02 декември- петък.
Вятър 3-4м/сек запад югозапад. Качихме се на баира между Ново село и Исперихово. Аз, Пачо, Петьо и Антон. Излетяхме към Исперихово и започнахме да реем. Един два пъти се разминахме инфарктно с Петьо, а с Антон така хубаво полетяхме право един срещу друг, че успях да извикам "край, блъснахме се" и точно тогава и двамата завихме в дясно и се разминахме, като си зажулихме левите уши на парапланите!!! Щяхме да се прегърнем и да паднем от 10-15 метра на склона точно пред старта!! За резил!!!
Направихме по 20мин полет и се качихме за втори, но вятъра започна да утихва и вторият полет беше само10 мин.

Днес 06 декември-вторник.
Сутринта нямаше вятър, но към обяд раздуха. Обадих се на Пачо и запрашихме към Ново село. Качихме се на баира. Вятъра беше 4-6м/сек изток североизток. Излетяхме от триангулачната точка,(около 390м нмв) към Ново село. Имаше някакви фронтове и големи конгестуси над Родопите, и Стара планина, а над нас беше ясно, и слънчево. Започнахме да правим тегели на подковата на източният склон. Тука мястото е доста по-голямо и широко от западният склон към Исперихово, където се бутахме в петък. След малко се появи и Петьо. След 20 мин реене Пачо кацна малко под старта за да пуши, а ние с Петьо продължихме с тегелите. Два пъти се набирах на 70-80м над старта и забелязах, че вятъра започва да обръща и да става чист север. Пачо започна да скатава. На север е единствената посока, към която не може да се излети на тоя баир. Петьо и той реши да каца и замина към кацалката. Останах сам. Бавничко пак започнах да се набирам. Започна да се заоблачава. Вдигнах се на 100м над старта и изведнъж влязох в облака. Всичко се размаза и изчезна. Започнах да слизам. Смъкна се 10-15м, направя тегел и облака пак ме захлупи. След няколко такива упражнения вече бях 60-70 м под старта, който не се виждаше вече от мъглата. Стана мокро и много студено. Докато отида на поляната и кацна всичко стана в гъста мъгла. Полета ми беше 45 минути. Облака не ми позволи да остана повече във въздуха. И това ми стига. Декември е все пак.
Сега си суша крилото в хола, защото го прибрах влажно.

В събота се очакваше ЮЗ и решихме да отидем на Тополица. На старта беше слънчево и ясно, вятърът около 2м/с Ю/ЮЗ. Температурата бе почти 20* . Личеше, че има някаква термична активност. С Анелия излетяхме и веднага се изстреляхме на около 40-50м над старта. Имаше доста динамични балони, но за жалост неставаха за обработка. Резки вдигания и сваляния. Рискувахме да се окачим на някое дърво. Отпреде на равното положението бе по-добре, където се позаиграхме десетина минути. По-късно вятърът от ЮЗ се усили, което беше добре. С Одисей излетяхме и започнахме да рееме доволно. След половин час летене засенчи и вятърът падна. Наложи се да кацаме. Останахме много доволни от полетите през този декемврийски ден. Макар, че е зима, времето пак даде .

Въпреки многобройните поздрави, този Никулден се оказа един от най-лошите, та реших да изпусна парата с един нощен полет от Беклемето. Качихме се с Ицо към 20.00 и радостно разпънахме на старта при умерен челен вятър. Колата която ни качи бързаше Хр. Даново, където трябваше да осветява кацането, но чакането и ни се стори доста дълго заради неочакваните силни пориви на вятъра и наедряването на някакъв облак зад нас над билото на планината. Накрая колата пристигна и насочи фаровете си към плаинаната т.е. вятъра долу беше С въпреки силния ЮИ на старта. Излетях и почти веднага отнесох първия си нощен колапс все пак бях със стария си Транс и нямаше никакви проблеми. Челника който си бях сложил на главата се оказа безполезен - осветяваше краката ми и сбруята и тяхното светене/отражение ме заслепяваше и не виждах нищо наоколо. Все пак светлините на селцата долу ми бяха пътеводител от околните тъмни ридове. Когато излезох от планината бях отново очарован от гледката - вероятно така са се чувствали бомбадировачите през втората световна война при нощен полет.
После направих една спирала, но не посмях да я затегна щото нямах добра преценка за височината. Преди кацането Ицо искаше да правим синхронна спирала, но докато се разберем бяхме до колата и кацнахме. После обратно в клуба за истинското празнуване на Никулден

Миналите събота, неделя и понеделник летяхме на Расник.Беше много студено, а в съботата и доста ветровито. Днес Петък 16 тръгнахме с нагласа за Витановци прогнозата беше за запад, но още на комина в Перник видяхме,че духа хубав Юг. На Расник времето беше разкошно-слънчево, вятър около 1-2 м/с юг на кацането и доста кумулуси. Излетяхме от пътя и летяхме до вечерта. Във въздуха беше супер мазно, имаше и хубави термики.

Понеже още не сме си взели авиосимулатора вчера качихме крилата и отпрашихме към баира на Ново село. Снегът беше на преспи от 10 до 50см. След 40 минутна тренировка по офроуд успяхме да качим джипа почти до горе. Вятъра се оказа малко силен 8-12м/сек запад северозапад. И още се оказа, че двамата заедно с Пачо не можем да удържим дори едното крило, така че потеглихме надолу.
Днес метеорологичните модели даваха същата сила на вятъра, но на нас ни се стори ,че е една идея по-слаб. Качихме се пак на баира, след неизменните упражнения по офроуд и наистина вятъра се оказа 6-8м/сек запад северозапад. За да не се мъча и да ме подмята по старта слязох около 50 метра надолу по баира, където вятъра още малко отслабна. Излетях веднага към Исперихово без проблеми и след три завоя и два тегела вече бях над старта. На моменти ме спираше на място, но почти не ме връщаше назад. Започнах да рея и да разкарвам крилото насам натам по баирите. Прехвърчаше сняг и температурата беше 0 градуса. Вятъра беше почти равномерен. Пачо се подмотваше по старта и не разпъваше. От долу пеша дойдоха Митака Хаджимаринов и Христо Ангелов, и двамата представители на пловдивската летателна школа. И те разпънаха под старта и излетяха един след друг. Бързо се набраха и започнахме да се разминаваме. Интересно че въпреки сравнително силният вятър на повече от 470м нмв, или около120м над старта не можехме да се извадим. Аз и Митака сме с бързи крила и не използвахме спийда, но Ицето лети със Z-one DHV-1 и през повечето време висеше на спийда, защото го отнасяше назад.
Митака кацна долу, събра и пак тръгна по баира нагоре. Ицето и той замина надолу. Реших и аз да кацам, но на старта. Подходих много добре, пуснах колесника и стъпих на върха на самият старт. Веднага със стъпването се опитах да се завъртя с лице към крилото за да го срина, но се оказа, че доста съм замръзнал и движенията ми са много забавени и мудни. Паднах и крилото ме повлече, за щастие само един-два метра преди да го спра....
Брояча ми показа че съм летял 1час и 20 минути. Имах макс вдигане +1,4м/сек, а макс пропадане -1,8м/сек. Максималната ми набрана надморска височина беше 470м. Старта е около 350м нмв.
Попитах Пачо, защо не лети, а той заяви, че се вкочинясал от студ и не може да лети. Натъпкахме крилото ми в джипа без да го сгъваме, заради силата на вятъра и потеглихме надолу.
Ицето и той успял да направи малко над час полет, а Митака два по-малки.
Утре го дават пак същият вятър и сигурно ще се пробваме пак.

В четвъртък беше слънчево и топло с температура около 20*. На старта на Тополица духаше 6-8м/с ЮЗ/З. Макар, че на моменти вятърът ставаша силен, се получиха добри полети. Даже успях да хвана термика +3,3м/с с която набрах 100м . Следобед вятърът поутихна и направихме по един мазен полет на склона. Останахме много доволни от последните за годината полети . Така завърши летателната година в Бургаския регион.

Нед Яну 01, 2006

Нед Яну 01, 2006

Пон Яну 02, 2006

Чет Яну 05, 2006