Днес се качих на Новоселският баир за да хвана източният вятър. Само че малко бях подранил. В 11,30 часа духаше 2-3м/сек, което не е достатъчно да се закрепиш на баира. Извадих крилото и си поиграх близо час. Вятъра започна да усилва. Дойдоха пориви до 5-6м/сек от изток.
Към 13 часа излетях, но се оказа че малко съм избързал. Вятъра беше на сравнително къси пориви, а не ламинарен, бързо ме хвърляше нагоре, но и бързо ме сваляше, и след 11 мин борба се озовах на кацалката. Събрах крилото и започнах пешеходната разходка към старта.
След половин час пак разпъвах горе. Беше дошъл и Апо от Асеновград. Вятъра беше от 2 до 7 м/сек от изток. При едно от поредните подлитания, така ме засили назад, че прехвърчах 60-70м право назад и спрях крилото, чак на западния склон зад триангулачната точка.
Слезнах малко по-ниско по склона и излетях. Започнах да рея. Доста нервно беше във въздуха. Завой и веднага се изстрелвам над старта. Друг завой и пропадам под старта.
И така, като албанска подводница, за да дишат гребците.
По едно време вятъра рязко легна и аз кацнах малко под старта. Този път бях задържал 20 мин. Реших че за днес ми стига. През това време дойдоха Митака Хаджимаринов от Пловдив и Петьо от Кричим.
Изхвърчаха и тримата (заедно с Апо), но и те се движеха на синусоида.
Успяха да кацнат по един път под старта и пак да излетят. Направи ми впечатление, че когато засили вятъра (до 7-8м/сек) всички пропадат, а когато отслабне до 4-6 м/сек започват да се набират.
За пръв път се случва така на този баир. Нямам обяснение за това явление. До сега винаги е било обратното положение, при източен вятър на този баир!? Вятъра усили и всички пропаднаха към кацалката. Аз се качих на джипа и потеглих към Пазарджик. Шофьора на Апо отиде да ги прибира.