Leonardo | ФОТО
Дата и час: Вто Мар 19, 2024 11:34 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 24 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Рекорда за разстояние
МнениеПубликувано на: Пет Авг 09, 2013 9:15 am 
Offline

Регистриран на: Сря Авг 31, 2005 8:40 am
Мнения: 1979
Име: Даниел Димов
Днес и утре има условия за подобряване на рекорда. За да го направите обаче ще трябва да излетите от Невша. В този случай прелета ви за състезанието ще се счита от официалния старт (Шумен) нататък, но това не мисля че е голям проблем :wink:

Пожелавам на всички, които ще опитат, да си подобрят личните рекорди!


Върнете се в началото
  Профил    +1 / -0 
 
 Заглавие: Re: Рекорда за разстояние
МнениеПубликувано на: Съб Авг 10, 2013 6:46 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Авг 31, 2005 8:40 am
Мнения: 1979
Име: Даниел Димов
рекорда е подобрен - Ники Велев прелетя 313 км от Шумен. честито!


Върнете се в началото
  Профил    +7 / -0 
 
 Заглавие: Re: Рекорда за разстояние
МнениеПубликувано на: Съб Авг 10, 2013 7:45 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Дек 10, 2008 12:43 pm
Мнения: 346
Местоположение: София
а Данчо с Елемент е направил 300 км :) Честито и на двамата

_________________
НК
Element Air 4
Gin Race II


Върнете се в началото
  Профил    +1 / -0 
 
 Заглавие: Re: Рекорда за разстояние
МнениеПубликувано на: Съб Авг 10, 2013 8:13 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Окт 15, 2004 10:16 pm
Мнения: 20
Местоположение: Nassau
Име: Антон Атанасов
Бончо малко над 300км,според него.
Летял е с Бумеранг 7:)
Честито!

_________________
"Prepare to succeed and you will"


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: Рекорда за разстояние
МнениеПубликувано на: Съб Авг 10, 2013 8:38 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 23, 2012 6:24 am
Мнения: 171
Име: Венелин Грозев
Отесня тая България :)


Върнете се в началото
  Профил    +1 / -0 
 
 Заглавие: Re: Рекорда за разстояние
МнениеПубликувано на: Нед Авг 11, 2013 12:10 am 
Offline

Регистриран на: Съб Мар 31, 2007 6:05 pm
Мнения: 223
Местоположение: Шумен
Име: Станислав Велчев
DVD написа:
За да го направите обаче ще трябва да излетите от Невша.


Позна за всичко без старта ;)


Върнете се в началото
  Профил    +1 / -0 
 
 Заглавие: Re: Рекорда за разстояние
МнениеПубликувано на: Нед Авг 11, 2013 6:59 am 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Метео прогнозите за деня:
gallery/thumbnails.php?album=208

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +1 / -0 
 
 Заглавие: Re: Рекорда за разстояние
МнениеПубликувано на: Нед Авг 11, 2013 8:21 am 
Offline

Регистриран на: Съб Ное 14, 2009 6:26 pm
Мнения: 129
Местоположение: Karlovo
Предполагам , че ще напишете нещо за последния ден. Впечатлява ме Н.В. с тактиката си - държал се високо горе (нито едно слизане под 1700м.) и "прилетната" му скорост е най-висока.
Данчо потвърждава правилото , че крилото не е необходимо да е "точилка/брАснач" , за да се прелита мноооооого.


Върнете се в началото
  Профил    +3 / -0 
 
 Заглавие: Re: Рекорда за разстояние
МнениеПубликувано на: Нед Авг 11, 2013 10:15 am 
Offline

Регистриран на: Чет Юли 12, 2007 9:33 pm
Мнения: 859
Местоположение: over Shumen
Име: Бончо Жечев
Поздравления на всички които си подобриха личните рекорди , и на Ники за националния. Наистина тази година Ники разбива с летенето си, и заслужено си извоюва рекорда, малко са хорта които летят с такова неугасващо желание за дълги прелети.
Гледам трака на Ники и немея, искам да се науча и аз така да летя без да пропадам ниско, някой ден дано да успея :)
Наистина съм съгласен че крилото не е важно дали е точилка , за дълги прелети по вятърът. Много е важно, оня горе дали ще те посочи с пръст :D


Върнете се в началото
  Профил    +4 / -0 
 
 Заглавие: Re: Рекорда за разстояние
МнениеПубликувано на: Нед Авг 11, 2013 2:21 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Фев 22, 2008 12:01 pm
Мнения: 58
Местоположение: Shumen
Име: Дидо
На победителя - ЧЕСТИТО, на всички останали, късмет за да го преборят и тоя рекорд! Искренно се радвам, че поне за това състезание се оправи времето и се получи невероятно състезание! Научих, че имало инцидент - бързо оздравяване!


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -1 
 
 Заглавие: Re: Рекорда за разстояние
МнениеПубликувано на: Нед Авг 11, 2013 11:15 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Юли 15, 2007 8:19 am
Мнения: 79
Местоположение: Varna
Като гледам траклоговете, има едно село източно от Монтана- с."Давене", ами минавайте по встрани от него или се обадете да му сменят името, че пречи на прелетите :D
Честито на рекордьора и на всички останали !


П.С. Хайде ако може рекордьорите да напишат по някой ред!

_________________
Element AIR2 червено-син (мноо як)


Върнете се в началото
  Профил    +9 / -0 
 
 Заглавие: Re: Рекорда за разстояние
МнениеПубликувано на: Пон Авг 12, 2013 9:02 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Апр 20, 2004 4:30 am
Мнения: 610
Браво на рекордьора и на останалите с лични постижения. Искам специално да поздравя Данчо. Спомням си как се радвахме с него, в далечната 1979-та година, ако успеем да прелетим дори 100 метра с нашето самоделно крило на едно хълмче в Ямбол. От 100 метра на 300 километра, това се казва прогрес. Да прелетиш 300 км с крило, което сам си проектирал и произвел, това е едно огромно удовлетворение, сигурен съм !


Върнете се в началото
  Профил    +17 / -0 
 
 Заглавие: Re: Рекорда за разстояние
МнениеПубликувано на: Сря Авг 14, 2013 9:45 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Сеп 10, 2007 4:22 pm
Мнения: 173
Местоположение: София
Име: Николай Велев
Шуменското състезание през 2013 несъмнено ще ми остане като много силен спомен. И то не конкретно заради рекорда, нито пък заради комплекта шапки, които събрах за лидерство в резултатите по дни  Това бяха няколко дни със страхотни условия за летене, които няма как да се забравят. Дали там по принцип си става толкова много? Не знам ... ако е така, това е наистина „златно“ място.
Очаквах го с нетърпение и гледайки прогнозите в дните преди да отпътувам натам вече предчувствах дългите прелети. Съдейки по мен, прелетите свършват не толкова заради условията, а доста по-често по някакви други вътрешни причини – дали ще са притеснения за прибирането, дали някакви лични ангажименти със семейството или работата – човек често си намира някаква причина да кацне, дори и да не го осъзнава. Този път обаче наистина нямах причини да не летя до последно – нито ще бързам да се прибирам при децата, нито пък ще се вълнувам точно как ще се прибирам. Тръгнахме обичайната групичка хора с единствена ясна цел – да “скъсаме синджира“ и да летим колкото се може повече.
И ето ни горе на платото в първия ден от състезанието. Прогнозата е хубава, СИ вятър който предначертава пресичане на Стара планина и летене в южна България. В 12 часа вече има кумулуси и нямам търпение да излетя. Имаше известни забавяния от организационен характер, но в първия възможен момент скочих в сбруята и излетях. След минути бях в базата и вече оглеждах внимателно как са разположени облаците докъдето се вижда по посока на вятъра за да избера най-подходящия маршрут. А хубави облаци не липсваха, от облак на облак много бързо се озовах над Сливен, без дори много-много да гледам над какво точно минавам. Там ме посрещна много различна обстановка – на юг в равнината бе абсолютно синьо, умерен северен вятър и единствена сочна ивица кумулуси разположени на около километър южно от склоновете на Стара планина следвайки тяхната извивка, маркиращи очевидно някакъв вид конвергенция или просто зона, която работи най-силно от всичко друго наоколо. Изборът беше очевиден – трябва да се лети перпендикулерно на вятъра. Отначало облаците почти се сливаха без дупки за пресичане между тях и въпреки крабинга срещу вятъра се движех доста добре. Така се изтърколиха отдолу Нова Загора, Стара Загора, поех към Чирпан и се бях насочил уверено над магистралата към избраната крайна цел Пловдив. Този полет ме дари с един вълшебен финален глайд, който продължи цяла вечност. Слънцето залязваше, на земята се разстилаше вечерната инверсия, която ясно се виждаше отгоре като слой фина мъгла, и въпреки всичко аз летях обърнал гръб на вятъра в някакъв магически въздух, в който почти не се пропада. Накрая, вече по здрач кацнах до входа на Пловдив откъм посока Хасково. 211км - ама че работа, не ми се вярваше, че може да се случи толкова лесно. Далеч по-трудни полети съм имал, свъзвайки различни точки на западна България, които нямат много общо помежду си, и все не съм успявал да догоня 200км, а тук стана ей така като на шега. Последва едно много дълго прибиране, което завърши едва в 4:30 сутринта, но на кой му пукаше  нали за това сме дошли.
Втори ден – ставане в 6:00 по навик от работата и макар и на практика без никакъв сън се чувствах бодър и нетърпелив да полетя отново. Пак хубава прогноза, пак има кумулуси, макар и малко по-рехави, вятърът е източен би трябвало да си останем изцяло в северна България (с подтекст за по лесно прибиране) Излитане в момента в който се явихме на платото, набиране и газ по вятъра. Нещата тук наистина се случват лесно, особено когато всичко е изрисувано от облаците. Те обаче свършиха преди Горна Оряховица и веднага се озовах в кризисна ситуация губейки стремглаво височина, без да имам ясна идея къде трябва да ида и без никакви облаци напред по маршрута. Кумулуси имаше недостижимо далеч на север, а аз се озовах на синьо. Добре че там района е доста хълмист, та ми беше лесно да превключа на обичайната си тактика и от връхче на връхче взех отново да се движа нормално макар и на много по-малка височина. Много е красив там района гледан от въздуха – Велико Търново, Севлиево, пътят който се извива между хълмовете и проблясва гледан срещу падащото на запад слънце. В един момент се почувствах доста уморен, беше 19:00 и макар и да имаше още условия изгубих желание и търпение да се боря. Сетих се за една голяма бензиностанция, която бях подминал преди няколко километра и се обърнах обратно да кацна там. После гледайки на картата се оказа, че Ловеч е бил съвсем наблизо и не се е виждал само защото е скрит от баирите. Но това нямаше значение, наистина се чувствах уморен и ми беше приятно просто да си поседя, да изям изсъхналия сандвич от лънч пакета и плодовете които си носех и да гледам как сенките се издължават и лека полека покриват всичко наоколо. Съвсем скоро дойде транспорта и бях доста зарадван от надеждата, че скоро ще се озова в банята и леглото. Но уви не стана точно така – тръгнахме в търсене на Карен и Доктора, които бяха кацнали в малки отдалечени селца из района и макар и да си прекарахме времето в приятни разговори пак се прибрахме в малките часове на деня и не остана много време за сън.
Ден трети – пак ставане в 6:00, какво да се прави, навик. Въпреки малкото сън нямаше и следа от умора. Денят обаче не беше като предните, стана вече обед, а нямаше и следа от кумулуси и като цяло не изглеждаше много термично. Ей сега ще падне голямото давене на старта и оборота за такситата, си мислех още докато се качване нагоре. Отново излетях веднага (Който ме познава, знае, че не седя да чакам по стартовете. Ако имам съмнения дали става или не, просто излитам за да проверя) но този път се утаих бързо надолу. Стартът тук е наистина ниско и няма много варианти, ако вятърът е слаб и не става за реене и не си уцелил момента на излитане, просто кацаш и опитваш отново. Това поне за мен изглежда съвсем закономерно и не е нещо неочаквано, така че аз лично не се обременявам с негативни емоции в една такава ситуация. Да, досадно е че се губи време, но не се е случило нищо ненормално. Същата схема съм я прилагал неведнъж на Витановци, където ситуацията е дори по-лоша защото качването е пеша. Докато се кача за втори рестарт, условията бяха потръгнали и голяма група пилоти се бяха извадили добре и поели на пътешествие на запад. Без много-много да бързам се оправих отново за излитане и се наредих на опашката на старта. Излетях доста късно, едва 13:40 и поех предпазливо на прелет. Имаше и други извадили се пилоти наоколо, но не проявих инициатива да се групирам с някой от тях. По принцип нямам нищо против, когато някой ме следва. Не се опитвам умишлено да избягам, но също така и не чакам, ако другите нещо се замотаят. Аз обичам да летя моя си полет и не следвам решенията на другите, така че летенето в група не ми е по вкуса и се отлъчвам в първия възможен момент. Беше съвсем синьо и летях предпазливо, въртейки всичко на което се натъкна, дори и да е +0.2 м/с В един момент се озовах в съседство с цялата група пилоти, която беше тръгнала поне 40-50мин по-рано. Нямах идея как е възможно да се случи това, предвид условията на които летях. Дори не знаех и къде се намирам. Включих Garmin-а за да установя че съм северно от Попово. Как съм се озовал чак там, при положение, че нямах нито една свястна термика и глайд? Мислех си че съм много по-близо до мястото откъдето тръгнах. Оказа се отново, че в равнината нещата стоят по-различно от това на което съм свикнал. В моите представи докато въртя нещо (в планините) в общия случай отивам на някъде накъдето не искам и после трябва да се измъквам от там борейки се с някакъв вятър или в най-добрия вариант просто стоя на едно място и губя време. Така че аз автоматично асоциирам въртенето с мотаене, особяно когато термиката е слаба. Тук обаче дори и да въртиш в нула, ти си пътуваш. И то точно в посоката която ти е нужна. Да не говорим, че един нормален вятър от около 25км/ч в една такава ситуация е прелетна скорост 25км/ч, което дори не е зле. Веднъж като ми просветна тази идея я използвах още няколко пъти до края на полета да пресека лесно някакви зони, които не ми харесват без да губя височина, като си кръжа спокойно в нуличка и просто чакам да ме пренесе вятъра, докато нормалната ми реакция до преди този ден би била да се опитам да пресека на глайд. Подминах групата встрани, защото бяха поели в посока, която не виждах да е с нещо по-добра от моята и се оказах прав защото те скоро останаха назад. Така финално към края на деня се озовах на около 20 км от Плевен. Хич не беше зле за ден без облаци.
Ден четвърти – ето го най накрая дългоочаквания ден, за който прогнозите сочеха, че ще е рекорден. Пак почти без сън, но отново бодър. Като че ли свикнах с това да не спя. Сутринта имах известни притеснения как точно ще се случат тези рекордни условия предвид вчерашния напълно син ден в който едва се вадехме до 1800м. Скоро обаче си пролича, че денят е наистина друг. Кумулусите буквално напращяха още в 11ч. На изток откъм посока Невша се виждаше как са се формирали стабилни улици и се движеха като фронт в наша посока. Газ към старта и излитане без никакво мотаене в 12ч, заедно с Течо. Двамата веднага завъртяхме една отнесена, но стабилна термика пред старта и с нея направо до базата. Той явно имаше някаква друга идея за полета си, защото остави термиката още 600м преди базата и пусна уверено по вятъра. Аз обаче обичам да играя на сигурно и довъртях докрай. Докато набирах бавно височина в тази първа слаба термика внимателно гледах облаците. Имаше нелоши облаци навсякъде. От мен по посока на вятъра тръгваше нещо като улица със сигурно вадене на Фисека маркирано от мощен облак отгоре, но 2-3 облака след това уличката приключваше. Малко по на север беше по-хубава и не и се виждаше края, а още по на север изглеждаше още „по-сочна“ като облаците направо се допираха един в друг без прекъсване. Решението беше ясно – естествено че ще ида при най-развитите облаци и леко-леко успях да пресека докато се наместя под най-дебелите сенки. Оттам беше нещо вълшебно. Работеше навсякъде и повече от час съм летял на практика без да въртя. Базата беше 2600-2800м летя под нея без особени пропадания, позавъртам по няколко витки когато се блъсна в силни зони с 4-ки и 5-ци нагоре и продължавам. Тук таме ме позасмуква облака на по 100-200м в базата, после ме отпуска обратно надолу. Все ми се е случвало да се движа по облачна улица, но никога толкова дълго. Улицата беше насочена на северозапад, леко косо на вятъра, и скоро ме изкара почти до Дунава. Напред продължаваше все така добре и дори пресичаше в Румъния без да се вижда край. Ами сега? Не искам да ходя в Румъния. От известно време гледах каква е ситуацията с облаците наоколо и се виждаше, че и на юг има улици, макар и не толкова хубави и непрекъснати като моята. Избрах си удобен момент където бяха разположени по-близо и взех да пресичам обратно в южна посока. Намирах се някъде след Бяла. Скоро разпознах и селото в което кацнах на предния ден. Подкарах по пътя за Плевен и облачни улици тук вече нямаше. Може би и вятърът беше по-слаб, защото облаците правеха едни красив шахмат от сенки по земята. Хубавото е, че бяха близко и можеха да се свързват без особена загуба на височина, просто трябваше да се внимава да не ида при разпадащи се кумулуси. Ето го и летището на Долна Митрополия. Май не трябваше да съм точно тук, но пък кой военен ще ти лети от това забравено от всички летище и то в почивен ден. Там някаква луда термика ме изкара до над 3100м, без да влизам в облак. Случи ми се нещо доста странно, за което още нямам обяснение. Пресичайки между поредните 2 облака, вместо обичайното пропадане между тях пресичам зона с много силни възходящи 4 и нагоре м/с, които ме изкарват доста по-високо отколкото е базата на облаците и така описвайки една парабола се забивам в следващия облак отгоре...абсолютно същото нещо се случи преди около 2 седмици на един полет към Петрич, където малко преди кресненското дефиле подобно качване на синьо между 2 облака ме изкара до 3600м, при база 3100м. Не след дълго обаче облаците свършват. Сякаш някой беше сложил едно стъкло и от едната страна има кумулуси, от другата синьо. Намирах се някъде близо до Борован и лека-полека слизах надолу. Не особено ниско, но поне в сравнение с това което беше досега си беше категорично надолу. Имаше няколко големи пожара които реших да пробвам дали не откъсват термики и се оказа че работят, макар и доста слабо. Качванията бяха анемични 1-1,5 м/с и много мъчителни, бяха нарядко и за сметка на това пропаданията между тях сериозни 3,5-4м.с надолу. Въоръжих се с търпение от вчерашните ми изводи за отнасянето със слаби термики, което и сега ми помогна да пресека зони, които не работеха добре и така с 2-3 измъчени качвания в които прекарах доста време пресякох доста голямо разстояние носен само от вятъра в компанията на някакви изгорели тревички и листенца от пожарите. Скоро разпознах в далечината силуета на врачанския балкан, сиянието на язовира над Монтана и огрените от вечерното слънце склонове на Пъстрина, които даже бяха направили хубав кумулус отгоре в контраст със синьото небе в околовръст. Зарязах нулата с която се носех в момента в който бях сигурен, че стигам с добър запас от височина над Пъстрина. Там като по разписание имаше термика с която се извадих пак до към 2000м. А сега накъде. Някак си много ми се искаше да кацна на „цивилизовано“ място долу в Монтана, току-виж и някой влак има от там, или рейс. Взех да човъркам GPS-а да видя колко съм далеч. Да му се не види 298км – няма рекорд, ако кацна тук, от друга страна условия още има, часът още не е 19, така че има възможност за още около час летене. Добре, рекох си, ще пусна напряко на вятъра над пътя за Видин, пък там дано хвана някакъв стоп. Тук едно леко объркване всъщност доста ми съкрати полета и дистанцията. Отидох над един пътен възел в СИ край на Монтана и от там си харесах едно шосе, което ми се стори, че е това което ми трябва. А то вървеше много северно, вятърът надуваше доста от СИ и на пълен спид не се движех много-много. А малко по на запад имаше хубава редица хълмове, вятърът нанасяше на тях въздух от равнините и се правеха някакви ситни вечерни кумулуси. Ех защо не можех да се движа по тия хълмчета, но от там няма да мога да се върна на шосето срещу силния вятър и ще трябва да ходя много пеш през полето по мръкнало. Докато си мислех тези работи и височината ми стремглаво се топеше без да напредвам особено изведнъж ми проблясна от слънцето асфалта на едно шосе, което се виеше точно около така желаните хълмове. И не само че имаше шосе, но беше и пълно с тирове. Бърза справка с картата – ама че съм смотан, то това там бил пътя за Видин. Рязко по вятъра и скоростта изведнъж потръгна, да не говорим, че и пропадания там почти нямаше, но вече бях твърде ниско за ново изваждане. Пропилял бях страшно много височина. Карах над шосето, докато ми се стопи височината и кацнах близо до някакво село. Беше много тихо и спокойно. Намирах се насред ожъната нива покрита с мека като килим слама сияеща в злато под лъчите на слънцето. Излязох от сбруята и поседнах. Слънцето бавно се скриваше зад някаква редица с доста високи кумулуси окъпани от червеникава светлина някъде далеч-далеч на северозапад и небето беше разчертано на ивици от слънчевите лъчи прорязани от сенките на шапките на облаците. Хълмовете до мен пускаха дълги сенки през ожънатото поле, а аз се намирах в някакво слънчево петно в пролуката между две възвишения. Ех че красота. Не бързах за никъде. Беше доста нереално, че се намирам там където съм в момента. Изядох една-две праскови, после се сетих да се обадя на Ставел да му кажа къде съм. Разстоянието от Шуменското плато до мен беше 314км. Нов национален рекорд, макар и да не се вълнувах точно от факта, че е рекорд, а от красотата на целия преживян ден. Не беше толкова трудно, така че не след дълго ще се намери кой да го подобри. Докато скатавах бавничко крилото си, чух по радиото че Данчо и Доктора още говорят. Значи оше летят? Браво! А аз съм кацнал преди много време. Бързо информирах Данчо къде съм и го окуражих да се бори до последно да стигне до Монтана. Той каза само „Олее, аз аз мислех да кацам, продължавам ...“  и взе че наистина дойде. Не точно където бях аз, но на практика достатъчно близко. Стигнах на стоп до Монтана и там зачаках Доктора и Данчо за да пътуваме обратно. Намерихме се на една бензиностанция където се оказа, че и Бончо е долетял до Монтана по свой собствен път. Явор се появи с едно такси с шуменска регистрация, което той предвидливо беше ангажирал да се движи по маршрута докато лети и се запътихме по обратния път. Прибрахме се в хотела едва към 6 сутринта, вече по светло, но все още заредени от приятния полет. Щом затворех очи още виждах като на живо тъмната база на облачната улица под която препусках и пъстрия пейзаж, който се движеше под мен. Топъл душ, 2 часа ободряващ сън и бях готов за последния ден от това приключение.
Ден пети, Неделя, за съжаление всяко нещо си има край. Събрах си бавно багажа от хотела и натоварих всичко в колата. Планът ми за деня беше да пусна на запад и да се намерим с приятелите ми някъде по пътищата към София. На сутрешния брифинг ме изненадаха прия тно с една надписана шапка по случай рекорда „313.9км 10.08.2013 Shumen XC Open 2013”. Организаторите бяха решили да направят фиксирана задача за последния ден за да може да се направи лесен разчет за прибиране обратно и всеки да може да пътува навреме към вкъщи. Мълчаливо си бях решил да я спазя единствено при условие, че не се бърка с моите планове, но нямах намерение да изказвам гласно тези си намерения. На старта духаше С-СИ, леко криво както за източния, така и за северния старт, но си ставаше за излитане. Небето отново пълно с кумулуси. Направо не ми се вярваше колко е вълшебно това място. Оправих се и излетях първи към 12:00, след известно реене на северния склон си хванах асансьора към базата и се огледах за вариантите които се разкриват пред мен. Задачата директно отпадаше, защото въздушния старт беше след близо час, а облаците сочеха като със стрелка Върбица. Казах си наум едно довиждане на платото и му обърнах гръб. Макар и да имаше дебелички облаци, се оказа, че не работят толкова добре колкото изглеждат. Пресичането на планината беше малко критично. Там тя е на 3 реда и затъвах между всеки един от тях и трябваше задължително да се извадя за да мога да продължа. Имаше огромни сенки които убиваха термичната активност. Щом се показах от южната страна, нещата станаха доста по-добре. Турбо термики, малко по-силен северен вятър и по-малко на брой „фалшиви“ кумулуси, които само правят сенки. Карах си по план над магистралата в посока Стара Загора. Наближавайки към Нова Загора нещата доста се влошиха, северът се позасили облаците се стопиха и стана трудно да се навързват термиките така напряко на вятъра. Лека-полека затъвах и ако не исках да се удавя в близките 15-20мин трябваше да сменя плановете. На юг към Димитровград имаше някакъв бум на кумулуси, който нямаше как да е нещо друго освен широка конвергентна зона. Обърнах рязко на юг към Димитровград и Хасково. Все ще се съберем някак си, си мислех докато отивах натам, веднъж да се извадя пак в базата и ще намеря начин да се доближа пак близо до магистралата за да не се удължава прекалено прибирането ни към София с колата. Там наистина се оказа, че има някаква конвергенция от събиращи се ССИ и СЗ ветрове и щом се озовах нависоко, отново поех напряко на вятъра в посока Пловдив и успях да докретам близо до Първомай.
Невероятни 5 дена, мислех си докато чакам на една бензиностанция да пристигне колата и превъртах наум преживяното. Летене от 12 часа до залез в една посока, после пътуване наобратно от залез до ранни зори и така 5 дена подред. Маратонска дисциплина с над 1100км пролетяно сумарно разстояние. Такова нещо не бе ми се случвало досега. Денят с рекорда е всъщност неразделна част от останалите. Всичко вървеше в комплект и в никакъв случай не мога да отделя него като по-специален. Към 23ч вече си бях у дома капнал от умора.
След като се прибрах от Шумен, по план още в понеделник сутринта заминах на почивка с децата за следващите 2 седмици. И те и аз имаме нужда да прекарваме хубаво време заедно и не бих искал да ги пренебрегвам за нищо на света, дори и за летене. Гледам обаче през тези три изминали от тогава дни, все още небето е пълно с кумулуси, все си духа хубав СИ и прогнозите дават да продължи така и още дни напред. Така че според мен „сериала“ на Шумен си продължава с пълна сила, просто ние не сме там за да изиграем своите роли в него.
Шумен ... magic place!

_________________
"Success is a journey, not a destination.
The doing is usually more important than the outcome."
--Ashe, Arthur


Върнете се в началото
  Профил    +55 / -0 
 
 Заглавие: Re: Рекорда за разстояние
МнениеПубликувано на: Сря Авг 14, 2013 11:53 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Сеп 05, 2007 10:44 am
Мнения: 457
Местоположение: София, etc.
Браво, Ники! За летенето - хвалбите са ясни. Но за текста да кажа - уважавам качественото грамотно писане, и явно ти и това го можеш, евала!

А, и също браво че върна рекорда обратно в Западната Част; не може да ги оставяме момчетата от Изтока с абонамент; явно ще трябва да си правим по една-две командировки на година да ги държим нащрек;)

Хубава отмора със семейството ти пожелавам. Поздрав!


Върнете се в началото
  Профил    +9 / -0 
 
 Заглавие: Re: Рекорда за разстояние
МнениеПубликувано на: Чет Авг 15, 2013 9:45 am 
Offline

Регистриран на: Сря Сеп 19, 2012 5:08 pm
Мнения: 22
Име: Сотир Лазарков
Браво Ники, много добър разказ за тази яка летателна седмица.
Поздравления за рекорда и навъртяните километри по време на Шумен ХС.


Върнете се в началото
  Профил    +1 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 24 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов