат от сблъсъка между старите и новите ценностни системи. Не може едновременно да се кълнеш в Корана и да попиваш холивудски филми.
Направи ми впечатление религиозната отдаденост на християните в Етиопия - млади и стари стриктно спазват многобройните пости, ходят на поклонения, когато минават покрай някоя от многобройните църкви се кръстят, даряват на свещенниците и просяците пред църквите... В България за 45 години социализъм, поколението на моите родители бе успешно откъснато от религията и в голяма степен бе прекъсната християнската традиция. У мен има някакви остатъци на християнски ценности, но те са безформени и интуитивни. Все повече доминират правилата на наказателно процесуалното право. То, заедно с науката и образованието ме правят атеист и безверник. Когато етиопците ме питат за религията ми и им кажа че съм атеист, веднага се появява някаква бариера (нормално е да не вярваш на човек, който не вярва в това в което те вярват). Веднъж докато чаках на старта за по-добри условия си говорих с едни младежи на тема религия. Казах им че Исус може да накара душата ми да полети, но полета на тялото ми с парапланера е възможен благодарение на науката. Не вярвам да издържат на изкушението да летят, да се возят с кола, да ползват екстрите на цивилизацията. Дори и някой със силна вяра да се задоволи със скромния библейски живот, то след време трансформиращото общество ще го притисне да се промени. Когато веднъж им казах, че ми харесва идеята на Дънов да се откаже от църквата и да обяви планината и природата за свой храм, те ме погледнаха притеснително. Въпреки, че в Адис се прокрадват разни ловци на души, при толкова силна религия не можеш да видиш типичните американски мисионерчета както в България през 90-те. Освен религиозната спойка, обществото само по себе си има силно влияние върху живота в Етиопия. Когато живота е труден, оцеляват тези дето си помагат. Когато хората са много, щеш не щеш се учиш да се съобразяваш с обществените правила. Никъде дръгаде не съм видял толкова силен обществен самоконтрол и загриженост за другите. Когато се случи нещо необичайно - например катастрофа или спор, винаги се стичат хора да се информират и отсъдят. Например когато асистента в една маршрутка се опита да ми вземе повече пари и аз успях да обясня чрез картата на другите за разстоянието за което ме е возил, под силата на обществения контрол, той ми върна дължимото. Тъплата има свои закони и правила и властите са доста предпазливи спрямо нея. Когато кацнах на стадиона в милионния Деси, можех да имам доста проблеми с властите, но бях под закрилата на екзалтираната тъпла, която ме приветсваше с "nice job", сърдечни ръкостискания и дори целуване на ръката ми. Все пак има техники за справяне с тъплата и много хора със страх помнят 40 убити и 60,000 арестувани по време на протестите през 2005-та. Ако етиопското обществено съзнание и самоконтрол е на единия полюс, то на другия бих поставил игноративния български минувач, който забързано ще подмине дори умиращ човек пред краката му. Естествено всичко това ще се промени - етиопското общество ще отслабне заради нахлуващия западен индивидуализъм и егоизъм, а българина рано или късно ще проумее, че ако не си помагаме ще се изгубим в този голям свят. Когато помисля за ролята на тълпата за живота в Етиопия, неволно правя аналогия с ролята на тълпата в главите на някои хора в България и на запад. Не знам дали заради самота или твърде много свободно време за безцелно блуждаене в дълбините на душата, но много западни хора определено имат психични проблеми и като че ли рецептата за тях е сплотено общество което се самоконтролира, а не оставя контрола на бездушното право, компютри и чиновници. За да работи сплотеното Етиопско общество са нужни някои спояващи правила: - консервативно облекло и недемонстриране на изкушение (деколтетата и шортите на западняците се гледат с неодобрение); ако съдбата е благосклонна към теб, то трябва да споделяш част от това което имаш с другите - директно или чрез църквата (затова в подобни общества има цели гилдии от ненужни професии - помагач на паркирането, чистач на обувки, търсач на клиенти за маршрутката, пазачи, носачи... чистачи вместо кофи за боклук; водачи вместо табели...) Естествено има и проблеми. След отварянето към света и първоначалния ентусиазъм и надежда, мнозина ще се чувстват бедни, когато се сравняват с богатите (дори и да живеят по-добре откокото в миналото) и това ще засили престъпността. Много малки производители, търговци или занаятчии ще се окажат излишни в страна с активна политика на привличане на едрия бизнес и големите играчи като Китай. Подобно на гаражите в България през 90-те, всяка къща на асфалтираната улица е магазинче за нещо. Голямото население в съчетание с голямата безработица могат да бъдат благоприятна среда за конфликти и неосоциализъм. В момента също има голямо население и безработица, но като че ли ръста в развитието, традициите и девствената надежда за по-добър живот правят нещата спокойни.
Друга промяна ще е женската еманципация и изравняването на жените с мъжете в обществото, което ще доведе до повече разводи и по-малко деца. В момента жената е на задна линия - седи си предимно в къщи, шета, готви и се грижи за 5-6 деца. По заведенията рядко можеш да видиш жени. В България, при социализма имаше нужда от войници срещу капитализма. Ето защо жената бе приравнена набързо с мъжа и включена в разчетите. Така социалистическите общества изпревариха западните в еманципацията. Може би това е една от причините да сме рекордьор по отрицателен прираст на населението.
Интересно ми е как Етиопците ще променят отношенията помежду си. Например обичайна гледка е да видиш по улиците мъже хванали се за ръка един друг. Не защото са хомосексуалисти, ами защото проявяват истинска обич един към друг. Може би защото осъзнават че любовта е универсална. По същите причини можеш да видиш жени хванали се под ръка. Не можеш да видиш близост между мъж и жена, защото това създава изкушение за другите, а след изкушението идва греха. Това също доста контрастира със западните фалшиви публични прояви на интимност между мъжа и жената. Друга характерна черта е дистанцията между хората. В България и на Запад сме свикнали на сравнително голяма дистанция помежду си, докато в страни като Етиопия, допирането, хващането, подпирането и дори пощипването са нещо нормално.
.......................
Бедна или богата е Етиопия
Ако съдим по броя на бездомниците по улиците на Адис, то е бедна. Ако съдим по това че в Адис има повече модерни сгради отколкото в София, то Етиопия е богата.
Ако половината Етиопци са боси и дрипави, то са бедни. Ако повечето имат по-скъп мобилен телефон от моя, то са богати.
Ако няма много пътища, то са бедни. Ако това е заради великолепни планини, то са богати.
Ако в училищата има класове с по 100 ученика и с по 1 учебник на десет ученика, то са бедни. Ако учениците са силно мотивирани да учат и успеят в живота, то са богати.
Ако в къщите си нямат много телевизори, то са бедни. Ако поради това прекарват повече време заедно и са по-толерантни един към друг, то са богати.
.......................
В Нефас Моуча се запознах с двама учители по английски. Преподават от 2 години в града. Заплатата им е около 1500 бир (150 лева). Бяха малко изолирани в крайпътното планинско градче на 3000 м нмв и бяха жадни да чуят за околния свят. Мечтаеха да се преместят в Адис. Искаха да успеят и учат втора специалност, но не знаеха каква ще е вървежна в бъдеще. Мислеха за медицина (всяко второ дете в Етиопия иска да е доктор) или лингвистика. Предложих им психология, но като разбрах че са решили че парите са инструмента за успеха им предложих корпоративно право. Изглеждаха толкова благодарни и ентусиазирани сякаш още утре ще грабнат учебниците по право.
......................
Искам
Искам парите на белия човек. Искам дрехите му, обувките, фотоапарата, музиката му, филмите и дори боклука му. Искам му телефона, лаптопа, колата, работата, къщата, родината му. Искам бялата му кожа, лицето му, очите, косата и ума.
Не мога да ги разбера! Тъкмо качих планината с тежката раница и сега тия ми искат водата, когато си имат чиста изворна вода наблизо. На всичкото отгоре други преди малко се опитваха да ми продават напитки.
Етиопците се увличат по искането. От една страна са годините демонстрация на богатство и превъзходство от страна на белия човек, а от друга са годините помощи и донорства от запада. Искането, особено от по-младите е като национален спорт. Предлагат ти, често ненужните си услуги, завоалирано наречени помощ, защото искат нещо. Дори когато им обясниш че в твоята страна "Help" е безвъзмездна. Дори като им заявиш че няма да им дадеш нищо за това че те придружават, докато си мъкнеш раницата сам, си остава надеждата че ще получат нещо. Внимавай когато приемаш "помощ" и не си се спазарил предварително, колкото невинна и ненужна да е помощта. Предлагат ти гостоприемство, но за разлика от древните обичаи, то вече не е безвъзмездно (все пак няма да те оставят ако си по-зле от тях) Даже невръстните 3-4 годишни вместо "здравей" казват "money" при вида на белия човек. Въобще на много етиопци им се е отворил хищнически глад да изконсумират каквото успеят да докопат от новото време и глобализацията. Подозирам, че у много, зад желанието за консумиране няма много благодарност към тоя дето дава, за разлика от традиционното религиозно отношение към насъщния. Може би цяла Африка е като една черна дупка, в която можеш да изсипеш всички богатсва на света без да видиш признаци за насищане. Но всичко е естествено. Просто се учиш да даваш без да очакваш. Колкото и да храниш един лъв, никога няма да успееш да го накараш да те погледне с благодарност. Нищо лично. Просто съм гладен.
Така новото правило е който излапа повече днес, той печели и утре. Докато на запад наднорменото тегло е повече проблем на бедните, тук то е признак на богатство. Гладуването и недоимъка няма да бъдат забравени лесно.
......................................
_________________ www.nest.bg
|