Убеждавам се че Брестовица е най-хубавия баир за силни СЗ ветрове - безопасно летене, лесно вадене и възможности за дълги прелети:
leonardo/flight/6689Него ден, бяхме с една група финландци. Излетях да им покажа, че става и почти веднага хванах широка тройка до базата. Небето бе прекрасно, но аз бях на работа. Върнах се да ги наглеждам. Трима от тях пуснаха на прелет. Опитах се да покажа термиката не последния, но той реши да се връща към старта, но вятъра бе силен и реших да пусна към първите двама.
Бях на някаква междинна височина, та пуснах напред към полето. Малко преди Първенец заръфах една турбо термика, за разлика от втория който беше зад хълмовете и обработваше огризките. Щом стигнах базата излезох напред да имам повече тактически възможности. В това време първия се давеше към учебния баир на Марково. Докладвах на екипа за положението му и тъй като не можех да направя нищо повече се пуснах по течението.
Летище Пловдив изглеждаше запустяло с единия си самолет на стоянката. Военните също се скатаваха. Преди полосата се огледах, ослушах и като се убедих че не преминава влак, пресекох. Мисля че бе безопасно, защото бях доста над глисадата и същевременно се движех бързо.
По нататък си виках, айде до Асеновград, после айде още малко да полетя до Първомай. Над Хасково се опитах да звънна на Живко да го питам за разписанието на влаковете, но нямаше обхват. Накрая си казах, че с групата остана и другия ни инструктор (благодаря Иво) и реших да пусна до Свиленград.
Само че след Хасково вятъра завиваше от СЗ на С, та пуснах към една планинска верига в началото на язовир Ивайловград. Имаше едни красиви скали и каньон, като в последствие се оказа че това е Маджарово. Не случайно са заселили някви лешояди там. От въздуха мястото изглежда доста летателно и трябва да се проучи повече.
По нататък почнах да се параноясвам да не влеза в Турция или Гърция. Нямах карта и не знаех къде са границите. Мъчех си да си спомня уроците по география или история на България. Обикновено границите ги правят по някакви била, където някога е имало някакви битки. Най-важното бе да не пресичам Марица, защото отвъд нея почваше Турция. А натак какви магистрали имаше. Страхотни условия. Интересното бе че в района на Кърджали бе огромна синя зона, а на юг имаше някакви кумулусно вълнови облаци. Планинската верига която следвах работеше добре, но вече исках да кацам по-близо до удобен път да не товаря организаията и да бъда налице утре на работа. Щом видях маранята на Бяло море и два острова (Самотраки и Тасос) се стреснах да не влеза в Гърция. Изведнъж под мен обширните гористи местности се смениха с китни ниви и ливади. Когато видях един нов асфалтов път с лъскави мантинели разбрах че съм в Гърция. Опитах се да се върна към предполагаемото българско, но с този вятър не ставаше. Кацнах до едни ниви с тютюн. Появиха се местните хора, които говореха сравнително добре български (явно са като всички помаци в Родопите). Бяха дружелюбни. По чудо успях да се свържа с брат ми по телефона. Бях с нова карта и още нямах роуминг. Оказа се че ще е много трудно да ме прибере от Гърция (няма зелена карта, и пълномощно за колата). Още повече трябва да се заобикаля към Комотини или Александрополис, защото пътищата от тези гранични села водеха на юг. КПП-то на Маказа ще го отварят другата седмица.
Тъй като бях на 5 км от границата реших да я пресека и после да повървя още 5 км до село Черничево. Щом местните казаха че няма гръцки полицаи въобще не се замислих. Един се опитваше да ме разубеди да я мина по здрачаване, ама мен не ми се моташе там по тъмно. Не искаха да ме закарат, за да не ги набедят за трафиканти.
Тръгнах с бодра крачка, държейки черните пътища докато този дето ме разубеждаваше ме настигна със скутера си и ме закара почти до браздата, с което ми спести час ходене.
Минах покрай 131 пирамида и почнах леко да се притеснявам. По-дъртите като мене доста са им промивали мозъка с граничарски истории, триъгълника на смъртта. Сетих се и за филма "Граница".
След браздата имаше черен път, но като повървях малко по него реших че е успореден на границата и няма да ме закара далече. Отцепих през келяви горички, папрати и шубраци. Пресичах разни ерозирали черни пътища и накрая излязох на едни поляни и хубав път към селото.
Малко преди него искочи един индивид и каза" Стой!. Лягах на земята! Ръцете на главата! Документите за проверка" Подчиних се неохотно, а щом се приближи се отпуснах и засмях, защото бе по джапанки и нямаше оръжие.
Оказа се че граничните полицаи са ме видели като пресичам браздата и са тръгнали да ме хващат като вдигнали и колегите си от селото. Обясних им как ме грабнало течението и ме закарало чак в Гърция. Смекчи ги и това че бях бивш военен. Даже намерихме и общи познати. Писаха ми предупредителен протокол, в който обещавам че повече няма да правя така и ме пуснаха.
След 2 часа дойде и брат ми с трима финландци (благодаря Мити). И тях ги бе проверявала гранична полиция към Крумовград. В 3 през нощта се прибрахме в Сопот. На сутрешната среща старшината ме наказа дисциплинарно и ми отне надницата за деня.
Все пак кефа цена няма
....
На другия ден с трима финладци кацнахме в планината и бивакувахме. Имаше невероятен залез с червени маматуси. Напалихме си ухаен огън. Опекохме лук. Похапнахме чушки пълни със сирене, сопотски селски хляб и лютеница. Докато си пиехме водката се наслаждавахме на звездите и фоиерверките по случай 10 години община Сопот. Нощта бе тиха и топла.
На другата сутрин излетяхме в безветрие и кацнахме в долната земя.
Приятелката ми още се сърди, че не съм се прибрал снощи. Как да и обясня че съм бил на работа?
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
+4 / -0
