Leonardo | ФОТО
Дата и час: Чет Мар 28, 2024 8:59 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 34 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Етиопия
МнениеПубликувано на: Чет Дек 15, 2011 7:08 am 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Privet ot Etiopia
vchera moje bi napravih mesten rekord ot 50 km i lichen za visochina 4600.
Sledvashtite dni shte se opitam da preletia reka Nil mejdu Nedarta i Guna Mt za da si spestia 300 km na pat za Lalibela.
Pisane, snimki i trakove kato se varna v Adis!

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +18 / -0 
 
 Заглавие: Re: Ethiopia
МнениеПубликувано на: Чет Дек 15, 2011 1:33 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Сеп 08, 2010 3:16 pm
Мнения: 277
Местоположение: София
Име: Боян Евстатиев
И следващия път да ме вземеш с теб на пътешествие! :)

_________________
Изображение


Върнете се в началото
  Профил    +2 / -1 
 
 Заглавие: Re: Ethiopia
МнениеПубликувано на: Сря Дек 21, 2011 6:15 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
29.11.2011 Летище Ататюрк, Истанбул

ДОбър ден! Търся г-н Мохамед Рошди. Здравейте! Казвам се Николай Йотов. Имае много поздрави от капитан Хатем Сейф. Той ми каза, че можете да ми помогнете с наднормено тежкия ми багаж. Thank you very much!

Подобен раззговор водих преди 4 години. И тогава багажа ми бе соло крило, тандем, две сбруи, каска, радия и прочие. И тогава 50 килограма си бяха 50 килограма. Все едно че на юг нищо не се бе променило. Или почти нищо с изключение на това, че трябваше да разделя багажа си на две за да не се сецне някой хамалин...

Излетяхме в 7 и докато се любувах на светлините на града и Босфора, осъзнах грешката в картината - огромни задръствания във всички посоки. Сякаш Европа и Азия бяха като кълбо от преплетени в мъртва хватка змии. Днес май някой няма да се върне в къщи.

Два часа по-късно трафика в Кайро бе спокоен. Беше деня на първите демократични избори от Рамзес насам. Династиите си отиваха.

Няколко часа по-късно се взирах в черното нищо над Африка. Тук таме мъждукаше някой град. Какво ли правят 80 милиона етиопци в тъмното?

На летището Боле в Адис Абеба разбрах, че щях да имам проблеми ако не си бях извадил виза (за българите се издават от етиопското представителство в Женева. Благодаря Рето!). После извадих жокер, защото преминах през митническия ренген невредим. А имаше много неща за заяждане. Особено про 200% мито на някои от внисните стоки.
...
Ученикът ми - белгиец, работи по хидроложки проучвания в Австралия. Женен е за етиопка с която се запознал когато работел в Дубай по палмовидния остров (заради слабата циркулация между "листата" му се задържали много отпадъчни води и боклуци).

Адис Абеба означава "ново цвете" и е афромегалополис разположен в подножието на високите плата, на които е била старата столица. Някой части от града са с модерни офис сгради и молове, но все още преобладават гета и къщи с различни нива на престиж и екстри. Домакините ми живеят в прилична къща зад Хилтън. Предстои да бъдат изселени, за да отстъпят място на новите сгради. Срещу това получават една бележка от общината, която евентуално би послужила като документ за компенсация в бъдеще. Дори е трябвало да платят за печата на бележката.


5.12.2011 Адис - Харар

Билета с комфортния Sky Bus е 260 бир и по разписание тръгва в 5:30 от Mesel Square. Всъщност тръгна в 6 и нещо. По средата на пътя се опитаха да ни съберат с автобуса за Dire Dawa. Стюардесата ни подкани да се преместим в другия автобус и когато отидохме и я попитах за багажа, каза че бил преместен вече. После ни каза да се преместим в първоначалния автобус (който нещо го ремонтираха) и когато отново я попитах за багажа, каза бил върнат в първоначалния автобус. Аз не видях никакво местене на багаж. Извод: вярвай на очите си и добре се оглеждай!
Езерото преди Awash е много красиво с това че през него минават две линии - нашия път и жп-то. Доста е контрастно на полупустинния пейзаж наоколо.
за 500-те километра до Харар, по пътя видях поне 10 прясно катастрофирали автомобили, микробуси и обърнати камиони. Един мъж лежеше на асфалта. Прегазихме едно куче.
........

В областта Nazret - Awash имаше повишена влажност въпреки пустинната местност: дебела около 500 метра слоеста облачност на около 1000 метра над терена.
След Awash се изчисти и се заформиха хубави кумулуси над планинската верига и около нея. По билото, където минава пътя си духаше 8-10 м/с СИ. Интересното бе, че за последните 50 км преди Харар свършиха облаците, а в Харар вятъра привечер бе от СЗ.

-----------------------------------------------------------------------------


6.12.2011
Харар - Бабиле - Гурсум - Еджерса Горо - Харар

В 8 сутринта тръгнахме с бащата на Ницу да огледам планините около Еджерса Горо. Той реши, че подхода ни трябва да е от към Gorsum, където имаше познати. По пътя преди Babile (слон) минахме през трудно проходима местност с трънливи храсти и красиви заоблени скални блокове. Южно от Babile има резерват за слонове. След Babile се отбихме от пътя за Jijiga (80 км от Сомалия) и хванахме микробус за Gursum. На едно място ни спря полиция (вероятно вардят за сомалийски бежанци) и за малко да ми проверят багажа, но нещо се отказаха.
В Гурсум, бащата на Ницу се свърза с неговия познат и той ни заведе в местния туристически офис. Оказа се че направих грешка, като казах, че проучвам (research) района за летене, защото всяко проучване се счита за възможност за експлоатиране на природните, исторически и културни дадености на Етиопия и е задължително да се съгласува със съответното министерство или управа. Естествено въображението на местните не е толкова развито, че да считат че парапланеризма може да се използва за търсене на петрол, злато или фосили, така че се разминах с едно леко разрешение за 50 бир и задължителното наемане на двама водача срещу още 200 бир. Опитаха се да ми предложат транспорт за 500 бир, но им отказах с аргумента, че 500-те километра Адис-Харар струват 250 бир, а те ми искат двойно повече за 20 километра. Накрая се натоварихме в една Toyota пикап, в която непрекъснато се експериментираше с броя хора, които може да събере. След 20 спрях да ги броя. За 10 бир толкова.
След 18 км по нормален черен път стигнахме едно село в подножието на планината и почнахме да катерим нагоре. Водачите ми искаха да обходим от изток, а аз исках да минем от запад, заради СЗ вятър. Накрая се оказа че навлизаме в съседната wereda (губерния) и ако разберат местните също ще се включат в доенето на белия турист. Реших, че е най-разумно да се разделя с водачите си, да забравя за летенето заради силния вятър и да се опитам да мина разчитайки на това, че за ходене пеш не се плаща.
Продължих по хоризонтала, за да не губя височина и се отбих до билото в подножието на голямата планина (казват че не върха и живеели праисторически диви коне). Вятъра бе силен и реших да не експериментирам, обезкуражен от синьото небе, а да продължа към Kembolcha, която според бившите ми водачи била на 10 километра..
На билото за мен се залепиха разни деца и бе много приятно да броим пеейки на английски, докато не стана въпрос за пари. Като разбраха, че няма да им дам ме последваха и успяха да откраднат едно въженце от джоба на раницата ми. Направих се на сърдит, а тези които не успяха да задигнат нещо продължиха да ме гонят като настървени хиени. Щом хвърлиха първите камъни към мен, се видях принуден и аз да грабна няколко камъка. Това увеличи дистанцията, но не и гонитбата. За щастие се движихме по тясна пътека през житни ниви и това ме спаси от обкръжение. Пак за щастие по време на моето бягство наближих работещи на полето възрастни, които озаптиха децата.
Разбрал ползата от възрастните реших да не страня от селото и накрая му хванах пътя за Кемболча, който виеше южно от билото.
Съдбата реши да ме компенсира и един младеж ме качи на стоп на мотора си. Оказа се някакъв управител на местното горско. Още се оказа, че Кемболча е на 40 км, а преди нея е Еджерса Горо, така че ако не ме бе взел, щах да замръкна в планината псувайки бившите водачи и техните 10 км.
Пътя бе много живописен. На места минавахме покрай сечища на нещо като големи кипариси. Не се виждаха залесявания или разреждания на гората, а дървесината отиваше право в жадния за ресурси Адис. Явно и тука ставаше като с гората в БГ.
Ejersa Goro е била столица на Етиопия и тук е бил роден последния император. Странно защото приличаше на поредното сбито планинско село. Нямаше нито дворец, нито крепостни стени. Само една църквичка, като навсякъде другаде и необичайно много жители за планинско село на 2500 м нмв. Goro oзначава планина.
В селото почерпих моя благодетел с пепси за 8 бир. Поснимах сенките на хората и хванах минибус за Кемболча за 15 бир. Шофьора му никак не щадеше надолу по едро каменистия път. Предполагам, че както навсякъде караше колата на друг. Собственика изкарва по 5000 бир на месец, от които 2000 дава на шофьора.
В Кемболча не съобразих, че Харар е на 15 км и тръгнах пеш на здрачаване. На излизане от селото ми се залепиха поредните дечурлига. Един възрастен ги разпъди за да се включи в просенето. Добре, че успях да хвана микробус за Харар и след малко пазарлък успях да ги убедя да ми вземат 15, а не 50 бир.
------------------------------------------------------

7.12.2011
Харар - Челенко - Хирна - Адис

През нощта отново слушах воя на хиените и отговора на кучетата. Тази нощ бе по-далеч и затова кучето на нашия домакин бе по-кротко за разлика от предната нощ.

В Етиопия, кучето е истински приятел на човека и затова са все охранени и добронамерени.
Тук още продължава войната между човека и дивата природа и затова на човека му е нужен добър съюзник, като кучето. Да го пази и предупреждава за хиените, които като че са навсякъде. Едни казват, че не са опасни като тези дето скитат нощем в Харар.
В стария град (Jugol) вечер се затварят крепостните врати, но има специални отвори за хиените, които от древността се считат за носители на духове и нощем скитат по улиците на града, за да пазят/почистват града от лошите духове.
Други казват, че хиените са опасни и в по-дивите/пустинни места, постоянно виждам пастири с пушки и автомати (AK 47 естествено). Явно зависи от региона и тяхната численост (глутница).
....

Поради инверсионното и ветровито време в Харар и тъй като не исках да злоупотребявам с гостоприемството на моите домакини, реших да се върна в Адис проучвайки райнона наобратно.
Предните дни, границата на кумулусите, бе около 50 км З от Харар и затова хванах микробус за Челенко. За 80 км, трябваше да платя 50 бир, които не успях да намаля.
Денят бе син, а над долината на С се виждаше 1000 м инверсия над терена.
Затова продължих с микробуса към следващото село. По пътя се заговорих с Дъмъка - спец по кафето от Адис, който работеше в района. С него имаше един побелял човек, който бе завършил магистратура по агрономия в София, но нещо не беше много разговорлив.
На крайната спирка се разделихме, а аз поех по пътя пеш. Отново ми се залепиха дечурлига и се видях принуден да стопирам за да се оттърва от тях.
Един камион спря и ме закара извън града, където слезох, защото пак нещо се настървиха за пари. Спрях един микробус до следващото село. Там продължих пеш и на едно възвишение пробвах да излетя между едни дървета, но се закачих в някакви разсади и се върнах обратно на пътя.
Както повечето пътища в Етиопия, така и този се вие по билото на планината (най-малко грижи с ерозията) и може да се рее далече при С и СИ вятър.
Покрай едни ниви и колиби до пътя, намерих добро място за излитане и попитах местните за разрешение. Те едва ли разбраха за какво става въпрос, но поради респект или любопитство кимаха одобрително.
Излетях, но въпреки силния вятър не набрах съществена височина и постепенно затъвах по терасовидния терен. От амфитеатралния склон се разнесоха множество викове и освен безопасно място за приземяване, трябваше да търся и по ненаселено. Въпреки всичко се събраха 50-100 човека, но хубавото бе че се радваха и искаха да ме поздравят и стиснат ръката. После 30-тина ме изпроводиха до пътя. За малко ме спря местния кмет, но вече си бях научил урока и не говорех за research, а за travel и tourism.
На пътя хванах един камион за Хирна, където пак трябваше да се пазаря срещу 1000-та бира които искаха. Все пак ми взеха 50 бир, което си е в повече в сравнение с микробусите.
В Хирна попаднах случайно пред магазинчето на един свястно изглеждащ местен. Той ме посъветва за транспорта и нощувките (30-50 бир) в града. Оказа се доста сложно да хвана Selam или Sky Bus. Освен, че трябва да се плаща пълната цена на билета Адис-Хара (независимо от къде се хваща), още трябва да дам парите предварително, на идващия от Адис автобус и да го чакам 2 дни за наобратно. Магазинера също предложи нощен транспорт до Адис, но предупреди за проблеми като дрогирани шофьори и бандити в джунглата (такава няма до Адис).
Докато си говорихме и махах на стоп, ми спря една Toyota Land cruiser и за 150 бир ме взе за Адис. По средата на пътя билета стана 250 бир заради багажа ми. После искаше още 50 бир за да ме закара на адрес (Piassa), но поне последните успях да спестя.
Освен публичния транспорт има много нелегален транспорт, като микробуси и джипове на работещи в строителни и държавни фирми.
През цялото време шофъора дъвчеше "чат" и поради нервното му състояние се параноясвах от катастрофа. На едно място искаше да купува нелегално гориво от спрели камиони, но нещо не стана далаверата. Спирахме в 3-4 града да зареждаме с пътници, но поне не бе претъпкано както в маршрутките.
..............................

"Чат" е местната дрога, която освен, че е легална се изнася за Йемен. Казват, че действала стимулиращо като листата на коката. Аз нищо не усетих от 2 шепи с листа. Може би при по-големи количества и при продължителна употреба се причинява някаква форма на физическа зависимост и еуфорията да е в резултат от абстиненцията преди следващата доза.

---------------------------------------------

08.12.2011 Адис - Меркато, Хамак

Днес бе ден за почивка и разни полезни занимания. Разходих се до местните Илиенци - Меркато - квартал на Адис, където се продава всичко:
Плат за хамак 1,5х2,5 м = 160 бир
Мрежа за комари 1 м2 = 65 бир
Макара конец - 60 бир
Въженце - 2 бир/метъра

Хамака ми трябва да спя високо на някое дърво недостижим за хиени и змии.
...
Също така намерих пекарна с пресни хлебчета за по 6 бир.
В хранителния магазин цените бяха същите като в БГ:
- Натурален сок 34 бир
- Консерва Туна - 26 бир
- Кисело мляко - 11 бир
- Шоколад - 30 бир

1 евро е 24 бир или 1 лев е около 10 бир
...
Разходих се и до Autobus Terra (произнася се слято), където се оказа, че няма нужда да купувам предварително билет за Гохатсьон.
-----------------------------------------------------------

09.12.2011 Адис - Гохатсьон

Само за по-големи разстояния трябва да се става по-рано за да се хващат автобуса в 6. Гохатсьон е на 170 км от Адис и пътуването бе с нов микробус за 70 бир, заедно с обемистия ми параплан.
Щом качихме платото над Адис, картината веднага се смени - тучни пасбища с кротко пасящи крави, разредени селища, простор и пространство.
Сякаш бяхме в друга държава. Приятни пейзажи и по-уравновесени хора.
......
Пътя вие по СИ част на платото. Малко след Fiche изпъква с около 200 метра на терена малка планина с антена на върха. Става за учебен баир и сигурно ще е подходяща за реене за И-СИ вятър. Отзад планината спада с около 500 метра.
Преди това източно от равнината на Сулулта и Чанчо има С-Ю планинска верига висока около 400 метра над платото, но предполагам, че удобната за достъп западна част ще е подтисната от осезаемите за района И ветрове.
...
Маршрутката стига до Гебре Гурача, от където останалите 30 км до Гохатсьон ги взехме с по-раздрънкания и вариант.
В Гохатсьон отседнах в Blue Nile хотел (40,60,80 бир стаята). Тази за 60 е с двойно легло, самостоятелна баня, но неработещ душ и мивка.
Оставих си излишния багаж в стаята и тръгнах пеш към ръба на платото да търся старт. След 2 километра стигнах края и се изкефих на гледката към Каньона на Нил. После се разходих срещу вятъра, докато стигнах до една малка площадка за слабия И вятър.
Излетях и на моменти хващах разни балони, но сумарно затъвах надолу.
Канах на И долинен вятър до базата на Kajiva (японска фирма, която работи по пътя между Дежен и Гохатсьон) и се е прибрах горе на стоп. Този път при приземяването имаше само 10 човека.
Казват че трябва да се избягва приземяване до моста през Нил, заради пункта за проверка на федералната полиция. За трудно проходима страна като Етиопия, мостовете са от изключително значение.
.......
Явно че високите плата също страдат от високото налягане и затова условията бяха слаби. 50 км С от Дежен от другата страна на каньона се виждаше планинска верига с конвергентни облаци над нея.
---------------------------------------------------------------

10.12.2011 Гохатсьон - Дежен (Надеждата крепи човека)

След като се събудих сутринта, реших да не се мъча в търсене на подходящ старт около Гохатсьон с тежката екипировка, а поех на стоп към Dejen - града на отсрещния бряг на Abbay Gorge.
Не чаках и 5 минути, когато ми спря една Toyota Hilux със строителен инженер, проектирал и надзираващ изграждането на една църква в Дежен. Тъкмо тръгнахме надолу и след 500 метра минахме покрай прекатурен в канавката тежкотоварен камион, натоварен с булдозер, който ме бе подминал преди 5 минути. Едно напомняне за неопитността на шофьорите и реалната опасност по етиопските пътища.
След задълбочена дискусия относно живота в Етиопия, стигнахме Дежен и хората ме оставиха в най-сносния хотел в града. Нощувките бяха по 60 бир зa стая с обща баня и тоалетна и по-луксозни стаи за по 200 бир. Естествено избрах по-лесния вариант и естествено не се оплаквах за липсата на вода и осветление.

Разходих се по главната улица да си купя банани, които седнах да изям пред хотела. Две момичета на около 10 искаха да ми продадат зелени портокали. Размених един банан за портокал, който се оказа доста кисел.
Към 10 тръгнах да търся място за излитане. Намерих някаква площадка на най-горната тераса и зачаках заобграден от група любопитни младежи. След 1-2 часа чакане се опитах да излетя, но вятъра на ръба не бе подходящ за безопасно напълване на крилото и слязох на една от по-долните тераси (ожъната камениста нива) от където излетях.
Терасовидния терен не бе много стръмен и летейки близо до склона не успях да хвана нещо съществено. Подминах едно село и църквата, до която бяхме спрели на идване към Дежен. Под асфалтовия път набелязал една подходяща площадка за приземяване, но малко преди нея ме повдигна нещо. Явно от по-стръмния и напечен ЮИ склон откъсваш нещо, защото и ято реещи птиц и въртеше там. Птиците ми бяха недостижими, защото бяха на 3-500 метра срещу вятъра (ЮИ), така че почнах внимателно да обработвам това което имам. Трябваше доста концентрация, защото термиката или пробиваше инверсията в долината или просто там се откъсваше. На моменти бе вертикална, а после отнесена. Когато опитвах да се приближа до склона я изпусках, но вдигането беше достатъчно продължително за да го намеря отново. Така полека и с относа на ЮИ вятър се набрах на 3500 м нмв и на около 1000 метра над платото. Беше синьо и хладничко.
На отсрещното плато, от планината след Фиче до Гохатсьон имаше хубави кумулуси на около 1500 метра над терена. Още по-нататък към Сулулта и Чанчо, също се виждаха хубави облаци. Добри условия имаше към планината Amba Farit ЮЗ от Деси. Още мисля чекъм Shambo и Finchaa Dam (150 км З от Адис). Най-добре изглеждаше Choke mountains на СЗ от Дежен. Базата там бе малко ниско, заради повишения терен (4000 м нмв), но облаците бяха мощни с над 1000 метра вертикално развитие. Дори в края на деня се направиха нещо като Цб-та, но инверсия и липса на достатъчно влага им пречеше за пълно развитие.
Интересна бе разликата в условията между вчера и днеска. Повишената нестабилност днес наистина се отрази съществено на условията наоколо. Остава въпроса за произхода на промяната - нахлуване на влага от СИ или просто падане на налягането?
Над Деженската част на платото си бе синьо. Малко след града успях да хвана нещо, но после го изпуснах. Пушека от фабриката показваше ЮИ вятър. Явно трябваше да отида над огретия вече западен склон на Деженския плато полуостров и да продължа на запад към Дебре Маркос.
Е и утре е ден!
--------------------------------------------------------------------------

11.12.2011 Дежен

Още към 10 сутринта почнаха да се появяват първите кумулуси. Явно бе нахлула влага от изток. В 12 излетях от вчерашната камениста нива. Отново трудно и внимателно набиране в дежурната термика. Над западния склон на Деженския полуостров имаше няколко кумулуса с 3500 м база. На моменти имаше конвергентни линии успоредни на западния склон, но ИСИ основен вятър създаваше кос на тях относ на термиките. за разлика от предния ден, този път се придържах успоредно на западния склон, но в основата на Деженския полуостров не намерих подходящо набиране и се удавих в края на долината която се впива в плато.
След бърз стоп до Дежен, реших да литна отново и в 14:30 отново бях в дежурната термика, която този път бе малко по-отнесена на запад и малко по-близо до склона.
Отново хванах базата над западния склон, като този път тя бе на 4000 метра.
В основата на Деженския полуостров, отново се замотах и бързо изгубих добрата си височина. за оправдание си мисля че уцелих разпад на дежурния кумулус там. Помъчих се малко в мешавицата от основния ИСИ и долинния ЮИ вятър но в края на краищата не хванах нищо съществен и кацнах. Отново 100 зрители и бърз стоп с първия минаващ камион - Алах е велик!
...........

"Силното" място на Гохатсьон е на 10 км югозапад.
.........
Този път Сhoke Mt не преразви. Може би се самозасенчи от многото кумулуси наколо.
...............
При приземяване отново имаше пастири с АК 47.
----------------------------------------------------------------------------

12.12. Дежен Сhoke Сb

Към 9 сутринта имаше Сu над западния склон на Деженското плато, но после бързо се разпадна и бе синьо през останалата част от деня. Ю от Гохатсьон си имаше дежурните Сu, както и над планинските вериги наоколо. Още към 10-11 над Сhoke Mt се заформиха конгенстуси, които бавно едрееха до развитието наогромна наковалня към 4-5 следобед.
Инверсията бе по-ниска (макс набиране 3000 м) и за разлика от предния ден по платото имаше по-малко кумулуси. Явно Сb-то над Сhoke изсмукваше и подтискаше околността.
На първия полет в 12:30 се удавих и приземих до лагера на геолозите, които ме нахраниха с инжера, черпиха с кафе и закараха до старта до черквата.
На втория полет се набрах до 3000 м, но СИ вятър бе по-осезаем и не позволяваше разходка на С. Близо до склона в основата долината духаше осезаем Ю долинен вятър. След час два полет се приземих до геолозите и след 30 минути хванах маршрутка за 8 бир до Дежен.
-------------------------------------------------------------------------------

13.12 Дежен

Деня започна със средна и слоеста облачност на около 1000 метра над платото. Явно вчерашното Сb бе преразпределило влагата в по-горните слоеве, която в последствие се бе съсредоточила около инверсията. Още като летях високо бе и по-студено - може би Сb-то имаше "освежаващ" ефект за атмосферата.
Излетях към 13:30, отново съпроводен от над 50 дечурлига и младежи. Този път пробвах над селото на седлото ЮИ от черквата и хванах хубава термика визуализирана от хаотично въртящи и силно набиращи пернати. Над червената пръст в Юз част на платото хванах дежурното набиране до около 3300 и пробвах срещу СИ вятър, търсейки улици на качване за подобряване на качеството.
5 км СИ от Дежен затънах достатъчно (може би трябваше да сменя курса навреме от СИ на С и Сз) и се върнах с попътен вятър, като се приземих на стадиона до хотела. Стадиона се оказа училищен двор и след 2-3 минути бях заобиколен от над хиляда деца. Учителите ми помогнаха да сгъна, но тълпата си живееше собствен живот. Тези отзад които не можеха да ме видят се бутаха на вълни. Тръгнах да излизам и двама полицаи също се включиха в овладяването на тълпата. После дойдоха до хотела да ми видят документите и питат туй онуй. Бяха рутинни, но дружелюбни. Обещах да ги возя като докарам тандема.
Следобедта Мулугета не се появи, а телефона не му отговаряше (момчето дето ме качи на стоп първия ден в Гохатсьон, а после ме покани на гости в Дебре Маркос).
Отседнах отново в хотела, а вечерта дойде полицейския офицер (три звезди) цивилен, за да пием по бира и да си поговорим. Живее от година в Дежен, иначе е от Гондар. Сигурно му бе скучно далеч от семейството и търсеше контакт. Може би ме проучваше или поне си тренираше английския както обичат да правят по-начетените местни.
-------------------------------------------------------------------------------------

14.12.2011 Дежен - Дебре Маркос

След като Мулугета каза че ще мине в 4-5 следобед в Дежен да ме вземе към Дебре Маркос, реших да летя по маршрута с идеята да намажа от транспорта ако се удавя.
Излетях към 13 часа отново съпроводен от многобройна тълпа. Този път имаше повече възрастни и жени. Явно се бяха пресрамили.
Веднага след излитането имаше термика, която може би трябваше да използвам, защото вчерашната термика на седлото не работеше. Пуснах към дежурната тераса под пътя, тънейки яко на около 30 метра над склона, когато видях издигащи се сухи листа. Отново съсредоточаване да остана по средата на балона и след като се издигнах на височината на платото, влязох навътре да хвана следващото качване до 3300.
После пробвах още по на С, но затънах. Пушека на фабриката ме ориентира за следващото качване и когато свърши на 3100 реших да пресека долината на запад към един огрян склон. Дълго планиране и мечта за спийд система и по-добро крило, но все пак се добрах без проблем до склона. Там се понабрах малко, пернатите братя помогнаха, но си бе трудно да зная колко ще пусне склона и колко ще даде платото. Подозирам, че склона дава повече склонов/долинен вятър, който се издига навътре в платото.
Отново стигнах до същото село, което исках да избега заради тълпата преди 2 дни, но реших да рискувам и бях обнадежден от въртящи пернати пред селото. С тяхна помощ се набрах от 50 до около 500 метра над терена. После изгубих качването. Връщах се. Търсех и пуснах напред.
Отново под 100 метра над едни зелени тучни ливади хванах стабилно качване, което ме изстреля до недостиганите досега от мене 4600 метра. Спокойно синьо и красиво. Този път над Сhoke Mt направи Сb, а само едни големи спокойни Сongestus.
Пуснах напред към Дебре Маркос, а там бе една каша - долината от платото приближава близо до планината и създава силен местен долинен Ю вятър. Високо е типичния СИ. Отделно вероятно поради влиянието на планината, облаците бяха доста безформени.
Та се приземих до тучните ливади на Дебре Маркос. Поредните зрители ме закараха до пътя, а един полицейски офицер ме закара до центъра.
По късно дойде Мулугета и ми предостави леглото си да пренощувам.
--------------------------------------------------------------------------------------

15.12.2011 Дебре Маркос - Дежен - Мертуле Мериам

Поради лошия английски на Мулугета, не можах да го организирам да ми вземе багажа от Дежен и трябваше да се върна наобратно. По пътя, като спряхме в едно село, едни младежи ме разпознаха и аз признах че съм този, който е прелетял 100 метра вчера над тях. Бяха щастливи. По нататък по пътя ни спря един човек с овца, която бе бързо овързана и метната като чувал с картофи на покрива на препълнения бус.
В Дежен си взех багажа и реших да обиколя Сhoke Mt от И и С за да огледам терена и евентуално да пробвам планината до Мертуле Мериам. Минах през Бичена. Там смених автобус за Дебре Уърк. Пътя бе черен и си личеше че се отиваме в по-диви места. В Debre Werk бях наобиколен като зрелище. Един тип с микробус ми предложи да ме закара за Mertile Mariam за 1000 бир и ме гледаше агресивно като му отказах. След 20 минути хванах автобус за 20 бир, но той се счупи по средата на пътя. След още 20 минути мина друг автобус и ме взе за още 20 бир до Мертуле Мериам.
.....
На немската карта има неточности:
- Дежен - Дебре Маркос е 72 км, а не 50
- Недатра е до Гондей, който е на главния път и от който е отбивката за Мертуле Мериам
............
Мертуле Мериам се оказа доста живо село, макар че е изолирано в СИ край на платото. Китай имат някакъв лагер. Ще строят нещо. Има и някаква черква посещавана от туристи.
Също така намерих.
............
Вечерта отседнах в хотелче за 30 бир. Май ще спя в спалния чувал, щото убих една бълха, а ме чакат 10 комара.
--------------------------------------------------------------------------------------

16.12.2011 Мертуле Мериам - планината Гуна

През нощта в хотела се разбудих от ставането на някой и към 5 сутринта почнах да умувам какво да правя. Гледах отново картата и реших че не мога да разчитам на 30 км глайд през вероятно обрасла местност. Още мисля че остарявам за дълги преходи в нищото. Та хванах автобус за Бахр Дар - 150 км друсане по прашен чер път. На моменти подскачах по педя над седалката.
Бахр Дар изглежда по-приветлив и с по-малко мизерия от Адис. Въпреки всичко големите градове си смучат пари и реших да продължа напред. Беше интересно да се види метео ефекта на езерота Тана - източника на Нил. На северозапад от него имаше добри планини с високи кумулуси над тях.
В Дебре Табор смених маршрутката, а на следващата казах че отивам към Guna terara (Mt). Гледаха ме като луд. Щом видях хубав склон им казах да спрат и почнах да катеря. Минавах през разни ниви и на всякаде ме гледаха като луд, щом жестикулирах намерението си да ходя в планината късно следобед.
После за мене се лепнаха три момичета, на възраст като за женене, които събираха лайна за горене в кошници на гърба си. Искаха да ми кажат нещо. Едното си хапеше китката, като че ли да ме предупреди, че нещо ще ме изяде. Въпреки всичко продължих, а те ме последваха. Викаха ми нещо като teaсher, many. Мисля че просеха пари, щото едното сочеше към портфейла ми в пазвата. Друга се опита да ми бръкне в раницата, докато ходех, но избягаха щом се обърнах. Почнаха да хвърлят камъни, но запазих добра дистанция щом и aз взех камък. За разлика от предния път от Еджерса Горо, този път не хвърлях камъни за да не показвам лошите си умения. Накрая се отказаха и продължих напред.
Бях набелязал една горичка за хамака си, но после предпочетох по-далечните и високи скали по-нагоре. Tърсех недостъпна от диви животни скална площадка, но за мой страх в подножието им имаше много дупки с осеяни оглозгани кокали. Все пак намерих една площадка с вариант за вертикално спускане в още по непристъпна площадка.
Криво ляво успях да поспя, но имах моменти на полусънено вцепеняване от страх. Наоколо се чуваше скимтене на малки и вой. През нощта гледах падащи звезди, както и периодичното формиране на кумулуси и смяната на вятъра и-з.
---------------------------------------------------------------------------------------

17.12.2011 Гуна - Гашена

След като се събудих неизяден, на 3700, почнах да катеря планината. Беше ми свършила водата, та се наложи да експериментирам и пия вода от планината. Надявам се че на 4000 метра няма проблемни бактерии, въпреки че овцете са навсякъде.
Направих грешка че не излетях към 9-10, когато въпреки ниската база мисля имаше условия. По късно обширната и висока 4200 м планина непрекъснато се засенчваше и не ми се пилееше изкатерената със задъхване височина с прав полет до пътя. Реших да изчакам, защото предния следобед бе доста слънчево.
Изкачих се още по-високо, за да увелича шансовете си да хвана нещо сред сенките, но естествено влязох в зоната на местния западен вятър, та се наложи и да пообиколя планината.
Накрая долу се появи някакво слънчево петно и излетях. Нещо не се получи срещу вятъра и затънах, губейки възможност да се изнеса високо над склона. Все пак едни пернати ме обнадеждиха и успях да хвана асансьора от слънчевото дере до базата.
Пуснах назад и С от Гуна с надеждата да хвана нещо в засенченото плато по пътя. заиграх се с едно слънчево петно и се понабрах в кашата зад планината. После сбърках щото не исках да се отдалечавам от пътя и още не прецених ефекта на общия ССИ вятър. Удавих се сред слънце.
Сгънах сред дежурните 50-100 зрители и хванах минибус за Nefas Meewсha (Нефас Моуча). Като стигнахме автогарата упорито се пазарих за 1 лев. Помощник шофьора ми ги хвърли ядосан на земята, след като общественото мнение застана на моя страна. Със спестените пари си купих портокали от едно скромно дете и хванах микробуса за Гашена. Пътя след Нефас Моуча е като кончето в Пирин - 1000 метра склонове отляво и от дясно. Трябва да се облети. Да не говоря за конгестусите с ненормална база. В Гашена намерих приличен хотел за 30 бир с евтино ядене.
---------------------------------------------------------------------------------------

18.12.2011 Гашена - Лалибела - Деси

След добър сън в хотела, реших да хвана рано автобус за Лалибела, да полетя там и евентуално да се върна по въздуха до Гашена или поне да стигна пътя до Уелдия (Woldya)
Оказа се, че Лалибела е малко настрани от главните пътища и до там се стига по черен път (pista). Към 8 от Лалибела се появи една маршрутка и поради туристическия характер на мястото, цената бе автоматично удвоена за туристи като мен. Приех обира, тъй като исках да стигна в Лалибела навреме, та да имам време да кача планината. Можеше да чакам автобус, тъй като те са малко по-стриктни в цените. Можеше да пробвам и на стоп, ама пътя изглеждаше доста пуст за световно известно туристическо място...
Преди града накарах маршрутката да спре за да си спестя ходене към планината с което отново си предизвиках психо диагнози. Почнах да вървя по един път, който обхождаше платото и не след дълго едни момчета ми предложиха да ме заведат по пряк път до старта. Ключовата дума която ме убеди бе shortсut. Миналата година през януари 4 франсета са летяли там. Приех за 10 бир. Пътеката бе доста стръмна и приех предложението на водача ми да ми носи багажа нагоре. Не хареса презрамките на раницата и направо я метна на рамо подпирайки я с една ръка. Уж имам някакъв опит по планините, но етиопците са най-добрите планинари които съм виждал. Аз се задъхвах и потях е 15 годишното момче катереше с лекота все по-стръмната пътека. На места бе отвесно катерене по скалата. Крака му обут в смешни сандали никога не приплъзна по ронливия път, за разлика от мен. Мислех си че си заслужава поне 30 бир за работата, но като се качихме горе поиска 100. Свалих на 60 и малко се разочаровах, защото толкова е лифта на Сопот, а качва на два пъти по-голяма височина. Следващия път ще се пазаря предварително и ще пробвам изобилната конкуренция от желаещи за да намаля тарифата. Ако пък отседна в Лалибела мога да тръгна навреме и сам да си кача крилото по по-удобен път. Докато се качвахме по пътя разни дечурлига се опитваха да ме следват. Викаха ми "Hello Money". Вече новото ми име е Money. Въобще на белия farengi се гледа като на самоходна АТМ машина.
Разделих се с водача си и почнах да обхождам платото за да се доближа до нагрятата му южна страна. Обаче вятъра в района се оказа упорито западен и се върнах на обратно. След проби и лутане намерих прилично място зa излитане в ротора на ръба. Веднага с излитането се изстрелях с 2 м/с нагоре. Набрах 3 и нещо, и пуснах назад с идеята да атакувам голямата планина. Към нея водеше едно разкошно плато, което на моменти изтъняваше в една пътека. Отгоре му имаше някакви черкви. Непревземаема красота.
Гледката назад бе внушителна, но разкри метеорологичната реалност. На билото на планинската верига (която върви през половин Етиопия от С на Ю) имаше орографски облаци, които визуализираха насрещния падащ СИ вятър. Границата на добрите условия бе на запад от линията Гашена-Лалибела и се отказах да гоня пътя за Уелдя. Реших да пробвам да се върна до Гашена през насечената низина по протежение на пътя, но там бе една ветрова и инверсионна каша че много бързо се удавих. При приземяването вятъра завъртя в последния момент и трябваше доста да потичам. По късно наблизо се откъсваха вихрушки.
Сгънах сред малко зрители и не след дълго мина маршрутка, която ми спря. Пак поискаха 100 бир, но аз отказах, като излъгах че съм дошъл за 60. Съгласиха се, а като разбраха че пътувам към Деси ме оферираха за 200 общо. Дълго умувах дали да бързам или да се върна към Нефас Моуча, но реших че ми е време за къпане и цивилизация и приех намаляйки цената на 180 бир. Пак си беше много за 270 км път, но после в Деси водачите ме черпиха на ресторант и ми помогнаха с хотела. Оказа се че маршрутката не е редовна, а те просто ползват буса за да закарат майка си до болницата и по пътя събират разни пътници. Пътувахме бързо и ненатъпкани.
Когато минавахме билото на планината, там си беше постоянна мъгла, а от източната част дори ръмеше. Пътя надолу преди Уелдя е внушителен и трябва да се изследва при по-сухо време.
Пристигнахме по тъмно в Деси. Повечето хотели бяха пълни, а по-изискания Lalibela хотел вдигна мизата от 100 на 200 бир, щото съм без Етиопски паспорт. Остана един шумен хотел на горния етаж на заведение с жива музика, която дъни до 2-3 през нощта, но за 70 бир толкова.
Вечерта момчетата ме водиха на ресторант, където изядох един вкусен бургер, че нещо освирепявам за месо напоследък. Поотслабнал съм. Стопих доста мазнинки и трябва да си вързвам джинсите за да не изпадат.
По късно ме черпиха по бира в заведението, където поради консервативността на етиопското общество бе предимно мъжка публика. Различни изпълнители пееха с доста добри гласове, само дето понякога прекаляваха с музиката и ефектите.
------------------------------------------------------------------------------

19.12.2011 Деси - Дебре Сина
Предния ден от Уелдя до Деси бе все облачно, но реших да изчакам утрото и реша дали да летя планината до Деси. Сутринта бе слънчево и още към 7 почнах да я катеря. По пътя нагоре разтоварих за първи път рядък баласт (стомаха ми досега се справя доста добре. може би е бил бургера). След около час набрах почти 400 метра височина. Намерих една хубава поляна и зачаках условия. Това е най-приятния старт до сега в Етиопия - тревист и добър наклон. Намира се на 3000 метра и затова базата бе 2-300 метра над него. Реших че ако чакам дълго ще засенчи и към 9 излетях.
Пореях на стръмния склон и реших да изляза напред, където естествено нямаше нищо. Избрах един от стадионите за приземяване, а отдолу милионния град се разжужа. Добър заход покрай жиците и меко кацане. Стотици хора и поздрави "niсе job". Естествено полицаи и след като сгънах ме заведоха в местната община (kebele). По пътя ни следваше тълпата и усетих че властите се страхуват от нея. Разни хора ме поздравяваха и ми целуваха ръката.
Общинския служител бе много дружелюбен и впечатлен. След като уточнихме формалностите решиха че не ми е нужен местен лицен, щом имам международен (IPPI FAI картата ми). Разменихме телефони и се надявам да мина през Деси с тандема и да го повозя.
На автогарата някои ме познаха и съдействаха да си намеря по-евтин транспорт за Дебре Сина, в сравнение с дежурните туродери, които искаха 180-150 бир за 200 км. Качих се в една маршрутка за 70 бир, която ме закара в градче на 50 км преди Дебре Сина. Терена тук бе по-сух, мюсюлмански, но също планински и интересен за изследване.
Между другото от Деси на юг и изток започва безоблачното слънчево небе.
От градчето взех друга маршрутка за 30 бир за Дебре Сина с уговорката, да ме качат на върха на планината. Пътьом спряхме в Дебре Сина, където ни атакуваха дежурните продавачи на портокали, печено жито, чай и бисквити. Като че ли бяха по-агресивни тука.
На върха на планината, в едно село, след тунела слязох и хванах пътя към ръба, по който ме упъти едно момче от минибуса (бе завършило география и работеше нещо за местната община).
На билото бе хладно и ветровито, а на ръба имаше едни красиви бели, но бодливи цветя. Също за да се пазят от ерозия, бяха залесили склона, та трябваше да потърся удобно място за излитане. По пътя през гората се разпищяха едни маймуни. Женските и малките избягаха по дърветата, а мъжките останаха между мене и тях.
Разпънах и излетях от една просека и веднага се озовах във вдигането на един 400 метров отвес на върха на планината. Просто най-доброто място за реене, което съм летял до сега. Огромна поддръжка, която май е денонощна предвид основния ИСИ вятър. Красиви планини. Уплашени маймуни криещи се по скалите от мен.
Щом почнаха да разтат сенките, реших че е време за приземяване, но това се оказа трудно предвид поддръжката и терасовидния терен. Отново поради мързел избрах по-близко до града място до едни огромни електропроводи, но изпуснах горните площадки, така че се наложи да сривам крилото за да не изпусна и долните. за нещастие докато сривах крилото, ръцете ми бяха под гъза ми и с едната ударих един голям камък болезнено (На другия ден в Адис си направих ренгенова снимка за 5 лева и се оказа че съм се разминал с навяхване).
Отново стотици ученици (тъкмо свършваха училище), които ме съпроводиха към града. Едно момче с добър английски почна да ми обяснява туй онуй и помагаше при опитите на другите да ме правокират като уж случайно ми блъскат раницата.
При първия хотел ми се видя висока, цената, а момчето дето ми помагаше бе внук на собственика на следващия хотел, където и отседнах. Поприказвахме си с него, а то ми каза да отсвиря полицая дето питал за мене, че и без друго не знаел английски.
--------------------------------------------------------------------------------------
Вече съм в Адис, но утре поемам за Дежен, където ще остана за 2 недели. После Лалибела да снимам църковните церемонии след 8-ми януари и Гешем Мариам на 13-ти. Щом свърша парите се връщам в БГ.

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +31 / -0 
 
 Заглавие: Re: Ethiopia
МнениеПубликувано на: Чет Дек 22, 2011 9:30 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 12, 2004 10:04 pm
Мнения: 280
Местоположение: Пловдив
Респект, Ники! Наистина впечатляващо и вдъхновяващо пътешествие правиш. В стила на Ливингстон се опитваш да достигнеш изворите на Нил, но с парапланер :lol: Ще бъде интересно да видим и траклоговете от полетите ти. Трябваше да вземеш и Spot-а ми и щяхме да те следим с Live-tracking.
Прочее - би ли споделил с каква екипировка летиш - какъв тип сбруя, с какво крило си, раница и т.н.
Бъди здрав, весели празници и още хубави и безаварийни полети в Етиопия ти пожелавам!
Димитър


Върнете се в началото
  Профил    +3 / -0 
 
 Заглавие: Re: Ethiopia
МнениеПубликувано на: Пет Дек 23, 2011 11:34 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Юли 24, 2011 12:56 am
Мнения: 91
Ники, с голямо удоволствие се чете разказа ти. Страхотно приключение, Африка явно е на някоя друга планета от Европа. Да се върнеш жив и здрав и да си публикуваш разказа в някое литературно издание за пътешественици. Весела Коледа и от мен!

_________________
Владислав Борисов
Ozone Alpina 4

"Колкото по-високо летим, толкова по-малки изглеждаме в очите на тези, които не могат да летят."
Ф. Ницше.


Върнете се в началото
  Профил    +4 / -0 
 
 Заглавие: Re: Ethiopia
МнениеПубликувано на: Нед Дек 25, 2011 12:48 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Окт 24, 2011 4:47 am
Мнения: 44
Цитат:
На билото за мен се залепиха разни деца и бе много приятно да броим пеейки на английски, докато не стана въпрос за пари. Като разбраха, че няма да им дам ме последваха и успяха да откраднат едно въженце от джоба на раницата ми. Направих се на сърдит, а тези които не успяха да задигнат нещо продължиха да ме гонят като настървени хиени. Щом хвърлиха първите камъни към мен, се видях принуден и аз да грабна няколко камъка. Това увеличи дистанцията, но не и гонитбата. За щастие се движихме по тясна пътека през житни ниви и това ме спаси от обкръжение. Пак за щастие по време на моето бягство наближих работещи на полето възрастни, които озаптиха децата.
Разбрал ползата от възрастните реших да не страня от селото и накрая му хванах пътя за Кемболча, който виеше южно от билото.
:idea: eто как колега-пътешественик решава подобен прблем :arrow:
Цитат:
Наскоро Мохамед-Аюб ми посочи едно 5 годишно хлапе и каза, че това бил немирникът на селото – всички били вдигнали ръце от него и безбройните му пакости… а аз се приближих зад гърба му, разчесах брадата си, издокарах зловещ поглед и извиках така, че то се разплака и чак разтресе. Със сигурност това дете ще ме помни поне докато влезе в пубертета
http://juriwaro.com/2010/08/14/%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D0%BB/

_________________
Заниманията със спорт ще удължат живота ви с десет години, но за тях ще трябва да похабите 15./цеко-вересията/


Последна промяна PTERODACTILUS на Вто Яну 03, 2012 8:34 am, променена общо 1 път

Върнете се в началото
  Профил    +1 / -3 
 
 Заглавие: Re: Ethiopia
МнениеПубликувано на: Пон Дек 26, 2011 8:37 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Апр 16, 2007 5:41 pm
Мнения: 163
Местоположение: varna
Ники весела Коледа и щастливо посрещане на нова година. Като чета всичко това усещам, че живея един безмислен живот - колко много пропускам..... Толкова много ти завиждам, че чак ми иде да нарамя крилото и да тръгна още утре. И това ще стане някой ден.
- и да се пазиш :)

_________________
Георги Тодоров - Жоро
NOVA FACTOR 2 - EN C


Върнете се в началото
  Профил    +4 / -2 
 
 Заглавие: Re: Ethiopia
МнениеПубликувано на: Чет Дек 29, 2011 5:36 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Авг 29, 2005 10:33 pm
Мнения: 133
Местоположение: Правец
Име: Бисер Ликов
X-thiopia!

Успех!

_________________
MAC PARA - INTOX
UP-Blues


Върнете се в началото
  Профил    +2 / -0 
 
 Заглавие: Re: Ethiopia
МнениеПубликувано на: Нед Яну 01, 2012 11:18 am 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 21, 2010 12:54 am
Мнения: 32
Ники,
От опит - в Африка се ходи задължително с прашка. Правиш си чатал от маслиново дърво и ластици от катетъри за пишки - размер 24. Слагаш я на врата и при проблем е достатъчно да я свалиш от врата.
Много мощно оръжие :)
Поздрави и приятно изкарване.
ЧНГ.


Върнете се в началото
  Профил    +5 / -0 
 
 Заглавие: Re: Ethiopia
МнениеПубликувано на: Пон Яну 09, 2012 2:51 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Chestita Koleda po iztochno pravoslavnomu. Tova e sabitieto na godinata
za Lalibela (iam med) kadeto v izsechenata v monolitna skala kamenna
tsarkva se praznuva rojestvoto Hristovo i rojedestvoto na sv. Lalibela
(bivsh imperator). Sabirat se desetki hiliadi poklonnici ot razlichni
regioni. Po ideia na fotografa Sasho Ivanov napravih malko snimki na
praznika ot vazduha, no po-vpechatliavashtoto be izlitaneto v 8
sutrinta s 1-2 m/s grab i skok ot otvesnata skala.

Prednia den Lalibela pusna medets i pak si vdignah letvata - 5000 m
nmv (posveshtavam poleta na Petko, shteshe da se zadahva ot radost)

Dnes 4400, no se udavih v sasednata dolina - slojni dolinni
vetrove i ogromni rotori. Podobno na Sopot leteneto e v povetrenata
strana na planinata. Shte go probvam sledvashata sedmitsa i posle
naobratno.

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +6 / -0 
 
 Заглавие: Re: Ethiopia
МнениеПубликувано на: Сря Яну 11, 2012 8:05 am 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Neka ostavim komentarite za ekipirovkata kato se varna, che tuka neta...

Vchera be hubav den. Razhodih se okolo 2-3 chasa v raiona, stavashe za prelen, no se otkazah pri vida na oskadnite pusti ot koli cherni patishta. Vse pak uspiah da stigna platoto otzad i da se varna. Letiah i nad letishteto i nakraia kacnah obratno v grada.
Po obed termikite biaha malko turbulentni, zashtoto probivaha inversiata. Imah mnogo krasiv chelen kolaps s mazno sgavane v podkova - simetrichno i chisto kato po uchebnik. Posle pak v edna termika izpadnah v parashutirane - veroiatno zaradi golemia agal na ataka i nenatovarenoto krilo - darjeshe se stranno, pochti niamah skorost napred, po opisvah niakvi kragove. Useshtah che propadam, a GPS-a pokazvashe 4 m/s nagore (Zhivko, blagodaria za kalafa).
Sashto taka za parvi pat usetih osezaemo efekta na hipoksiata. Prekarah dosta vreme okolo 5000 m (5200 max) i kam kraia na poleta zrenieto mi se vloshi, a misleneto stana povarhnostno i zabaveno. Interesnoto be che s ednoto oko vijdah po-zle otkolkoto s drugoto. Inache motorikata mi po ovladiavane na kriloto si raboteshe dobre... Nishto strashno.

Vecherta imashe kucheshki hor. Iavno sled zaminavaneto na poklonnicite i turistite biaha doshli hienite. Predi sedmica v Nefas Mocha, kato obikaliah v tarsene na start, popadnah na presen trup na hiena. Iavno niakoi ia be ubil, odral i otriazal krakata i za dokazatelstvo. Zdravo i muskulesto jivotno. Ne mislia che niakoe ot porodite kucheta moje da go prebori. Iaki chelusti i edri zabi (katnite sa 2 pati po golemi ot tezi na kuchetata). Spriah da posnimam kak go adat leshoiadite. Mestni deca komentiraha s jestove na hapane na rakata, che ot grada 4 choveka bili iziadeni ot hieni. Ne znam kolko e viarno, kolko sa bili hienite i predi kolko vreme e stanalo, ama triabva da vnimavam.

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +9 / -0 
 
 Заглавие: Re: Ethiopia
МнениеПубликувано на: Чет Яну 19, 2012 5:31 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Привет от Сопот
Човек лесно свиква с топлото и ми се щеше да остана още, но най-хубавото на едно пътешествие е да има къде да се завърнеш. А оазиса също има нужда от грижи.
...
Ще пускам тук материали, снимки и тракове в малко разбъркан вид, но нека всеки вземе това което иска.
...........

Съзерцания покрай Деженското сметище

Понякога орлите се бият помежду си.
Вероятно за храна или за жена.
Друг път ято гарвани гонят орел.
Вероятно за храна или за небе.
Лешояда е спокоен, защото има собствена диета.
Тялото му е тромаво с огромни крила и търпеливо чака вятър и издигаща се мека топлина.


Каквито хората, такива и животните.
Шумно бързат да откраднат това което им дава живота. Без суета и угризения.
Малко напредък. Повече хора. Сметище.
Още хора, птици и животни.
За всички има по нещо. Не остава нищо излишно. 100% recycling.

..................................................................

Пробив в инверсията

Студено горе, топло долу. Топлото се издига, студеното пада. Но защо само бълбукат? Защо не още по-високо?
Нагоре. Високо. Дай още слънце! Газ! Жега!
Добре. Ветровете се събират. Тук някъде инверсията се спука.
Газ. Нагоре. Високо.
Към задъхващото синьо небе.

Днес вятъра е студен. Няма ги вчерашните облаци на хоризонта. Въздуха само къкри, а небето безмълвно синей.
Знам. Трябва по-високо слънце или случайно блуждаеща влага..
Все пак отивам да опитам. Че никога не знаеш колко синьо е синьото.

И днеска нищо, въпреки повечето облаци на хоризонта. Все пак си личи сплескания от инверсия граничен слой.
Геолозите ме нахраниха с инжера. Почерпиха ме с чай и после ме закараха горе до града.
Защо да съжалявам за несбъднатите висоти и разстояния. Живота не е 100% КПД и максимизиране на печалбата.
Колко хубаво е топлото и да снимам птиците сутрин.
.........................................................................................

Бронежилетка

Коледа е един от най-светите християнски празници и събитието на годината за Лалибела, тъй като император и свети Лалибела се родил в същия ден като Исус Христос. Така всяка година между 7-ми и 8-ми януари в малкото затънтено градче, известно на света със изсечените в скалата църкви, се стичат десетки хиляди поклонници от различни райони на източно православна Етиопия.
Церемонията почва на седми в девет вечерта и продължава до девет часа на осми. Още 5 дена преди това града се пълни с хора. Интересно е да се види пазара.
Много поклонници се качват до църквата на върха на платото над града. По улиците се появяват всякакви проповедници, някой от които са озвучени от високоговорители с работещ до тях агрегат за ток. Не разбирам какво говорят, но един ми зучеше като емоционален футболен коментар на раждането на Исус.
Хората от различните райнони пеят и танцуват по улиците и ресторантите. Шарено и интересно..

По съвет на фотографа Сашо Иванов реших да снимам църквите с хората по време на фестивала, но се притесних каква може да бъде реакцията на местните. Ами ако се разбуни тълпата и хората по ръба на скалите изпопадат долу? Ами ако имаше някой министър или важна клечка, дали нямаше да ме отстрелят във въздуха? Реших все пак да рисувам, но си измислих бронежилетка - летях с развяващия се зад мен етиопски флаг. Сигурен съм че никой нямаше да стреля по него.
......................................................

Относително

Летя или падам
Земята избяга
Небето е долу
а слънцето там

Мълча или викам
звука се отнася
Вятъра чисти
Вече съм сам

Стоя или бързам
Всичко се мести
Аз неподвижен
Отивам натам

Голям или малък
края се вижда
Пак отначало
Усмихвам се, знам


Игра

Игра си играеш
Вземи порасни
Бъди отговорен
Живота лети

Аз все ще играя
Не искам след вас
Правила ще създавам
а после руша

Изненада си търся
Вашто го знам
Искам да уча
все нови неща

Във здрача се лутам,
защото намирам
красиво и грозно
но велики - все пак.

И мъдрост и глупост
всичко е смисъл
Това е магия
Всеки е прав.



Включване

Глупака - щастлив е
Мъдреца - нещастен
Защо ли така е
От как свят се върти?

Защо мисълта ни
до бездействие води
Нима се засрамих
от суетата навред?

Да гледаш отвънка
е по-безопасно
и нищо не губиш
но дали си живял?

Спри да преживяш
Мъчи се и страдай
Така ще узнаеш
и радост и рай

Включи се в живота
Движи се! Рискувай!
Защото не знаеш
кога има край.

...................................................................

С шише пикня по пътя

Всеки път щом разбера, че е петък 13-ти, се чудя дали да съм суеверен или не. Само като си помисля какви неща могат да ми се случат с това етиопско летене в тия непристъпни планини. Но после бързо ме домързява да се тревожа и решавам да не съм суеверен.
Та сутринта започна с някакви облачни петна, което предвещаваше повишена влажност и хубаво летене при дневната трансформация на атмосферата.
Тъй като на следващия ден заминавах за Деси и Адис, реших да си почистя стаята в хотела - плик с обелки от банани, шише с пикня и още едно срязано шише, в което пикаех, когато не ми се ходеше до неудобната тоалетна на хотела - измазана с кал дървена барака при комшиите от другата страна на задната улица. Не стига че всеки път трябваше да искам ключа, ами се минаваше по кална от миенето на съдове и помията пътека.
Отидох до местния ресторант и за 30-те минути, докато ми приготвят пикантните спагети с питка като тази дето правеше баба ми, закрачих с боклука си в раничката ми, търсейки удобно за изхвърляне място.
И тъй като бях решил да покажа на етиопците, че белия човек не е само машина за пари, глезотии и лайна, а обикновен човек като тях, трябваше да намеря усамотено място за изхвърляне на странния си боклук - шишетата с пикня.
Само че още в първата пресечка ми се залепиха 5-6 деца на възраста на 6 годишния ми син. Бяха ме разпознали като летящия чужденец и щастливи ме последваха, вероятно мислейки че отивам да излитам.
Хванаха ме за ръцете и така продължихме към покрайнините на града в търсене на моето усамотено място.
Един възрастен им направи забележка, но аз му казах че няма проблем и това май им подейства окуражаващо.
Минахме през пазара и на края на града осъзнах, че те са твърдо решени да ме последват.
Пуснах им ръцете и закрачих бързо по пътеката надолу към дерето. Явно не схванаха намека и продължиха да ме следват. Рекох си - какво пък. Нека да видим до къде ще стигнем.
Почнах леко да подтичвам и подскачам надолу по камъните, но това като че ли ги настърви повече.
Когато реших, че съм им избягал забавих темпото и тогава най-голямото ме настигна.
Отново ускорих, но то ме следваше плътно. Може би е решило, че ако иска да бъде като белия човек трябва да е силно като него.
Реших че откъслечните ми подтичвания само разпалват гоненицата и продължих с бързо ходене към хоризонта. Крачех уверено сякаш знаех къде отивам. Сякаш исках да му покажа "Виж, аз отивам някъде по важна работа, така че по-добре не си губи времето, ако не знаеш накъде отивам". Само че си направих криво сметката, защото децата имат изобилие от свободно време (добре поне че не са издържливи като възрастните).
Да ама това не показваше никакви признаци на умора..
Излязохме на стария път за летището. Почнах да се ядосвам. Детето ме следваше сякаш олицетворяваше желанието на целия етиопски народ да се закачи за нещо. Да се вмъкне в някаква схема. Да хване влака на глобализацията. Ядосах се на малкото паразитче и ми с прищя да го пребия и сритам.
Детето като че ли не усещаше мислите ми, ако като че ли си играеше да ми гази сянката или поне да се крие в нея от горещото слънце.
Почнах да си сменям позицията и ускорих крачката, така че да го накарам да подтичва. Това трябваше да го измори повече.
Помислих си че такова следване трябва да е комплимент за летящия бял човек. После погледнах с очите на загрижен родител, който би се притеснил ако детето му следваше така някой непознат, идващ от свят където говорят за психопати, убийци и педофили.
А детето продължаваше да върви. Сякаш не ме следваше, а бягаше от своя свят към бленувания свят на белия човек.
Опитах се да го откажа с репликата "no money", но то сякаш не разбираше, а продължаваше своята игра.
Представих си как стигаме до летището и аз хващам транспорт наобратно, оставяйки го далече от вкъщи. Ще го погледна сякаш да му кажа - "не трябва само да имаш силата на белия човек, но и парите му".
После като грижлив градинар отскубнах лошите си мисли и си казах че днес май няма да летя, а ще си правя психологически експерименти с детето и с мен.
Спагетите в ресторанта сигурно са готови. Майната им. Продължавам бодро и уверено към хоризонта, пък каквото ще да става.
Малкото дяволче сякаш бе изпаднало в транс - нещо си говореше или пееше под носа и ме следваше плътно.
Ходенето из Етиопските планини ми припомни ходенето в България. Наистина пътя те вкарва в транс. Тялото си крачи, а ти си някъде другаде. Напред. Отстрани.

Понякога назад - все още при това от което се отдалечаваш.
Също мисля, че има голяма прилика между всички пешеходци и голяма разлика между тях и тия дето се возят.
Типа на терена също е от голямo значение - камъните пред краката ти, криволиченето на пътя, гледките наоколо. Те моделират съзнанието ти. Колко често трябва да фотографираш препятствията пред краката си? Колко добре следиш накъде отива пътя? Успяваш ли да се насладиш на гледката?
Така неусетно ходенето пеш моделира определена концентрация за справяне с ежедневните задачи, определено внимание накъде отива живота ни и определена способност да му се наслаждаваме. И тези неща са различни за хората от различните терени. Равнинния човек има по-добра възможност да съзерцава пейзажа и живота, но няма търпението и усета на тоя дето ходи през труден терен.
Когато ходиш пеш почваш да разбираш някои неща. Например логиката на пътя и живота. Кой го е прокарал? Защо?
Колкото повече ходиш, толкова повече разбирането прераства в осъзнаване - приемане, прекланяне. В очите ти се появява някакъв мир. Той е блажен, но често самотен заради все повечето разбирачи, дето отдавна са забравили как се ходи пеш. Които вече не рискуват да се спънат, изпотят или загубят. Но естествено това не може да те спре. Защото веднъж вкусил пътя и живота нищо не може да те спре. Поглеждаш пейзажа наоколо и продължаваш напред.
Колкото повече ходиш, толкова повече осъзнаваш своето нищожество. Ти не си онзи гледан отстрани силен човек, който сам си избира пътя и сам си управлява съдбата. Като че ли пътя избира теб и съдбата те управлява.
Колкото повече можеш да се отдалечаваш от себе си, толкова повече можеш да видиш от голямата картина ..
..........
След седем километра детето се отказа. След още половин километър си излях шишето с пикнята.
След 15 километра и 2-3 часа ходене пеш се върнах обратно в ресторанта и закусих още по-вкусните спагети с питката, като тази на баба ми.
Петък, 13-ти бе наистина прекрасен за летене.
...............................................................................................................................

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +18 / -0 
 
 Заглавие: Re: Ethiopia
МнениеПубликувано на: Пон Яну 23, 2012 10:54 am 
Offline

Регистриран на: Чет Юли 15, 2010 9:10 am
Мнения: 721
Местоположение: Дупница
Име: Петьо Кюркчийски
Браво Ники, браво Йотов :!:

_________________
"Там, където има авиация има дух, има българщина!" Ген. Румен Радев - Президент на България

http://www.skyhike-bg.com


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: Ethiopia
МнениеПубликувано на: Пон Яну 23, 2012 11:09 am 
Offline

Регистриран на: Пон Окт 24, 2011 4:47 am
Мнения: 44
ИИИСКААМЕЕ СНИИИМКИИИИИИИ :!: :!: :!: :!: :arrow: :arrow: :arrow: :arrow: :arrow: +15

_________________
Заниманията със спорт ще удължат живота ви с десет години, но за тях ще трябва да похабите 15./цеко-вересията/


Върнете се в началото
  Профил    +1 / -0 
 
 Заглавие: Re: Ethiopia
МнениеПубликувано на: Вто Яну 24, 2012 5:19 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Етиопия е рай за фотографа. Особено пейзажи и птици (там орлите и лешоядите са като гълъбите в градската градина). Хората и живота също са интересни, но често ми бе неудобно да си вра апарата като западен турист, така че тях ги снимах по пестеливо.
След 1 седмица успях да селектирам няколко стотин снимки в съответните албуми:
gallery/index.php?cat=53

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +4 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 34 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов