"Я ходи лети и не ни занимавай с глупости" би възкликнал някой форумен еснаф.

Бих отговорил, че е време да организираме нещо като Алековото туристическо движение за ходене и летене по планините.
Не че има нещо ново - след летните летателни биваци по Равнец, редовните излети на Златишката агитка до Свищиплаз, епизодичните походи и полети из Рила и Пирин, трябва да развием и популяризираме това прекрасно начинание.

Предлагам в тази тема да споделяме своите впечатления от конкретни турове и систематизираме натрупаните знания и опит.

Основните въпроси които ме интересуват са:
- изходни точки на маршрута
- описание на пешеходната му част - времетраене, продължителност, трудност, вода по пътя, удобни места за почивка, забележителности и ткн.
- описание на старта, особености, при какви условия работи...
- възможни маршрути на полета, кацалки, биваци ...
- други които се сетите
...
Ясно е че сме мързеливи, но за мен смисъла от комбинирането на ходенето по планините с летенето е:
- по-близък контакт с планината и природата
- по-подробно изучаване на микрометеороголията (днес ми бе поучително да следя проявите на склоновия вятър докато се качвах към старта)
- улавяне на уникални и специфични условия за летене;
- развиване на независимост от транспорт, други хора и прочие
- физическо и душевно пречистване - особено при есенно-зимното зацикляне
.....

Като начало искам да споделя днешния си поход до вр. Вежен и хубавия полет из района.

Малко предистория: Преди десетина години прелетях Вежен с 2 метра височина след дълъг глайд от Рибарица на път за Копривщица, както и няколко близки прелитания на път за София. Тетевенци го летят от север. Наскоро почнахме да летим старта в местността Въртопа. Все пак Вежен си остава примамлив масив който се вижда добре от Сопот и ме зове за приключения. Мечтая са за някакво яко реене по огромните му тревисти склонове. Да хвана някаква вълна или дупка в инверсията. Планината Козница, която свързва Стара Планина със Средна Гора би трябвало да работи добре, захранвана от Златишката и Карловската котловина.

Така в днешния топъл и тих ден с прогноза за инверсия над 2500 метра решихме да се разходим към върха.
Естествено прогностичните модели не отгатват за дежурните през този сезон, приземни и котловинни инверсии, но като цяло познаха.
Качихме се на най-високата точка между Карловско и Златишко. Където е моста с надпис "Добре дошли в Карловска община". Западно от моста има отбивка и се хваща черния път на СЗ към Въртопа. След като се премине първата горичка се излиза на обширни поляни и в края им, след пресичането на гигапроводите, спряхме колата.
От там тръгва едно ребро, което след известно криволичене се свързва с масива на Вежен. Склона не е душмански стръмен както около Сопот и Карлово и се ходи приятно пеш нагоре. Има следи от стар чер път който след 30-40 минути излиза на един овчарник с колиба (предполагам наблизо има вода). При по-силни термични условия може да се излети и от околните склонове. Въобще с изключение на седловините по нагоре може да се излети от всеки участък на маршрута.
След овчаврника и колибата пътеката завива на СИ и скоро достига леко скалисто ребро, което подсича от запад (ние му минахме от изток през клековете и щом го качихме се свързахме с пътеката).
От реброто се открива хубава гледка на изток и на запад. По нататък пътя обикаля объл хълм с формата на женска гърда. Преди нея има приятно и закътано за почивка тревисто седло. След облия хълм се излиза на друго седло, където има остатъци от друга овчарска колиба. От нея тръгва пътека на СИ в чието начало има тръба с вода. Там някъде изгубихме пътеката и почнахме да катерим склона на зиг заг през клекове и треви (имаше приятно угнили червени боровинки).
Достигнахме едно струпване на скалички по голия склон, което ми заприлича на добър спусък на термика, но реших да продължим още малко нагоре за да го пробваме с малко запас от височина.
Така за около 2 часа и половина се качихме до старта който си избрахме (всичко е старт наоколо). Терена не е стръмен и всеки може да си задава своето темпо. На места минавахме през снежни преспи, които бяха фирновани и удобни за ходене без затъване и мокрене.
Между временно над Родопите се цвъкаха кумулуси, видяхме 2-3 към Амбарица, но навсякъде другаде бе синьо. Има хубава гледка към Рила, Пирин и Витоша. Предполагам в Софийското поле някой е отписал деня заради перманентната мъгла. По късно като се набрахме се виждаше отчетливо Врачанската планина, мъглата в полето долу, Ботевградско и ткн.
Приготвихме се бързо и излетяхме. Камениския спусък работеше слабо, но малко по-надолу успяхме да хванем по-постоянни качвания и да се наберем до върха. После пуснахме по острото ребро на запад. Отдолу подплашихме три диви кози които бягаха като луди по стръмното надолу през клекове, сипеи и каменни блокажи.
След около час разходка се върнахме към колата и кацнахме при 5-10 км/ч источен вятър идващ от към Карловското поле (това му е дежурната посока при безветрие). Горе около върха имаше 5-15 км час склонов ЮЗ вятър.
Въобще прекрасен излет за този прекрасен ден.
....
полета:
leonardo/flight/7347

от livetrack-а можете да видите цялото ходене с летенето:
http://www.livetrack24.com/track/291995/2d


........

Ще се включа и аз по темата. Засега накратко, по късно ще споделя повечко подробности за моя опит и местата.
Ето малко информация за домашния ми старт: Беж бунар в Рила над Дупница
Трак до старта - http://fr.wikiloc.com/wikiloc/view.do?id=325983
Инфо за старта - http://www.paraglidingearth.com/pgearth/?site=14085
Разходката до мястото е много приятна, местността е живописна а старта е отворен за излитане в много посоки.
Обикновено работи добре в следобедните часове и от югозападната страна на старта минава дежурна термика с която лесно може да се излезе над върховете и навътре в планината. До изходния (Вангелова чешма) се достига по асфалтов път и може да се отиде с такси, което от центъра на града струва около 5 лв.

Утре мисля пак да си направя разходка към Вежен, така че ако има някой безделник може да се присъедини.
Не очаквам термики, както в съботата, но времето ще е топло и слънчево.

ЗА ходенето пеш съм, с едно наум обаче: мисля, че раниците, в които държим 20-30кг крила не са оптимизирани за много ходене - мисля, че натоварват и износват ставите много...много. Та - ако е възможно - да ходим пеш, ама с екипировки 10кг и раници, предвидени за много ходене, като туристическите раници. Да, по-скъпи са. Смяната на износени стави също е скъпа. Ходил съм по 10-15км с раница 25кг. И по възможност го избягвам. Правя го възможно най-рядко, само ако няма друг начин да се стигне до мястото за излитане, и ако гледката и релефът си заслужават според моите приоритети и критерии

Съвет от сравнително пресен ком-еминеец - при продължително ходене с тежка раница на гърба много помага да си 4х4 т.е. ходене с туристически щеки. Много се щадят краката и гърба при правилна работа с ръцете. Освен това щеките са изключително леки.

Вежен... Ники, благородно ти завиждам. Как ми се лети, а и ходи от Пътеката... Но пусти капитализъм повелява да се лутаме из софийските мъгли. Между другото на Ком-Емине точно в тази част на Балкана при прехода от х.Кашана до х.Ехо ходейки по билото само си виках - брех тука всичкото е старт, кеф ти север, кеф ти юг. Само дето от север опциите за кацане са по-малко.

На мен покрай планинските ми набези много ми се нрави за летене масива на Мургаш. Според мен там ще работи добре, но спльоскалниците пак опираме до проблема с кацалките, че не са кой знае колко много, а и самолети понякога минават не много високо. Но пък става за почти всякакви ветрове, особено в направление север-юг. Тази снимка е от края на октомври миналата година и гледайки това небе много ми се искаше крилото ми да беше с мен:

Тишо на Мургаш работи добре защото при Ботевградското поле почти винаги духа изток и набива термиките по склона. Със Сунай там въртяхме хубави 3-ки и 4-ки, но проблема е в подхода на самолетите. Летят изключително ниско точно над Мургаш - това беше и основната причина да не пуснем към София при един от полетите.
( Сунай още ми се сърди за този полет )

Тая събота и неделя замислям отново разходка към Вежен или района.
Искам отново да взема синчето, но е добре да има и други деца с които да си играят и състезават при катеренето нагоре, че иначе му е скучно и мрънка.
Жоро Топузов е навит със сина си Максим. Румен също е навит за неделята с Дани. Ако иска и още някой да се включи, ще измисля някакво по-голямо крило и везни с пасажерска сбруя да си литнем после с децата надолу.
...
Други пешилети също са добре дошли.
....
В понеделника прогнозират интересни за прелет условия.

Не мога да си обясня как успя, но позна!

Здравейте! Аз се върнах от Латинска Америка. Време за "пешилети"!

Днес, фрустриран от липсата на добри стартове над новото ми къщи в Бистрица, се разтършувах в Google Earth и намерих една досега доколкото ми е известно неизползвана зона за излитане в южна Витоша, над Ярема и Железница - и мисля че става за горе-долу всички посоки на вятъра! Днес не уцелих правилната пътека и се забих (за щастие ходейки, не летейки) в едни клекчета на съседния склон, но мисля че вече знам откъде да мина за следващия път, така че като отслабне малко вятъра (може би във вторник) всички приятели пилоти които имате желание да ходите час и половина - два с крило на гърба, заповядайте да го пробваме; и отблизо като го видях изглежда с голям потенциал, абе направо супер! Само имайте предвид че аз съм с олекотената ми екипировка (6-7 кг раница, включително вода, дрехи, и т.н.), така че гледайте и вие да сте олекотени, та да го изкараме догоре в нормално темпо и с предвидения за целта кеф. Поздрав!

В продължение на предишната тема, някой да знае дали на или около село Чуйпетльово (в югозападните поли на Витоша) има кацалки?

Около Чуйпетльово има няколко малки полянки, но са оградени от борова гора и са за краен случай, според мен най-добрият вариант е ако можеш да прелетиш селото и да кацаш някъде по долината на р. Струма - там е "губилище" - на места изобщо няма вода, коритото е доста разлято и покрай него върви асфалтовия път до селото, има и поляни

На времето съм се разхождал ( и с кола) да разгледам местността над Ярлово. Там има доста хубави открити ливадки, макар и наклонени. Оттам съм се опитвал да стигна с кола до Чуйпетлово, но ми казаха че пътя има много дълбоки коловози и се отказах. Ако кацнеш на ливадките над Ярлово, ми се струва по-смислено, защото връщането с кола от Чуйпетлово е много дълго като километри.

Точно над полянките има хубав баир 300-400м.с борова гора и тревиста полянка на върхът. Преди години го разучвах и даже направих две полетчета от него. Но тогава реших че не перспективен защото там много рядко духа чело. Не съм ходил повече но сега като се замисля си струва да му се отдели повече внимание.

Вчера завършихме едно двудневно пешилетство, което препоръчвам и на останалите.
Тръгва се от Карлово и за 5 часа по дерето на Стара Река се подминават хижите Хубавец и Балкански Рози и се стига хижа Васил Левски. Хижарите поддържат топло, чаят е хубав - 50 ст. Нощувката е 12 лева. Храна се предлага само в активния сезон.
На другия ден, посетихме водопада Карловско пръскало, който е на 15 минути от хижата, а след закуска за 2 часа стигнахме Равнец, от където след дълго планиране стигнахме Манастирска поляна в Сопот. При основни южни ветрове, може да не се появят катабатични ветрове и да се изчака до залез слънце (нас почна да ни лъха гръб час преди залеза), а ако са по-силни може да се лети и рее нощем.
Друг вариант е за 4-5 часа от хижата да се качите на връх Ботев и после да се пуснете до Параджика и Паниците над Калофер.
Основният акцент на маршрута е есенната гора в резервата Стара Река.
Снимки: gallery/thumbnails.php?album=234&page=1&sort=da