"Я ходи лети и не ни занимавай с глупости" би възкликнал някой форумен еснаф.
Бих отговорил, че е време да организираме нещо като Алековото туристическо движение за ходене и летене по планините.
Не че има нещо ново - след летните летателни биваци по Равнец, редовните излети на Златишката агитка до Свищиплаз, епизодичните походи и полети из Рила и Пирин, трябва да развием и популяризираме това прекрасно начинание.
Предлагам в тази тема да споделяме своите впечатления от конкретни турове и систематизираме натрупаните знания и опит.
Основните въпроси които ме интересуват са:
- изходни точки на маршрута
- описание на пешеходната му част - времетраене, продължителност, трудност, вода по пътя, удобни места за почивка, забележителности и ткн.
- описание на старта, особености, при какви условия работи...
- възможни маршрути на полета, кацалки, биваци ...
- други които се сетите
...
Ясно е че сме мързеливи, но за мен смисъла от комбинирането на ходенето по планините с летенето е:
- по-близък контакт с планината и природата
- по-подробно изучаване на микрометеороголията (днес ми бе поучително да следя проявите на склоновия вятър докато се качвах към старта)
- улавяне на уникални и специфични условия за летене;
- развиване на независимост от транспорт, други хора и прочие
- физическо и душевно пречистване - особено при есенно-зимното зацикляне
.....
Като начало искам да споделя днешния си поход до вр. Вежен и хубавия полет из района.
Малко предистория: Преди десетина години прелетях Вежен с 2 метра височина след дълъг глайд от Рибарица на път за Копривщица, както и няколко близки прелитания на път за София. Тетевенци го летят от север. Наскоро почнахме да летим старта в местността Въртопа. Все пак Вежен си остава примамлив масив който се вижда добре от Сопот и ме зове за приключения. Мечтая са за някакво яко реене по огромните му тревисти склонове. Да хвана някаква вълна или дупка в инверсията. Планината Козница, която свързва Стара Планина със Средна Гора би трябвало да работи добре, захранвана от Златишката и Карловската котловина.
Така в днешния топъл и тих ден с прогноза за инверсия над 2500 метра решихме да се разходим към върха.
Естествено прогностичните модели не отгатват за дежурните през този сезон, приземни и котловинни инверсии, но като цяло познаха.
Качихме се на най-високата точка между Карловско и Златишко. Където е моста с надпис "Добре дошли в Карловска община". Западно от моста има отбивка и се хваща черния път на СЗ към Въртопа. След като се премине първата горичка се излиза на обширни поляни и в края им, след пресичането на гигапроводите, спряхме колата.
От там тръгва едно ребро, което след известно криволичене се свързва с масива на Вежен. Склона не е душмански стръмен както около Сопот и Карлово и се ходи приятно пеш нагоре. Има следи от стар чер път който след 30-40 минути излиза на един овчарник с колиба (предполагам наблизо има вода). При по-силни термични условия може да се излети и от околните склонове. Въобще с изключение на седловините по нагоре може да се излети от всеки участък на маршрута.
След овчаврника и колибата пътеката завива на СИ и скоро достига леко скалисто ребро, което подсича от запад (ние му минахме от изток през клековете и щом го качихме се свързахме с пътеката).
От реброто се открива хубава гледка на изток и на запад. По нататък пътя обикаля объл хълм с формата на женска гърда. Преди нея има приятно и закътано за почивка тревисто седло. След облия хълм се излиза на друго седло, където има остатъци от друга овчарска колиба. От нея тръгва пътека на СИ в чието начало има тръба с вода. Там някъде изгубихме пътеката и почнахме да катерим склона на зиг заг през клекове и треви (имаше приятно угнили червени боровинки).
Достигнахме едно струпване на скалички по голия склон, което ми заприлича на добър спусък на термика, но реших да продължим още малко нагоре за да го пробваме с малко запас от височина.
Така за около 2 часа и половина се качихме до старта който си избрахме (всичко е старт наоколо). Терена не е стръмен и всеки може да си задава своето темпо. На места минавахме през снежни преспи, които бяха фирновани и удобни за ходене без затъване и мокрене.
Между временно над Родопите се цвъкаха кумулуси, видяхме 2-3 към Амбарица, но навсякъде другаде бе синьо. Има хубава гледка към Рила, Пирин и Витоша. Предполагам в Софийското поле някой е отписал деня заради перманентната мъгла. По късно като се набрахме се виждаше отчетливо Врачанската планина, мъглата в полето долу, Ботевградско и ткн.
Приготвихме се бързо и излетяхме. Камениския спусък работеше слабо, но малко по-надолу успяхме да хванем по-постоянни качвания и да се наберем до върха. После пуснахме по острото ребро на запад. Отдолу подплашихме три диви кози които бягаха като луди по стръмното надолу през клекове, сипеи и каменни блокажи.
След около час разходка се върнахме към колата и кацнахме при 5-10 км/ч источен вятър идващ от към Карловското поле (това му е дежурната посока при безветрие). Горе около върха имаше 5-15 км час склонов ЮЗ вятър.
Въобще прекрасен излет за този прекрасен ден.
....
полета:
leonardo/flight/7347
от livetrack-а можете да видите цялото ходене с летенето:
http://www.livetrack24.com/track/291995/2d ........