Leonardo | ФОТО
Дата и час: Пет Юни 23, 2017 5:32 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 10 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Етиопия: 4-ти сезон
МнениеПубликувано на: Вто Дек 23, 2014 10:29 am 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 1907
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
viewtopic.php?f=1&t=5619
viewtopic.php?f=1&t=6366
viewtopic.php?f=1&t=7236

.....
Не знам дали ще имам нещо съществено за споделяне при четвъртото си пътешествие в Етиопия, но както каза един жаден за приключения приятел – ще си държа очите отворени за дребните детайли и тенденции. И наистина още при пътуването на юг забелязах нови неща.
Първо бе подробния контрол на личния багаж и целия автобус на турската граница. Преди минавахме метър или проверките бяха случайни, но сега всичко се проверява подробно. Сигурно заради синтетичните наркотици и джихадистите пътуващи към Сирия и Ирак. На входа на метростанцията автоматите за жетони приемаха все по-трудно монети. Идват нови технологии и занемаряват старите. На входа на летището се заяждаха за радиостанциите и батериите им, но минаха метър. Преди седмица е имало дълги обяснения за вкарването на един парамотор, все едно че някой ще го запали и ще почне да бръмчи като Карлсон из летището. Наскоро пътувах до Англия и усетих т.нар. свобода на движение на хора и стоки. На излизане от страната една стюардеса ми погледна бегло паспорта, а преди това багажа ми го гледаха набързо. Колкото повече на изток се отива, толкова повече расте параноята и липсата на въображение. В случая парамотора минал след демонстрации на снимки от парапланериско списание.
Полета до Кайро мина нормално. Турция отново разкри великолепните си терени. Имаше даже и кумулуси над по-високите върхове. Преди Египет, морето бе топло и имаше някаква местна зона на ниско налягане, защото над облачните словете имаше набъбнали кули от безброй кумулуси и конгестуси. На слизане от летището имаше едно празно гише с надпис карантина,та явно приближавахме Еболата. Освен на входа на летището, преди качването на самолета на съответния gate имаше повторна проверка на багажа. Този път се заядоха за неразпечатаните кутии батерии АА. Показах им как си държа такива батерии в GPS-a, но те упорито не искаха да ги пуснат. После говореха за някакво карго и ги сложихме в една от раничките, на която лепнаха номер и ни дадоха друг такъв. Очаквахме да го сложат в багажното отделение, но минахме без проблеми при непосредственото влизане в самолета и там ни чакаше пилота на самолета и бивш ученик, който конвертира каргото в комфортно возене в първа класа. Малко след излитането дойде при нас (сигурно за ужас на някои от пасажерите – самолета лети а капитана се разхожда сред тях). После му обяснявах за излитане с парамотор и след като направи няколко демонстрации в коридора се усети, че може да шашне пътниците спусна завесата да не ни гледат. После се появи малко турбуленция и той се върна при втория пилот и автопилота, а аз продължих да му пиша инструкциите.
Кацането в Адис бе меко, но си личеше редкия въздух на 2300 и голямата скорост, която трябваше да убием по полосата.
Преди паспортния контрол минахме през термоскенер и попълвахме някакви въпросници заради Еболата. После дремахме в студеното летище (уж ново а вече позанемарено с няколко липсващи прозореца). Тръгнахме пеш натоварени с крилата като магарета и добре че случайно ни засече първия ми местен ученик – белгиеца Маартен да ни вземе поне крилата и да ги докара после до хотела. Голям късмет извадихме да ни види на една улица в 3-4 милионният град и да ни облекчи 3 часовото ходене до хотела.
В хотел Таиту всичко си бе по старому – оазис от шума на града с олющени мазилки и занемарени тоалетни. Даже цените си бяха същите.
Падна ни се стая 197 за 197 бир на нощ. Тиха и удобно близко до тоалетната / банята, та да прибягаш необлечен набързо. Хапнахме и легнахме рано, като се наспахме дълбоко.

На другата сутрин отидохме към 8 до един от централните офиси на Етио телеком да си купим сим карти за телефона и модем за лаптопа, че да имаме нет навсякъде. По пътя минахме по една разкопана главна улица, дето я бяха започнали миналата година. Явно местните бяха свикнали с разкопките, защото по-равните участъци бяха окупирани от надвикващи се улични търговци.
Офиса за обслужване на клиенти на телекома бе голяма стая със сравнително модерни мебели, където работеха 5-6 служителя. След комични придвижване на седяща опашка дойде и нашия ред. Нямаше ги начетените хора от миналата година, та тази при която отидохме ни препрати към най знаещия английски, който се оказа че не го знае добре. Бързо оформихме документите, но като дойде време да пробваме картите и модема се оказа че не работят. Измънка нещо от рода на временен проблем с мрежата и тъй щяхме да ходим на летене не ми се разнищваше проблема допълнително.
В хотела се срещнахме с Мартин и потеглихме за добре изпитаната Кела. След трафика на Адис, пътя бе приятно пуст и спокоен. Качихме се до старта по средата на деня и първа литна Ваня, която се понабра и зарея под старта. После излетя и Мартин, който успя да хване хубава термика и го оставих да се лети над старта докато слезох надолу с колата. Докато стигна и двамата бяха кацнали и сгънали на уговореното място заобградени от дежурната тълпа. Върнахме се до селото за да обядваме. Сервитьорката не можеше да проумее поръчката на Ваня – инжера типс без инжера. Инжерата е една голяма пореста палачинка, която я има само в Етиопия. Прави се от теф, за който твърдят че е много полезен, без вредните неща на нашите зърнени храни и е основно национално ястие. Типса е накълцано на дребно месо от крава или овца. Добавят и един жълтеникав сос – барбарей , който те удря в носа като уасаби. Та поръчката на инжера типс без инжера бе толкова абсурда за сервитьорката, че тя не я изпълни, а Ваня остана гладна и сърдита. Ама на кого да се сърди – все едно в България да си поръчаш таратор без кисело мляко, или шкембе без чесън с оцет и люто?
Качихме се за втори полет, като по пътя видяхме нещо като дива коза без рога, големи и малки маймуни. А сетих се че на идване видяхме десетки щъркели – стана ми приятно като си помислих, че някой от тях може да съм го засичал в България...
На старта бе безветрие, та очаквано и след излитането нямаше особени качвания. Слезох долу да ги взема и се започна приключението.
При първите две качвания водата в колата завираше и сега се оказа че е загубила мощност. Явно работеше на 3 цилиндъра, но не знаехме дали проблема е електрически или механичен. Решихме да се връщаме, карайки едва едва. Тъй като имах опит с дупките и неравните пътища карах аз. В едно село щях да прегазя едно козле, но го видях в последния момент, когато включвах дългите. В друг село ме спряха полицаи и се разминах с обещание да си извадя в Адис задължителната етиопска шофьорска книжка.
След 3-4 часа шофиране на 120 км път, стигнахме в Адис, където на пари се докопахме да заредим в една бензиностанция. На един стръмен участък на пътя, трябваше да връщаме колата назад, за да набера скорост и да изкача баира с издъхващия двигател. Накрая се добрахме до хотела, като сигурно не помнехме много от летенето за сметка на шофирането.
....

_________________
Николай Йотов


Върнете се в началото
  Профил    +22 / -0 
 
 Заглавие: Re: Етиопия: 4-ти сезон
МнениеПубликувано на: Пет Дек 26, 2014 7:23 am 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 1907
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Та след като разбрахме, че скоро няма да има кола и че ученика който ще обучавам ще бъде наличен чак в неделя, решихме да отидем да летим в Дежен, Кела или Дебре Бирхам според това на какъв транспорт попаднем на автогарата.
Таксито пред хотела струваше 150 бира, но 50 метра по нататък цената му вече миналогодишните 100 бира. Ваня сподели, че трафика в Адис прилича на пик трафика в София.
На слизане в автогарата бяхме пресрещнати от редовните шерпи и брокери, но ги отклоних, защото знаех къде са маршрутките в нашата посока. Там почна пазарлък за Дежен (160 бир)и накрая взехме последователни маршрутки до Фиче (45 бир), Гохатсьон (35 бир) и автостоп до Дежен с един голям камион Волво, пътуващ за Гондар. Късно вечерта се настанихме уморени в Алем хотел в Дежен, оползотворили този заоблачен ден в пътуване.
На другия ден Мартин все пак успя да намери кола, но вече не за 450 бира на ден, а за 1500 бира (130 лева!) и то с връзки.
Докато дойде аз направих полет да му покажа кацалката, а когато пристигна вече стана доста термично, така че той и Ваня се отказаха да летят, а аз литнах да проверя условията (приятните моменти, когато не става за учениците, но става за инструктора).
Старта бе наклонена малка тераса, а на терасата отдолу почна да върти поредната вихрушка, чиито вятър реших да ползвам за по-лесно излитане. И се получи. Сламата, листата и боклуците ми визуализираха центъра на вихрушката, а аз на около 100 метра от тях бях издигнат като тапа от силен възходящ и насрещен вятър. Щом набрах 2-300 метра пробвах да видя как е в центъра, но ставаше рошаво (крилото се изсипваше и завиваше само) и пак бягах в периферията. Едва на 5-600 метра нагоре въртенето поизчезна и "пусна" боклуците, които вече бяха навсякъде около мен. Траекторията на термиката бе гърчава, но като цяло имаше малко относ от мястото на откъсването (старта). Въздуха ставаше приятно хладен.
После отидох над града, където бъкаше от термики и си направих 3Д разходка. Забавлявах се да събирам учениците от единия край на двора, на другия. Птиците ми показваха от къде тръгваха термиките и аз си правех разходки и отивах там на 1-200 метра над земята да ги хвана отново нагоре. Приятно чувство на контрол. Небето бе мое и правех каквото си искам. Крависо реене с десетки орли и лешояди на по 2-3 метра от мен и крилото. Пълна нирвана.
Накрая намерих къде да си загубя височината и кацнах на края на града, сред сравнително малки зяпачи. Все пак авио шоуто ми над града привлече внимание, защото в хотела дойде Ягрим - един полицай с който се запознах при първото си идване, който трябва днес да ми провери документите за успокоение на неговите началници.
Следобеда отидохме да търсим по-голяма тераса за излитане за Ваня и Мартин и след много ходене намерихме такава. Направиха по един спокоен планиращ полет, като пак имаше интрига при излитането в безветрие от високата тераса.
...
Освен въртенето на термика с птиците, това което ще запомня от деня бяха примамливите кумулуси навътре в основното плато. И опита с вихрушката - често въртя термики с боклуци, които са вдигнати от вихрушки, но явно свежия въздух над високите плата прави градиента толкова нестабилен, че няма инверсии, които да капсулират енергията на тяхното въртене и още бързото издигане на термиката бързо забавя въртенето и.
Миналата година вихрушките които наблюдавах в низините на Rift Valley бяха дебели и мощни. Деженските вихрушки изглеждаха много тесни и нежни - явно радиуса на вихрушката е някакъв критерии за характера и.

_________________
Николай Йотов


Върнете се в началото
  Профил    +17 / -0 
 
 Заглавие: Re: Етиопия: 4-ти сезон
МнениеПубликувано на: Нед Дек 28, 2014 6:32 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 1907
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Завърнахме се от Дежен, като по пътя огледахме старта на Гара Гуда до Дегем - изглеждаше на границата между слънцето и засенчанията и вероятно бе възможно да се набере до базата с многото кумулуси. Във Фиче спряхме в хотела, където прекарвах доста време. Бе приятно да видя познатите там.
Преди Дебре Либанос и дълго след това духаше дежурния силен бриз от север и съответно създаваше синя дупка в иначе изпълненото с кумууси плато.
В Чанчо проверихме пътя към Гара Дима, но пътя бе каменливо друслив и го оставихме за изследване за друг път.
...
В Таито се срещнах с един английски парапланерист, учил се в Непал. Не бе летял за 7-те си месеца тука и бе ентусиазиран да започне.
Днеска решихме да проверим един старт, който бях набелязал от Гугъл Ърт. Сменихме 4 маршрутки до Ентото - старата столица на ръба на платото. После походихме около 3 часа сред евкалиптови гори и панорамни ниви. Малко след странно изоставена новопостроена сграда и обсерватории стигнахме до бивша военна зона с тераси и траншеи за военни техники и малко след нея намерихме старта. Имаше малка просека за крило и половина. Вятъра бе променлив. Ваня излетя с малко трудности по контрола на посоката си, но след това само напред и нагоре.
Ние тръгнахме през горите надолу, че главния път бе доста далеч. Щом слезохме долу почнахме да търсим Ваня, чийто телефон не отговаряше. След първите термики тя се бе насочила напред и бе кацнала в покрайнинит на Дире, където никой не я видял от къде идва. Събрала се тълпа от 15 човека и всички били учудени от къде се е появила. Трима полицаи и проверили документите и и заръчали да си сложи етиопски печат на ПараПро лиценза, за да е валиден и в Етиопия. След това тя успяла да се добере до главния път и да смени 2 маршрутки до хотела.
Ние съответно се бяхме забавили и щом се свързахме с нея се насочихме към цивилизацията, като по пътя сменихме 3 двуколки и 2 маршрутки. Преди това доста се притеснявах за Ваня да не се е окичила на някое дърво или да е имала инцидент. Представих си как ще кръстим старта на нейно име :-)

_________________
Николай Йотов


Върнете се в началото
  Профил    +12 / -0 
 
 Заглавие: Re: Етиопия: 4-ти сезон
МнениеПубликувано на: Вто Дек 30, 2014 8:04 am 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 1907
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
И малко нелетателни впечатления:
Падането на цените на петрола доведе до недостиг на гориво в Етиопия.
Горивото се купува на едро от държавата и после тя го препродава на частните вериги. Когато държавата или частниците купят горивото на по-високи цени, а после цената му падне, те намаляват и дори спират продажите за да не се набутват. Естествено ако се създаде национален недостиг на гориво, то спокойно могат да продават на по-висока цена, въпреки устойчивото падане на цените на петрола.

....
Подобно на много южни и източни култури, за разлика от запада, в Етиопия също има по-близък контакт между хората. Например разстоянието между говорещите е по-малко. Разстоянието и контактите в тълпата са по-близки. Импулсивните хващания за ръка и прегръдки са по-чести.
Въпреки това повишената близост не е безкрайна. Има определена граница, която се спазва. Например ако отидеш на лекар, той ти се извинява, че трябва да ти пипне някъде тялото за да види какво ти има. Няма и масажи. Е, проституцията процъфтява, но тя е нещо различно.

_________________
Николай Йотов


Върнете се в началото
  Профил    +11 / -0 
 
 Заглавие: Re: Етиопия: 4-ти сезон
МнениеПубликувано на: Пет Яну 09, 2015 9:45 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 1907
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
За първи път обучавам ученик, който не разбира език, който аз знам.
Предните дни поне другия ученик превеждаше от английски на амхарик това което обяснявах, но днес го нямаше.
В резултат ми излезоха още бели косми, след като го пуснах от учебния баир и той непрекъснато пререагираше с около 90 градуса командите ми за ляво и дясно. Не можех да го накарам да лети направо и няколко пъти изтръпвах като обръщаше към склона в силния вятър. Особено чувство е да управляваш по радиото нещо дето не може да лети направо, а непрекъснато завива нанякъде. И това бе в една огромна зона на вдигане, така че изпитанието продължи около 15 минути. Добре че въздуха бе сравнително спокоен, иначе не знаех как да му обяснявам да контрира колапси и прочие. Другия късмет бе че на излитането крилото тръгна напред извън склона. При една лека асиметрия едва ли ще може да разбере навреме накъде да си коригира посоката, че да не се джасне в склона.
На следващия полет радиото нямаше батерия и след малка пантомима му обясних да лети направо. Този път се справи добре, но за да продължим трябва да му направя някакъв тест по английски и ако не реагира за определено време (например посочи ми до 2 секунди накъде са 45 градуса наляво) да не продължавам.
...
Преди няколко дена летях от Уечеча - нещо като Софийската Витоша, само дето е трудна за пускане на прелет, заради трафика на самолетите и по-стабилните условия в платата на юг и запад. Опитах се да се хвана за една улица дето отиваше на север и много се изкушавах да порея и търся термика по склоновете на един полусферичен горист хълм, но като видях замаскираните антени се радвах че не ме настигна някоя военна джипка на кацането.
...
местните викат на вихрушките "дявол" или "лош дух" и според поверието ако хвърлиш нож през вихрушката можеш после да видиш кръв по земята.

_________________
Николай Йотов


Върнете се в началото
  Профил    +9 / -0 
 
 Заглавие: Re: Етиопия: 4-ти сезон
МнениеПубликувано на: Съб Яну 10, 2015 8:50 am 
Offline

Регистриран на: Съб Ное 14, 2009 6:26 pm
Мнения: 115
Местоположение: Karlovo
Адаш единственото спасение от белите косми е ...... да нямаш коса.
Ако не са "новобранци" , ще е нещо друго!


Върнете се в началото
  Профил    +1 / -0 
 
 Заглавие: Re: Етиопия: 4-ти сезон
МнениеПубликувано на: Пон Яну 26, 2015 10:36 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 1907
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Днес ми се напълни душата. След 2 седмично отсъствие от учебния баир, отидохме и 3 хлапета ме посрещнаха с моделчета на парапланери направени от найлонови торбички. После тичаха надолу като ги държаха изпълнени с въздух над главите си. Те и останалите повтаряха ключовите думи от първите дни - run, run, run. push, konjo (красиво)... все едно едногодишни деца изговаряха първите си думи.
Надявам се да е нещо повече от cargo cult.
...
Иначе вчера се заформихме една интернационална групичка - аз, виетнамец, сърбин, кениец и англичанин. Дружно отрязахме едно дърво дето ни пречеше на старта и после облетяхме Ванин старт (Ентото) с набирания до около 500 метра нагоре.
Мястото има добър потенциал и някой ден ще пусна на прелет покрай захода на самолетите.
..
Предния ден направих 4 мотивационни тандема от Сендафа, като преди това дадохме на военните в близката база, копие от разрешителното ни за летене. Интересно бе че на последния полет имах около 7-8 км срещу 8 м/с вятър в постоянна поддръжка. В XC skies имаше линия на събиращи се ЮЗ с ЮИ ветрове в тази зона. Явно се оформят интересни конвергенции, които трябва да се изследват повече.

_________________
Николай Йотов


Върнете се в началото
  Профил    +7 / -0 
 
 Заглавие: Re: Етиопия: 4-ти сезон
МнениеПубликувано на: Пет Яну 30, 2015 8:40 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 1907
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Изображение

_________________
Николай Йотов


Върнете се в началото
  Профил    +13 / -0 
 
 Заглавие: Re: Етиопия: 4-ти сезон
МнениеПубликувано на: Сря Фев 11, 2015 8:30 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 05, 2004 4:52 am
Мнения: 1907
Местоположение: Сопот
Име: Николай Йотов
Everything is natural.
Because this is Africa!
Това ми каза един ухилен минувач, след като се връщах от сутрешната си закуска с два фреша (авокадо, манго, банан, папая=15 бира=1.2 лева).
Помислих си, какво му е natural на тия пластмасови боклуци навсякъде, но явно трябва да погледна по общата картина. А тя най-добре се вижда от високо. Например от 5400. Но нека да карам наред.
Същия ден направих тандем с едно мексиканче и тъй като баща му бе на разположение с джипката и тъй като нямах други ангажименти, реших да опитам прелет. Та отидохме до Сендафа. Старта се казва Руфа, до нега е нивата Кафа, а наблизо е селището Годо. Вече бях летял тук два пъти, като втория направих 4 тандема с кацане на старта. Този път условията бяха още по-добри, защото термиката пред старта ни изкачи директно на 4500. Тръгнах да следвам билото на запад, а като свърши завих на север да търся термика по склоновете на голямата планина СИ от Адис. За съжаление не намерихме нищо, та кацнахме до една клиника, където два ветрогенератора се въртяха във всякакви посоки. Даже като кацах гледаха един към друг.
Естествено дойдоха зяпачите. Нямаше обхват. Един от клиниката ме качи на мотора си да ме закара до място с обхват, но се появи препълнения селски автобус. Билетаджията слезе, погледна колко са сплескани гумите и ни качи.
После стигнахме обхват, слезохме, платихме и се прибрахме обратно с колата на бащата в Адис.
Междувременно Руфус се похвали че летял в събота от Кела, но не успял да се задържи, а в същия ден не летял от Бутаджира, защото нямало достатъчно вятър.
Та реших да не ходим до Кела/Бутаджира с учениците, а да опитаме обещаващия старт на Руфа.
Първо исках да литнем от Ентото, а като ги събера да продължим към Руфа. За съжаление се оказа че няма много останало гориво. Дадох им пари, но се оказа че има някакъв недостиг и се замотахме със зареждането, та отписах Ентото и се отправихме директно към Сендафа. Стигнахме по черен път до подножието и после за 1 час се качихме до старта.
Инструктирах учениците и пуснах първо Мулугета да излети. Водих го докато му покажа границите на зоната за реене. Изглеждаше спокойно с хубава поддръжка отпред. На един от тигелите за реене почна да тъне и му казах ако тъне да ходи към кацалката. Маконен му преведе и се захванах да го подготвям за излитане. 5-10 секунди след като последно откъснах очи от Мулугета, местните за развикаха и затичаха към каменистия връх наблизо. Предположих че има проблем и също се затичах. Като се качих на връхчето видях Мулугета паднал между камънаците с размери на бюро. Опита се да стане, но се превиваше от болка и му казах да лежи. Беше се ударил в хълбока в дясно, защото имаше лека повърхностна рана към плаващите ребра. Болеше го и ръката, а китката се подуваше, но най-вече се притеснявахме да няма вътрешен кръвоизлив. През главата ми минаваха мисли, че може да ми умре в ръцете. После разправии, полиция, съд, затвор. Дали да не си сменя билета и да отлитам по-скоро за България. Но това за после. Сега трябва да се действа. Обадих се на туристическата фирма и им казах да пратят джипка възможно най-бързо. Добре, че по изключение си бях взел ножа, та си нарязах любимата skynomad фланелка с пара-днк дизайна и обездвижих ръката на Мулугета, защото предстоеше тежко транспортиране. После го сложихме в една от сбруите и почнахме да го носим едва едва между големите камъни. Щом стигнахме полето стана по-лесно, но Маконен рухна физически – явно тренировки във фитнес залата работа не вършат. Та продължих с един младеж. Едно от децата подпираше главата, а друго носеше краката. После се присъедниха двама мъже, като намерихме една вила да проврем между карабинерите, стана още по-лесно.
Стигнахме до пътя, а аз отидох напред да пресрещна колата. Благодарение на GPS-а успях да дам доста точни инструкции къде да завият, колко километра да карат и после пак да завият. А над платото се бяха опънали вечните кумулусови полета. След около 20 минути колата дойде и го натоварихме. Поисках да ни пресрещне някъде линейка, щото поне могат да вливат физиологичен разтвор ако има вътрешен кръвоизлив. Оказа се ще двете линейки на болницата били заети, та към 5 си го закарахме сами.
Корейската болница е най-добрата в Адис. Ренген, утразвук, пак ренген. За щастие Мулугета нямаше вътрешни кръвоизливи. Може би късмет. Може би добре тренираното му тяло (черен колан по карате) бе устояло на удара близо до черния дроб и далака. Имаше счупване на две костички от китката, без разместване. Та всички си отдъхнахме.
И нещата си дойдоха на мястото (Everything is natural. Because this is Africa!).
Другия ученик се отказа от парапланеризма и аз се оказах свободен за една седмица.
Та днес Маконен ме закара до същия старта. Качих се за 45 минути. Излетях към 12 и веднага хванах хубаво качване, но ми трябваше повечко височина за да пусна на прелет. Помотах се на изток. Затънах и много ниско в подножието на старта хванах добра термика, която ме изкара до около 4700. Имаше някакво пробиване на инверсия защото качването по едно време се разми, но като видях някаква хартия над мен си викам, не може хартията да ме надлети и така намерих отместването. Реших да не правя предната грешка, а да цепя направо, като по пътя се опитвах да ползвам малки конвергентни линийки за подобряване на глайда. Източната част на разлятата планина бе леко засенчена от кумулуси и цируси. Притеснявах се да не бъда наказан със силно низходящо зашото бях от поветрената страна на голям облак, но от юг идваха хубави термики и усех как планината се помпа. Етиопия не е рекордьорска, защото терена прави мощни локални циркулации, но като ги разбереш се чувстваш щастлив и се носиш на гребена на вълната. Преди върха на планината влязох в силно качване и към 5300 стигнах базата. Изкуших се да се навия в облака, който имаше 500-1000 м вертикално развитие и да си подобря височинния рекорд, но беше бая студено. Сбруята ми не бе удобна. Преди, 1000 метра над мен бе минал самолет. Та пуснах на изток, като по правата пак си подобрих рекорда със 100 метра. Отдъхнах си като прекосих обширната разлята планина, защото ако кацнех долу нямаше да мога да се прибера по светло и трябваше да спя на някое дърво, високо от хиените.
Отпред две мощни улици на 2500 над терена. Отново съм в храма.
Без притеснение прекосих платото, но се отказах от улиците, защото ми бяха далече от пътищата за прибиране. По едно време затънах и се пуснах по вятъра с 60 км/ч още по далеч от пътищата и цивилизацията, но вятъра водеше към друга разлята планина и на аналогично място, като предната ме закара в 3, 4, 5 м/с качване. Разни орли и лешояди помагаха.
Отново бях в джаза, но вятъра хранеше улиците на север, а пътя бе доста по на юг. Много се изкушавах от улиците, но без кола отдолу, щеше да е рисковано да замръкна някъде, а и утре бях обещал да покажа на Кифле старта на Ентото.
Та обърнах срещу вятъра и бавно бавно сигнах пътя за Амбо. Там ме влезох в една петица, разходих се до Холета и се върнах назад да кацна до пътя, зад едни дървета, че да имам минимум зрители.
После, както вика Ники Велев, се оказа че съм кацнал в обхвата на градския транспорт и за 1 лев се прибрах в хотела.
Някъде около 50 км, 3 часа и половина, 5400, около 5.5 м/с max средно качване.
А, забравих да кажа че около 30 минути преди да кацна и около 20 след това имах доза хипоксията. За разлика от предния път в Лалибела, този път мисленето ми не бе притъпено, но зрението ми бе отново леко замътено (все едно, че зоната на периферното зрение се разширява и отпред).

Отново се сещам за песента Heavens gonna burn your eyes : https://www.youtube.com/watch?v=cq0m6MM1I8Y


Изображение

....

Преди малко получих писмо от Амр . Не може да си скатае запасния. Пошегувах се да го скатаем заедно в самолета като пътуваме наобратно. Представете си ужаса на пътниците, гледайки капитана на самолета да скатава запасен парашут :shock:

_________________
Николай Йотов


Върнете се в началото
  Профил    +17 / -0 
 
 Заглавие: Re: Етиопия: 4-ти сезон
МнениеПубликувано на: Нед Фев 22, 2015 5:40 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Юни 08, 2004 1:44 pm
Мнения: 335
Местоположение: Велико Търново
Име: Димитър Байчев
Да праща билети, вече знае как става, и ще го науча да си го скатава. :D


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 10 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов