Leonardo | ФОТО
Дата и час: Пет Мар 29, 2024 12:20 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 32 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: Утопия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Съб Яну 19, 2013 7:07 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Обръснах си брадата и пак имаше обстрел с камъни.

Това ме мотивира да напиша следните препоръки за отношението към местните.

Първо логиката е на тяхна страна: ти имаш, те нямат, а ти си на тяхна територия.

Първо правило - не показвай, че имаш повече от тях!
Крии своите камери, уреди, лъскави мобилни телефони и др. Например след като излетя вадя GPS-a си от джоба и го прибирам преди да кацна или веднага след като кацна преди да са дотърчали. Чак след това се разкачам от крилото и почвам да сгъвам. Фотоапарата ми е обемист и привлича много внимание. По-добре се наслаждавай на летенето без да снимаш.
Ако дрехите ти са мръсни и прокъсани, то приличаш повече на тях.

Не демонстрирай че имаш повече акъл от тях като ги унижаваш. Границата между добронамереното общуване и язвителната забележка е много тънка. Може би грешката ми днеска бе, че когато отказах поредното предложение някой да ми носи раницата, ме попитаха защо и аз казах защото ще ми искат пари. Така извадих на показ стремежа им към парите, демонстрирах че съм чувствителен на тази тема и като цяло вкарах в главата им идеята за пари.

Хората в Етиопия се делят на възрастни (над 50), на средна възраст (30-50), млади (20-30), младежи (10-20) и деца (под 10 години).
Възрастните са уважавани от другите и могат да ви спасят от преследване и обстрел с камъни.

Ако тези на средна възраст и младите са от мнозинството трудолюбиви етиопци, то също могат да възпрат непослушните. Предполагам защото са възприели от дисциплината по преме на социализма, имат респект от властта и са достатъчни разумни да осъзнават че конфликтите рефлектират върху всички.
Ако тези на средната възраст се изживяват като бизнесмени и тарикати, то може и да ви помогнат, но после ще се
опитат да спечелят нещо от вас. Попадал съм и на цинични и безкрупулни типове, които ги възпира единствено респекта от закона.

Най-опасни са младежите, защото кипят от енергия, лесно се възбуждат/ескалират и са достатъчно силни физически да ви навредят (например пребият с камъни). Ако са от селския тип, то труда ги е възпитал и са по умерени. Ако са от увеличаващата се безпризорна градска младеж, то някои от тях приличат на бъдещи престъпници. Все по-често наблюдавам използването на техники от популярните бойните изкуства при боричканията помежду им.

Децата не могат да ви убият с камъни и не се сдружават така както младежите и по-възрастните. Те са по-примитивни и първи искат пари от белия човек. Все пак бъдете внимателни, защото отношението ви към тях се наблюдава от по-възрастните и могат да се получат разни верижни реакции.

....
Най-добре е да се каца до път и далече от населени места. До път, защото освен прибирането имате и известна защита от трафика на хора. Далече от населени места, защото ако се събере критично голяма маса хора тълпата почва да се вълнува. Обръча около вас се стяга, а тези отзад които не виждат нищо се засилват и врязват в тълпата отпред. Почват да ви настъпват и бутат. Ако не сте прибрали крилото до тогава, то го натъпкайте на топка в раницата, защото няма шанс да се отвори кръга и си сгънете крилото спокойно. Щом сте готов, поемате в нужната посока, а тълпата поема импулса и тръгва с вас. Независимо колко е голяма тълпата почти винаги ще се появят англоговорящи - най-често ученици, които искат да проверят дали преподавания им английски работи. Почват въпросите и това е вашия шанс. Бъдете търпеливи. Може да отговаряте неколкократно на един и същи въпрос зададен от различни хора. Отговаряйте с усмивка и доброжелателност. Ако установите ползотворна комуникация, то ще избегнете много проблеми, ще ви упътят за пътя, хотела, транспорта наобратно...

Много важно за безопасното пътуване и летене в Етиопия е наличието на свидетели.
Ако кацнете и съберете голяма тълпа, дръжте се нормално и няма от какво да се безпокоите.
Ако тълпата е по-малка, завържете разговор с този дето говори най-добре английски. Тогава дори тартора на групата ще кротува защото всички имат респект към знанието и са (все още) жадни за информация.
Най-опасно е да попаднете в отдалечено място, с озлобени от трудния живот хора и никой да не говори английски.
Астрийския рафтър бе убит, защото къмпингуваше в изолирано място т.е. никой не знаеше за него освен нападателите. В това отношение парапланеризма е облагодетелстван, защото сме достатъчно атрактивни и се появяваме изневиделица.

Така стигаме до следващото правило - това на изненадата.
За разлика от къмпингиващия рафтър, парапланериста идва неочаквано от небето и не оставя време за развиване на отрицателни емоции и планиране на злодеяние срещу него. Също така съм забелязал, че намалява реакцията на местните, когато си в движение. Например днес ме замеряха с камъни след кацането, но щом ударих бърза крачка нямах никакви проблеми през селата и махалите през които минавах. Когато се разминавах с хора ги поздравявах (постарайте се да научите и изговаряте автентично местния поздрав) и продължавах напред, а те нямаха време да се узнаят знам ли им езика и колко съм хищник и колко жертва. Много се опитват да ме заговарят. Отговарят без да се обръщам и продължавам напред. Ако някой ми се включи в темпото, то мога да си говоря с него докато си следвам в посоката.
Демонстрацията на целенасоченост е едно от многото невербални средства за общуване и също намалява проблемите.
Както писах миналата година демонстрирайте своето състояние нащрек. Улавяйте погледи и движения. Не блейте като заблудена овца. Преди кацане си огледайте точно пътя за прибиране, защото така ще намалите лутането, ще демонстрирате целеустременост и няма да ви се налага да търсите небезплатната помощ на местните.
Не е желатено да си ползвате GPS-а за намиране пътя към цивилизацията ако има хора покрай вас.
Ако местните узнаят колко гидове и други ще останат без работа заради модерните технологии, ще вземат да почнат чупят машините като в Англия едно време.

Отново да припомня логиката: ти имаш, те нямат, а си на тяхна територия.

След като демонстрираш че нямаш чак толкова много за вземане идва момента за тяхното нямане. Тук няма решение на момента, а е нужен продължителен образователе процес.
Възприемете идването си тук, като възможност да образовате хората и да ги направите по-добронамерени към следващите парапланеристи през следващите години.
Естествено трябва да има кой да слуша. Така че използвайте желанието за комуникация на местните като им обясните че Етиопия е по-богата от България. Първоначално от мита за богатството на белите държави (Европа и Америка), те няма да ви повярват. Същевременно ще се вкарат в противоречие, защото техните управляващи достатъчно дълго са им набивали в главата колко са велики, каква природа имат и какви ресурси (звучи познато, нали).
За да докажа тезата си, им казвам че Етиопия има повече природни ресурси от България. Също така климата е много по-благоприятен - т.е. едно е да имаш вечно лято и да гледаш 2 реколти и друго е да хибернираш 1/4 от годината.
В Етиопия шофьора на камион (и не само) получава същите пари както в България, само че има по-малко разходи за живот. Цените почват да се изравняват. Глобализация. Стойте си в къщи.
Много няма да повярват, но семето е посадено и вероятно ще даде плод след години.
Естествено не казвам, че това голямо Етиопско богатство се дели между 80 милиона, а между 8. Защото може да стигнем до въпроса "защо са ме създали?" и после да има разкази с неочакван край.
...
И нещо по-въпроса за територията.
Спомнете си като деца "моята улица, моя квартал, моя град".
За разлика от повечето държави, земята в Етиопия е собственост на държавата. А тя демонстрира готовност да я дава на този който я ползва по-ефективно. Това хем вкарва стрес у земеделците, хем не привързва хората силно към земята.
Ако видите някои ниви 80% пълни с камъни, ще ви стане жал и ще се замислите колко хората обичат земята си.
Когато кацнете някъде, пазете посевите. Заобикаляйте нивите (дори и ожънати) - има изобилие от пътеки. Във високите плата има пасбища които изглеждат обща територия (мисля че през дъждовния сезон са наводнени и затова нищо не садят там).
Изненадващото и бързо движение през дадена територия събира по-малко последователи, а навлизането в чужда територия бързо отказва тези от предишната.
Все пак бъдете гъвкави. Някъде може да ви се изкефят и да ви поканят и нагостят. Ако имате възможност не се дръжте като вечно забързани чужденци, а се възползвайте от възможността да се запознаете с местната култура. Поговорете си (дори жестикулирайки), направете бартер - дайте им от бисквитите или ядките които носите със себе си. Не забравяйте че всички сме хора и въпреки че ингорирането е най-успешната тактика срещу досадниците, то е най-тежкото наказание към доброжелателните. Границата е много тънка.
...
Ако щете ми вярвате, но в момента в който си изпуснете нервите и ставате големия губещ в цялата тази игра. Можете да се правите на сърдит когато ви замерят с камъни, но не си позволявайте да избухвате. Първо не можете да им направите нищо. Второ ще им покажете слабото си място и ще ги активирате да ви дразнят още. (когато усещат че се дразня от просенето им на пари, почват напук да ми повтарят "money.money.money"). Не ги учете да лоши думи и изрази като "fuck". Те са добри ученици и ще ви ги повтарят следващия път. Нека видят доброжелателност и търпение у белия парапланерист, дори и да не им дава пари директно. Обяснете на по-умните, че ще спечелят повече в бъдеще ако обменяте идеи и си тренират английския, отколкото ако им дадете пари и приключите комуникацията (естествено има нагли тарикати дето искат и двете сега - пари и идеи).

..........
Днес е един от най-големите християнски празници в Етиопия - тимкат (покръстването на Исус).
Многобройни църковни процесии на хора облечени в бяло. Към края на жътвата хората се веселят и празнуват.
Пред хотела се заформи един голям кръг от хора. Танците бяха едно интересно подскачане на отделни групи. После други прихващат и така едно голямо друсане на цици и тъшаци. Накрая полицая извади сопата и пръсна кръга че запуваше един от главните пътища в Етиопия.

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +11 / -0 
 
 Заглавие: Re: Утопия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Нед Яну 20, 2013 10:02 am 
Offline

Регистриран на: Съб Ное 14, 2009 6:26 pm
Мнения: 129
Местоположение: Karlovo
Изводът е не ходете в Етиопия и изобщо в Африка ( последните събития в Алжир ) , ако не можете да си позволите да наемете за охрана поне едно отделение от месните ВС.


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: Утопия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Нед Яну 20, 2013 6:34 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Юни 15, 2009 10:00 am
Мнения: 427
Местоположение: София
Име: Георги Стефанов
извода може би е по-друг :-)
Лично на мен този разказ ми напомня за една друга тема - не помня как се казваше, но ставаше дума за някакви набези (май) и кофти място за кацане
Давай Ники - лети и пиши - интересно ни е


Върнете се в началото
  Профил    +2 / -0 
 
 Заглавие: Re: Утопия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Пон Яну 21, 2013 4:22 am 
Offline

Регистриран на: Пет Окт 15, 2004 10:16 pm
Мнения: 20
Местоположение: Nassau
Име: Антон Атанасов
The name Ethiopia mean "land of sunburned faces" in Greek.

_________________
"Prepare to succeed and you will"


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: Утопия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Пон Яну 21, 2013 6:02 am 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
nikidelta написа:
Изводът е не ходете в Етиопия и изобщо в Африка ( последните събития в Алжир )

По тая логика, не летете над Коиловци, Розино и многото други циганизиращи или ксенофобски български села, защото ако се удавите наоколо ще имате проблеми.
Не е ли по-добре да изследваш проблема и да търсиш начини за решаването му, отколкото сам да си създаваш ограничения? Приключението е не само докато летиш, но и след като кацнеш.
Чувал съм обобщаващи изказвания на доста умни хора, как Африка е прецакана и загубена кауза (СПИН, войни, корупция, бедност). Има голяма разлика между различните страни, но в края на краищата всички се развиват в една и съща посока и света си става глобално село. Пример - тази година се учудих да видя новата мода по украсяване на Коледа с пластмасови елхички с играчки и венци с надпис Merry Christmas.
Африка е богата на ресурси (вкл. термики) и докато страни като България вегетират поради изнесени в Китай или другаде производства, то някои африкански държави могат да ни задминат по стандарт на живот (бързам да опонирам любителите на скритото качество на живот, чрез ракията и киселото мляко, защото ги има и в Етиопия, че дори и бира си правят по къщите)

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +5 / -0 
 
 Заглавие: Re: Утопия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Пет Фев 01, 2013 8:01 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Ей то било хубаво човек да се изкъпе! Тъкмо се бях подготвил да удържа още 3 седмици и хората с които пътешестваме ми поеха половината от цената на хотела за да си правим компания.
Така от стаички за 5-6 лева съм повишен в стая за 20 лева с баня и топла вода.
Докато се къпах, изтанцувах едно айдушко хоро върху мръсните ми дрехи. 20 минути отне да почнат да пускат по-светла вода. А чорапите! Доста търкане отне докато им отнема твърдостта на 2 мм алуминиева ламарина.
...
Днеска съм щастлив че тествахме един старт, който набелязах от Goolge Earth и той проработи добре. След като си тръгнат австрийците ще го пробвам още.
...
Пред 2 дена вдигнах летвата и направих около 95 км прелет по протежението на един от най-панорамните пътища в Етиопия. Вижте терена отдолу в Леонардото. Направо екстаз.
...
Не знам заради полетите или защото свикнах с живота тук, но често ме обзема необикновено чувство на щастие. Обичам всичко и всички. Дори тези които се опитват да ми "навредят". Виждам че са продукт на средата си и не ги виня. Всеки се бори за място под слънцето по свой си начин. Всеки има право да бъде.
На миналогодишното пътешествие исках да си ходя в къщи още първата седмица. Този път към втората седмица ме стягаше шапката за БГ, Сопот, близките и задачите които ме чакат. Но явно по-дългия престой на друго място променя човека - вече не е онзи забързан турист който безмислено се лута и консумира места и преживявания.
Пожелавам ви времето и възможността за промяна. Научете се да си почивате. И зареждате!

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +14 / -0 
 
 Заглавие: Re: Утопия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Съб Фев 02, 2013 9:17 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Сутринта в Лалибела бе мътно, с облаци и никакво слънце. Привиквайки към ежедневните трансформации, изчакахме и към обед се качихме на платото над града. Преди 2-3 седмици французите дето ги засекох в Дебре Либанос и Фиче, бяха минали от тук, защото местните шерпи поискаха по 20 лева да ни качат раниците, колкото им били дали те. Все пак хората спят в Шератон в Адис. Какво друго да очакваш?
Естествено с лек пазарлък и демонстрация на непукизъм, възстановихме миналогодишната цена и за 2.50 на раница поехме нагоре.
Миналогодишния старт си работеше както обичайно, докато всичко наоколо бе роторливо от ръба на платото.
Набрах се лесно и се помотах докато излети ученика.
После се опитах да влеза по реброто навътре в планината, но нещо не работеше и на около 100 метра над склона реших да пусна в поветрената страна, защото бе южна и като че ли облаците горе се захранваха от юг.
Размина ми се турбото, но доста позатънах преди да хвана следващото качване. А то бе някво странно, защото на моменти крилото ми не искаше да завива ни наляво, ни надясно.
По-горе нещата се поизясниха. Атакувах пак реброто, но не директно, а навлизане по-навътре към планината, в следствие на което загубих височина и пак се отказах да не изям шамарите на СЗ вятър.
При следващото набиране вече бях по-високо, макар и малко да ме достраша когато страните на облака под който се намирах, падаха надолу около мен, като сферичните фонтанчета в центъра на Плевен. И този път тактиката за излизане от силното качване срещу вятъра ми спести излишни турбуленции.
Пуснах през платото и от другата страна зачаках ученика, който тръгна след мен, но доста по-ниско.
Помислих си, че ако в бъдеще водя хора на прелети в Етиопия ще трябва да си взема по-споко крило, че с омегата не мога да кацам навсякъде, ако се наложи да спасявам някого.
Ученика прелетя платото, но загуби доста височина и позатъна преди да излезе от наветрената страна на склона. Основната му грешка бе че завърташе веднага термиките, вместо да навлезе добре срещу вятъра и да хване по-силните качвания.
По едно време кацна на склона по-който стържеше и ми се стори че бе с голяма скорост. Не ми отговори на радиото ( в последствие се оказа че още рано рано ми е свършила батерията, защото бях забравил да го изключа от предния полет).

Тъй като първоначалната ни уговорка бе той да плаща транспорта, а ние да летим и кацаме заедно, аз се върнах назад за да кацна до него.
По едно време крилото ми сравнително бавно тръгна за подкова. Дръпнах спирачките да го спра, но то продължи по собствена програма и изведнъж едната половина се навря под другата и затегна здраво в спортните върви. Имам опит с истерично свирене на арфа - подръпване на всякакви върви с цел отплитане на крилото, но бързо разбрах че нямам шанс.
Между временно другото полукрило се опитваше да се насвири в спирала, или да се срине като го спирах. Границата бе много тънка и въпреки че съм имал кацане с половин крило, реших да не рискувам в тия турбулентни условия.
Бях на около 300 метра над терена и нямах време за експерименти със срив.
Хвърлих запасния, който се отвори веднага. Почнах да събирам крилото, но бе бавно защото спортните върви се плъзгаха през ръкавиците ми. По едно време крилото почна да се върти асиметрично и да удря запасния. Успях да го укротя, като работех предимно със задните върви, които досриваха и изпразваха крилото.
Събрах го, огледах се, приритах 2-3 пъти да загрея краката и БАМ! Посрещнах земята вертикално с крака, изпращяха ми разни стави и прешлени и в следващия момент се почувствах като сплескана жаба на асфалт.
Боли! Какво? Жив!
За щастие паднах далеч от изобилните за Етиопия камъни. Тежкия фотоапарат ме бе ударил по гърдите - вляво от диафрагмата и все още дишам плоско и си търся поза в която ме боли по-малко. Освен това, натъртването в левия бут и леката болка в дясното рамо, нямам други поражения.
После дойдоха дежурните местни. Бях доста апатичен да обърна внимание на опитите им да изпросят нещо.
Събрах си екипировката и намерих ученика, който си бе навехнал глезена, но не бе видял нищо от моята случка.
Все пак бе жизнерадостно настроение от приключението и ме заместваше в комуникацията с местните.
Бяха му дали една тояга да се подпира, а той после нае човека да му носи раницата срещу 2 лева. Другите се опитаха и на мен да ми дадат тояга, с надеждата че ще ги наема за шерпи, но краката ми бяха здрави и устоях на изкушението.
Когато преди местните са ми досаждали с опитите си за просия, съм си мислел че нямам нищо против да ми вземат всичко ако се пребия някъде. Само че сега ще трябва да почакат.
Тръгнахме към ръба с идеята да излетим отново, но изглеждаше роторливо, а междувременно дойде шофьора ни.
Насладих се на панорамния път, докато пъшках наум в джипа и междувременно набелязах 2-3 нови старта.

Изводи и сравнително безплатни уроци:
- след 2-3000 часа и 15 години летене, бях горд че не съм имал съществени инциденти при прелетите. Предните два запасни ги бях хвърлил при акро простотии. Преди няколко години по време на Skynomad Open, Годфри също хвърли първия си запасен след 15-20 години и 4-6000 часа нальот
- задължително по-голям размер запасен. по-бавното сработване на големия запасен е пренебрежимо малко, а комфорта при приземяването е много по-голям. Това важи особено за високопланински терени, където въздуха е разреден и снижението по-голямо. Не съм сигурен дали в тези турбулентни условия има полза от управляем запасен (тип рогало). Не съм летял/падал с такъв. На 50 метра от мястото ми на приземяване се образуваха вихрушки, а вятъра бе подозрително силен ЮЗ при силно изразен СЗ.
- глупаво е да се олекотява екипировката и да се лети без протектор в сбруята и каска на главата. Този път се размина, ама следващия ...
- нямам застраховка което би създало проблеми при евентуални спасявания, лечения и транспорт
- почвам да разбирам шуменци, които си летят точилките в равнината и не искат да си развалят спокойствието с полети на Сопот. Досега летях в равнинни условия, но Лалибела си е като Сопот в Етиопски мащаби и без късметлийските за приземяване гори.
- имам и други изводи относно ръбове в моя характер, но тях ще си ги оставя за размисъл

п.с. по някаква случайност контейнера на запасния се бе оплел във вървите на крилото, така че ако нямам усложнения с болката в гърдите, ще си прескатая запасния и ще продължа с етиопската програма.

leonardo/flight/4828

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +15 / -0 
 
 Заглавие: Re: Утопия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Съб Фев 02, 2013 9:30 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Дек 10, 2008 12:43 pm
Мнения: 346
Местоположение: София
Супер Ники, че всичко е минало с по малкото зло и сте се отървали невредими. Продължавай в същия дух ( прелетите - не подковите ) и се пази .

_________________
НК
Element Air 4
Gin Race II


Върнете се в началото
  Профил    +3 / -0 
 
 Заглавие: Re: Утопия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Пон Фев 04, 2013 1:21 am 
Offline

Регистриран на: Пон Сеп 19, 2011 4:43 pm
Мнения: 7
Име: Владимир Кривцов
Цялото ти приключение е супер вълнуващо, а ти го разказваш сякаш правиш документален филм, анализираш научно всички ситуации - социални и въздушни. Не знам как успяваш да си уравновесен и мъдър в огромните трудности и шантави проблеми, които така бегло описваш. Можем само да се учим - не само на тема летене.
Радвам се, че не си решил, че си неуязвим и ще се справиш с крилото, и сега си добре!
Съжалявам, че камерата е проблем, дано имаш и по-малка/удобна за всекидневни снимки, но каквото и да напишеш или покажеш, преживяването наживо не може да се пресъздаде напълно. Тук сме ожаднели за приключения и е удоволствие да четем приключенията ти.

Поздрави от България!


Върнете се в началото
  Профил    +6 / -0 
 
 Заглавие: Re: Утопия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Сря Фев 06, 2013 6:11 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Мисля, че когато прелиташ от точка А до точка Б спрямо някакъв критерии (напр. време), то има един единствен път, въпреки вариациите в атмосферата. Бих нарекъл този път идеален, дори божествен и цялото ни учене в летенето е стремеж да се достигне този път.

Подобна аналогия може да се направи с всички други дейности. Например етиопските ситуации в които изпадам могат да бъдат изиграни по единствен оптимален начин, в зависимост от критериите които си поставям (напр. учене, летене, комуникация). Тези ситуации ме шлифоват и развиват определени качества. Ако не съм уравновесен, ами прекалено пасивен, то ще бъда изяден. Ако съм прекалено агресивен, то ще бъда наказан. Всичко се получава по естествен начин. Просто търсиш, създаваш, приемаш определени ситуации и се шлифоваш.

Друг пример е влиянието на летенето ми върху останалите ми дейности. Например като шофирам се опитвам да използвам минимално газта и спирачката и работя максимално с инерцията на автомобила. Избягвам да го правя, когато има други наоколо, но когато съм сам се чувствам хармонично и мисля че е приятно за автомобила.

Все пак трябва да осъзнаваме, че критериите които сме си поставили и спрямо които се развиваме, са малка част от богатото разнообразие на живота и поради ограничения си капацитет, когато печелиш едно, губиш друго.
Например научното анализиране е полезно за самоусъвършенстване в дадена насока и за предаване на знания, но прекомерното мислене и логика подтиска много наши духовни и артистични пориви.
Ето защо покрай многото мъдруване в летенето, се опитваме да не забравяме и естетическите му качества и експериментираме с литературни и фото конкурси.
Конкурса "Състояние на полет" ми е интересен, защото ми показва как напредъка с логиката ме отдалечава от вдъхновяващото въздействие на поетите и писателите.
Все пак съм благодарен на Учителя си, защото ми показва че има надежда знанието да се превърне в изкуство.
....

Хората дето ми платиха хотела си тръгнаха, но съм им благодарен, защото комфортното излежаване в леглото и душовете с гореща вода ускориха възстановяването ми.
Вече съм сам и от вчера се завърнах към обичайното ми номадство.
Евтиния хотел в който съм отседнал, май ще се окаже публичен дом. Стаята ми е тясна и без прозорци. Държа вратата си леко отворена за да имам въздух да дишам, като съм я подпрял с крилото.
След късната шумотевица от ресторанта, имаше досадно трополене и говорене на хора в коридора. После някакво животно подскачаше по мушамения таван над главата ми. Последва смразяващия хор на хиените и оперните изпълнения на кучетата в сопрано и тенор.
Към полунощ някой се разхлопа по входната врата и малко по късно, той или друг нахълта с фенерче в стаята ми, сигурно да огледа за други момичета. После пъшкания и така нататък.
Към 4-5 сутринта някакъв обикаляше града с колата си, като свиреше продължително с клаксона, а в паузите крещеше до прегракване офертата си за транспорт за някъде.

Не спах добре и кой знае какво ме чака тази нощ.
Все пак днес си изпълних програмата и направих хубав триъгълник в района. Беше турбулентно и почти постоянно работех да удържам крилото. Още ме болят ребрата от запасния. Оказа се че в района има достатъчно пътища и Лалибела може да бъде едно от най-добрите места за летене в света. Могат да се правят най-различни и огромни задачи. Пълно е с всякакви конвергентни линии.
Засега без подкрепяща кола и липса на обществен транспорт, не ми се рискува дълго ходене пеш и замръкване по тия диви места. Така че облетях колкото можах от района и утре в 5 хващам автобуса за Гашена.
Там или ще пробвам отново старта от южната страна на платото или ще продължа към Дебре Табор и Дебарк, за да пробвам как е най-високата планина в Етиопия. Първо мисля да литна от прохода на пътя Дебарк-Аксум, а после ще питам администрацията на парка дали разрешават да се лети с парапланер.

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +11 / -0 
 
 Заглавие: Re: Утопия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Пет Фев 08, 2013 5:38 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Да умееш да губиш!

След дълго пътуване от Лалибела, снощи пристигнах в Дебарк. Преди това минах през Гондар - ветровит и прашен град с доста по-различна атмосфера. Има смесица на християни и мюсюлмани, но не така уеднаквени като в глобализирания Адис. В лицата на местните се вижда интересна комбинация между Етиопия, Арабия и Африка (Судан е наблизо).
Дебарк е на 2800 м нмв. Мисля че поради по-студения климат, местните напомнят нашите балканджии или северно европейците. Повече са сплотени. Няма много дрипави като другаде.
Основния бизнес тука е националния парк Семиен (Симеон). Тук има най-много калашници на глава от населението. Вероятно защото много работят за по 7 лева на ден като задължителните за туристите скаути.
С малко повече търсене намерих евтините ресторанти и хотели, но определено си е туристическо място. От тук минава и главния път за Аксум. В момента се строи здраво нов път. Дори видях китайски шофьори на камиони.
Скалите са корави, а местните ги бият здраво с чука, за да правят по-малки камъни за зидария или дори за баластра за пътя.
...
Днес сутринта тръгнах по главния път за Аксум с идеята да литна от края на платото. По пътя разни ми говореха че ми трябва скаут, но аз не виждах нищо нередно да си ходя по пътя сам. Не виждах нищо опасно през деня.
След няколко километра ме спряха, защото нямам разрешение за парка. Не исках да се правя на интересен, въпреки че си мисля че пътя не е в парка, пък и да е защо да не мога да го ходя пеш като мога да го мина с кола?
После отидох в управата на парка и на една карта видях че пътя е в парка. Добре че не се правих на тарикат, че да заобикалям и търся място за летене наоколо. Просто видят ли те без придружаващ скаут веднага ставаш подозрителен.
Говорих с шефа на парка, но той не разреши да летя. Неговите шефове в Адис забранили парапланеризма, защото смущавал животните покрай скалите. Казах му че миналата година Хорацио и сие са получили разрешение, но той каза че било невъзможно и се отказах от по-нататъшни пазарлъци.
Та засега зачерквам тази част от Етиопия за летене.
Утре пътувам към Гондар и Бахир Дар. Малко се изкушавам да пробвам да полетя на местата покрай пътя между Гондар и Дебарк (на идване видях много реещи птици по ръба на платото), но с лаптопа и останалия багаж не ми се правят продължителни преходи ако кацна нейде далеч.
Успокоителното от цялата история е че в посока набелязаното за летене днес място нямаше никакви кумулуси. Такива имаше много навътре към високите части на парка (4500 м) и също в тази част на платото. Мисля че южно от Дебарк може да се намери старт от който да се лети до Гондар, но също така може да ме изкуши и за навлизане в парка, което със сигурност ще ми докара неприятности с властите.
Почти навсякъде в Етиопия терена е драматичен и пристрастяващ, така че не съжалявам толкова че се разходих да разбера че няма да литна от Семиен парка.

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +7 / -0 
 
 Заглавие: Re: Утопия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Съб Фев 16, 2013 2:32 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
След вчерашното късметлийско кацане на заден, реших да съм по-внимателен през последните си дни в Етиопия.
Явно че района след Бутаджира навлиза все повече под влиянието на Great Rift Valley, където има ускоряване на СИ вятър. Миналата година също имахме силен СИ на около 20 км след Бутаджира.

Днес реших да тествам един набелязан от Google Earth старт в съседното село Кела. Потеглих рано с идеята за ранен прав полет преди да се турбулизират условията и да се усили вятъра. По прогноза го даваха силен като вчера, но една идея по източен.
След около 2 часа катерене пеш (иначе пътя си е доста добър), намерих място за излитане. Вятъра даваше признаци за усилване, така че въобще не чаках а излетях веднага.
Пред старта може да се рее, но аз пуснах напред. Попаднах в силно низходящо, а малко по-късно в причината за него - хубава термика, която ме изкара над платото на старта.
Реших да излеза от планината и да следвам пътя - хем по-лесно за прибиране, хем по-споко.
Получи се хубав полет, а този маршрут трябва да влезе в учебниците с името "Алеята на вулканите" защото се лети над двайсетина кратера от всякакъв калибър: малки, големи, бебета, възрастни, близнаци, сухи, мокри, шарени, неполсушни...
Почвата 3-5 км източно от маршрута е доста черна и ми докарваше силни шутове.
Поради мързела ми да ходя пеш имах триково кацане между разни дървета, но бе още рано и вятъра не бе усилил още.
leonardo/flight/4859
...
По-късно наблюдавах облаците над планинската верига З от Бутажира. Интересно бе че при един и същи вятър вчера и днес, днес те бяха над ръба, докато вчера бяха много зад ръба, въпреки че днес вятъра бе по-източен и би трябвало да ги избутва по-навътре.
Днешния старт има голям потенциал защото е близо до началото на една много много дълга облачна улица, която върви по билата на платата. Трябва да се пробва по-рано (напр. 11-12), защото към 1-2 следобед началото на улицата се изтегля навътре. С повечко търсене съм сигурен че ще излезе и още някой старт, по-навътре в планината от днешния. Имам няколко предвид, но следващия път и то с подкрепящ транспорт.

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +9 / -0 
 
 Заглавие: Re: Утопия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Вто Фев 19, 2013 8:20 am 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Вчера направих последния си полет за този сезон тук.
Интересното бе че вятъра на старта бе по-силен от предния път, въпреки прогнозите. Причината е вероятно смяна на въздушната маса (небето бе по-синьо и профила/градиента на вятъра).
За пореден път се убеждавам че по-нестабилните условия са по-спокойни за летене.
Радвам се че новооткрития старт рабоди редовно.
Грешката ми бе че след първите набирания се колебаех дали да поема "алеята на вулканите" или да влеза навътре в планината. Резултата бе ранно удавяне между две вулканчета. Все пак успях да поснимам, а на кацането имаше ентусиазирана тълпа. Възрастните хора ми се радваха и идваха да ми стиснат ръката.
Един полицай май искаше да ме откара в полицейското в Бутаджира, но му липсваше английския и нямаше място за него в маршрутката (индийска моторикша - триколка, събра ни 7 човека плюс парапланера и още толкова багаж).
...
други интересни неща от това ми пребиваване
преди 4 дни като се катерех към старта на Бутаджира срещнах човек с копие. Бе дълго около 2.5 м, стройно но здраво с красиво острие. Почти всяка вечер в Бутаджира се чува воя на хиените. От другата страна на равнините са планините Бале и там има лъвове. Колкото по на юг се отива в Етиопия, толкова по-диво става.
...
в Лалибела пък един баща искаше да ми даде сина си. Детето също искаше да дойде с мен. Вярно че при 7-8 деца в семейството няма как да ги обичаш така силно (както писаните яйца в БГ или западния свят) ама все пак...?!
...
2 месеца и половина в Етиопия ми излезоха 700 евро (храна, транспорт, хотел, интернет). Билета отиване с връщане е 500 евро. Общо около 1200 евро или 2400 лева. За това време в БГ щях да похарча около 1000 лева за отопление и храна, така че крайните ми разходи са около 1400 лева. Ако успя в бъдеще да си създам някаква работа за да ги покрия, то ще имам финансова причина за постоянни сезонни миграции.
Иначе кефа (приключенията) няма цена!

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +22 / -0 
 
 Заглавие: Re: Утопия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Сря Фев 20, 2013 8:02 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Ное 28, 2008 6:38 pm
Мнения: 69
Местоположение: Пловдив
Винаги с интерес следя "Рубриката" Утопия в Етиопия и съжалявам, че приключва.
Желая ти приятен път на север към родината и се надяваме всички догодина да има трето издание. :)


Върнете се в началото
  Профил    +4 / -0 
 
 Заглавие: Re: Утопия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Пон Фев 25, 2013 9:46 am 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
За съжаление всяко приключение има край, но за щастие е хубаво да се върнеш здрав у дома. Sweet home!
Преди да си дойда се адаптирах към българската реалност с филма "Хълма на боровинките".
...
Снимки:
gallery/index.php?cat=59

....
И още нещо преди да забравя:

След жътвата в Етиопия има много празници. Подобно на онзи, където в кръг танцуваха мъже и жени. Оказа се че това е мястото където мъжете си намират жени и обратното. Хубавото на Етиопия е че няма нагласени бракове, а хората се женят предимно по любов. Мъжа подхвърля едно лимонче в краката на жената и ако тя го вземе, значи е съгласна. Това е нещо като годеж. На следващата година се женят. Има много сватби през януари и февруари. После идват пости.

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +7 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 32 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов