Благодаря за номинацията и на всички за оказаното признание!
Всеки сам си избира източник на вдъхновение и много се радвам, че аз съм послужил като такъв за някого.
За пореден път се убеждавам, че траклоговете, които качваме в Leonardo, имат доста по-силно и широко влияние отколкото аз им отдавам.
(Трябва да внимавам повече какво качвам там
)
Но въпреки всичко, не се чувствам най-достойния за награда.
За мен например са специални хората, които са превърнали изцяло живота си в летене. Който "дишат летене" и съумяват да са всеки ден във въздуха. За някои това е с цената на лишения, за други е благодарение на вече налична финансова обезпеченост, за трети е следствие от това, че са превърнали летенето в своя професионална реализация (обикновено пак в комбинация с лишения) - но тези подробности нямат значение, това са хората, които имат силата и непоколебимостта да подчинят целия си останал живот на летенето. Това ги прави достойни за уважение в очите ми. Нестихващият им ентусиазъм говори за истинска отдаденост към това, което вършат.
Може би причината да се мисля за тях като за специални е точно това, че аз не бих направил подобен избор за себе си.
Аз съм доста обикновен и земен човек, много съм далеч от това да съм птица
Основен приоритет са семейството и децата ми, работата, грижите, които съпътстват живота на всеки един от нас. Боря се със своите проблеми и страхове.
Да, обичам летенето, мечтая за летене непрестанно откакто се помня като малко дете, сънувам летене, когато летя съм наистина щастлив забравям за "земните" си грижи и давам всичко от себе си за да удължа изживяването до последно - но въпреки това летенето остава на заден план, след другите отговорности, които съм си поставил като по-важни.
Аз съм съботно-неделен пилот и това ще си остане така - къде от чувство за дълг към семейството, къде от опасения, че ентусиазмът ми не е толкова пламенен и ако летенето се превърне в ежедневие, ще стигна бързо до емоционално насищане, което ще развали магията.
Отдавам почит на тези хора, без да си се представям дори и за миг в тяхното положение. Възхищавам се от нещата които правят, а аз никога не бих направил.
Какво ше кажете за пътуването на Весо в Пакистан? Спиращи дъха гледки! Смелост и решителност достойни за уважение. В същото време дори и за миг не бих жеалал да се там на тяхно място, защото това надхвърля с много възможностите ми.
Пътешествията на Йотов в Етиопия? Решимост, сила и упоритост, който пораждат уважеие. Но личната ми преценка - това се казва да си търсиш насила белята, не бих го направил в никакъв случай.
Малко извън нашата скромна българска общност, но X-Alps, Кригел? Човек птица, който върши на глед невъзможи неща. Няма как да не си каже човек "Искам и аз да мога да правя така!", но ми е пределно ясно, че уменията и познанията ми са много под нивото необходимо да оцелея в каквато и да е hike'n'fly експедиция през голяма планина.
Естествено не става дума само за тях
Явор (Доктора) който постига за мен невъзможното да съчетае успешно професионалния и семеен живот с всекидневно летене. Много интелигентен човек със силна воля и пламенен ентусиазъм.
На може би най-високо място в класацията ми - Мицо - лека му пръст! Това е човекът който беше моят идол. Дързък, решителен, постоянно разширяващ хоризонтите на това, което човек счита за възможно, и естествено тотално посветил живота си на летенето.
Емо (Тадемо) и Иво Геров които познавам от много години и ми е донякъде ясно с какви трудности и лишения се сблъскват от решението си да превърнат летенето в свой живот и да правят това, което правят.
Приятелите ми, с които неизменно споделяме скромните си летателни приключения и емоциите с които ни е дарило всяко едно пътешествие, Стоил, Жоро Топузов, Кольо, Стоян. Те естествено не са "летящи безделници", а са в подобна на моята ситуация - отговорни работещи хора, които правят това което е по силите им за да съчетаят с летенето работата си, семейните си отговорности и проблемите си. Това са силни, добри и доблестни хора, приятели на които може да се разчита и заслужаващи признателност и уважение. Тяхното желание и страст да летят по абсолютно нищо не отстъпва на моите.
Ясен Савов - непокорен и свободолюбив, типичен състезател зареден с хъс и амбиция. Ясен е между другото много умен и начетен младеж, който не би имал проблем с това да си намери някаква добре платена работа, но той е птица по душа, летенето заема огромна част от съзнанието му. Стоенето в офис ще го подлуди и той е направил своя избор да живее по начина по който го прави, с цената на съответните лишения и несгоди.
Даниел, също много интелигентен човек, които отделно от работата която работи, полага неимоверни за мен усилия по организационни, административни и всякакъв друг тип дейности от които аз бягам като дявол от тамян, за да се развива парапланеризмът у нас като спортна дейност. Нещо, което аз лично не разбирам, защото не възприемам летенето като спорт и състезание в смисъла в който той и много други го поставят, но тук става дума за посветеност и ентусиязъм, които са достойни за уважение
Списъкът може да стане много дълъг, просто не мога да се сетя едновременно за всички.
--------------------
Та така - доста неща изговорих, може би без да стане ясна точната причина, заради която го правя.
Няма как да се чувстам вътрешно достоен за награда и да приема титлата "Окрилен", когато виждам около себе си толкова много хора, които считам за не по-малко "окрилени" от мен.
Не е съвсем честно, това че си направил нещо възбудило въображението на другите, да те окичи с титла. Според мен всички, които споделяме страстта към летенето, сме еднакво окрилени. Всеки, който щом затвори очи се вижда как се носи между мъгелите е окрилен
Самият факт, че нечие постижение, е в състояние да вдъхнови и да разпали допълнително желанието за летене у някого и да го накара да опита да надскочи това, което счита за своя граница, говори за това, че той вече има нужното в себе си.
ПП: "Трикът" които според мен е много важен за личната мотивация е да можеш да намериш достатъчно силни моменти и емоции в собствените си полети и да използваш тях за вдъхновение. Колкото по-бързо се научи човек да го прави, толкова по-добре ще му се случват нещата. При мен стана трудно, след доста години летене. Но отдавна вече не ми е нужен някой, чиито постъпки да ме карат да мисля "и аз искам така" и това да събужда желанието. По-скоро при мен е "искам пак като оня път когато...". Всеки мой полет сякаш мислено продължава от предния и някак си автоматично очаквам да продължат добрите моменти от предния полет, което реално се и случва.
Известен спад в мотивацията има само в периодите с продължително нелетене. Ето например сега есента и зимата, когато изобщо не летя с месеци наред, имам лека нужда от някое филмче за вдъхновение, но също така съм сигурен, че след 2-3 месеца нещата веднага ще си дойдат в обичайното положение, още с първата пролетна термика и пак няма да има сила която да може да ме спре да преследвам облаците и да опитвам да стигна по-далечни и непознати места.