След като се вдъхнових от полета на Бончо онзи ден, днес си материализирах вдъхновението!
Повече от мечтано летене за средата на Март и още по-емоционално след-летене!
За летенето - след известно двоумене на къде да се запътим при прогноза за 5-6 метра ЮЗ вятър и наличен слаб ЮГ, решихме да се присъединим към групичката варненски другарчета на старта над с.Стан. Горе - поривисто с турболенции от високите дървета. Слязохме някъде надолу през гората към старт, за който аз не знаех, че съществува - стръмни чисти полянки. Там ни чакаше перфектен насрещен вятър с моментни кратки пориви до 7-8м/с. Приготвихме се и излетяхме. След кратко реене и балончене се извадих и така си поех на пътешествието. Първо си отбелязах точка на GPS-a - ШАБЛА. (Винаги си слагам цел, много е мотивиращо) Видях, че няма да я бъде Шабла, имаше доста ЮГ в посоката на вятъра. Отбелязах си КРАПЕЦ и продължих. На 2-3 пъти соколчета ме викаха в супер термиката си - 3-4м/с. Около 1900м пробивах горния слой на инверсията и яко ме друсаше, но пък виждах красивата граница със синьото небе. Над Добрич повъртяхме с група соколчета и един щъркел! Опитах се да си развържа мартеничката, но нещо ме друсаше... Вятърът все към Румъния ме буташе и в крайна сметка видях, че и Крапец няма да го бъде, та се насочих към Дуранкулак с последните изпарения, които успях да извъртя. Под мен все едни селца без пътища, които да ги свързват. Добре, че беше хубавия глайд без низходящи, та стигнах до с. Черноморци, на 4-5км. преди Дуранкулак.
Обръщам се срещу вятъра да заходя за кацане и пак летя по вятъра - лошо. 13-14м/с насрещен вятър. Прицелих се в нивата до една къща на заден ход, навинтих си управленията около ръцете и на около 1м. от земята си ги сложих под гъза, хем да омекотят на дупето
Крилото се сгъна на подкова, дръпна ме само 2-3 метра назад и изходящия му край затанцува, опитвайки се да ми откъсне ръцете и да отлети с тях. Намотах го набързо и тъкмо да тръгна да го нося на завет, чух един приближаващ лай. После се появи източника му - едно подобно на каракачанка едро кученце, което си идваше уверено към мен. Сигурно си е помислило, че обяда вече пада от небето. За щастие зад него се появи и стопанина му - Бай Иван! Кучето дойде и ме облиза... Бай Иван отвори дворната врата, прибрахме се на завет, запознахме се с него и жена му - Лиляна. Гледат 10-15 крави, 20 овце, котка - Феликс и кучето - май беше Лина. Поприказвахме си и ме поканиха да ядем заедно. Хапнахме печени филийки с домашно краве масло и истински телешки суджук... От приказка на приказка, решиха, че отдавна не са ходили във Варна и така си намерих неочакван транспорт. Първо обаче, трябваше да свършим домашната работа! Докато те носеха слама, мен ме изпратиха да прибера кравите от поляната. Прибрах аз 10-те крави и се започна! Първо ги издоихме, след това напълнихме в шишета за съседите. После дойде Веско - маркиращия овце. Извади марките и метнахме да маркираме женските агънца и овце. Набелязаха 1-2 за Гергьовден - тях не ги маркирахме, нямаше смисъл... Лошото е, че и в този бизнес няма пари. Млякото го купуват на 50ст., а за овцете Веско взе 40лв за марките и по 2,50лв на маркирано агне/овца. Маркирахме към 10. Общо разходите излязоха колкото едно агне... След като свършихме работата ми направиха кафе с ПРЯСНО мляко. Докато си почивахме, бай Иван се сети, че съм висок и можело да свърша още нещо. Отидохме до обора да понаместим покрива, че се разместил от ветровете.Бай Иван си изми главата на мивката, удари си една "контра" на брадата и каза "Адрианчо, на хора заприличахме, в града ще ходим все пак!" После се позачуди дали да си облече новия екип - син анцуг Адидас или панталонче с пуловер. Избра панталончето. Лиляна се накипри доста добре. Сложи обеци, леко шалче и се гримира. От фермери, Иван и Лиляна се превърнаха в истински гости на Варна. За какво ли им е... Те са истинския модел за подражание, а не ние - "Варненци" и други "граждани"
17:30 потеглихме за Варна. Иван и Лиляна не бяха ходили до Варна от миналото лято - на абитуриентска (не тяхната) и бяха много доволни, че са си намерили повод. Аз също бях доволен. По пътя се радвахме на многобройните перки, които работеха здраво на фона на залязващата, червена топка Слънце. Стигнахме Варна, оставиха ме на 2 крачки от вкъщи, разменихме си телефоните и се разделихме. Аз се прибрах с широка усмивка, сит и с 3 литра прясно краве мляко... Наздраве!
http://forum.skynomad.net/leonardo/flight/8212
