Този ноември видяхме почти 2 седмици от антициклонално време
В дъното на розовата долина всяка сутрин се образува мъгла. Самата долина натрупва студен въздух и мараня и от старта всеки ден гледаме силни и красиви инверсии. Лети се всеки ден, като не липсват и балончета за леки разходки и акро.
Интересно е, че въпреки слабите термики и инверсии, местните ветрове работят почти като през лятото!
През съботата и неделята ще нахлува по-влажен и студен въздух от С и СИ, силни ветрове не се очакват, лифта работи, така че елате насам.
В събота вечерта скорпионите ще си празнуват рождените дни (Даниел, аз и вероятно други). Чувствайте се поканени.

Днес на Расник беше сравнително най-добре за летене около София. Вятър СИ , на джанката около 4-6м/с, поривист, горе около или над 10м/с, плътна облачност, студено и... термично. За съжаление бяхме там доста късно с Юлиан и нервите ми стигнаха за около 30 мин. полет. Предполагам,че лесно можеше да се заформи нещо като прелет ако бяхме повече хора. Между другото се доверих на HRM модела и не сгреших, при условие,че на Витоша вятъра беше около 2 м/с, а от Перник през целия ден инфото беше,че няма вятър.

You can see our new photos here:
http://www.skyparagliders.cz/new/index. ... =1&gl_pg=1

Събота. Бургас - слънчево време. Цялото небе следобед беше в яки кумулуси все едно е лято . Само дето се движеха по-бързо отколкото трябва . Групичка от няколко човека отидоха на Тополица. На старта вятърът е бил 4-6м/с Ю. Там обаче е имало големи засенчвания и е ставало главно за склоново реене. Летели са на около 100м над старта, където вятърът е бил вече към 10+м/с.

Варненските пилоти бяхме свидетели на рядко атмосферно явление в събота. До 2 ч. вятъра на старта до Топола беше 2-3 м/с, но облаците се движеха доста бързо на 50м над нас. Извъртяхме няколко мятащи балона но накацахме на старта за да не се удавим. Към 3 ч. топлия Ю вятър успя да ряздвижи студения въздух над морето и на старта раздуха 5-6 м/с. Излетелите навреме пилоти бяхме дарени с невероятни гредки и ламинарно вдигане до 350м над морето. Облаците се образуваха под нас точно на ръба на склона - влажния морски въздух кондезираше при пониженото налягане. Обърнати към сушата имахме усещането че летим със самолет високо над облаците поне на 5000 м. По радиостанциите се чуваха екзалтирани коментари -от "НЕВЕРОЯТНО" до "Егаси чикията..." Към 4 ч. вятъра отново се вдигна над старта и не можеше да се излита. На летящите ни се наложи да минем през ножицата и накацахме до Каварна и Божурец. На задължителната бира след полетите единодушно решихме че това е дар от Дедо Бог като компенсация за лошото време тази есен.

След последните няколко хубави полета към края на октомври, дойде ноември и работата с летенето замря. До днес за ноември съм записал 7 полета всичките от рода на хфър-кац по 6-10мин и три на Добростан по 15-20мин. Те пак са на хфър-кац, но са по-дълги, защото там старта е по-висок.
Или общо 10 полета за които сме се катерили по баирите поне 15 пъти,(защото не всеки път ставаше за летене).
Отчайващо, защото това хвър-кац, в абсолютно умряли и спокойни условия едва ли може да се нарече истински полет.
Но днес парапланеристките богове ни се усмихнаха и пуснаха малко гювеч.
През нощта валя, разчисти и сутринта, като тръгнаха едни комулуси. Отворих веднага HRM- модела и видях, че около 12 ч ще има пик на вятъра, почти до 10 м/сек, и в Пазарджик, и в Пловдив. А нашият баир е до Ново село, което е между тези два града. Това добре, ама имахме и работа.
Към 14,30 часа бяхме на баира. Аз, Пачо и Петьо от Кричим. Време ясно слънчево и почти топло, кумулуси и облачни улици и вятър 5-7м/сек запад югозапад. Идеално.
Излетяхме, почти от място и подхванахме реенето. Нямаше термики, но за сметка на това динамично нещата бяха много добре. Пачо през 20 мин кацаше на старта за да пуши и пак излиташе. Петьо и той каца поне три пъти, на старта, като преди това скуба няколко пъти трева от склона, защото го снимаха . Аз бавничко се набирах нагоре. Три пъти се вдигах до 565м нмв (старта тук е 380м нмв). Тръгнах към Пазарджик, стигнах съседният баир после пак се върнах над старта, и пак се набрах. Срещу вятъра се движех с 3-5км/час, а по вятъра с 47-50км/час. Към 16,30 слънцето започна да залязва зад Родопите и вятъра започна да утихва. Откарах крилото до колата долу и кацнах. Бях летял 1час и 5 минути с макс вдигане +1,7м/сек и макс пропадане -1,6м/сек. Брояча на GPS-а ми показа, че съм изминал над 40км при тези тегели, които правех насам натам.

Благодаря ти Господи!! И за ноември ще отчетем един свясен полет!