Leonardo | ФОТО
Дата и час: Пет Мар 29, 2024 12:53 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 6 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Ентропия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Съб Фев 01, 2014 8:33 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Ентропия в Етиопия

Казват, че десетата чаша вода в пустинята, не е като първата.
До сега не съм имал толкова колебателна за ходене за летене, както за третото ми пътешествие в Етиопия. След плодотворните първи две години ( viewtopic.php?f=1&t=5619 viewtopic.php?f=1&t=6366 ) се чудех има ли какво още да намеря, какво още да ме впечатли. Вече имам представа за терена, условията и хората. Обобщих опита в един сайт ( http://skynomad.com/ethiopia/ ), а той взе че заживя собствен живот. Някои го коментираха като расистки и обиден към местните, други казаха, че съжаление негативните неща верни. Няколко бивши ученици се заинтригуваха, но високата цена на транспорта (100 USD на ден) ме караше да мисля, че е още рано за парапланеризъм в Етиопия. Нека махнат тези 200% мито внос на автомобили.
Накрая Джози (същата оная австралийка дето чистеше старта на Войнягово) гледа един филм за велопътешествие в Етиопия и си купи самолетните билети. Получи се верижна реакция и останалите също се решиха. Е, и аз ги побутнах като им предложих да ги водя без пари. От тях транспорта, от мен воденето с уговорката, че може да скъсам синджира в някой хубав ден. Също така имаме идея да проверим 2-3 нови места за летене...
Билетите с Egypt air бяха леко поевтинели - 470 евро в двете посоки.
След трескаво отхвърляне на задачи, зимата дойде в Сопот и on the road again.
Градски автобус до Карлово. После друг до Пловдив (Благодаря на Митко архитекта, че ми отслужи с чифт карабинери, че бях забравил моите - не мога да стигна шеметизма на Ясен, но се старая). Билета до Истанбул бе същите 40 лева, но като влезох в автобуса на Метро имаше нещо различно. Осъзнах го щом седнах в широката комфотна седалка с екранче отпред - бяха се отказали от 4-тия ред седалки и бе приятно просторно. Време бе машините да се съобразяват с хората, а не хората с машините.
Първото метро в Истабул тръгва в 5:30 и струва същите 3 лири.
На летището пак се бе обособил ъгъла за спящи по пейките. Спях, въртях се, писах 12 часа докато дойде време за самолета.
Интересно е да чета египетски вестник веднъж годишно. Първата година тъкмо бяха свалили Мубарак и се провеждаха първите демократични избори. Втората - почваха безредици заради Мюсюлманските братя и налагането на ислямизма. Сега съдеха Морси и готвеха един генерала превратаджия за президент.
А Адис, отново проверка на пръстите и снимка. Никой не се заинтересува дали имам нещо за деклариране (предимството на нощния полет и бялата кожа).
На летището чаках още 3 часа, за да не си търся хотела тежко натоварен по тъмните улички на града. Наоколо имаше тълпи местни - май са част от вълната депортирани от Арабия етиопци. Не ги щат за да създават работа на местните. Мисля, че в глобален мащаб сме подминали пик на свободно движение през границите. Сякаш идват години на национализъм и ксенофобия.
Докато чаках на летището, отново изпаднах в дилема за това цялото пътуване. Сигурно е от възраста.
Но щом се развидели и излезох навън ме лъхна оная миризма - на всичко.
Цветя, пикня, хора, животни, машини. Защо изведнъж се почувствах добре? Сяках миризмата ми каза - много мислиш, отпусни се, пусни се по теченията и ги направлявай леко с върха на пръстите...
.. След 20 минути ходене сред никнещи строежи на модерни сгради се качих на един достоен за филм автобус и стигнах Таиту. Хотела си бе същата дупка - биде без седало, разбити плочки, капеща мазилка. За 15 лева толкова. Вече съм му свикнал. Дори го харесвам заради вътрешния, който го прави оазис сред околната лудница.
Срещнах едни германци тръгнали с 20 годишни трошки Нисан за Кейп Таун (tapetoafrica). Разказаха за ферибота от Турция за Израел и заобикалянето на Газа през Червено море до Египет. Няколко дена на митницата и безпроблемен транспорт през Судан до Етиопия.
На обяд се срещнах с двама местни бизнесмени - искат да развиват парапланеризъм, но най-важното бе че искат да летят. Бяха си стъпили на краката и търсят кеф с елементи на бизнес или бизнес с елементи на кеф. Без особено предпочитание. Каквото излезе. Допаднаха ми. Утре отиваме да облетя планината Йерер, която мислят да разработят.
Преди да се разделим им показах един кумулус с думите - там е Рая.

1 февруари

След сутрешното уреждане на транспорта за учениците (намериха се изгубените ми шофьорска книжка и лична карта от лани), потеглихме за Йерер. Адис се разраства неимоверно и даже в събота сутрин имаше задръствания по пътя. Накрая стигнахме планината. Готини тревисти склонове, но във ветровитата зона на Rift Valley и вътре в кръга на самолетите от летището.
Направих един кратък полет и май добре че се удавих в началото на дълга облачна улица, защото вятъра ме тикаше към Адис, а там щях да имам проблеми ако кацна.
През цялото време над платото над Адис имаше нечовешки кумулуси.

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +28 / -0 
 
 Заглавие: Re: Ентропия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Сря Фев 05, 2014 9:59 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Разходка до Бутаджира и Хаваса (Ауаса)

След първите дни в Адис, реших да се видя с Йорг - парапланерист германец работещ в Хаваса. Уговорихме се да се видим и летим в Бутаджира. Прогнозата за тихо време се бе сбъднала и когато се качихме на баира по новия aсфалтиран път, горе нямаше никакъв вятър. По пътя разбрах, че преди година и половина Йорг бе претърпял сериозен инцидент в Колумбия, когато на старта за малко изпуснал управлението и силния вятър го вдигнал и хвърлил в ротора счупвайки и двата му крака. Явно освен компания за летене търсеше и окуражаване, та му помогнах да излети и свалих колата долу.
На другия ден се качихме на старта над Кела и полетяхме добре - имаше слаб северен вятър и облачна връзка с планините навътре. Все пак не можех да отцепя и след едночасово мотане из района реших да поснимам вулканите и да кацна в района. Извън планината термиките бяха доста шутливи и колкото по-високо се качвах толкова по-турбо ставаше. Добре, че Еденчето с което летя е кротко и мога да блея до насита.
След като кацнах потеглихме към Ауаса. По пътя видях за първи път вихрушки в Етиопия. Все се чудех къде са с тоя супер адиабатен слой, но явно тук прахоляка ги визуализираше и вероятно също имаше инверсия, която да ги изостри.
Беше приятно да съзерцавам едновременно десетки вихрушки, които кротко пасяха прах в едно огромно котловинно поле.
По пътя минахме покрай единственото годно за плуване езеро в източна Африка - имаше леко червен цвят от някаква вулканична пепел, която убиваше опасните за изнежените бледолики паразити. Изядохме по един сладолед в един шикозно изграден хотел с бунгала градина и плаж и продължихме на юг.
Пътя минаваше през негъсти акациеви гори, в които само липсваха жирафите. После едни мъдри и големи дървета. Докато стигнахме Шашемене - кръстопътен град с мюсюлмани, растафарци, тарикати и джебчии.
Преди Хаваса огледахме един прекрасен рид с южно изложение и по главния път за Кения стигнахме града.
Преди години, последния император - Хайле Селаси е искал да цивилизова южните райони на страната, но тъй като там са мразели източно православните християни, той е поканил протестанти и католици. Тъкмо тогава, през 50-те, Мао е изгонил всички християнски мисионери от Китай. Така изкуствено е бил създаден градът, който за сега ми се струва като най-хубавия в Етиопия - широки павирани улици, алея за разходки по брега на езерото, където понякога нощем излизат хипопотами и много птици.
Видяхме един хипопотам, но не искахме да го приближаваме, защото пред нега имаше местни момчетии, които можеше да го замерят с камъни, за да го размърдат и да ни поискат пари за "услугата". През ноември хопопотами бяха убили един рибар и едно момче, които се опитвали да ги прогонят седейки на смешните си снопове плаваща тръстика.
Хаваса е на 1700 метра надморска височина и попада в многобройните маларийни зони в страната. Запознах се с д-р Ана - рускиня, която работи в една малка частна поликлиника. От нея научих, че маларийните комари могат да пътуват 5-7 км по вятъра. Един тип от тях се познават по отрицателния ъгъл на атака щом им погледнеш тялото отстрани. Спането по разни съмнителни хотели е опасно, защото там може да има пътуващи заразоносители, които да заразят местните комари и така да се причинят нови зарази. В нейната клиника има 50 случая на малария седмично от околностите на езерото, като в пиковите дъждовни месеци стигат до 150. 5-7 дена след ухапването идват първите симптоми - треска, температура, болки в ставите. Тези които посещават страната за кратко е добре да вземат предпазващи медикаменти, а тези които са за по-дълго време да не ги взимат, защото имат странични ефекти при продължителна употреба. При признаци за малария трябва да се отиде веднага в болницата и да не се вземат никакви медикаменти, за да се направи добра проба за типа малария и за съответното лечение. Ако при разни болести като туберкулоза смъртността е 1.5 %, то при маларията е 30 % .Най-добрата защита е предпазването - репеленти срещу насекоми, защитни мрежи и избягване на опасни територии.
Докато ми говореше тия неща почна да ме сърби. По късно ме ухапаха няколко комара и въпреки уверенията на Йорг, че в квартала му няма проблеми, вече имам материал за параноя.
Докторката също предупреди да не се ходи с открити обувки и сандали по вулканичните почви над 2000 метра, защото предизвиквали алергия, която деформира пръстите на краката и ходилата. А аз така обичам да си шляпам по сандали.
...
На другия ден се качихме на едно 300 метра високо ридче (Аламура) със стръмни тревисти склонове. Пореях на северен вятър и кацнах на една поляна, където ме чакаше колата за да ме спаси от стотиците зрители търчащи към мен. Шегувахме се, че трябва да поканим някой от всичките тия мисионери от Хаваса - аз кацам, а той почва да облъчва тълпата с проповеди. По късно огледахме някой околни баири за летене и много ми хареса полукратера на Уондо Генет - прекрасни гори с ароматни цветя и курорт с топла вода в подножието.
Междувременно пред бензиностанциите се трупаха стотици коли, поради липсата на гориво. Така, през 70-те, поради
недостиг на гориво, таксиджиите почнали революцията. Йорг каза че страната функционира с малки запаси на валута и е силно зависима от западните донори, които управляват потока на парите. Засега те имат политика на глобално развитие и хвърлят 1-2% от бюджетите си за трети страни. Но стига да поискат, с лекота могат да вкарат някоя страна в социална революция или гражданска война.
Засега Етиопия се инати на Световната Банка, чиято политика към страната се определя от някакъв борд на съветници, които изискват развитие на частния сектор и повече граждански и политически свободи. Китайците финансират Ренесансовия Язовир на Нил, който може да ги вкара във война с Египет...
Вечерта имаше едно спиране на тока. В Етиопия той струва 0.015 цента, а го продават на Кения за 10 пъти повече.
Познато, нали?
...
Днес посетихме местната хеликоптерна мисия спонсорирана от християнски организации. Преди са правели Medical Evaquation, но сега само посещават отдалечени места, където работят хуманитарни организации и мисионери.
Час нальот струва 1100 долара.
Другата вертолетна компания се казва Абисиния и имат бази в Адис и Бахир Дар. Спасяват, но нямат лебедка.
Разбрах, че ВВС от Дебре Зейт летят яко (обучават други африкански пилоти на ниски полети в каньоните). Зоната им е огромен четириъгълник източно от линията Дебре Зейт - Шашемене и северно от Додола - Робе.
В Арба Минч има американска база с дронове, и отделно дронове на петролни компании хвърчат насам натам. Уж имат камери да виждат накъде летят ама знае ли човек.
...
Най-запомнящата се гледка от това пътуване, бе когато наближавахме Хаваса и ги видях. Обичам високи и сочни. За облаци става дума. Спомняте ли си онова особено чувство, когато летите под големи захлупили земята облаци. Има някакъв особен уют. Сега си представете 3-4000 метра над земята и по 2-3000 метра напращели облаци. Все едно, че бях в мега катедрала. Дълго, но яко катерене нагоре и после безкрайно возене на пълна скорост.

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +25 / -1 
 
 Заглавие: Re: Ентропия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Пон Фев 10, 2014 12:39 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
След Бутаджира и Хаваса се завърнах в Адис и отново се настаних в Таиту. Малко по-скъпа стая, но поне не мирише на мухъл като тези от долния етаж.
В сайта за Етиопия съм добавил едно описание на климатичните зони и периоди в страната. В тях се споменава за краткия дъждовен период - Февруари-Март, но от миналите ми пътешествия бе доста сухо и нямаше никакви признаци за дъжд. Само че сега дойде някаква влага и почнаха да се формират Цб-та. Изведнъж си спомних думите на капитан Хатем Сейф от египетските авиолии за Цб-тат през февруари в Етиопия и вече почнах да сглабям картинката.
Макар и да не идва всяка година, краткия дъждовен период е факт. Щом се появи някакво петно влага от общата атмосферна циркулация, тукашните планини го улавят и с мощните си циркулации не го пускат, докато не го изцедят до дупка. Ето защо викат на Етиопия водната кула на Африка.
Хубавото е че страната е голяма и има съвпадение между сателитните снимки, прогнозите и реалността - СЗ част от страната е друга климатична зона и не се влияе от този кратък дъждовен период. Там преобладават З и СЗ ветрове, които носят сух въздух от Сахара.
...
За целия си престой тук, виждам че няма циклони, фронтове и другите характерни за нашите ширини явления. Времето или е хубаво или настава вътрешномасова нестабилност и си цебясва тук и там. Следобедните Цб-та вдигат голяма влага във въздуха която може да остане до сутринта и да пръска като от слоесто дъждовни облаци при топъл фронт. Щом поразкъса слънцето бръква между облаците, напича и почва следващия цикъл.
...
В мрачния петък отидохме да изследваме едно 300 метра баирче до Сендафа - на 20 км от Адис. Според GPS картата имаше път до старта и отново се изкефих да открия истински старт само от Google Earth проучванията. Излетяхме с тандема и повъртяхме слаба термика около 20 минути, но щом закапа избягахме към слънчевото петно и по-близо да пътя. Кацнахме и дойдоха дежурните зрители. Обаче се оказа че на 2 км има военно поделение, така че скоро бяхме заобградени от войници с калашници. Опитаха се да ни вкарат в поделението да ни арестуват, но моя човек успя да ги убеди да изчакаме навън до пътя. Не разбирах какво си говореха, но бе любопитно да гледам 1 час телефонни разговори, отработване на мрежа от контакти и опити да се свържат тези от туристическата индустрия с военните. Накрая стигнахме до министъра на туризма и ни пуснаха. Бях спокоен, защото моя човек имаше туроператорска фирма и съответните връзки.
Хубавото на случката е че туристическата асоциация и министерство ще трябва да контактуват с военното министерство и да се определи някакъв ред за летенето (напр. предупреждаване на местното поделение или полиция) и зони къде може и къде не.
....
Днес, на петия ден след като ме хапаха комари в Хаваса се почувствах странно - леко замаян и слаб. Отидох в една арменска частна клиника наблизо и срещу 3 лв ми направиха кръвна проба за малария. Снощи изчетох доста по въпроса. Дано ми се размине, щото тукашната малария е от най-гадния вид - резистентна към лекарства и с много усложнения. Обещавам повече да не ходя по влажни места под 2000 метра.

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +15 / -0 
 
 Заглавие: Re: Ентропия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Пон Фев 10, 2014 4:08 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
:-)

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +3 / -0 
 
 Заглавие: Re: Ентропия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Нед Фев 16, 2014 6:39 am 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
13 февруари
Заформи се интересна група: Джози от Астралия, Ник от Англия, Еса от Финландия, Амадеус от Германия/Швейцария/Замбия, Кийт от Ирландия и аз от България. След сутрешната закуска се разходихме до Кела, където с Кийт полетяхме добре. Аз кацнах на старта да помагам на другите да излетят, но те бяха прекалено обсебени да стържат по склона вместо да рискуват напред и не след дълго кацнаха. Интересното бе че въпреки слабите СЗ ветрове, мястото произвеждаше противоположни ЮИ ветрове. От въздуха видях че от другата страна на църквата има чиста площадка за Ю вятър, а за чист изток ще трябва да се чистят. Но мястото е толкова термично, че дори ССИ старт си работеше добре.

14 февруари
Сутринта потеглихме от Адис, пропуснахме Дебре Либанос, който не изглеждаше да става за реене толкова рано и се качихме на Гара Гуда (в превод Голямата Планина) - 300 м хълмче в центъра на платото. Духаше запад, така че ги заведох на триковия западен старт. Джози и Еса решиха да не летят заради ограничената площадка и едрите камъни преди ръба. Другите направихме по един удавнически полет. Ако бях с по-добро крило сигурно щях да се извадя, но Едена бая тънеше в тясната термика, а на всичкото отгоре тя ме въртеше с голяма скорост и ме изплюваше. След около 50 минути качване нагоре отидхоме на И старт, но там вятъра бе от С. Разчистихме площадка за СИ вятър, но след няколко вдигания на крилото реших че не става, защото то не носеше. По късно се оказа че вятъра е от СЗ.
Върнах се на З старт и там от едно нелетяно досега ребро излетях на С. Още веднага имаше хубаво качване, но го хванах за малко и го пропуснах, защото щеше да ме закара твърде ниско над и зад хълма. Обаче напред над пътя и жиците (пътищата обикновено са по най-високите части на терена, заради ерозиите) успях да хвана добро качване. Класическата онвергенция към Адис бе подканяща, но имах ангажимен към групата и пуснах срещу вятъра на З. След 10 километра се отказах и пуснах към пътя за да не ме чакат ако кацна далеч.
Щом стигнахме Гохатсьон се спуснахме по живописния път към долината на Нил. Някой попита не можем ли да литнем и тъй като в това време минавахме покрай един старт, реших да опитаме. Вятъра се оказа добър. Излетях да пробвам условията и се озовах в прекрасна зона за реене. Ник и Кейт излетяха. Аз кацнах на старта да помагам на Амадеус, който бе леко контузен от един фалстарт преди. После пак излетях и пореяхме готино. Тъй като се стъмняваше пуснах надолу да кацам. След малко другите ме последваха, но в последствие разбрах че Кийт е бил заклещен от вятъра и след красив челен колапс от ротора зад ръба, успял да се прихрасти със страничен вятър между огромния далекопровод и едни по-малки жици. Аз ги предупреждавах да не летят толкова навътре, но се оказа че батерията на радиото ми бе свършила. Поне можеха да видят че отпред имаше по-добри качвания.
Долу, площадката на Каджива бе съвсем изчистена и запустяха. Лесно кацане и зачакахме да дойдат другите.
Стигнахме по тъмно в Дежен. Алем хотел бе пълен, та отседнахме в друг на тройно по-голяма цена. Стаята ни към улицата бяха шумни от интензивния трафик и на всичкото отгоре остъклените отпред бе общо за всички стаи - можехме да си подвикваме с другите отдолу през една пролука в края на плочата.

15 февруари
Днес се преместихме в Алем хотел, където спазарихме нощувката за миналогодишните 60 бир.
Тъй като съм шмет, оказа се че бях забравил ключовете за стаята ни в Таиту в мене, така че шофьора успя да намери начин да ги прати обратно. Трябва да работя още по-интензивно минимизиране на своите отговорности и задължения :-)
Към 10 и нещо отидохме на малкия старта. За големия вятъра бе крив - ЮЗ и на всичкото отгоре осеян с противоерозионни каменни тераси - не знам дали може да се излети от него. Първи излетя Кийт и след около 30-40 минути се удави. После Ник хвана хубави термики, но нещо много оставяше крилото да задълбава и губеше всичко което хващаше. Джози бе много спечена, но след малко философски приказки се съгласи че я страх, защото и звъни биологичния часовник - хем и се лети, хем не трябва да се наранява, защото един ден ще бъде майка. Спомням си Альона - една рускиня от компанията на Гусев. Изкара известно време в Сопот, после една година се появи и каза, че е спряла да лети, защото иска да създаде семейство и да бъде майка. Какво да кажа освен да и стисна ръката.
Та Джози се набра добре и държеше много добре крилото под контрол. Не успя да се качи на платото и след още няколко грешки се завря зад рида по средата на склона. Въпреки силните низходящи и роторлие падащ вятър успя да кацне добре. Извод - като не работи, разпознавай и продължавай да тънеш над най-високите части на терена, защото са най-безопасни, пък може да пуснат нещо по-надолу.
Еса излетя и след него аз. След около 30 минути борба почнах да тъна. Еса ме последва но успя да се извади добре, а аз се удавих надолу по терасите. ЮЗ вятър си бе осезаем. След около половин час Еса кацна също но бе много доволен, защото си мислеше че няма да може да завърти термика в Етиопия.
След кратка обедна почивка отидохме към старта, но го пропуснахме защото вятъра бе още повече изкривил и усилил от З. Прехвърлихме Нил и отидохме до Гохатсьон с надежда за вчерашното реене. Вятъра бе много слаб и само Амадеус и Ник успяха да излетят, но нямаше подръжката от вчера. Джози направи един фал старт и после и дадох моята сбруя и крилот, защото е сбруята е по-лесна за бяхане (нейната е затворена сбруя която не е удобна за тичане през малките храсталаци, а крилото ми е с 2 квадрата по-голямо. Допълнително я вързах с едно въже за да я издърпам над плоската площадка и да и спестя тичане през храстите. Тя се страхуваше и ме попита дали ще и поема медицинските разходи, ако въжето се закачи за нещо и падне. Казах и да, въпреки че нямах идея какво може да излезе от цялата работа. После си говорихме, че няма вятър, като да се настройваме за отказване. Но взе че полъхна и стартирахме. Издърпах я добре, но после имаше едно низходящо и по-надолу тя се заби в храстите. Уплаших се че там има ръб, тялото и ще спре, а крилото ще я издърпа само за да я хвърли с главата напред в камъните. Нямаше ръб. Храстите не я спряха. Връвта не се закачи. Крилото я извади и тя полетя. Експериментите с хора продължават! След тази случка и след опитите да подлитвам Орлето теглейки го с връв, ще взема да напиша статия за тази нова техника на излитане.
По време на полета ми каза че иска да си смени новичкото джинче за мак парата ми. Сигурно бе яко надрусана с адреналин. Хипнотизирана да я разхождам до болката и смъртта и щастлива да ги избегне. Усещането да си жив.
После аз излетях с нейната екипировка и се окача че става за реене. Слънцето тъкмо се подаде изпод една облачна пита. Спокойно реене покрай базалтовите скали и късове. Проекция на сянката ми върху скалите.
Накрая величествено планиране на фона над залязващото слънце и пресичане на река Нил. Дано Иво се вдъхнови от кадрите и сглоби хубаво видео от Етиопските ми приключения.

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +15 / -0 
 
 Заглавие: Re: Ентропия в Етиопия
МнениеПубликувано на: Сря Фев 19, 2014 6:40 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 2296
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Пътешествието е към края си.
Нов старт и готини хора в планината Гуна (предния ден в планината Чоке бях арестуван за малко)
Приятно летене на платото до Гашена. Мега условия в Лалибела, въпреки прогнозата за лошо време и продължителния дъжд през нощта. Кийт - ученикът ни от миналата есен надлетя всички и направи 30 км прелет.
Накрая всички са щастливи. Утре ще направим още едно полетче и се прибираме 700 км към Адис с едно приспиване по пътя.
Събота и неделя малко тандеми в Бутаджира и после обратно към БГ.
До скоро!

_________________
www.nest.bg


Върнете се в началото
  Профил    +6 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 6 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов