Leonardo | ФОТО
Дата и час: Вто Мар 19, 2024 5:10 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 14 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Австралия 2015 - долната земя.
МнениеПубликувано на: Пон Яну 19, 2015 8:25 am 
Offline

Регистриран на: Нед Апр 23, 2006 6:04 pm
Мнения: 1183
Местоположение: Велико Търново
Име: Ивелин Калушков
Надали ще мога да опиша всичко което ме впечатлява в Австралия, но поне ще се опитам да отбележа нещата който се запечатват в съзнането ми най-отчетливо.

Вече един месец съм в долната земя и немога да кажа че ми е било скучно нито ден :).
Първоначалните ми притеснения не се оправдаха - тук хората не ходят надолу с главата и няма опастност да паднем от земното кълбо :D , въпреки това много неща са наопаки - като започнем от обратното движение и стигнем до странната понякога метеорология.

Полетът беше дълъг (20 часа с престоя в Малайзия) но приятен.
Първите няколо дни бяхме в Сидни като Годфри ме развеждаше из забележителностите на града - няма начин да видиш целият Сидни - все пак това е мегаполис със около 40 км радиус, но Операта, историческите плажове на атлантика и моста над залива ми бяха повече от достатъчни. Бях потресен от спокойствието което цареше в град като Сидни. Всички бяха дружелюбни и приятелски настроени - дори в час пик нямаше кой да избибитка или да изпсува на някое кръстовище. Няма да коментирам чистотата и подреденоста на всичко - тук просто хората имат закони и ги спазват - хвърли си боклука на улицата и отнякъде изскача полицай под прикритие и вече дължиш между 500 и 1000 долара глоба. Стандарта на живот е висок, заплатите също, цените на всичко - също - поне 2-3 пъти по-скъпи от БГ (стандартна закуска например ти излиза 20 долара което са към 26 лева).
Бях изумен колко "зелен" беше сидни - дървета, паркове и зелени площи навсякъде. Дори в центъра на Сидни. Честно казано общото ми впечатление е че София прилича на 100%-во гето в сравнение със Сидни.
Изображение

На третият ден поехме към Манила - 400 км СЗ от Сидни - прекрасни пътища на които никой не превишава огранияченията защото на никой не му се гори с 4 цифрени глоби. Както каза Годфри - колкото по навътре в страната навлизаш толкова по-дебели стават жените и по-големи колите. :).
Основната индустрия в Австралия е минната - добив на въглища и всякакви минерали и други подобни, втората по големина е туризма. След 4 часа път стигнахме до фермата на Годфри - оазис за парапланеристи на ръба на пустоща.
Изображение

Планината Бора е с денивилация около 400 метра а теренът наоколо напомня Шуменската равнина с изключение на относително високите хълмове на Изток. До старта те качва един голям ленд крузър срещу 7 долара (слизането е безплатно ако не става). Има стартове за всички посоки с изключение на СЗ. Най добрите маршрути са на С и на З.

Трябваха ми няколко дена за да свикна с обърнатата метеорология - студените ветрове тук са Южните, а толите са Северните. Времето като цяло е доста динамично и липсва онова постоянство което ние имаме като метеорология - тук един ден може да бъде страхотен а следващият пълна боза.

Изкарах един месец мотайки се и подхвръквайки соло само 1-2 пъти и то само в района.
През останалото време или имах тандеми или помагах с ученици или просто времето не изглеждаше вдъхновяващо. Пропуснах няколко хубави дни и от чиста глупост защото се оспивах или решавах че не става а след обед цъфваха онези кумулуси като от парапланеристко порно списание.
Имат доста метеорологични явления които ние нямаме като например трофове. Вчера например успях да пояздя и вълна между 2 инверсии. Свободното въздушно пространство е доста населено - преди 2 дена летях в няколко последователни термики с пари, делти и безмоторници, но вички се уважават и спазват правилата. Регулираните въздушни пространства са цилиндри около летищата - по този начин летищата не заемат излишно въздушно пространство, а в някой от тях можеш и да летиш през уикендите ако имаш радио.


Тук флората и фауната е уникална - навсякъде има множество разноцетни папагали като преобладаващи са белите Какаду-та. Също така не липсват и множество неща които могат да те убият като черните и кафевите змии (40 - 45 мин. живот при ухапване върху кръвоносен съд), гуаните които са късогледи и ако замръзнеш на място могат да решат че си дърво и да се опитат да се покатерят на теб и да те разпорят правейки го, питоните които могат да удушат и лапнат цяло кенгири, паяците които са абсолютно навсякъде и тн. Кенгурутата са изключително забавни, но могат да бъдат и опасни особенно нощем докато шофираш защото изскачат на пътя постоянно! Интересно е че всико внесено в тази страна отвън процъфтява - затрова имат и много строги карантинни закони. Примерно шараните тук са напаст в реките и по закон ако хванеш шаран нямаш право да го връщаш в реката. Поради факта че нямат естествени врагове и имат изобилие от храна тук шаран под 2-3 килограма трудно се вижда, а те са мнооооого!
Друга опасност са орлите. Тук орлите не са онези мили приятелчета които ти правят компания в термиката - тук ти си враг! За 2 седмици имаше 3-4 атаки от орли като последствията за крилата бяха много грозни - едното крило беше с разпрана 1/3 от атакуващият ръб, а останалите с множество цепки от по 15-30 сантиметра.
Изображение
Изображение

...... следва...

_________________
"Успехът не е траен, провалът не е окончателен, важна е волята да продължиш напред!" - сър. Уинстън Чърчил

Independence Dragon 3 M (бяло, черно, червено)/Advance Impress 2+
Aerodyne Massai M (червено, жълто, оранжево)/Advance Impress 2+
Advance Omega 8 - 27 (бяло, жълто, зелено)/Advance Impress 2+

Advance Omega X-Alps - 25 (зелено, бяло, синьо)/Advance Impress 2+

Изображение


Върнете се в началото
  Профил    +24 / -0 
 
 Заглавие: Re: Австралия 2015 - долната земя.
МнениеПубликувано на: Пон Яну 19, 2015 12:28 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Апр 13, 2007 4:41 pm
Мнения: 112
Местоположение: Sofia
Име: Петър Трупчев
Ооооще, оооооще...! :D (и не само за летене)
Ееееех, Down Under, мечта...

_________________
Петър Трупчев


Върнете се в началото
  Профил    +1 / -0 
 
 Заглавие: Re: Австралия 2015 - долната земя.
МнениеПубликувано на: Пон Яну 19, 2015 1:05 pm 
Offline

Регистриран на: Съб Дек 10, 2005 12:03 am
Мнения: 559
Местоположение: Шумен
Име: (Хаджи) Северин Акерски
Иво, разказчето ти е много приятно и го прочетох с интерес.
Ако не те затруднява, щраквай по някоя снимчица и я "прикрепяй" към описанията.
Ще стане прекрасно! Е, нямам предвид да се правиш на оператор от Нешънъл джеографик и да се вреш сред отровните и гадни влечуги...
:)
Приятно прекарване там!

_________________
Парапланер - Windtech "Fenix"
Сбруя: APCO "Spark"

Изображение
ДИСТРИБУТОР

Kites Maker Olds looking good!
http://kites-bg.com


Върнете се в началото
  Профил    +1 / -0 
 
 Заглавие: Re: Австралия 2015 - долната земя.
МнениеПубликувано на: Пон Яну 19, 2015 2:11 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Апр 13, 2007 4:41 pm
Мнения: 112
Местоположение: Sofia
Име: Петър Трупчев
Хаджията написа:
Ако не те затруднява, щраквай по някоя снимчица...


Точно така бат` Хаджи, тъкмо мислех да го добавя.

Средата на Януари по нашите земи, средностатистическият съфорумец е ГЛАДЕН за пътеписи!

_________________
Петър Трупчев


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: Австралия 2015 - долната земя.
МнениеПубликувано на: Вто Яну 20, 2015 8:15 am 
Offline

Регистриран на: Чет Дек 01, 2005 4:16 am
Мнения: 108
Местоположение: Melbourne
Здрасти Ивчо, радвам се че си изкарваш добре в "нашенско" ;-)
Сигурен съм, че още повече ще ти захаресва до края на престоя ти, особено ако прескочиш и към нас в планините на Виктория.
Знаеш, че си добре дошъл!

А по отношение на орлите - месните Wedge tailed eagles са наистина огромни и страшни, но много рядко са агресивни към нашего брата парапланериста. Поради силната им териториалност случаите на нападения обикновено са в периода на люпене и грижа за малките. А също някой млади орли са по-агресивни поради неопитност.
До сега съм летял много пъти в компанията им без проблем и дори мога да кажа с невероятно удоволствие. Това не значи обаче че съм застрахован от среща с агресивен вид!
Има мнение че орлите са телепати и чувстват какво мисли човека (парапланерист) особено когато се страхува или става агресивен към тях (орлите). Много са случаите когато пилоти са демонстрирали агресивно поведение (крясъци, радикални маневри) с чел отблъскване на атаките, но това почти винаги води до още по-яростни атаки, които обикновено продължават до кацането на пилота.
С други думи е въпрос на късмет! - дали ще ти се случи глуха акула или свирка без топче ;-)

Аз лично когато летя с тези невероятно красиви и мощни птици ги моля за тяхното разрешение да бъда с тях в термиката и мислено им изпращам любовта и възхищението си. Телепати или не - така споделаме небето което всички така много обичаме!

Хайде със здраве и не изпускай възможността да поставиш някой рекорд за разстояние в равнините на Нов Южен Уелс.

Поздрави,

Илин

_________________
FACE YOUR FEARS, FLY YOUR DREAMS!
Илин Илинов - Gin "Carerra"; Niviuk Peak 5
Gin Genie light; Skywalk Range Air


Върнете се в началото
  Профил    +14 / -0 
 
 Заглавие: Re: Австралия 2015 - долната земя.
МнениеПубликувано на: Вто Яну 20, 2015 10:10 am 
Offline

Регистриран на: Пон Авг 29, 2005 10:33 pm
Мнения: 133
Местоположение: Правец
Име: Бисер Ликов
seal написа:
...
Аз лично когато летя с тези невероятно красиви и мощни птици ги моля за тяхното разрешение да бъда с тях в термиката и мислено им изпращам любовта и възхищението си. Телепати или не - така споделаме небето което всички така много обичаме!
...


Много силно... !

_________________
MAC PARA - INTOX
UP-Blues


Върнете се в началото
  Профил    +4 / -0 
 
 Заглавие: Re: Австралия 2015 - долната земя.
МнениеПубликувано на: Вто Яну 27, 2015 1:15 am 
Offline

Регистриран на: Вто Яну 20, 2015 2:36 am
Мнения: 15
Местоположение: Сидни
Име: Mincho Dimov
Нека да допълня темата относно "малките" птички наречени Wedge tailed eagles (Aquila audax), които между другото са най-големите хищни птици на континента. Отблизо погледнати са животни които всяват респект отвякъде. Представлява летящо "прасе" с огромни яки крака, завършващи с дълги закривени остри нокти. Нашите "найлонови торбички" нямат шанс при сблъсък с враждебен индивид. За щастие това е много рядко, както казва Илин. Обаче, наскоро излезе интересна статия в тукашното пара-списание, където автора излага теорията, че орлето никак не се интересува от нас и предполагам че ни гледа с пренебрежение докато не чуе звука от вариото. Някои модели излъчвали звук по честота и модел близък до атакуващите крясъци на птицата. Познай какво става когато някой от нас, не стига че е във въздуха с някакъв недъгав апарат ами на всичко отгоре иска да сподели термика в която орелът е дошъл първи и му крещи агресивно да се маха. А за един млад орел тинейжър това е обида която не може да преглътне. Затова решава - "Я да го драсна леко от тук-оттам, да видим кой е по-куражлия". Следва ужасен пилот, съдрано крило и гравитация и съответно щастлив орел продължаващ да се мота във въпросната термика сам.

Затова правила за летене с орли от този клас:
1) Съвета на Илин: "моля за тяхното разрешение да бъда с тях в термиката и мислено им изпращам любовта и възхищението си"
2) Изключете си вариото. И без това не Ви трябва - летите с върховното постижение на еволюцията и то в една термика
3) Винаги влизайте в термика с орел по допирателната. Спазвайте нормалния термичен етикет. :-)
4) Завивайте винаги надясно ако летите с орел и той не иска да Ви даде път :-)

Иво, приятно изкарване и от мен и разбира се чакаме да споделиш още преживявания тук.

Наздраве,
Минчо

_________________
Who Dares Wins


Върнете се в началото
  Профил    +9 / -0 
 
 Заглавие: Re: Австралия 2015 - долната земя.
МнениеПубликувано на: Вто Яну 27, 2015 3:07 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Апр 23, 2006 6:04 pm
Мнения: 1183
Местоположение: Велико Търново
Име: Ивелин Калушков
Добавих малко снимки в предният пост :)

Някой от местните пилоти си носят "залъгалки" в сбруите - нещо което да хвърлиш когато те атакува орела и твърдят че в повечето случаи орлите приемат че си си хвърлил плячката за да избягаш и спират да нападат. Залъгалките варират от торбички до гумени пилета :)

Годфри има статуя на орел в реален размер която е меко казано внушителна:
Изображение

Преди 2 седмици имахме 2 инцидента в един ден и имах възможността да видя как действа местното здравеопазване.
Първият инцидент беше лек - един ученик който беше на възраст се спъна не успявайки да догони крилото си при излитане и си извади рамото претъркулвайки се.
Естествено по закон на Мърфи на мен се падна честа да го закарам до спешното.
Манила е град с размерите на Сопот дори може би по-малък, за сметка на това спешното беше по-добре оборудвано от това на Пловдивската хирургия.
Веднага след като ни посрещнаха приеха човека и филма започна - упойки, обезболяващи, снемане на параметри - 3 сестри и 2-ма доктори и ... силна дрога :).
10 минути след като ни бяха приели гледах как 3-ма човека се борят с наместване на рамо докато пациента беше под почти пълна упойка. След 15 минути всичко беше ОК, човекът беше във ЛА-ЛА -ландия и му бяха изписали весели хапчета за 3 дена - да не го боли много :).
В съзнанието ми изплува милата родна картинка която би се разиграла при подобна ситуация - 20 минути чакане на доктора защото е в обедна почивка ( няма да бърза за извадено рамо я), с последващо наместване в средновековен стил - в коридора вероятно без упойка. И докато мислех колко светлинни години назад е нашето здравеопазване се наложи да се върна във фермата защото имах тандем по обед.

Отидох на старта с пасажера си ,но вятъра беше усилил значително с пориви до към 9-10 м/с. Естествено реших да изчакам, а един пилот успя да излети в затишието и все пак беше изстрелян като коркова тапа. Явно подлъган от излетелият пилот, а както разбрах по-късно и от собствената си неопитност друг пилот също се опита да излети - първият път неуспешно издухан назад, а вторият път успешно, но с много лошо развитие. Веднага след излитането пилота просто хвана коланите и ги държа през цялото време докато не удари земята. Крилото се изстреля нагоре след което бе издухано назад - последва гмуркане във ветровата сянка и ново издигане с последващо 2-ро гмуркане и 50% колапс отдясно. През цялото време пилота се беше вкопчил за коланите без никаква реакция. Съответно крилото направи 180 градусов завой към склона и пилота посрещна земята по вятъра и в мах едновременно. Честно казано си помислих че няма да оцелее и наистина бях решил че е мъртъв. За щастие дори не успя да изгуби съзнание.
Веднага след като удари земята вече бяхме набрали 000 (спешният телефон в Австралия). 15-тина минути след като беше ударил земята на старта имаше линейка, а хеликоптерът беше вече във въздуха и трябваше да предупредим всички в района да кацнат за да направят път на хеликоптера.
И тук отново реалността при работата на спасителните екипи ми изглеждаше нереална в сравнение с това което съм свикнал да виждам у нас. Линейката спря точно до пострадалия (до старта се стига по път за автомобили 4х4), не на 50 метра, не на 20, а точно до нас. Липсваха обратни обаждания от спешният телефон и прехвърляния на отговорност между спасители и спешна помощ и тн. Бяхме се обадили че има инцидент и бяхме казали къде е - това е! 5 минути след пристигането на линейката пристигна и 2-ра линейка - просто като подкрепление. На 10-тата минута след пристигането на линейката и общо 25-та или 30-та след падането на човека над старта вече захождаше хеликоптер който успя да кацне на 50 метра от пациента. Всичките доктори работеха като добре смазана машина - стабилизиране, обезболяващи (морфин) и липса на тъпи спорове за това как сега ще го вдигнем и ще го преместим на носилката. Това беше най-професионалното и не травматизиращо обездвижване и осигуряване което съм виждал през живота си. След като качихме пациента на носилка го сложихме в линейката която го закара до хеликоптера :shock: ! Липсваха споровете кой ще върне носилката от хеликоптера защото нямат друга, липсваха разговорите от типа "кой ще плаща за хеликоптера", изобщо липсваха абсурдизмите - просто професионалисти които си вършеха работата с внимание към детайлите до съвършенство! 1 час и 10 минути след като е направено обаждането за инцидента пациента е бил в регионалната болница на Тамуърт (предполагам че хеликоптера не е оставил пациента на околовръстното след което да е бил каран до болницата с линейка). Изследванията са показали компресивни фрактури на прешлени и счупени ребра - пациента е транспортиран същият следобед отново с хеликоптер до хирургията в Ню Касъл където е извършена операция същата вечер (явно бързо са събрали парите за подкупа и операцията). Доколкото разбрах операцията е била успешна и на човека му предстои дълго и трудно, но почти пълно възстановяване.

Същата вечер се разсеяхме с парти при Годфри, аз обаче седях и си мислех - колко ли време ще ни е нужно в България да излезем от средновековието?

Следва...

_________________
"Успехът не е траен, провалът не е окончателен, важна е волята да продължиш напред!" - сър. Уинстън Чърчил

Independence Dragon 3 M (бяло, черно, червено)/Advance Impress 2+
Aerodyne Massai M (червено, жълто, оранжево)/Advance Impress 2+
Advance Omega 8 - 27 (бяло, жълто, зелено)/Advance Impress 2+

Advance Omega X-Alps - 25 (зелено, бяло, синьо)/Advance Impress 2+

Изображение


Върнете се в началото
  Профил    +18 / -0 
 
 Заглавие: Re: Австралия 2015 - долната земя.
МнениеПубликувано на: Сря Яну 28, 2015 1:38 am 
Offline

Регистриран на: Съб Дек 10, 2005 12:03 am
Мнения: 559
Местоположение: Шумен
Име: (Хаджи) Северин Акерски
Viper_Weasel написа:
... аз обаче седях и си мислех - колко ли време ще ни е нужно в България да излезем от средновековието?

Следва...


Аз, а и много от четящите сега, няма да го доживеят това (поне на територията на България).
Много е подтискащо, когато си видял работещи социални системи и системата в БГ.

_________________
Парапланер - Windtech "Fenix"
Сбруя: APCO "Spark"

Изображение
ДИСТРИБУТОР

Kites Maker Olds looking good!
http://kites-bg.com


Върнете се в началото
  Профил    +3 / -0 
 
 Заглавие: Re: Австралия 2015 - долната земя.
МнениеПубликувано на: Чет Яну 29, 2015 6:21 am 
Offline

Регистриран на: Вто Яну 20, 2015 2:36 am
Мнения: 15
Местоположение: Сидни
Име: Mincho Dimov
Да, не съм сигурен защо, но в по-големите градове като звъннеш на 000 пращат 2 или 3 екипа парамедици и/или пожарникари. Като се замислиш има логика - така се увеличава шанса за оцеляване на пострадалия ако да речем има трафик или нещо се счупи по колата...
Наскоро станах свидетел на подобно развитие на нещата на един от плажовете на Сидни:
Колега току що се бе окачил на дърво - доста високо, някакъв австралийски бор и си висеше кротко. Опасна ситуация, като се има предвид височината и 20-30 метра скали отдолу. Първи дойдоха спасителите от плажа с някакво бъги и му се развикаха да не шава. Нямаха стълба разбира се (нали все пак се занимават с давещи се а не с алпинисти :-)) Пича който се опитваше да си пусне запасния с цел да го използва да се спусне се подчини. Мигновенно бе набран 000. И това което се случи ме шашна. Почти веднага дойде линейка, после втора, третата дойде и се върна. Две пожарникарски коли след това. В далечината се видя и спасителния хеликоптер. Обаче два новинарски хеликоптера бяха вече тук и си снимаха спокойно, наслаждавайки се на плячката. Плажните спасители разкараха хората от плажа (тук няма забити чадъри) за да може спасителния хеликоптер да си кацне. До тогава пожарникарите бяха опънали стълбите, опоскали клоните на дървото, накълцали крилото на парцали и колегата бе спасен само с уплаха и свито сърце (май крилото бе ново). После го даваха по телевизията и му имаше снимката по вестниците.. абе получи се едно популяризиране на спорта ни.....

Иво, давай още....

_________________
Who Dares Wins


Върнете се в началото
  Профил    +10 / -0 
 
 Заглавие: Re: Австралия 2015 - долната земя.
МнениеПубликувано на: Пет Фев 20, 2015 5:09 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Апр 23, 2006 6:04 pm
Мнения: 1183
Местоположение: Велико Търново
Име: Ивелин Калушков
Миналата седмица се проведе ежегодният ХС Camp. Нещо като нашенското Шуменско състезание само че още по-лежерно.
Всеки сам си вписва прелетяните километри в списъка с участниците в края на деня, или както по често се случва - на другия ден :).

Първите 2 дни условията бяха слабички със силен западен вятър. Отново имаше инцидент с викане на хеликоптер всъщност 2 инцидента с викане на хеликоптер за седмицата. Първият беше със 77 годишен Японец летящ на крило което явно не съответства на способностите му (не съм сигурен какво беше крилото) който след колапс и липса на всякаква реакция се удари във склона със САТ породен от авторотацията - имаше предостатъчно време за запасен но така и не го използва. За щастие човекът е жив със относително тежка лицева фрактура (твърдоглав японец излезе) ,но без други сериозни наранявания и ще се възстанови напълно.
При падането си японецът се оказа на около 200 метра под старта на относително стръмен наклон - под относително стръмен разбирайте - вадили сме хора и от по стръмни места на Сопот.
Отново пристигнаха няколко линейки + коли на спасителната служба. До пострадалия се беше добрал друг пилот който слезе надолу по склона, но каза че терена е кофти. Това накара спасителните служби да спуснат двама парамедици с въжета подсигурени за камиона (камион пълен с екипировка - аматьори - а нашите планински спасители вършат чудеса с една Уазка и 2 въжета.)

Изображение

Изображение

Още преди да пристигнат парамедиците беше вдигнат и хеликоптера на който този път му отне повече време да пристигне защото беше вдигнат от Ню Касъл тъй като хеликоптерът в Тамуърт нямаше лебедка.
Човекът не беше в критично състояние затова всичко се извършваше със завидно спокойствие и същевременно бързо - някак си контрастно на българската спешна помощ където всичко е бавно и със завиден непукизъм.

Пристигна и хеликоптера и операцията започна:
Изображение

Първо беше спуснат спасителният екип, хеликоптера се върна и кацна на старта след което излетя отново за да вдигне спасителите и да се отправи към Тамуърт. Беше доста интересно да гледаш как пилотът държи птичката с носът към склона - почти подкастряйки дърветата и видимо подрусван от термиките които пълзяха по склона.

След като спусна спасителите хеликоптера направи 2 захода преди да кацне на старта, на въпроса ни защо направи 2 захода, вторият пилот спокойно отговори че искал да поснима старта от въздуха и бил забравил да го направи на първия заход :)

Изображение

През следващите седмици имаше още няколко спасителни операции с хеликоптер - общо взето хеликоптер се вика ако човекът е на наистина недостъпно място или при какъвто и да е инцидент включващ съмнения за травма на гръбнака - единият ден вдигнаха пилот от кацалката с хеликоптер при положение че линейката беше на пътя до него защото имаха съмнение за травма на гръбнака - пак изпитах един от онези моменти на умиление представяйки си как в БГ щяха да го друсат от Карлово до Пловдив в линейка без амортисьори която силно вероятно ще ти докара травма ако вече нямаш.

Интересно е че хеликоптерите на Уестпак са закупени главно с помощта на банката Уестпак, но се поддържат като система главно и основно от доброволни дарителски кампании и разчита на благотворителността на обикновените хора за да съществува. Естествено си плащаш за спасителната операция, но заплащането не основен приход за спасителната система


След първите дни на състезанието със силен вятър, условията се поуспокоиха и подобриха.
Рекордният ден обаче предстоеше - 5-ти февруари.
За съжаление имах тандем и знаех че ще изпусна деня губейки 2 часа летене с тандема, затова предложих на Годфри да съм му шофьор, а той на драго сърце прие - ама и аз пък си избрах на кого да съм шофьор. След като кацнах, взех джипката на Годфри заредих я догоре и започнах да го следвам по радиото, отне ми към 3 часа да го догоня след което още 2 часа го следвах по пътища който ги има само в шоуто Outback Truckers на Дискавъри.
Гонейки Годфри минах от възвишенията на Манила, през планинският масив на връх Капутар, през памучните полета на запада достигайки до ръба на пустинята в средата на нищото. Деня завърши с Годфри кацащ срещу фаровете на колата на 337 км от Манила по въздух и към 500 по суша. Бяхме буквално извън картата на Нов Южен Уелс. Докато гонех Годфри през последните 30-тина километра той ме попита "Има ли пътища на запад от мен", а аз се наложи да му отговоря "Годфри, на запад от теб няма карта" защото пътната карта на щата която следвах наистина свършваше.

10 часа пътуване и 1000 километра по пътищата - успяхме да се приберем относително навреме за следващият летателен ден.

Следващите дни бяха относително добри като единият ден направих 180 км и реших доброволно да си кацна в Мории защото иначе рискувах да остана без транспорт, реално можех да изстискам до 200 без проблеми. Другият ден направих едва 100 км защото не се чувствах добре и пак реших да кацна по близко до цивилизацията.

Летенето в Австралия като цяло е лесно и наподобява доста Шуменското летене, с тази разлика че тук условията са по консистентни - тоест по трудно е да ги загубиш след 100 км примерно. Терена е относително лесен за разчитане - контрастите и хълмчетата работят добре и почти винаги.
Метеорологията обаче е доста по-динамична.

... време е за сън.... следва... :)

_________________
"Успехът не е траен, провалът не е окончателен, важна е волята да продължиш напред!" - сър. Уинстън Чърчил

Independence Dragon 3 M (бяло, черно, червено)/Advance Impress 2+
Aerodyne Massai M (червено, жълто, оранжево)/Advance Impress 2+
Advance Omega 8 - 27 (бяло, жълто, зелено)/Advance Impress 2+

Advance Omega X-Alps - 25 (зелено, бяло, синьо)/Advance Impress 2+

Изображение


Върнете се в началото
  Профил    +15 / -0 
 
 Заглавие: Re: Австралия 2015 - долната земя.
МнениеПубликувано на: Пон Фев 23, 2015 12:42 am 
Offline

Регистриран на: Вто Яну 20, 2015 2:36 am
Мнения: 15
Местоположение: Сидни
Име: Mincho Dimov
Гледай ти какви са хубави лъскави и чистички тези линейки, пожарни и хеликоптерчета. Също като играчки са. Като си погледна фиша за заплата ми се вие свят като са ме обръснали 30000 AUD данък за миналата година. Но като ги гледам тези снимки си мисля че си струва. Представям си какво щеше да стане с Австралия ако работодателите ни осигуряваха масово на минимална заплата :-)

_________________
Who Dares Wins


Върнете се в началото
  Профил    +3 / -0 
 
 Заглавие: Re: Австралия 2015 - долната земя.
МнениеПубликувано на: Пет Фев 27, 2015 6:55 am 
Offline

Регистриран на: Нед Апр 23, 2006 6:04 pm
Мнения: 1183
Местоположение: Велико Търново
Име: Ивелин Калушков
Тъй като преобладаващият терен е равнинен и относително плавно изменящ се, метео обстановката може да бъде изключително динамична с бързи промени в условията. В България сме свикнали ад имаме относително точна прогноза до 3 дни напред като рядко имаме големи контрасти било то в температура или сила и посока на вятъра. В долната земя обаче много често се случва да има ден който да е за 200+ а на следващият ден времето да е пълна боза и обратно.
Като цяло типично за равнинен терен условията са по-меки, въпреки че има и доста турболентни и силни дни.
Друга характерна особеност е наслояването на въздушните маси което може да причини срезове и множество инверсии за 1 ден. Когато летях до Йетман (200 км) през целият ден имах относително слаби термики до към 2 м/с, които се процеждаха през 3 инверсии - на 1600, на 2100 и на 2300. И трите инверсии бяха доста отчетливи и турболизирани, за щастие тогава нямаше голяма разлика във ветровете между инверсиите.
На следващият ден обаче имах възможността да пояздя за кратко вълна между 2 инверсии. Първоначално си помислих че си въобразявам, но след като изкарах 10-тина километра по правата в постоянно качване което беше значително по-силно от стандартните конвергенции и след излизането бях посдъвкан идеята за вълна ми се върза. Годфри беше зад мен през цялото време и потвърди съмненията ми в последствие.

Изображение

Манила предлага възможности за летене в практически всички посоки като най-добрите маршрути са на Север и Запад.
Едно от нещата наопаки с които ми се налага да свикна е че Южните ветрове са хубави защото всъщност са студени и внасят свеж въздух от полюса. Летенето на Север е може би най добро и откъм логистика защото до 130 км се следва относително главен път, а до над 300 си все още в цивилизация.
Летенето на Запад е също приятно, но по-сложно откъм логистика - след около 50-тина километра започваш да се отделяш от основните пътища и да летиш над територии в които като не кацнеш до път може да ти се наложи да ходиш 20 км докато стигнеш до такъв. Когато прибирах Годфри след рекордния полет се наложи да го следвам по 100 километров път в средата на нищото - буш отвсякъде и само пръст, кенгурута и евкалипти на километри във всички посоки.

На Юг се лети рядко поради факта че летището на Тамуърт е на 50 км а CTR-а е на 35. Тамуърт се заобикаля най-лесно на ЮЗ.

На Изток също се лети рядко поради факта че Западните ветрове много често се трансформират във Южни във височина, а също така и защото на Изток има планински масиви които играят ролята на тапа за влажният въздух влизащ от към крайбрежието. В резултат на това базата над планините е доста ниска. Крайбрежието е на около 200 км на И. Годфри е обявил че дава награда от 1000 долара на този който успее да кацне на брега на океана. Наградата оцелява вече мисля цяло десетилетие което ме навежда на мисълта че може би е почти невъзможно :).

Като цяло летенето във всички посоки може да бъде голямо приключение особено ако не се придържаш близо до пътищата. За щастие пътища има много, за нещастие по някой от тях минават коли веднъж дневно или дори на 2 дена. Това прави мисълта за прибиранията леко разсейваща особено ако си тръгнал на голям прелет и нямаш шофьор който да те следва.

Почти всички летища имат цилиндрични ЦТР-и това прави навигирането на въздушните пространства относително лесно. Всичко останало е Г-клас пространство което се споделя без проблеми от безмоторници, хеликоптери, парапланеристи, делтапланеристи, самолети, хвърчила, балони и каквото още се сетите - отново в съзнанието ми изплува картата на Българя с активните ЦТР-и и факта че почти цяла централна северна България е теоретично затворена за полети от едно почти неактивно летище. За разлика от БГ обаче тук регулаторните органи са сериозни.
Ако случайно решите да летите в Австралия и случайно сте решили да минете по Българският метод на "Да'н съм луд да гу плащъм тоз лиценз въ" - тоест пропуснете да си платите лиценза за гостуващ пилот към HGFA (Hang Gliding Federation of Australia), и все пак успеете да излетите от някой старт на който никой не ви е проверил, то в момента в който пуснете трака си някъде из Леонардо или ХС контест ще привлечете вниманието на CASA (ГВА). Вниманието всъщност се привлича като някой ви изпорти на ГВА - тук им казват Леонардското Гестапо. Ако това стане - молете се да не сте пресекли забранено въздушно пространство. В най-лекият случай ще се разминете с глоба, а дори и с изпращане до следващият самолет който да ви закара там откъдето сте дошли. Лицензите не са евтини , но поне за цената на лиценза се подсигурява и застраховка към 3-ти лица което не е малко.

...

_________________
"Успехът не е траен, провалът не е окончателен, важна е волята да продължиш напред!" - сър. Уинстън Чърчил

Independence Dragon 3 M (бяло, черно, червено)/Advance Impress 2+
Aerodyne Massai M (червено, жълто, оранжево)/Advance Impress 2+
Advance Omega 8 - 27 (бяло, жълто, зелено)/Advance Impress 2+

Advance Omega X-Alps - 25 (зелено, бяло, синьо)/Advance Impress 2+

Изображение


Върнете се в началото
  Профил    +6 / -0 
 
 Заглавие: Re: Австралия 2015 - долната земя.
МнениеПубликувано на: Нед Мар 01, 2015 3:01 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Апр 23, 2006 6:04 pm
Мнения: 1183
Местоположение: Велико Търново
Име: Ивелин Калушков
Австралия е дом на някой от най-отровните и опасни същества на планетата включително 10 от най-отровните змии в света като вътрешно континенталният тайпан, кафявата източна змия, кралската кафява змия и др. , "funnel-web" паякa, акули, алигатори и изобщо цяла армия от същества целящи да те убият :).

Изображение

Има обаче също толкова много опасности за които туристическите пътеводители не споменават.

Пример за такива опасности са ... кенгурутата. Тези иначе забавни и леко анатомично сбъркани животинки са изключително опасни след залез слънце по простата причина че са по-активни през нощта и обожават да изскачат пред колите. Сблъсъците с кенгура или поне опитите за избягване на сблъсък са една от водещите причини за пътни инциденти в Австралия. Това е и основната причина извън градовете почти всички да карат джипове или поне всяка кола да си има руу-бар - не, не рол бар, а руу-бар (от английски Kangaroo или Roo за по кратко на... австралийски :) ). Едно от основните правила при шофиране особено нощем е - ако ти излезе кенгуру на пътя не криволичи - блъскаш и продължаваш - колкото и брутално да звучи - истината е че наистина е трудно да избягаш от кенгурутата. За нещастие тези симпатяги са и доста глупавички и практически се хвърлят пред колата щом видят фарове - в 90% от случаите ако има кенгуру седящо до пътя в момента в който бъде осветено то ще се опита да пресече пътя вместо да се върне. Биологически кенгурутата и емутата са едни от малкото животни които не могат да вървят назад - това е и причината да са част от герба на Австралия - символ на напредъка - право към фаровете на колата :)

Друга опасност или по точно напаст са комарите. Тъй като водата е кът, всички фермери си изграждат изкуствени язовирчета за да събират дъждовната вода. Това обаче действа като катализатор за развъждането на комари, в резултат можете да намерите рояци от комари дори когато си мислите че сте на средата на нищото. Репелента против комари е задължителна част от екипировката за летене, особено ако ви се наложи да нощувате в буша.

Атаките от акули макар и рядкост като цяло са си съвсем реални. Няколко дена преди да отидем до Бйрън Бей имаше 2-ри смъртен случай при атака от акула точно на плажа за сезона. Това обаче не спира сърфистите и местните. Реално предпазни мрежи против акули има само около плажовете на големите градове при това не навсякъде.

И като споменах Байрън Бей - не мога да пропусна да се опитам да опиша това райско кътче на брега на Тихия Океан.
Байрън е най-източната точка на Австралия. Рай за сърфистите с най-дългата линия за сърф при подходящи условия.
Като цяло Байрън е нещо подобно на нашият Слънчев Бряг, но без бетона, пияните туристи и шумотевицата - абе с две думи нищо общо със Слънчев бряг. :)
Пясъкът по Австралийското крайбрежие е много по фин от този по Черноморието - почти като пудра, океана е една идея по-солен и доста по бурен със вълни от по 2 метра които се считат за малки.

Изображение

Байрън е като магнит за туристите и свободните души от цял свят -като цяло австралийците са кът, както и мъжете в Байрън. Съотношението жени-мъже в градчето е 9:1 :D .
Цялата плажна ивица на Австралия по закон е собственост на народа - ето защо е абсурдно дори да се мисли за хотел на плажа или каквото и да било строителство - плажовете са чисти и изглеждащи така както са изглеждали преди 200 години.
Местното ръководство в Байрън е взело решение да запази градчето в семплият му вид - ето защо е забранено строителството на сгради (хотели) по високи от 3 етажа и в градчето е прието да няма светофари - всички кръстовища са кръгови.

Изображение

Освен всичко което иска да ни убие, Австралия си има и своите малки особености - положителни и отрицателни.
Цените са 2-3-4 пъти по-високи от тези в България, включително на хранителните продукти. Горивата са доста по евтини (1,2 - 1,3 долара за литър бензин - при долар 1,3 спрямо лева), бялата и черна техника е като цяло по-евтина, а заплатите са 8-10-15 пъти по-високи в зависимост от сектора - примерно - общ работник взема 14 долара на час. Една стандартна закуска в Сидни трудно ще ви излезе под 15 долара.

Особеност на аутбека е че за "градче" може да се счита скупчване на 4 къщи :) Водата е кът и се разчита главно на дъждовна вода във всички ферми. Питейната вода се събира в цистерни директно от улуците.

Въпреки не особено населената вътрешна част на страната в радиус от около 400 км от крайбрежието има доста пътища свързващи отдалечени ферми със населените места. Особеност на Австралийските ЧЕРНИ пътища (утъпкан трошляк) е, че по тях можеш спокойно да караш със 120, за разлика от магистралите в България където трябва да заобикаляш дупки. Реално почти всички пътища - черни и асфалтирани са добре поддържани. Въпреки това ограничението по главните пътища е 100 км/ч, а по магистралата 110 - глобите са солени и като цяло всички спазват ограниченията. Интересна особеност на черните пътища е формирането на корегации по пътя - неравности с определена честота изглеждащи сякаш са направени нарочно. Реално корегациите се формират при определена скорост на едни и същи места по пътя и вероятно са свързани с начина по който се изграждат черните пътища.

Всяка година в Тамуърт (45 км от Манила) се провежда най-големят кънтри фестивал в света - над 3000 концерта за 1 седмица. Целият град се оживява от кънтри музиканти свирещи по улиците надяващи се да бъдат забелязани от някой от продуцентите който обикалят улиците в търсене на таланти - буквално. Всички пъбове и кръчмета имат програма с жива музика - естествено кънтри :).

Изображение

И като казах пъбове - ето още една интересна особеност на Австралия - локаут-а.
Консумацията на алкохол на публични места в Австралия е забранена. Тъй като в миналото са имали проблем и с множество сбивания по баровете вечерно време са въвели закона за така нареченият локаут - след 1 ч вечерта ако напуснеш заведението - не можеш да влезеш отново. Тоест всички заведения които сервират алкохол спират да приемат клиенти след 1 часа. За да работиш след 3 часа се изисква лиценз - затова и повечето заведения работят до 3. Продажбата на чист алкохол в заведенията е ограничена или забранена - не съм сигурен - тоест не можеш да си поръчаш 100 грама чисто уиски - задължително трябва да е смесено със безалкохолно. Пий колкото коктейли искаш, но - нямаш право да се напиваш - ако си видимо нетрезвен - няма да бъдеш допуснат изобщо във заведението, ако си видимо нетрезвен във заведението - просто биваш изведен/изхвърлен - в зависимост от това колко се съпротивляваш. За капак имаш шанс да бъдеш и арестуван за това че си пиян на публично място. За пушене в заведенията изобщо не може да се говори. Като цяло болшинството Австралийци не одобряват локаута, но на мен лично ми харесва - във всяко заведение което влезеш хората са на приятен градус и като цяло си прекарват добре без да са омазани.

Изображение

Продажбата на алкохол и допускането на лица под 18 години в заведение е абсурд. Ако случайно някоя малолетна г-ца се вмъкне в заведение и успее да заблуди някой батко че е на 18 - и стане "беля" заведението носи отговорност за "грешката" - още една причина проверката на документи при влизане в заведение да е почти задължителна особено ако изглеждаш близко до 18.



Засега толкова - поздрави от черната приятелка която живее под бунгалото ми:

Изображение
Изображение

...

_________________
"Успехът не е траен, провалът не е окончателен, важна е волята да продължиш напред!" - сър. Уинстън Чърчил

Independence Dragon 3 M (бяло, черно, червено)/Advance Impress 2+
Aerodyne Massai M (червено, жълто, оранжево)/Advance Impress 2+
Advance Omega 8 - 27 (бяло, жълто, зелено)/Advance Impress 2+

Advance Omega X-Alps - 25 (зелено, бяло, синьо)/Advance Impress 2+

Изображение


Върнете се в началото
  Профил    +11 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 14 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов