Честита баба Марта!
Днес сутринта почна с ветровито време (оползотворено с реене на Дъбене), следобед имаше затишие и ставаше за Сопот (неоползотворено), а към 5 часа на Дъбене се появи внезапен силен З вятър.
Въобще март си е с променливо настроение
Утре ще става за Сопот и после пак ще е ветровито.

Летят, и никой не ще да пише!
И пак дядо Владо вечният писар....
В събота бяхме на Сопот. Имаше над 30 парапланеристи от цяла България. Мерака за летене беше толкова голям , че чак лифта се счупи към 11,30 ч.
Към 14 часа тъкмо щяхме да тръгваме към Беклемето поправиха лифта и се качихме на старта. В следствие на това настана голям калабалък горе на старта.
Вятъра беше от запад югозапад на пориви 0-3м/сек. Аз нещо бях притиснен, от това, че поне четири месеца не съм летял на Сопот ли, или от многото гаджета по старта:), но криво ляво се справих с излитането. После всичко тръгна нормално. Хванах 3-4 термики, които се оказаха много слаби и къси. По едно време ме преследваха някакви дълги и упорити нисходящи. Имаше и известни друсавици, и шутове в задника, нормално, като за началото на пролетта.
След 25 мин полет кацнах на кацалката. Бях набрал 1514м нмв, имах вдигане +1,6, а сваляне -3,6 м/сек. Някои се качиха за още полети, но ние си тръгнахме.

Днес сутринта след телефонни консултации се разбра, че не става на Сопот. Тръгнахме към нашите баири. Качихме се на Новоселският, но се оказа, че почти няма вятър. Само много леки пориви до 0,5 м/сек от север североизток. Интересно че за цяла България го даваха във височина запад югозапад. От агитката се обадиха, че са на Брестовица. Чакали на северозападният старт и имало слабо чело?! Потеглихме натам. Събрахме се близо 10 парапланеристи и докато чакахме да усили от северозапад, започна да духа от североизток Преместихме се на североизточният старт, който е на около 200м в дясно и започнаме да разпъваме. Вятъра стана чист изток на пориви 0-3м/сек. Тук старта е висок 650м нмв и има денивелация за летене около 300м. Направиха се различни по времетраене полети, но не по дълги от 15 мин. Аз успях да устискам 8 мин, с макс. вдигане +0,4 и сваляне - 2,4 м/сек. Условията определено бяха слаби.
Към 15 часа си тръгнахме за Пазарджик. И понеже пътят ни към града, така и така минаваше през Ново село пътьом се отбихме пак на Новоселският баир.
Оказа се, че тука духа, почти равномерен източен вятър 4-5 м/сек. Беше вече 16 часа. Разпънах и излетях. Започнах да рея. По едно време доста пропаднах , но пак успях да се извадя. Баира е висок 390м нмв, като денивелацията за летене е 180м на изток към Ново село.
По едно време се появи Петьо, разпъна и излетя. Пачо и той започна да се бори със старото Перше с което сега лети. Правехме тегели насам натам пред баира. Вятъра започна да отслабва и да осеверява. Петьо и Пачо потеглиха към кацалката. И аз започнах да губя височина и тръгнах малко след тях. Кацнах точно там, където слагаме центъра на състезанието по целно кацане ) Ако имаше кръг щях да стъпя на нулата!!:)))
Оказа се че съм успял да летя 40 мин, набрал съм 523м нмв, имал съм макс. вдигане +1,2 м/сек , а сваляне -2 м/сек.
Така приключиха тези два летателни дни.
Най-дългият и свястен полет направих на най-ниският баир.

Качихме се с първия лифт, но на старта вятъра беше свеж СЗ и облачна пелена. Докато се чудехме дали не е по-добре да изчакаме, Мишо разпъна и излетя в най-неподходящия момент. Мина през ротора и естественно беше яко раздрусан - ляв 30% колапс, веднага последван от 40% десен и след глъдка въздух още един 60% десен. Крилото се оправи бързо без гмуркане и завъртане. Мишо правилно е контрирал основно с тяло.
Тандемите се отказаха да летят и слязоха. На старта останахме само 5 пилота. Изчакахме до 12 часа и бяхме наградени с ясно небе и стихване на вятъра. При първите термични повеи излетяхме - имаше вдигания около 2 м/с между двете инверсии над равнината. Кацнах след 1 час. По-късно условията се подобриха и имаше набирания от 1800м н.в. в планината и разходки до Карлово.
Този мартенски ден още веднъж потвърди правилото че добрите условия трябва да се изчакват и че Сопот е едно невероятно място за летене.

Шумен
04 Март (Събота)

Сутринта - чисто, Ю - 4-5 м/сек, към обяд малко засили (не повече от 6 м/сек), много термично, поривисто. За съжаление вместо да се кача на платото - отидох на Кабиюк (учебен баир с денивилация 80-90 метра) да си изпробвам RSF-а. След час реене - изведнъж засили и стана по западно. Поривите на моменти минаваха 10 м/сек. Стана ми ясно, че без да искам съм излъгал Течо, че става за платото, но беше късно да му се обаждам - той най-вероятно вече беше в Шумен.
Така след час се събрахме 6-7 крила и летяхме до отмаляване. Течо също се присъедини. По-късно, когато стана много ламинарно, имаше и доста вага изпълнения.

05 Март (Неделя)

Сутринта започна с почти безветрие и тънка, но плътна облачна пелена
Към 11 бяхме на южния старт, духаше чело 3-4 м/сек, над стара планина беше синьо. Удавихме се по един път. На второто качване обстановката малко се подобри, по-късно и разкъса, напече и тръгнаха балони. Често засенчваше и на моменти отслабваше доста. Дойдоха и варненци с 5-6 коли,След близо час летене - се удавих , но така или иначе щях да кацам - трябваше да отида да взема една сбруя от вкъщи. След половин час се върнах отново на старта - беше засилило и летящите изпонакацали.
Преместихме се на Кабиюк. Горкия байр - толкова коли (около 8-9) и летящи повече от 12 крила не беше виждал.

На 4-ти бях в Едеса, най-доброто нясто за летене в Гърция...беше малко силно и криво ама след 1 час наблюдение на старта решех че става и няма проблем. Излетях и направил лек прелет от около 30-35 км, на Сопот разбрах че същия ден е имало кратки полети по 20-25 минути!

Термиките бяха 4,8 м/с макс, имаше качвания навсякъде, улици....но после изведнъж настана синева безкрайна и никъде и един Кумулус за вадене! Имах средна скорост 65-70 км/час попътно без спиид, но понеже се мотах на старта поне 30 минути целия полет ми беше 1 час и 15 мин!

Шумен 9 Март ( Четвъртък )

Сутрин - умерен З/СЗ
На обяд започна да стихва и обърна З. Данчо и Бончо ми се обадиха, че са на Мадара, но било слабо. Казах им, че прогнозите са да обърне ЮИ и да излитат при първа възможност, за да не слизат пеш, но ... половин час по-късно ми се обадиха, че вече са по стъпалата ( станало гръб )
Към 2 часа се качих на платото, духаше Ю 3-5 м/сек, синьо, поривисто. Вальо и Чавдар летях малко в стил албанска подводница. Включихме се и ние с Янко, после дойдах Бончо и Данчо.
Условията се подобриха, появиха се термики, тесни, турболентни, 2- 2,5+. Разходих се към сметището, въртях и там, но повече от 820 м.н.в. не можах да се извадя.
Оказа се, че РСФ-а е доста по-добър в термика от Аспена (това при положение, че още не съм му свикнал ).
След час летене обърна И/ЮИ, поддръжката се подобри още, стана по-ламинарно, термиките по-широки.
Не издържахме на студа и въпреки кацанията на старта за стопляне - към 5 часа скътахме и щастливи и доволни поехме към града .

Въобще, усеща се как термичното летене се приближва, все по-близо и по-близо и по-близо....

Днеска се качих със сутрешния лифт на Сопот с Ники делтаджията. Полафихме си и към 11 разпънах и излетях (над Средна Гора се кълбеха кумулуси, но си личеше инверсия на около 1600 м).
Набрах се 100 метра над старта. Разходих се към Карлово, но не издържах на студа (-15 на Ботев) и се върнах да кацна. Имаше 3-4 м/с термики и бе леко друсливо. Пред Левски се оформи кумулус, но Ники после не можа да го стигне. Все пак беше приятно за летене и успях да направя поредните снимки.
Понеже летях с едни мрежести ръкавици назаем престанах да си чувствам ръцете. Когато кацнах си ги пъхнах под мишницата и после ... каква болка - направо ми се повръщаше от болка. Имах чувството че ноктите не са мои. Утре ще стана по-рано да подготвя подходящата за студа екипировка

Шумен 10 Март /Петък/

Сутринта започна с ЮЗ 3-4 м/сек, синьо, поривисто.
Към 11.30 се качихме на южния старт. Духаше ЮЗ 4-5 м/сек. Първи излетя Вальо и почти се удави, но мъжката устиска кризата около 12 часа и се извади. След минути бяхме вече 4 човека на склона. Поддръжката беше нормална, без термики, само злобни балони и резки пропадания, ЮЗ, на моменти дори З/ЮЗ.
След почти час реене - видях добре охранен щъркел, мазно, мазно да се навинтва над сколна над Дивдядово. . Помислих си, че като кацна трябва да си махна мартеницата и весело отпраших към потенциалната термика, ... но ... грездей . Пернатия ме разгледа отгоре и опраши на север. А аз за малко да се удавя докато докато додрапам обратно до склона.
Към 2,30 завъртя юг. Времето се "отпуши", появиха се мъгели над старта и в равнината. Над сметището въртяха група щъркели. На склона термики нямаше. Поддръжката се подобри с пъти. Успях да се добера до сметището и да се извадя до 950 м.н.в. Инверсията започваше още на 850.
Поврътках още час на термики и кацнах на южния. Дойдоха Данчо, Бончо, а по-късно и Цецо.
Прибрах се, вятъра завътря ЮИ. Аверите летяха до тъмно.

Сутринта ръмеше, но към следобеда разкъса и се качихме горе. Заради разпадането на един орографски облак на старта духаше С вятър. На половината на баира имаше жестоки вертикални кули с всякакви космически форми. Отидохме на скалата до западния ръкав и си измислихме старт. Да ама беше рошав ротор защото условията бяха много странни - на разстояния над 2-3 метра духаха различни ветрове.
Аз направих опит, другите ме спряха малко преди да скоча - крилото ми бе колапсирало. После Милен излетя. Мена падна под старта, но после каза че е добре. Отидохме с Димо по-надолу и излетяхме. Беше мазно и красиво.

Днес се очакваше да духа ИСИ и решихме да отидем да пореем малко на Биберна. На баира се събрахме аз, Иво, Никола, Венци и Емо. Първата новина която ни зарадва много беше, че е оправен пътя до старта - насипан е ситен чакъл, така че вече с лека кола се стига без проблеми до горе !
На старта духаше 3-4м/с ИСИ. Времето беше на границата да завали. Първо излетяха Венци, Емо и Никола, после и ние с Иво. Пореяхме по половин час доволно . Накрая вятърът утихна и отидохме на изворските баири да си играем с крилата. Накрая се зарадвахме като на връщане към Бургас видяхме много щъркели .

Вчера 19-ти неделя имаше много хора на Сопот. Тези които се бяха качили първи ги поваля малко снаг. Нетърпеливите да излетят набързо се удавиха. Следващите се набраха. Свилен отиде до Калофер, Течо срещу вятъра до Кърнаре. Имаше големи засенчвания, но щом се появеше слънце заработваше силно и мазно, като условията работеха и дълго след засенчването. Мена изтощен от 3 дневния рожден ден на Жоро Ралчев се събуди чак следобедта, но компенсира с готин срив, мактуист и уингоувери.

Вчера се събрахме бая народ на Тополица. Очакваше се слаб ЗЮЗ и да е слънчево, но като стигнахме, положението не беше такова. Духаше З, с облачно небе. Първо излетяха Венци и Одисей. Оказа се, че във височина вятърът е доста по-силен. Не липсваха и турболенции. Одисей го валя ситна градушка. Долу на моменти прикапваше. Ние поизчакахме и по-късно излетяхме. Повъртяхме се малко около старта, на кой колкото му издържат нервите. Към 3 се качихме пак на старта. Личеше, че вече е по-мазно времето. Венци, Иво и Емо литнаха. Оказа се че пред склона поддръжката беше много добра, породена от високата нестабилност. Аз и Анелия решихме да поизчакаме малко, имаше изгледи да понапече. Не след дълго започна да разкъсва. В 15:30 излетяхме. Навсякъде около старта имаше слаби, мазни термики. Нестабилността от облаците над нас си каза думата. Лека-полека започнахме да се понабираме над старта. Аз излязох по-напред и качванията веднага зачестиха и се усилиха. Голям кеф! Като стигнах 200м над старта, започнах да се изнасям към с.Карагеоргиево по посока Айтос. Тъй като летях почти по вятъра качеството беше огромно, както и скоростта. Със Скандала бях като изтребител. Анелия тръгна след мене, но колкото и да искаше неможеше да ме настигне. След Айтос към Бургас печеше слънце и се виждаха хубави кумулуси в небето. Гледам че вече минава 4 и трябваше да се ориентирам за кацане (Одисей е на работа). Минах Карагеоргиево, но след него почваха лозя и нещо не ми се рискуваше да кацам в околията. Върнах се назад и в края на селото намерих една хубава полянка. Не след дълго кацна и Анелия. Останахме много доволни от този следобеден полет .

Днес аз, Евгени, Гошо(Габрово) и Иван(Габрово) бяхме на Скалско. Слаби условия. Слаб вятър - северозапад, запад. Пръв излетя Гошо, след доста борба с разни слаби вдигания успя да се извади до около 200 м над старта. След него излетя Иван - и тои въртя някакви сини термики. Аз излетях след тях, но общо взето нищо не направих. След около час се качихме отново на старта. За наша изненада се чухме по станцията със Свилен (ако не греша), които каза, че е на Кърнаре на 2000 м. Учудващо ясно се чувахме.

Към 17 излетяхме аз и Евгени на чист север (2-4 м/с) и лично за моя изненада под ръководството на Гошо по станциите си полятяхме добре близо 1 час.

Днес на Тополица беше слънчево и топло. На старта почти тихо със силни термични пориви от запад. Едва, едва излетяхме с Одисей. Термиките бяха със сила до 4м/с. Успях да се набера до 917м (370м над старта и започнах да се изнасям по посока Айтос. Интересно, че след това над билото нямаше никъде качвания . Но затова пък над равното работеше добре. Някои от термиките бяха доста тесни и не ставаха за въртене, а ги обработвах само със змейки и даже с висене на едно място. Кацнах малко преди Айтос. Оказа се че малко преди да излетим, Венци се е приземил чак на Орловец след Айтос. Всеки ден летателната обстановка в нашия регион се подобрява и се надяваме полетите да стават все по-големи и по-вълнуващи .

Вчера и днеска беше интересно за летене на Сопот.
В понеделник базата бе ниска, но Андро и Свилен успяха да отидат то Калоферския манастир и да се върнат, като Свилен продължи до Кърнаре и се върна. Базата бе на около 2000 м и като цяло времето отговаряше а прогнозата от NOAA.
Днеска на старта духаше умерен ЮЗ вятър, който после засили. Андро отиде до Шипка, Веско до Копринка, Свилен и Валери до Тъжа, Петко до Калофер и така нататък. Базата бе по-висока. Веско се завира до 2700. Красиво изглеждащо небе със слаби термики ниско долу и под облаците.
И двата дена се удавих около Сопот