Здравейте!
Не бях се зачитал много по темата, докато не ми споменаха, че вече имам задължения по реализирането на тази награда
Чичо Петко го познавах само задочно. Въпреки, че сме били активно летящи по едно и също време, просто не се е случвало да се съберем някъде по стартовете. Чувал съм само хубави неща за него и съм сигурен, че всичките са верни.
Във връзка с наградата, имам някои резерви по отновение на това как Митко си представя да се случи.
1) Да се търси някои начинаещ/летящ от скоро, който да е направил нещо необикновено и да се е прочул със сърцато летене.
Доста противоречиви неща, които да се съвместят. На този свят няма чудеса, забележителните полети идват с опита, а опита идва с времето - бавно! За да направи някой "новак" страхотен и труден полет, означава, че 100% се е изложил на рискове, за които не е бил подготвен и още по-лошо, че може би дори не е осъзнавал доколко сериозни могат да бъдат последствията, и е било въпрос на късмет да успее или да пострада. Беше време, в което хората се учеха по трудния начин и всичко се е свело до оцеляване, без в началото да е много наясно човек с руската рулетка с която играе - такива са и Йотов и чичо Петко, и Мицо, и Антон, още много други и отчасти и аз преди 16 години (но аз съм далеч по плах и предпазлив и не съм се опитвал да правя прекалено големи крачки).
Можем само да сме доволни, че това е останало в миналото и сега човек, ако е любознателен, има възможността да подготви предварително за всичко и да натрупва опит несравнимо по-бързо отколкото беше възможно навремето и същевремнно по много по-безопасен начин - има достъп до огромен обем от информация, която преди не съществуваше (книги, статии ...) налице са компетентни хора, които никога няма да откажат да дадат съвет, има голям избор от качествена подходяща за обучение екипировка.
Да се обещаят пари на човек летящ от скоро, който направи някакъв "героизъм" за да докаже, че е много запален, означава да се подтикват хора към безразсъдно поведение, което може да има неприятни последствия (на някои хора не им трябва много)
А това че човек е много запален, реално няма нужда да се доказва. Като аз лично и не считам за нужно да се награждава, но това е друг въпрос. Абсолютно всеки започва с голямо желание и ентусиазъм, това е безспорно, и в първите години е все така. Невъзможно е да се каже, че на един му се лети повече от на друг. Всеки навлиза в спорта с големи очаквания и мечти за невероятни полети, рекорди, със сънища в които лети в облаците.
С времето обаче нещата се променят. Хората са различни. Някои виждат, че това не е за тях още в обучението, на други им се счува нещо, което ги уплашва и дръпват ръчките, трети се демотивират от това, че напредъка е изключително бавен и тези бленувани героични полети така и не им се случват на тях, а все на други, други пък поради по-изразена при тях колебливост и плахост в един момент се отдръпват, защото все обикалят седят по стартовете и често се връщат без да са летяли и само са гледали другите, някои ги налягат житейски проблеми и невъзможност да се отдели време за летене и след това не се завръщат повече ... причини да се откаже човек има безброй, само да го пожелае и веднага може да си намери обосновано оправдание.
Някои хора обаче запазват ентусиазма си
завинаги и буквално променят живота си около летенето. За да се отсеят обаче от останалите е нужно време, години, много години. Някои се справят по-успешно и привличат внимание, други по-малко, всекиму според възможностите, но във всеки от тях гори огън и неутолима жажда за летене, душа на орел.
Дотук с това защо мисля, че условието да се избира измежду хора летящи отскоро е непрактично и с много трудно доказуема справедливост в избора на конкретен човек, спрямо останалите също летящи отскоро.
2) Относно това наградата да е парична. Колкото и да не ни се иска и да се опитваме да сме безпристрастни парите винаги променят и изкривятат нещата. Според мен такъв род награди (както и Окрилен) трябва да са изцяло символични.
Ако има едни заделени пари за почитане на паметта на чичо Петко, могат да се намерят много подходящи начини да се похарчат - да се поддържа някой старт, или кацалка, да се направи нов старт някъде, да се сложи някъде метео станция.
Други такива обществено полезни идеи от малко по различен характер са например носилката за старта на Сопот, за която още се събират пари от Краси, идеята за взаимоспомагателния фонд в който да се натрупа определена сума, които да могат да се дадат веднага при нужда от спешни разходи за лечение на пилот след летателна злополука
Ако пък желанието на Митко е да се подпомогне някой беден начинаещ пилот, който има голямо желание да лети, но едва закърпва ситуацията парично (звучи много познато нали - кой от нас не е започнал по такъв начин?) нека се търсят най-финансово необезпечените момчета и момичета и да се даде наградата на някой от тях. За съжаление в бедната ни държава доста хора са потенциални кандидати и пак се стига до справедливостта на избора.
3) Конкретно по отношение на ролята, която ми е отредена като носител на Окрилен2013 - да съм жури и основен фактор в избора на човека, който да бъде награден. Не че имам нещо против, но се чувствам изключително неподходящ за тази роля.
Първо аз, макар и успешно, летя сравнително рядко - само събота и неделя (и то не всяка) в месеците между Март/Април и Октомври. През седмицата не мога при никакви обстоятелства заради работата (може би като се пенсионирам след още 35 години
) И по този начин общо за цялата година ми се събират между 30 и 45 пъти в които изобщо съм се появил на някакъв старт за летене. Предвид тази доста ограничена бройка полети, която имам възможност да направя, се опитвам да ги оползотворя максимално и не съм от най-"социалните" елементи, който може да се срещнат по стартовете, които отделят време да разговарят с много хора. Отивам, разпъвам, излитам и гледам по възможност да не кацам до залез слънце.
Второ - поддържам редовна връзка с една изключително ограничена група от хора (може би не повече от 10 човека) и почти нямам идея за съдбите на всички останали хора, с които се поздравяваме като се видим - летят ли или не, как се справят, какво им се случва. Често се изумявам от огромното количество хора, които срещам на някой старт без изобщо да съм виждал когото и да е от тях преди това.
Та предвид тези фактори, ми се струва невъзможно точно аз да открия този скрит талант, който безспорно съществува някъде около нас, но аз със сигурност не го познавам, дори и да сме се разминали и поздравили на някой старт наскоро.
Такъв тип оценка на таланти трябва да се търси от тези, които имат контакти с много хора и е по-вероятно да се сблъскат с правилния човек и най-вече от тези през чиито ръце минават "младоците" в летенето т.е. от училищата и инструкторите - Ники Йотов, Ивелин Калушков, Иво Геров, Емил Кирилов, Цветан Цолов, Митко Ралев ... Прощавайте, че не изреждам всички. В никакъв случай не се опитвам да правя разделение на по-заслужини и по-незаслужили. Мисля, че идеята ми стана достатъчно ясна с няколкото познати на всички примерни имена, които дадох, и ролята която играят те в парапланеристкото общество у нас
Поздрави от мен!
Ники